О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер           1217            Година 03.07.2015      Град Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на трети юли две хиляди и петнадесета година, в закрито заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административен характер дело номер 491 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК,  във връзка с чл.144 и чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК.

Образувано е по молба на адв.Б. З., процесуален представител на К.И.В. - жалбоподател по административно дело № 491/2015г. по описа на Административен съд Бургас, с искане за изменение на постановеното решение, в частта му относно разноските, като се присъди на жалбоподателя пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от Директора на Дирекция “ОДОП“ Бургас, при ЦУ на НАП.

При разглеждане на искането за изменение на съдебното решение, в частта му за разноските, съдът взе в предвид следното:

Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 863/15.05.2015г. по адм.д. № 491/2015г. по описа на Административен съд Бургас, чието изменение се иска, частично е отменен и изменен ревизионен акт № Р-02-1401255-091-01/08.12.2014г. издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас. Също така, ответникът е осъден да заплати в полза на жалбоподателя разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 810,04 лева, от които 800,70 лева адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства, че жалбоподателката е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 3 000,00 лева, като в мотивите на решението е прието, че същото е прекомерно. Прекомерността е мотивирана съобразно материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и с оглед факта, че по делото не са правени доказателствени искания и в проведеното първо открито съдебно заседание е приключено събирането на доказателства. Размерът на дължимото адвокатското възнаграждение е определен съобразно нормата на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В молбата с която се иска изменение на решението в частта за разноските се сочи единствено, че възражението на ответника за прекомерност е бланкетно и необосновано.

Направеното искане е неоснователно.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., когато съдът е сезиран с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, тоест да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

В случая в съдебното решения са изложени мотивите на съда, които са обосновали извода му за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждения. В допълнение на тези мотивите, следва да се има в предвид и че е налице постоянна практика на ВАС, по спорове аналогични на процесния, която практика е цитиране в постановеното съдебно решение и от самия жалбоподател, което съгласно цитираното тълкувателно решение, също предопределя извода за по-ниска степен на сложност.

По отношение на твърденията, че възраженията за прекомерност са бланкетни и неосновани, следва да се има в предвид, че съгласно чл.161, ал.2 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Тази разпоредба дава възможност съдът служебно да присъди по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, в случай че прецени, че същото е прекомерно, тоест той не е обвързан от искане на ответната страна в този смисъл, поради което е без значение, че направеното по делото искане от процесуалния представител на ответника не е мотивирано.

С оглед на изложеното и на основание чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК, Административен съд Бургас, десети състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Б. З., процесуален представител на К.И.В. ***, за изменение на решение № 863/15.05.2015г. постановено по адм.дело № 491/2015г. по описа на Административен съд Бургас, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 7-дневен срок, от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: