Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              20.09.2013г.            град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, първи състав, на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря К.Л. като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 409 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156, вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „Тохун” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул. „Княз Борис І” № 47, представлявано от управителя Михаил Вилхелм Краус против акт за установяване на задължение по декларация № 002295/07.12.2012г., издаден от орган по приходите в отдел „ПМДТ” при Община Поморие, потвърден с решение № АУ002295#1/15.01.2013г., произнесено от директора на Дирекция „Приходи, местни данъци и такси” – гр.Поморие. Иска се от съда да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Ч. ***, който поддържа заявената претенция, ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответната страна – директорът на Дирекция „ПМДТ” в Община Поморие не се представлява в процеса и не изразява становище по жалбата. Представя приобщените към административната преписка писмени доказателства.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

По делото не се съдържат данни за датата, на която потвърждаващото решение е съобщено на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че правото му на оспорване е упражнено в срок. Жалбата изхожда от надлежна страна, отговаря на изискванията за форма и реквизити и е депозирана след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че „Тохун” ООД притежава право на собственост върху винарска изба и ремонтна работилница, находящи се в УПИ І-655, масив ХVІІІ в местността „Кошарите” в землището на гр.Поморие. Обектите са въведени в експлоатация с удостоверение № 90/03.09.2009г., издадено от главния архитект на Община Поморие. За притежаваното от жалбоподателя право е подадена декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх.№ 398/21.12.2009г., в която е посочена отчетна стойност на имота от 2 093 244,19 лева и годишен данък в размер на 3 139,97 лева. На 29.06.2010г. е подадена и декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 19201, в която са отразени разгънатата застроена площ на сградите – 3 3982 кв.м., годината на построяване, елементите на техническата инфраструктура, конструкцията и разположението й спрямо строителните граници на населеното място. На 07.11.2012г. е издаден акт за установяване на задължение № АУ002295, с който на основание чл.107, ал.3 от ДОПК е определен размера на задължението за такса за битови отпадъци за 2012г. – 3 474,79 лева и е начислена лихва за просрочие от 66,68 лева. Актът е оспорен пред ръководителя на звеното за местни приходи в Община Поморие, който постановява потвърдително решение. В мотивите на стабилизиращото решение са описани процесуалните правила за издаването му и формирането на задължението за ТБО като съвкупност от два компонента: такса за поддържане на депото за битови отпадъци и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Изрично се конкретизира, че имотът, предмет на облагане, се намира извън районите, в които общината организира сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за 2012г. и такса за тази услуга не е начислена. Уточнени са параметрите, по които е изчислено задължението: таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа е в размер на 0,15 промила върху по – високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност (313,99 лева), а таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е в размер на 1,51 промила върху по – високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност (3 160,80 лева). Дефинирана е и лихвата за просрочие към 07.11.2012г. – 68,68 лева. В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, „Тохун” ООД твърди, че през 2012г. Община Поморие не е извършвала услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване”, поради което такса за тази дейност не се дължи. Не оспорва задължението си да заплаща такса за поддържане на депо за битови отпадъци, но смята, че размерът й е определен неправилно.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган – младши експерт в отдел „Контролно-ревизионна дейност и събиране” към Дирекция „Приходи, местни данъци и такси” в Община Поморие и в изискуемата от закона форма.

При издаването на АУЗД са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗМДТ и ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според правилото на чл.107, ал.1 и ал.3 от ДОПК когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, а задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът за отстраняването им по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В настоящия случай е безспорно установено, че жалбоподателят е декларирал относимите към облагането обстоятелства, но не е заплатил таксата за битови отпадъци за 2012г., поради което актът за установяване на задължения по декларация е издаден в законосъобразно проведено административно производство. Актът не е мотивиран, но фактическите и правни основания за издаването му са изложени в потвърждаващото го решение, поради което този недостатък се явява несъществен.

Актът с правно основание чл.107, ал.3 от ДОПК е произнесен в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според правилото на чл.67, ал.4 от ЗМДТ, вр. с чл.69, ал.1 от ЗМДТ таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет и се заплаща по ред, определен от общинския съвет. В чл.71, т.2 от ЗМДТ е регламентирано изключението от общия принцип за дължимост на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – това са случаите, когато таксата не се предоставя от общината. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.5 от Наредба № 11 на Общински съвет – Поморие за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Поморие размерът на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се определя пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на недвижимите имоти. Според чл.17а, ал.1 и ал.2 (отм.) от цитирания подзаконов нормативен акт размерът на таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, а когато същото не може да се установи – в промили/ на ползвател или пропорционално върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се дължи – 0,15 промила за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа и 1,51 промила за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За нежилищните недвижими имоти данъчната оценка на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. На настоящия съдебен състав е служебно известен факта, че разпоредбата на чл.17а, ал.2 от Наредбата на Общинския съвет е отменена със съдебно решение № 2242/20.12.2012г. на Административен съд – Бургас, считано от датата на влизането му в сила – 07.06.2013г., но поради действието на съдебната отмяна за в бъдеще, приложимостта на тези норми към процесния казус не се подлага на съмнение. Тълкуването на цитираните правни норми, направено във връзка с правилото на чл.170, ал.1 от АПК за разпределението на доказателствената тежест в процеса обосновава извод, че като решаващ орган, ръководителят на звеното по местни приходи в Община Поморие следва да установи обстоятелствата, на които основава своето вземане. В този смисъл той трябва да проведе главно и пряко доказване на фактите, че имотите на задълженото лице се намират на територията на Община Поморие и за нея се предоставя услугата по чл.67, ал.4 от ЗМДТ, респ. че е налице изключението по чл.63, ал.1 от ЗМДТ, според което за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Противопоставено на това е насрещното доказване, което се следва от жалбоподателя в процеса– той трябва да установи, че общината не е предоставила услугата поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване – чл.71, т.2 от ЗМДТ.

В настоящия случай е безспорно установено по делото, че жалбоподателят е собственик на производствен обект, който се намира извън строителните граници на населеното място. Не се спори между страните в процеса, че в този район общината не предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Според по делото е въпросът извършва ли Община Поморие услугата по поддържане на чистотата на обществените територии и какъв е размера на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа.

Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти по делото са представени множество писмени доказателства - протоколи, фактури и актове за извършена работа в Община Поморие през 2012г., от които е видно, че общината е извършила разходи за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на депо за ТБО, ръчно метене, оборка, машинно метене и машинно миене. По делото е приета без възражения съдебно-техническа експертиза, в заключението на която се твърди, че Община Поморие е възложила събирането, извозването и обезвреждане на депа или съоръжения за битови отпадъци на „РТК” ООД – гр.Елин Пелин, което не е извършило тези услуги за района, в който се намира имота на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав не кредитира доказателственото значение на заключението в тази част, тъй като същото съдържа изявления за факти, които не са свързани с компетентността на вещото лице. В този смисъл е и записването, че „ищецът самостоятелно изхвърля минимални количества битови отпадъци в депото за такива”. По делото се съдържат достатъчно документи, от които да се направи заключение, че Община Поморие е извършила услугите, за които се дължи такса по чл.63, ал.1 от ЗМДТ – фактури, протоколи и актове – ръчно метене, вдигане на вложка и оборка, зимно поддържане и други. Обстоятелството, че извършваните дейности не са посочени детайлно не е равнозначно на тяхната липса или неосъществяване. В този смисъл е практиката на Върховен административен съд, обективирана в решение № 4267/12.05.2004г. по АХД № 3435/2003г. на ВАС, І отделение.

Неоснователно е възражението на търговеца за неправилно определен размер на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа. Съгласно разпоредбата на чл.17а, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 на Общински съвет – Поморие за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Поморие (отм.), която е била действащо право през процесния период, размерът на таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, а когато същото не може да се установи – в промили/ на ползвател или пропорционално върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се дължи – 0,15 промила за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа и 1,51 промила за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За нежилищните недвижими имоти данъчната оценка на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. В конкретния случай размерът на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа е определен като 0,15 промила от отчетната стойност на недвижимия имот – 2 093 244,19 лева, която е по-висока от данъчната оценка и е математически верен.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

 

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, първи състав,

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тохун” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул.„Княз Борис І” № 47, представлявано от управителя Михаил Вилхелм Краус против акт за установяване на задължение по декларация № 002295/07.12.2012г., издаден от орган по приходите в отдел „ПМДТ” при Община Поморие, потвърден с решение № АУ002295#1/15.01.2013г., произнесено от директора на Дирекция „Приходи, местни данъци и такси” – гр.Поморие.

Решението подлежи на касационна обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ:........................................