Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1729/26.09.2013 година, град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година,  в състав: 

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 352/2013 година.

 

            Производството е по чл.216 ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р.Д.К. и З.С.К.  - и двамата със съдебен адрес: град Бургас, улица „Сливница” № 31, ет.1 против заповед № ДК – 11- Б – 3/15.01.2013 година на началника на РОНСК – Бургас при РДНСК – ЮИР.

С оспорената заповед е отменено разрешение за строеж № 61/27.12.2012 година (РС), издадено от главния архитект на Община Несебър за строеж “жилищна сграда № 1”, намиращ се в ПИ с идентификатор 51500.503.417 по кадастралната карта на ж.к. „Черно море” град Несебър с възложители двамата жалбоподатели и Община Несебър.

В жалбата се твърди, че заповедта на началника на РОНСК е незаконосъобразна. Спори се относно момента, в който административният орган е бил уведомен за издадената заповед, а оттам и за допустимостта на постановената заповед. Твърди се, че не е допуснато нарушение при съгласуването на отделните части от инвестиционния проект, защото текстът, на който се е основал началника на РОНСК, не е действал към момента на одобряването им. Поддържа се, че не е налице нарушение, изразяващо се в техническа невъзможност за свързване с водопроводната мрежа, така както е канстатирано в заповедта. Инвестицинонните проекти са пълни, съгласувани са по съответния ред, а изводите на издателя на заповедта – в обратната насока – са необосновани.  Иска се отмяна на заповедта на началника на РОНСК. Претендират се разноски.

            Ответникът, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена като неоснователна, като посочва, че обжалваната заповед е законосъобразна.

Заинтересованите страни не изразяват становище по спора.

След като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна, съдът приема следното.

Със заповед № 150/20.04.2011 година (лист 36) на кмета на Община Несебър е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ на ж.к. „Черно море”, според което новообразувания общински УПИ І (имот с идентификатор 51500.503.417 по КК на град Несебър) е отреден за жилищно строителство.

По молба вх. № 94-00-6240/30.11.2011 година, съгласно скица с виза за проектиране № 497/07.12.2011 година (лист 40), е допуснато изготвяне на инвестиционен проект за застройката, предвидена по ЗРП, при спазване на посочени устройствени показатели.

С протокол № 2/25.01.2012 година (лист 38) на ОЕС при Община Несебър е извършена оценка за съотвествие на частите на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и е приет проекта за строеж „жилищна сграда № 1” в УПИ І – общински в кв.23 по плана на ж.к. „Черно море”, град Несебър.

Инвестиционният проект е одобрен от главния архитект на Община Несебър на 25.01.2012 година.

Отмененото РС е издадено въз основа на искане № 94-00-458(1)/27.12.2012 година.

При извършена служебна проверка на издаденото РС, издателят на оспорената заповед е установил, че отделните части на проекта, са подписани от съответния проектант, но не са съгласувани с подпис от проектантите на останалите части и от възложителите, в нарушение на чл. 139 ал.3 от ЗУТ. Прието е, че липсва оценка по чл. 142 ал.5 т.4 от ЗУТ относно взаимната съгласуваност на отделните части на проекта. Констатирано е, че проектът е одобрен, без да съществува техническа възможност за присъединяване към мрежата на „ВиК” ЕАД, както и че не е предвиден собствен водоизточник и възможност за третиране на отпадъчните води. Установено е, че проектите по всички части – изключение на тези по част „Архитектурна” – не са одобрени и съгласувани от главния архитект на общината (липсва отбелязване „одобрявам” с дата и подпис на компетентния орган).

Предвид цитираните нарушения, РС е отменено, ведно с инвестиционния проект.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица – адресати на акта и е процесуално допустима. 

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.216 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗУТ, не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива. Тези административни актове подлежат на обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол.

В случая РС е отменено от компетентен орган - началника на РОНСК – Бургас при РДНСК – ЮИР, оправомощен съгласно заповед № РД – 13 – 381/26.11.2012 година на началника на ДНСК (лист 26-27).

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма.

При издаването й административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й, така и правните си основания.

Съдът приема, че оспорената заповед не противоречи и на приложимите материалноправни разпоредби.

Отмяната на РС е мотивирана с няколко нарушения, извършени в административното производство по издаването му:

Графичните и текстови документи по отделните части на инвестиционния проект (архитектурна, конструктивна, електро, ВК, ПБЗ, вертикална планиловка и енергийна ефективност) са подписани от проектанта по съответната част, но не са съгласувани с подпис от проектантите на останалите части и от възложителите – в нарушение на чл. 139 ал.3 от ЗУТ.

В оценката за съответствие на инвестиционния проект, извършена от ОбЕС, липсва оценка по чл. 142 ал.5 т.4 от ЗУТ относно взаимната съгласуваност между частите на проекта.

В нарушение на чл. 66 във връзка с чл. 143 ал.1 т.3 от ЗУТ, липсва техническа възможност за свързване между предвидената сграда и мрежата на „ВиК” ЕАД в квартала, защото уличен водопровод не е изграден, към момента на издаването на РС, а това е начинът за водоснабдяване, предвиден по проект.

            Отделните части на инвестиционния проект, с изключение на част „Архитектурна”, не са съгласувани от главния архитект на Община Несебър, в нарушение на чл. 145 ал.1 от ЗУТ.

            По така установените нарушения, съдът прави следните правни изводи.

            Съгласно чл. 139 ал.3 от ЗУТ, в редакцията му към датата на издаване на заповедта, всички документи - графични и текстови, по всички части на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от проектанта на съответната част и се съгласуват с подпис от проектантите на останалите части и от възложителя. Не се съгласуват с подпис от проектантите на останалите части и от възложителя изчисленията, извършени от проектанта по съответната част.

От страна на жалбоподателите се твърди, че инвестиционният проект е одобрен на 25.01.2012 година, преди последното изменение на закона, затова по отношение на него не е приложима цитираната редакция и не е било необходимо съгласуване (подписване) на всичките му части от всички проектанти.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът приема, че проектът не е „одобрен” в своята цялост на 25.01.2012 година. Видно от представения протокол № 2/25.01.2012 година (лист 38-39) на ОбЕС, съветът приема проекта и препоръчва, на основание положителната оценка, той да бъде одобрен. Изричен акт за одобряване на целия проект (във всичките му части) липсва. Единствено в част „Архитектурна” главният архитект на общината – компетентен орган по чл. 145 ал.1 от ЗУТ – е извършил отбелязване „одобрявам” и е положил подпис, но такова изрично волеизявление липсва в останалите части. Това нарушение, само по себе си, е достатъчно основание за отмяна на издаденото РС, защото нормата на чл. 145 ал.1 от ЗУТ е императивна в изискването съответният проект (т.е. всичките му части) да бъде „одобрен” от главния архитект, а не само „съгласуван”, както е процедирано в случая от администрацията на общината.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че въпреки положителното становище на ОбЕС, проектът не е бил от одобрен от главния архитект на общината към 25.01.2012 година и по отношение на него е приложима нормата на чл. 139 ал.3 от ЗУТ, в редакцията на текста към датата на издаване на РС. В представените части на проекта не е извършено изискуемото изрично съгласуване от всички проектанти на отделните части на проекта и от възложителите, а това обуславя незаконосъобразността на издаденото РС.  

В административното производство по издаването на РС е налице и констатираното нарушение на чл. 142 ал.5 т.4 от ЗУТ. При извършената оценка за съответствие между инвестиционния проект и съществените изисквания към строежите, обективирана в протокол № 2/25.01.2012 година на ОбЕС, липсват мотиви по чл. 142 ал.5 т.4 от ЗУТ – има ли е взаимна съгласуваност между отделните части на инвестиционния проект. Такава преценка не е извършена от съвета на 25.01.2012 година, а и в по-късен момент, което съставлява нарушение на процедурата по издаването на РС.  

На последно място, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна и по отношение на установената липса на техническа възможност по чл. 66 от ЗУТ за присъединяване на разрешената сграда към водопроводната мрежа на „ВиК” ЕАД, с оглед предвижданията на инвестиционния проект.

Съгласно чл. 66 изр.1 от ЗУТ, недвижимите имоти се свързват задължително с изградените мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура въз основа на издадени строителни книжа.

От жалбоподателите по делото е представено разрешение (лист 102) за ползване ВиК мрежа в квартал 23 по плана на ж.к. „Черно море”, където се намира имота -  доказателство за наличието на възможност за свързване с техническата инфраструктура на  „ВиК” ЕАД – Бургас. Това разрешение е от 2006 година и не доказва конкретна техническа възможност, а единствено, че в квартала има такава мрежа. Напротив, видно от приложената скица № 497/07.12.2011 година (лист 40), от страна на „ВиК” ЕАД е извършено изрично отбелязване, че в „района” няма водопроводи собственост на дружеството. В този смисъл, съдът приема, че не е установена реална възможност за присъединяване на строежа към съществуваща техническа водопроводна и канализационна инфраструктура - към момента на издаване на РС, а доколкото по инвестиционен проект това е единствената възможност за захранване на сградата с питейна вода и отвеждане на канализационните води, не е изпълнено условието на чл. 66 ал.1 от ЗУТ.

Като е констатирал липсата на цитираните предпоставки за издаване на РС, началникът на РОНСК – Бургас е издал един законосъобразен акт.

 

 

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху жалбоподателите. Те следва да заплатят на ответника сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно изричното изявление на процесуалния представител на издателя на оспорения акт в съдебното заседание от 28.05.2013 година.

Предвид мотивите, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.К. и З.С.К.  - и двамата със съдебен адрес: град Бургас, улица „Сливница” № 31, ет.1 против заповед № ДК – 11- Б – 3/15.01.2013 година на началника на РОНСК – Бургас при РДНСК – ЮИР.

 

ОСЪЖДА Р.Д.К. *** и З.С.К. *** да заплатят  на ДНСК, чрез РОНСК – Бургас, сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски.

 

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: