Р Е Ш Е Н И Е  1735

 

Град Бургас  26.09.2013г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV-ти административен състав, на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                      2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Галина Колева, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 217 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на  Директора на „Инспекция по труда” - Бургас, подадена чрез процесуален представител против решение № 2044/19.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 3745 по описа на БРС за 2012г., с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0203094/30.08.2012 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) във вр.чл.1, ал.2 от КТ, на „Маг-Фарм  Дар” ООД, с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като необосновано и неправилно. Излагат се доводи за законосъобразност на отмененото наказателно постановление. Основното възражение на касатора е, че установеното деяние правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, тъй като между работодателя „Маг-Фарм  Дар” ООД и И.А.Н. не е бил сключван трудов договор в писмена форма до издаване на наказателното постановление. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да реши спора по същество като потвърди наказателно постановление № 02-0203094/30.08.2012 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.  Не представя нови доказателства.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът по касация – „Маг-Фарм  Дар” ООД, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.      В депозирано по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

Оспореното пред районния съд наказателно постановление № 02-0203094/30.08.2012 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 02-0203094/10.07.2012г., съставен от началник отдел „Административно информационно и правно осигуряване” при Д „ИТ” – Бургас на „Маг-Фарм  Дар” ООД, с ЕИК *** за това, че в качеството си на работодател, на 28.06.2012 г. в 21,30 ч. дружеството е допуснало до работа в обект: Kapaвана „Панорама”, находящ се в гр. Созопол, лицето И.А.Н. с ЕГН ********** на длъжност „Готвач”, без сключен трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни.

 За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че административнонаказващият орган неправилно е квалифицирал установеното административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, вместо по чл.63, ал.2, във вр.ал.1, предл. първо от КТ. Формирал е извод, че това несъответствие между правната квалификация и фактическото описание на нарушението е довело до накърняване правото на защита на лицето, сочено като нарушител, до степен, даваща основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.

Районният съд неправилно е приел, че с деянието, описано в АУАН и в наказателното постановление, „Маг-Фарм  Дар” ООД е нарушило чл.63, ал.2 във вр.ал.1, предл.първо от КТ. Съгласно чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а съгласно чл.63, ал.1, предл. първо от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. За да е налице нарушение на чл.63, ал.2, във вр.ал.1, предл. първо от КТ, е необходимо страните да са подписали трудов договор, но екземпляр от него да не е предоставен от работодателя на работника. От фактическото описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление е видно, че разглежданият казус не е такъв, тъй като в случая изобщо не е сключен трудов договор в писмена форма между работодателя и работника. Това деяние  нарушава разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ във вр. чл.1, ал.2 от КТ, съгласно които отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма. С оглед изложеното, правната квалификация на установеното нарушение по чл.62, ал.1 във вр.чл.1, ал.2 от КТ е правилна в АУАН и в наказателното постановление и не е налице посоченото от съда несъответствие между посочената като нарушена правна норма и фактическото описание на нарушението. Отменяйки наказателното постановление поради допуснато при издаването му съществено нарушение на процесуалните правила, районният съд е постановил решение в нарушение на закона, което следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.второ от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това констатациите, съдържащи се в редовно съставения АУАН имат обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като не са опровергани от санкционираното дружество. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че „Маг-Фарм  Дар” ООД е осъществило деянието, описано в АУАН и в наказателното постановление, с което е нарушен чл.62, ал.1 във вр.чл.1, ал.2 от КТ. Нарушението на тези императивни разпоредби на закона е въздигнато в административно нарушение, за което в чл.414, ал.3 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв. на юридическо лице - работодател.

С оглед изложеното, с издаване на наказателното постановление законосъобразно е ангажирана отговорността на „Маг-Фарм  Дар” ООД на основание чл.414, ал.3 от КТ. Съдът, обаче, намира, че при определяне на имуществената санкция, административнонаказващият орган не е съобразил обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая нарушението е първо за дружеството нарушител, не са налице данни за отегчаващи обстоятелства, поради което следва да му бъде наложена имуществена санкция в минимално установения в закона размер – 1 500 лева.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. ІІ-ро от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV – ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 2044/19.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 3745 по описа на БРС за 2012г., и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0203094/30.08.2012 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) във вр.чл.1, ал.2 от КТ, на „Маг-Фарм  Дар” ООД, с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на 1 500 лева.

Решението е окончателно.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                         

                                         2./