Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1761

 

гр. Бургас, 27 септември  2013 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на дванадесети септември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                                  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 357/2013 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ”ТЕРМА- 90- М.Н.”, гр. Бургас против Решение № 20/2012 година, постановено по н.а.х.д. № 3018 по описа за 2012 година на Районен съд гр.Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № НП- 4847/09.05.2012 г., издадено от заместник кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 1 ал.2 от Наредбата за преместваемите обекти, за търговските и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас (НПОТДОДЕГОТОБ) и на основание чл. 18, ал. 3 от същата наредба, на  от ЕТ”ТЕРМА- 90- М.Н.”, гр. Бургас е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 5 000 лева.

С касационната жалба се твърди неправилно приложение на материалния закон, като се излагат аргументи в подкрепа на застъпената теза, иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. Топалова поддържа жалбата, в писмени бележки излага допълнителни аргументи, в подрепа на позицията си по спора.

Ответникът по касационната жалба не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че касационната жалба е основателна. Според него първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление, предмет на оспорване в производството пред районния съд, е издадено въз основа на АУАН № 026963/03.05.2012 г., съставен от гл. специалист при Община Бургас на ЕТ”ТЕРМА- 90- М.Н.”, гр. Бургас за това, че при извършена проверка от служители на  Община Бургас на 18.04.2012 г. около 10:04 часа било установено, че касатора, като стопанисващ бистро „Драма”, находящо се ул. Драма, №10, е поставил пред обекта върху тротоарната площ 6 бр. Маси, с по 3 стола, разположени на площ около 20 кв.м., без издадено разрешение от Община Бургас.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за безспорно установено от събраните доказателства, че ЕТ”ТЕРМА- 90- М.Н.”, гр. Бургас е осъществил от обективна страна признаците на състава на посоченото в АУАН и в наказателното постановление, административно нарушение.

Според настоящия съдебен състав, материалният закон е приложен неправилно.

В настоящия случай, касаторът неправилно е бил санкциониран на основание чл. 20 и на основание чл. 18, ал. 3 от Наредбата. Цитираната наредба е издадена въз основа на законова делегация на правомощия на общинския съвет Бургас, предоставена с разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, да регламентира с подзаконов нормативен акт реда за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Бургас. Тази делегация е изрична, със законово определен предмет. Тя не предоставя правомощие на Общинския съвет, с подзаконов нормативен акт да регламентира санкции за накърняване на обществени отношения, регулирани със закон.

В разпоредбата на чл. 233 от ЗУТ се предвижда наказание глоба в размер от 100 лв. до 500 лв. за нарушения на актове по прилагането на закона, в случаите, когато в друг закон не е предвидено по - тежко наказание. В този смисъл, наказания за нарушения на подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗУТ, могат да бъдат предвидени единствено със закон. В противоречие с това законово предписание, в чл. 18, ал. 3 от Наредбата, за нарушения на разпоредбите и е предвидено и налагане на имуществена санкция на юридическите лица и на едноличните търговци в размер до 50 000 лв., размер значително по - висок от този на глобата, предвидена в чл. 233 от ЗУТ.

Затова, разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредбата не следва да бъде прилагана предвид предписанието на чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно който актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден и това на чл. 15, ал. 1 от същия закон, според който нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ал. 3 на последния текст сочи, че ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен – в случая чл. 233 от ЗУТ, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

Този състав не споделя тезата, застъпена в първоинстанционното решение, че след като разпоредбата на чл. 233 от ЗУТ не предвижда възможност за налагане на санкция на ЮЛ и ЕТ, то не съществува пречка, такава възможност да бъде предвидена с разпоредба на подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет.

Действително, разпоредбата на чл. 83 ЗАНН гласи, че в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Тази норма обаче регламентира с какъв по степен нормативен акт може да бъде предвидена изобщо имуществената санкция, като специфичен вид наказание. С наредба на общинския съвет имуществена санкция може да се предвиди за неизпълнение на задължения към общината, но при положение, че общинския съвет притежава правомощие да уреди сам съответните правоотношения и това правомощие му е предоставено със закон / ЗМСМА или с изрична законова делегация/. В случая такова правомощие не е налице. Законодателят е преценил, че обществените отношения, свързани с изграждането на населените места, се отличават с особена специфика и значимост, тъй щото да бъдат уредени със закон. Именно предвид тази значимост, правомощията на общинските съвети при уреждането им на местно ниво са ограничени и изрично регламентирани, и изключват възможността за подзаконова регламентация на случаите, при които следва да се приложи административно- наказателна принуда, още по- малко да се предвиждат допълнителни по вид санкции и такива с размер, значително надвишаващ, предвидения със закон.

Констатираната празнота в закона не може да бъде преодоляна с подзаконова регламентация.

Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление, Районен съд – гр. Бургас, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Съдът, следва да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.  

На основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ  Решение № 20/2012 година, постановено по н.а.х.д. № 3018 по описа за 2012 година на Районен съд гр.Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП- 4847/09.05.2012 г., издадено от заместник кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 1 ал.2 от Наредбата за преместваемите обекти, за търговските и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас (НПОТДОДЕГОТОБ) и на основание чл. 18, ал. 3 от същата наредба, на  от ЕТ”ТЕРМА- 90- М.Н.”, гр. Бургас е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 5 000 лева.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: