Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1697           16 септември 2013  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIIIти административен състав, в публично  заседание на дванадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:                                              

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:Галина Радикова

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Златина Бъчварова

                                                                   2.Павлина Стойчева

Секретар Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 343 по описа за  2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.Т.В. *** против решение № 2230/2012 г., постановено по административно-наказателно дело № 3775 по описа за 2012г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 0322943, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на основание чл. 182, ал. 1, т.3 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Моли съда да отмени първоинстанционното решение.

Ответникът по касационната жалба – Директора на ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд – Бургас като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІII-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Бургас, с решение № 2230/2012 г., постановено по административно-наказателно дело № 3775 по описа за 2012г. на Районен съд - Бургас, е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 0322943, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на основание чл. 182, ал. 1, т.3 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева.

         За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че нарушението, за което е издаден електронният фиш, е безспорно установено от показанията на свидетеля Д., от писмените доказателства и от фотоклипа, представен по делото. Отхвърлил е като неоснователно възражението на М.В., че административното нарушение е установено чрез техническо средство, което не е регистрирано по съответния ред. Изложил е мотиви, че с деянието си, той е нарушил чл.21 от ЗДвП, за което правилно му е наложено съответното наказание по чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Санкцията на М.Т.В. е наложена с електронния фиш за това, че на 14.09.2012 година, в 10.17 часа, в гр. Бургас, на бул.”Тодор Александров”, в посока от надлез „Владимир Павлов” към к-ще с ул. „Спортна”, бил заснет със система за видеоконтрол №0503, клип № 3044 собственият на представляваното от него „Делтафрост” ООД лек автомобил марка „Хюндай Х 1”, с рег. № CА 5075ТА, който се движел със скорост от 72 км/ч., при разрешена максимална скорост за движение в населено място 50 км./ч.

         Основните възражения на касатора са, че районният съд е приложил неправилно материалния закон при постановяване на оспореното решение. Твърди се също, че в електронния фиш не е посочена дата на неговото издаване и връчване на М.Т.В., както и нарушената разпоредба и пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта. Сочи се, че от изложената в електронния фиш фактическа обстановка не става ясно кой действително е управлявал автомобила в момента на заснемането му с автоматизираното техническо средство, както и че административнонаказателната отговорност на касатора не може да се презюмира на основание собствеността върху движимата вещ. Допълнителни аргументи в подкрепа на твърдението за порочност на електронния фиш са, че от съдържанието на същия не става ясно дали превишаването на скоростта е извършено в населено или извън населено място, че не е цитирана посоката на движение на автомобила, че липсват подпис и данни за издателя на фиша, както и за органа, пред който фиша може да се обжалва и срока за това.

         Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови оспореното решение, районният съд е установил прецизно всички релевантни за спора факти. Възприел е фактическата обстановка, описана в електронния фиш, достигайки до правилния извод, че тя се подкрепя от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателствени средства – разпечатка от паметта на автоматизираното техническото средство, с което е установено управлението с превишена скорост и приложения по делото снимков материал – клип № 3044.

Съгласно разпоредбата на §6, т.63 от ДР ЗДвП, в приложимата ù редакция към датата на извършване на нарушението, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, поради което не е необходимо той да съдържа име и подпис на физическо лице – издател.  Реквизитите на електронния фиш са изрично изброени в чл.189, ал.4 ЗДвП, а именно данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ù заплащане. Сред тях не са датата на издаване на електронния фиш, органа пред който може да се обжалва и срока за това, поради което възражението на касатора, че те не са посочени в електронния фиш, е неоснователно. Електронният фиш съдържа подробно описание на нарушението посредством всички индивидуализиращи го белези. От посоченото в него място е видно, че автомобилът е заснет в гр.Бургас, където разрешената максимална скорост за движение е 50 км./ч., тоест от описаната фактическа обстановка става ясно, че в конкретния случай ограничението на скоростта е установеното за населено място в чл.21, ал.1 ЗДвП, а не е въведено с пътен знак по реда на чл.21, ал.2 ЗДвП.  Видно от съдържанието на електронния фиш, в него е посочена и посоката на движение на заснетия автомобил и нарушената в случая разпоредба на чл.21, ал.1 ЗДвП, поради което възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.

Неоснователно касаторът счита, че не може административнонаказателната му отговорност да бъде ангажирана само защото е управител на дружеството, чиято собственост е заснетия автомобил, тъй като самият Закон за движението по пътищата допуска това. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от същия закон когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В чл.189, ал.5 ЗДвП е предвидено, че електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че касаторът  не се е възползвал от предвидената в чл.189, ал.5 ЗДвП възможност да представи в четиринадесет дневен срок, считано от получаването на електронния фиш, в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Предвид това, обоснован и формиран при правилно тълкуване и приложение на закона е изводът на районния съд, че административнонаказателна отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана на основание чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба в размер от 100.00 лева за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км./ч.

По тези съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на районен съд - Бургас като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХIII – ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2230/2012 г., постановено по административно-наказателно дело № 3775 по описа за 2012г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                       

                                

       2.  

 

 

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА по КНАХ дело № 343/2013г. на Административен съд - Бургас:

 

            Считам, че решението на Районен съд – Бургас е неправилно, като не  споделям решаващите мотиви на съда, че в случаите, когато нарушението е установено посредством мобилна радарна система, то следва да се санкционира с издаването на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Чрез създаването на нова ал.4 на чл.189 ЗДвП и въвеждане на понятието “електронен фиш” с измененията с ДВ, бр.10/11г., се допусна изключение от общите процедурни правила на ЗАНН, касаещи започване на административно-наказателното производство със съставяне на АУАН и завършването му (при доказано нарушение) с издаване на НП. Като всяко изключение от общите правила, издаването на електронния фиш е подчинено на строго определени условия, изчерпателно дефинирани в чл.189, ал.4 ЗДвП, а именно - нарушението да е установено и заснето с техническо средство и в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Вярно е, че ползваната законодателна техника е непрецизна, в частта относно пунктуацията на първото изречение на алинея 4 на чл.189 от ЗДвП, като полагането на запетая след думата „средство” провокира двусмислие и възможности за различно тълкуване. Все пак, граматичното, логическо и систематично тълкуване на тази разпоредба, включително и в контекста на нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, която е новосъздадена именно с оглед на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и във връзка с целта на законодателя (виж мотивите към законопроекта за изменение на ЗДвП - http://parliament.bg/bills/41/054-01-84.pdf) налага се извод, че издаването на електронен фиш е строго ограничено и възможно само в случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, стационарно, със съответни предварителни обозначения за съществуването им и които средства работят на автоматичен режим, неналагащ непосредствено обслужване от съответен контролен орган. За всички останали случаи на използване на мобилни технически средства, обслужвани от контролен орган,  дори и това да се заключава само до позиционирането на контролната система, въпросната разпоредба не важи и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП, следва да се спазва общия ред на ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Противното разбиране би довело до заобикаляне на закона и до стимулиране на незаконосъобразно бездействие на контролните органи, свързано с неосъществяване на активен  контрол по спазване на ЗДвП, превенция на административните нарушения и непосредственото им разкриване и установяване. В конкретния случай следва да се приеме, че електронният фиш е издаден за нарушение, констатирано в отсъствие на предпоставките на чл.189, ал.4 ЗДвП, поради което същият се явява незаконосъобразен на това основание  е следвало да бъде отменен от съда.

 

 

                                                                                             СЪДИЯ: