Р Е Ш Е Н И Е  № 1736……

 

Град Бургас  26.09.2013г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV-ти административен състав, на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                      2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Галина Колева, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 328 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Б.К. с ЕГН **********, против решение № 2290 от 28.12.2012г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 2574 по описа на БРС за 2012г., с което е потвърдено наказателно постановление № НП-2745/ 19.03.2012г., издадено от заместник кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.12 и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. 

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди също, че районният съд е кредитирал предимно доказателствата, ангажирани от административнонаказващия орган. Моли съдът да отмени или измени първоинстанционното решение, така, че да му бъде наложено справедливо наказание. Касаторът, чрез процесуалния си представител, подържа касационната жалба в съдебно заседание на изложените в нея основания и искането от съда.

Ответникът по касация – заместник кмета на Община Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Наказателното постановление, предмет на обжалване в производството пред районния съд, е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 025910/13.03.2012г., съставен от младши специалист при Община Бургас на Д.Б.К. за това, че на 13.03.2012г. в 12,00 часа в гр.Бургас, като водач на моторно превозно средство с рег.№ А4083КМ, марка „Ситроен”, цвят тъмно син металик е паркирал  в зоната на кръстовище, находящо се между ул.”Страхил” и ул.”Аспарух” в нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че извършването на деянието, описано в наказателното постановление от Д.Б.К., безспорно се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Д. и Г.. Обосновал е извод, че с това деяние Д.Б.К. е нарушила разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, като по този начин е осъществила от обективна и субективна страна състава на описаното нарушение, за което законосъобразно ù е наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП във фиксиран от закона размер. Изложени са мотиви, че нарушението не представлява маловажен случай.

Оспореното решение е правилно.

Районният съд е установил прецизно всички релевантни за спора факти в съответствие със събраните по делото доказателства, ценени по отделно и в тяхната съвкупност. Формирал е правилния извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление, обуславящи отмяната му. Неоснователно касаторът твърди, че районният съд неправилно не е възприел изложената от него фактическа обстановка.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена. Административнонаказващият орган не е длъжен да доказва констатациите в АУАН, на които законът е придал презумптивна доказателствена сила, а обратно, лицето, сочено като нарушител, е длъжно да ги опровергае. В разглеждания случай Д.Б.К. не е ангажирала доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН, нито в подкрепа на твърденията ù, че извършеното от нея деяние осъществява състава на административно нарушение, установен в чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, вместо по чл.98, ал.1, т.6 от същия закон. Отделно разпитаните по делото свидетели също са заявили, че автомобилът е бил паркиран в зоната на кръстовище, като двете му гуми са били паркирани на пътното платно, а другите две – на тротоара.

В наказателното постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно която престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, посочена като правно основание за ангажиране отговорността на касатора, предвижда налагане на глоба в размер на 50 лева на водач за неправилно престояване или паркиране в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. С оглед фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН, правилен е изводът на районния съд, че Д.Б.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е била законосъобразно санкционирана с налагане на наказание глоба във фиксирания от закона размер  - 50 лева.

По изложените мотиви не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2290 от 28.12.2012г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 2574 по описа на БРС за 2012г.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1./     

 

                                      

 2./