Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1747/27.09.2013 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 372/2013 година.  

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалби на „Белинвест” ООД – Бургас с ЕИК *** и съдебен адрес – град Бургас, улица “Оборище” № 90, ет.1 против акт за установяване на задължение по декларация № РА000126/16.11.2012 година (лист 11-12), издаден от старши инспектор в отдел “Приходи, местни данъци, такси и услуги” при Община Созопол, потвърден от решаващия орган при общината с решение № 008/27.12.2012 година (лист 8-10).

С оспорения акт по отношение на дружеството са установени задължения -  такса върху битовите отпадъци (ТБО) за 2011-2012 година в размер на 1200 лева – главница (общо) и 88,21 лева – лихва (общо), както и данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2012 година в размер на 3,11 лева - главница и 0,01 лева - лихва.

Жалбоподателят оспорва акта единствено в частта относно определената ТБО с аргументи за нарушение на формата на издаването му, както и с твърдение, че услугите, включени в таксата изобщо не са представяни от общината в района на имота, притежаван от дружеството.

Иска се отмяна на оспорения акт.

Ответникът представя административната преписка.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка по спора.

Жалбоподателят е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) XLV – 8045 с площ от 1 451 м² по плана на местността “Буджака”, землището на град Созопол. При установяване размера на публичните вземания, от служител на общината е използвана декларация № 1636/30.06.2010 година по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от дружеството и въз основа на нея е определен размерът на дължимата ТБО за календарните 2011 – 2012 година (по 600 лева годишно), а върху определената главница са начислени и лихви за забава.  Установен е и дължимия ДНИ, размерът на внесения от дружеството, както и остатъкът дължим за довнасяне, ведно с начислена лихва.

Актът е обжалван по административен ред единствено по отношение на определената ТБО и е потвърден изцяло от решаващия орган.

В срока по чл.156 ал.5 от ДОПК, актът е обжалван по съдебен ред. По делото от решаващия орган не са представени доказателства за датата на уведомяване на адресата за издаденото решение, с което се потвърждава акта. В самото решение – бланкетно – е посочено че подлежи на обжалване “пред ………… окръжен съд” (лист 10). Това изявление се възприема от настоящия съдебен състав като пълна липса на обозначение пред кой орган подлежи на обжалване акта, което обуславя приложението на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от АПК, а оттам – своевременното подаване на жалбата.

В хода на съдебното оспорване – в първото заседание по делото (лист 24), на основание чл. 171 ал.4 от АПК, съдът е указал на ответника да представи доказателства за компетентността на издателя на акт № РА000126/16.11.2012 година, за собствената си компетентност; за начина на формиране на ТБО (на отделните компоненти); за фактическото извършване на услугите. Указано е и че доказателствената тежест в производството е възложена върху ответника.

Във второто и последно заседание по делото ответникът е представил административната преписка, която е приета с протоколно определение (лист 169).

Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е основателна.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ. Според чл.4 ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, съгласно чл.4 ал.3, а съгласно ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.

По делото, въпреки указанията на съда, не са представени доказателства за компетентността на издателя на оспорения акт.

Представени са заповед № Z-108/15.01.2010 година (лист 29) и заповед № 8 -Z-33/07.10.2010 година (лист 30) -  и двете на кмета на Община Созопол, в които, на основание чл. 4 ал.4 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци (единствено) е възложено на конкретни служители от общинската администрация, една от които е и Е.И.М., издала акт № РА000126/16.11.2012 година.

И в двете заповеди на кмета на общината липсва фактическо (словесно) или правно (с посочване на приложимия текст – чл. 9б от ЗМДТ) оправомощаване на цитираните служители да установяват задължения за местни такси, които, очевидно, не са данъчни задължения.

Действително, съгласно чл. 9б изр.І от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Тази норма, обаче, не освобождава кмета на общината от задължението поименно да определи служителите, на които е възложено установяването, обезпечаването и събирането на местните такси, съгласно нормата на чл. 4 ал.4 от ЗМДТ, към която препраща чл. 9б от ЗМДТ.

С оглед на установените факти, настоящият съдебен състав приема, че акт № РА000126/16.11.2012 година, издаден от Е.И.М. е нищожен в частта си относно определените задължения за ТБО за 2011 – 2012 година, ведно с лихвите върху тях (т.е. в обжалваната си част), поради липса на материална компетентност у органа – издател.

Актът следва бъде прогласен за нищожен – по отношение на определените задължения за ТБО за 2011 – 2012 година, ведно с лихвите върху тях, а върху ответника – възложени разноските по делото, съгласно изричното волеизявление на жалбоподателя в петитума на жалбата (лист 5).

Ответникът следва да заплати на жалбоподателя 51,41 лева (петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки) разноски за заплатена държавна такса и банкова комисионна за разглеждане на жалбата по същество (лист 17), както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, изплатено по договор за правна помощ от 10.12.2012 година (лист 22).

С оглед на изложеното, на основание чл.160 от ДОПК, съдът

 

Р   Е   Ш  И

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на акт за установяване на задължение по декларация № РА000126/16.11.2012 година, издаден от старши инспектор в отдел “Приходи, местни данъци, такси и услуги” при Община Созопол, потвърден от решаващия орган при общината с решение № 008/27.12.2012 година, В ЧАСТТА  относно установените задължения за такса върху битовите отпадъци за 2011 година и 2012 година, както и лихвите върху тях.

 

ОСЪЖДА Община Созопол за заплати на „Белинвест” ООД – Бургас с ЕИК *** и съдебен адрес – град Бургас, улица “Оборище” № 90, ет.1 сумата от 451,41 лева (четиристотин петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки) – разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщаването му на страните - с касационна жалба пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: