Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1746/27.09.2013 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 370/2013 година.  

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалби на „Белинвест” ООД – Бургас с ЕИК *** и съдебен адрес – град Бургас, улица “Оборище” № 90, ет.1 против акт за установяване на задължение по декларация № РА000128/16.11.2012 година (лист 10-11), издаден от старши инспектор в отдел “Приходи, местни данъци, такси и услуги” при Община Созопол, потвърден от решаващия орган при общината с решение № 009/27.12.2012 година (лист 6-8).

С оспорения акт по отношение на дружеството са установени задължения -  такса върху битовите отпадъци (ТБО) за 2007-2010 година в размер на 2400 лева – главница (общо) и 1008,16 лева – лихва (общо).

Жалбоподателят оспорва акта с аргументи за нарушение на формата на издаването му, както и с твърдение, че услугите, включени в таксата изобщо не са представяни от общината в района на имота, притежаван от дружеството.

Иска се отмяна на оспорения акт.

Ответникът представя част от административната преписка.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка по спора.

Жалбоподателят е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) XLV – 8045 с площ от 1 451 м² по плана на местността “Буджака”, землището на град Созопол. При установяване размера на публичните вземания, от служител на общината е използвана декларация, без описан номер, от 03.01.2007 година по чл. 17 от ЗМДТ, подадена от дружеството и въз основа на нея е определен размерът на дължимата ТБО за календарните 2007 – 2010 година (по 600 лева годишно), а върху определената главница са начислени и лихви за забава. 

Актът е обжалван по административен ред и е потвърден изцяло от решаващия орган.

В срока по чл.156 ал.5 от ДОПК, актът е обжалван по съдебен ред. По делото от решаващия орган не са представени доказателства за датата на уведомяване на адресата за издаденото решение, с което се потвърждава акта. В самото решение – бланкетно – е посочено че подлежи на обжалване “пред ………… окръжен съд” (лист 8). Това изявление се възприема от настоящия съдебен състав като пълна липса на обозначение пред кой орган подлежи на обжалване акта, което обуславя приложението на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от АПК, а оттам – своевременното подаване на жалбата.

В хода на съдебното оспорване – в първото заседание по делото, на основание чл. 171 ал.4 от АПК, съдът е указал на ответника, че не представя доказателства за компетентността си; за начина на формиране на ТБО (на отделните компоненти); за фактическото извършване на услугите. На ответника е указано, че не представя актовете на общината, въз основа на които е определен размерът на таксата, както и актовете, с които се определят териториите за извършване на сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата в местността “Буджака” – за всяка календарна година. Указано е и че доказателствената тежест в производството е възложена върху ответника.

Във второто и последно заседание по делото ответникът не е представил каквито и да е доказателства, предвид дадените указания.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е основателна.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ. Според чл.4 ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, съгласно чл.4 ал.3, а съгласно ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.

По делото липсват каквито и да е данни за компетентността на издателя на оспорения акт. Отбелязването на служебното качество на издателя Е.М. в акт № РА00128/16.11.2012 година е недостатъчно да обоснове компетентност. Не са представени и никакви доказателства за компетентността на решаващия орган в административното производство по обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на  обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

С оглед посочените разпоредби, съдът е указал на  ответника, че не представя доказателства за дължимостта на таксата - за установяване наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите.

Настоящият съдебен състав приема, че задължението, определено на дружеството с акт № РА00128/16.11.2012 година е недоказано, както по основание, така и по размер.

От представената част от административната преписка, съгласно опис (лист 2) е невъзможно да се установят фактическите основания за издаването на акта. Въпреки указанията, допълнителни доказателства не са ангажирани.

Съгласно чл. 170 ал.1 от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Недоказването на фактическите основания за издаването на акта обуславя неговата отмяна от съда.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху ответника, съгласно изричното изявление на жалбоподателя в петитума на жалбата (лист 5). Ответникът следва да заплати на жалбоподателя 51,41 лева (петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки) разноски за заплатена държавна такса и банкова комисионна за разглеждане на жалбата по същество.

С оглед на изложеното, на основание чл.160 от ДОПК, съдът

 

Р   Е   Ш  И

 

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължение по декларация № РА000128/16.11.2012 година, издаден от старши инспектор в отдел “Приходи, местни данъци, такси и услуги” при Община Созопол, потвърден от решаващия орган при общината с решение № 009/27.12.2012 година.

 

ОСЪЖДА Община Созопол за заплати на „Белинвест” ООД – Бургас с ЕИК *** и съдебен адрес – град Бургас, улица “Оборище” № 90, ет.1 сумата от 51,41 лева (петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки) – разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщаването му на страните - с касационна жалба пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: