Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1760/30.09.2013 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 522/2013 година.  

 

Производството по делото е образувано по жалба на Б.Н.Г. с ЕГН ********** *** против задължително предписание № ЗД -94ББ/0001/10.01.2013 година (лист 4) на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Карнобат (ДСП), потвърдено с решение № 3/07.02.2013 година на директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” – Бургас, както и против заповед № ЗД - ЗД 01/0001/02.01.2013 година, заповед № ЗД – ЗД 01/0002/02.01.2013 година и заповед № ЗД - ЗД 01/0003/02.01.2013 година – и трите издадени от директора на дирекция “Социално подпомагане” - Карнобат.

С оспорените три заповеди Б.Г. и децата й - Л.И.Х. с ЕГН ********** и Р.И.Х. с ЕГН ********** – са насочени към ползване на социална услуга “психологическо консултиране” в Център за обществена подкрепа – Карнобат за период от три месеца, считано от 07.01.2013 година.

С оспореното предписание на жалбоподателя, като родител на Л.И.Х. и на Р.И.Х., е предписано да съдейства и да не възпрепятства изпълнение на заповеди за ползване на социални услуги в Център за обществена подкрепа – Карнобат, като не допуска конфликтни ситуации при изпълнението им; да подготви децата по подходящ за възрастта им начин за ползване на предложената им социална услуга; да се въздържа и избегне всички действия, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху психическото, умствено и нравствено развитие на децата.

В жалбата се твърди, че заповедите  не са мотивирани, а предписанието е  незаконосъобразен акт.  Поддържа се, че това е поредната молба на бащата на децата – И.Х. – за ползване на социална услуга. Изтъква се, че бащата оказва продължителен психически тормоз над жалбоподателя и децата, че само И.Х. има нужда от социална услуга. Заявява се, че повод за издаването на предписанието е поредния конфликт между децата и баща им (а не между Х. и Г.). Твърди се, че по повод неадекватното отношение на бащата, жалбоподателят е подала молба за защита по Закона за защита срещу домашното насилие. Поддържа се, че децата са добре възпитани, с отличен училищен успех и нормални взаимоотношения със съучениците и учителите си.

Иска се отмяна на заповедите и предписанието.

Ответникът оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.

След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното.

От фактическото съжителство между Б.Г. и И.Х. са родени Л.И.Х. с ЕГН ********** и Р.И.Х. с ЕГН **********.

От 2005 година родителите живеят разделени, като упражняването на родителските права върху децата е възложено върху Б.Г..

Отношенията между родителите са конфликтни.

На 10.10.2012 година от И.Х. е подадена жалба (лист 16) до директора на ДСП, в която се твърди, че са налице сериозни проблеми във възпитанието и здравето на децата. В нея се заявява, че извън периодите, определени за свиждане, той не е допускан по никакъв начин до Л. и Р., че на децата се забранява да говорят с него и те се плашат от общуване. Твърди се, че “още по жестоко е че децата се принуждават от собствената им майка да лъжат и крадат.” Описва се случай, при който от касичка с пари, събирани за децата, но държани в дома на Х. (по една касичка за всяко дете със съдържащи се в нея 600 лева) Р. е взела цялата сума с аргумент, че бащата не е плащал издръжка на майката. Това действие е квалифицирано от Х. като “кражба”.

По случая е извършена проверка от ДСП (лист 68), при която е установено, че детето Р. е взела от касичката 55 лева за училищна екскурзия, както и че винаги е информирала семейството на Х. за случаите, когато ползва такива парични средства. За резултата от проверката е изготвено писмо от 26.10.2012 година (лист 17) от директора на ДСП.

С нова жалба от 07.11.2012 година (лист 18) И.Х. е изразил недоволството си от проверката и е заявил, че ще сигнализира “всички възможни институции” за системния тормоз, упражняван върху децата от майка им, както и за “бездействието и нежеланието” на директора на ДПС да си вършела работата. Настоява се да се вземат мерки срещу майката на децата и “най вече към тяхната баба Д.К.” (майка на Б.Г.).

По новата жалба на Х. е извършена проверка.

Проведена е среща с И.Х., оформена с протокол от 13.11.2012 година (лист 19), на която му е предложено да ползва услуга “психосоциално консултиране”.

Проведени са и две срещи с Б.Г., оформени с протоколи от 14.11.2012 година и от 16.11.2012 година (лист 20-21), на което й е предложена същата услуга, като е предупредена от последствията от евентуален отказ. Б.Г. е отказала да ползва предложената й услуга.

С нова жалба от 20.11.2012 година (лист 22) И.Х. изразява силното си притеснение от “психическия тормоз прилаган върху децата”, изразяващ се в коренната им промяна – “как е възможно децата досега когато са били при мен да са толкова щастливи, постоянно да ме прегръщат и казват колко ме обичат и сега без никаква причина да изпадат в истерия, като пищят и казват че искат да идват”. Със заявление от същата дата И.Х. е поискал ползване на психосоциално консултиране от ДСП.

На 03.12.2012 година за децата Р. и Л. са изготвени социални доклади (лист 24-31). В тях е установено, че битовите и здравните потребности на децата са задоволени от майката, че са спокойни, любознателни, контактни с изградени навици за лична хигиена, добри ученици, мотивирани да посещават училище (с потенциал, който майката и преподавателите се опитват да развиват), със силно изразено чувство на принадлежност към семейството си, че не са агресивни и са без отклонения от нормалното психично състояние. В докладите е отбелязано, че от известно време контактите на децата с бащата са ограничени от майката, “което е предпоставка за развиване на синдром на родителско отчуждение”. И за двете деца е направено предложение да бъдат предприети мерки за закрила на основание чл. 23 т.1-3 от ЗЗДт.

На 05.12.2012 година от служители на ДСП е съставен нов протокол (лист 32), от който се установява, че Б.Г. е запозната отново с предложение да ползва социална услуга, но тя е отказала. По преписката е представено и заявление от същата дата (лист 33), от което се установява, че Б.Г. изрично отказва да ползва социалната услуга.

На 06.12.2012 година (лист 34) в присъствието на класния ръководител В.Т. (и в отсъствието на майката) служители на ДСП са разговаряли с детето Р. Х.а. В съставения протокол се установява, че детето се чувства добре в учебна и семейна среда (при майка си). Не желае да ходи при баща си, защото е наричана от него “крадец” и се стресира от посещенията на баща си в училището (“натъжава се и плаче”). Установено е, че се развива добре, справя се с учебния материал и има приятели в училище. На същата дата и от същите служители на ДСП (отново в отсъствието на майката), но в присъствието на класния ръководител Д.Х. е проведено събеседване и с Л. Х.. В протокола от срещата е установено, че детето е спокойно и разговаря без притеснения, чувства се добре при майка си, справя се добре с учебния материал и няма личностни конфликти със съученици и учители.

Във връзка с проверките от ДСП е изготвен план за действие с децата (лист 37-40). Издадени са заповедите и предписанието, оспорени в настоящото производство.

В хода на съдебното оспорване по настоящото производство е представена заповед за незабавна защита от 03.12.2012 година (лист 55-56), издадена от съдия в РС – Карнобат, с която на И.Х. е разпоредено да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б.Г., Р. и Л. Х.и, както и да се приближава на по – малко от 50 метра от тях. Представени са и две становища (озаглавени “доклад”) до ДСП от класните ръководители на децата (лист 57-58), в които се съдържат данни, идентични с установените от служителите на ДСП – децата са добре възпитани, организирани, дисциплинирани, любознателни, уравновесени, с положително отношение към училището и нормално емоционално състояние.

Допълнително, в последното съдебно заседание – за сведение – е приложена нова заповед за незабавна защита на същите лица от противоправното поведение на И.Х., издадена през 2013 година от РС - Карнобат.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е допустима – подадена е срещу актове, за които е предвидена възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок и от лице, чиито права и законни интереси (лично и като представител на малолетните си деца) са засегнати от издаването им.

Оспорените административни актове са незаконосъобразни.

Те са издадени от компетентен орган при спазване на установените процесуални правила и в изпълнение на целта на закона. Както в административното производство по издаването им, така и в съдебното производство по оспорването им, обаче, не са установени фактическите основания за тяхното издаване.

Посоченият фактически мотив за издаването на заповедите и предписанието са влошените отношения между родителите, породения силен стрес у децата и констатиран синдром на родителско отчуждение между тях и бащата И.Х..

След като се запозна със съответна специализирана литература, съдът констатира, че в психологията се приема, че синдромът на родителското отчуждение – като проблем -  настъпва между родител и дете, които са в нормални отношения, но поради личностния конфликт между родителите, детето е принудено да “избере” един от тях (най-често този, при който живее), за сметка на другия, като приеме неговата позиция за “правилната”.

В конкретния случай, отношенията между родителите са изострени, но и отношенията между бащата И.Х. и децата Р. и Л. не са нормални, а са очевидно конфликтни и то на отделно основание - поради поведението на родителя Х.. Децата са “обвинявани”, че присвояват пари (техни собствени!) от дома на бащата, а ДСП е подложена на натиск от Х. - “да предприеме действия”, посредством жалби, в които се твърди, че Р. и Л. са в тежък стрес, предизвикан от поведението на майка им, което налагало работа на психолог с тях.

В преписката по делото съдът констатира, че липсват каквито и да е данни в тази насока. Напротив, при всички проверки, извършени своевременно, задълбочено и обективно от служителите на ДСП – по многобройните сигнали от И.Х. – се установява, че психическото и физическо състояние на децата е нормално, че за тях се полагат необходимите грижи от Б.Г., както и че нежеланието им да поддържат взаимоотношения с Х. произтича от неговото неадекватно отношение към тях. Нежеланието на децата да общуват с Х. не е резултат от възникнал синдром на родителско отчуждение, а е пряка и непосредствена последица от психологическата му агресия (словесна и поведенческа) към тях – ситуация, в която те са жертви на желанието на единия родител да уязви другия. В тази насока е показателна и заповедта за незабавна защита, издадена от РС – Карнобат по гр.д. № 1152/2012 година (лист 55-56), с която е ограничена възможността на Х. да общува с децата Р. и Л..

Заповедите за психологическото консултиране на децата и на Б.Г. са скрепени от задължително предписание, неизпълнението на което обуславя неблагоприятни последици за майката. Съдът счита, че задължителното психологическото консултиране, по съществото си не е социална “услуга”, а задължение за адресата (несъмнено засягащо правната му сфера) и  не следва да бъде определяно от администрацията, без да са налице неоспорими данни, обуславящи вменяването му. По делото не се установиха данни за настъпил синдром на родителско отчуждаване у децата (налагащ психологическа помощ), а за тяхна нормална защитна реакция срещу неправомерни действия на един от родителите им – И.Х..

От доказателствата по делото настоящият съдебен състав приема, че единственият който се нуждае от психологическа помощ е самият И.Х. – за да преосмисли поведението си спрямо децата си, което е и предпоставка за нормален контакт с тях. Доколкото, обаче, предоставянето на психологическа консултация на Х. не е предмет на настоящото производство, съдът не следва да излага допълнителни мотиви по този въпрос.

Липсата на доказани фактически основания за издаването на заповедите и задължителното предписание е основание за тяхната отмяна.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските върху ответника в производството, съгласно изричното волеизявление на процесуалния представител на жалбоподателя в последното съдебно заседание. Агенцията за социално подпомагане (която е юридическо лице) следва да заплати на Б.Г. разноски по делото в общ размер 310 лева (триста и десет лева) – държавна такса 10 (десет) лева адвокатско възнаграждение и 300 (триста) лева възнаграждение за адвокат.

По изложените съображения, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ задължително предписание № ЗД-94ББ/0001/10.01.2013 година  на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Карнобат, потвърдено с решение № 3/07.02.2013 година на директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” – Бургас, както и заповед № ЗД - ЗД 01/0001/02.01.2013 година, заповед № ЗД – ЗД 01/0002/02.01.2013 година и заповед № ЗД - ЗД 01/0003/02.01.2013 година – и трите издадени от директора на дирекция “Социално подпомагане” - Карнобат.

 

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, чрез Дирекция “Социално подпомагане” – Карнобат за заплати на Б.Н.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 310 (триста и десет) лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд - с касационна жалба в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: