Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  1749        27 септември  2013  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIIIти административен състав, в публично  заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Таня Евтимова

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Радикова

                                                                       2. Златина Бъчварова

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Манол Манолов

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 473 по описа за  2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр.Бургас, подадена чрез пълномощник, против решение № 215/8.01.2013г., постановено по административно - наказателно дело № 498/2012г. по описа на Районен съд - Царево, с което е отменено наказателно постановление № 65 от 9.10.2012г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което за нарушение на чл. 17 от Закон за защитените територии /ЗЗТ/, на В.К.К. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закон за защитените територии.

 Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е необосновано и неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.  Излагат се доводи за законосъобразност на отмененото наказателно постановление. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да реши спора по същество като потвърди наказателно постановление № 65 от 9.10.2012г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас.

Ответникът по касационната жалба – В.К.К., редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд – Царево като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІII-ти състав, намира за основателна по следните съображения :

Районен съд – Царево, с решение № 215/8.01.2013г., постановено по административно - наказателно дело № 498/2012г. по описа на съда, е отменил наказателно постановление № 65 от 9.10.2012г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което за нарушение на чл. 17 от Закон за защитените територии/ЗЗТ/, на В.К.К. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закон за защитените територии.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, довели до невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото на защита на посоченото като нарушител лице. На първо място, е приел, че както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочено кой е управлявал автомобила, преминал през бариерата, както и мястото, където е извършено нарушението.  На следващо място е счел, че е налице пълно разминаване между описание на нарушението в АУАН и това, съдържащо се в наказателното постановление. Изложени са и мотиви относно неточната правна квалификация на установеното нарушение по чл.17 от ЗЗТ, без да бъде конкретизирана коя е нарушената алинея на тази разпоредба.

 Санкцията на В.К.К. е наложена, за това, че на 8.08.2012г. навлязъл с лек автомобил „Сузуки Витара”, с рег. № А 5540 КМ, в резерват „Ропотамо”, до устието на река Ропотамо, заобикаляйки странично забранителната бариера с пътен знак „Влизането забранено” и табела, указваща всички забрани за резервата. Установеното нарушение е описано по този начин в наказателното постановление, оспорено пред районния съд. В АУАН с № 65/8.08.20012г., съставен от главен специалист охрана, фактическото описание на нарушението е следното: В.К.К. на 8.08.12г. в резерват „Ропотамо” е извършил следното : в 12 часа лек автомобил „ Сузуки Витара” с № А 5540 КМ с водач В.К., при наличието на бариера с пътен знак „Влизането забранено” и табела, указваща всички забрани в резервата, преминава странично през гората и навлиза до устието на река Ропотамо.

Основното възражение на касатора е, че в наказателното постановление се съдържа пълна индивидуализация на нарушителя и описание на нарушението, както и на всички обстоятелства, при което то е било извършено. Твърди се също, че правната квалификация на установеното нарушение по чл.17 от Закона за защитените територии, е правилна.

 Така постановено решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Районният съд неправилно е приел, че деянието, описано в наказателното постановление не е индивидуализирано. Видно от обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление в тях е  посочено мястото  на извършване на нарушението чрез посочване на резервата, в който е навлязал автомобила  - „Ропотамо” и уточнението, че същият е стигнал до устието на река Ропотамо.  В тях изрично е отбелязано, че В.К. е водач на автомобила, който е заобиколил забранителната бариера „ Влизането забранено” и е навлязъл в резервата с превозното средство. Фактическото описанието на нарушението, съдържащо се в АУАН  не е възпроизведено дословно в наказателното постановление, но в последното е пресъздадена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в акта. С наказателното постановление на нарушителя не са предявени нови или различни факти от тези, предявени му, посредством обвинението, съдържащо се в АУАН.

На следващо място, в наказателното постановление действително не е посочена коя е конкретната нарушена в случая от К. алинея на чл.17 от Закона  за защитените територии, но настоящият съдебен намира за неправилен извода на районния съд, че това процесуално нарушение е от категорията на съществените, обусляващо отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно. Това е така, тъй като в конкретния случай, то не е довело до накърняване правото на защита на нарушителя. Чл. 17 от Закона за защита на територии съдържа четири алинеи, като в първата, в пет точки, изчерпателно са посочени кои са разрешените дейности в резервата, а в останалите три алинеи са въведени допълнителни изисквания спрямо някои от разрешените дейности, посочени в ал.1. Следователно, от анализа на разпоредбата става ясно, че извършването на дейност, различна от която и да е дейности, изброени в чл.17, ал.1 от Закона за защитените територии, представлява нарушение именно на тази разпоредба, и не може да бъде възприето като нарушение на някоя от другите три алинеи, тъй като те касаят единствено извършването на разрешените в чл.17, ал.1 от закона дейности. Отделно от това, като основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на К. в наказателното постановление е посочен чл.81, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии. Съгласно цитираната санкционна разпоредба съставомерно е деянието, изразяващо се в осъществяване на  дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. В Заповед № 318 от 7.05.1992г. на министъра на околната среда, цитирана като нарушена в наказателното постановление е посочено, че в резерват „Ропотамо” се забранява всякаква човешка дейност, с изключение на изчерпателно изброени в заповедта дейности, сред които не е навлизане в резервата с кола. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че К. е навлязал в резервата с управлявания от него автомобил, в нарушение на закона, на забранителна табела за това и на цитираната заповед, поради което е осъществил състава на чл.81, ал.1 , т.1 от Закона за защитените територии Законосъобразно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност с издаване на наказателното постановление като му е наложено предвиденото от закона административно наказание глоба в справедлив размер – установения в чл.81, ал.1 от Закона за защитените територии минимум – 500.00 лева.

Изложеното, както и липсата на допуснати други съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление, налагат извода за неговата законосъобразност. Отменяйки го, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

 По тези съображения и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 2-ро АПК и ч.222, ал.1 АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХІII - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение 215/8.01.2013г., постановено по административно - наказателно дело № 498/2012г. по описа на Районен съд - Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 65 от 9.10.2012г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което за нарушение на чл. 17 от Закон за защитените територии, на В.К.К. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закон за защитените територии.

Решението е окончателно.

        

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 2.