Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  1750         27 септември  2013  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIIIти административен състав, в публично  заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Евтимова

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Радикова

                                                                       2. Златина Бъчварова

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Манол Манолов

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 541 по описа за  2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Фено” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-гр. ***, представлявано от А.Т.Т. против решение № 18/29.01.2013г., постановено по административно - наказателно дело № 903/2012 година по описа на Районен съд - Несебър, с което е изменено наказателно постановление № 202002233/17.08.2012 г. на Главен секретар на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, с което на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, като съдът е намалил размера на наложената санкция на 1 500.00 лева. 

Касаторът, редовно уведомен, се представлява от управителя Т., която поддържа жалбата. Твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му, ведно с отмяната на наказателното постановление, а при  условия на евентуалност се иска измяната на наложената с него имуществена санкция. Не се представят доказателства.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителния директор на  Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, редовно уведомен, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд –Несебър да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІII-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд –Несебър с решение № 18/29.01.2013г., постановено по административно - наказателно дело № 903/2012 година по описа на Районен съд – Несебър е изменил наказателно постановление № 202002233/17.08.2012 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, с което на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, като съдът е намалил размера на наложената санкция на 1 500.00 лева. 

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че  „Фено” ЕООД е осъществило от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 414, ал.3 КТ във вр. с чл. 62, ал.1 КТ. Приел е, че И.И.И. е осъществявал трудови функции в проверения обект, стопанисван от санкционираното дружество, при липса на сключен между тях трудов договор в писмена форма. Приел е, че размерът на наложената на дружеството работодател имуществена санкция за неизпълнението на изискването на чл.62, ал.1 КТ не е съобразен с изискванията на чл.27 ЗАНН, тъй като при нейното индивидуализиране не били взети предвид всички обстоятелства, характеризиращи деянието и нарушителя.  С оглед липсата на данни за други имуществени санкции, наложени на дружеството с влезли в сила наказателни постановления за неспазване разпоредбите на трудовото законодателство, съдът е намалил размера на наложената имуществена санкция от 3 000.00 лева на 1 500.00 лева.

 Основното възражение на касатора е, че оспореното решение е издадено при неправилна преценка на съществуващите обстоятелства и факти. Твърди се, че И.И. не е полагал труд в кухнята на проверявания обект в момента на проверката, а е наблюдавал работния процес в продължение на два часа, за да се запознае със спецификата на работата, да прецени действителното натоварване и дали ще може да се справя с работата. Излагат се и доводи, че размерът на наложената на дружеството санкция е завишен.

Санкцията на „Фено” ЕООД е наложена за това, че в качеството си на работодател, на 6.07.2012г. във времето от 22:45 до 23:23  ч. е приело на работа, свързана с предоставяне на работна сила – приготвяне на пица в кухнята на стопанисвания от него обект - ресторант „Авеню”, находящ се в гр.***, лицето И.И.И., без сключен трудов договор в писмена форма. За установеното нарушение е съставен АУАН № 20-2002233/7.07.2012г. и впоследствие е издадено наказателно постановление със същия номер от 17.08.2012г.

Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно.

 Съгласно императивната разпоредба на чл.62, ал.1 КТ във вр.чл.1, ал.2 КТ трудовият договор се съставя в писмена форма, а отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. За нарушение на тези законови изисквания в разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба на работодателя в размер от 1500.00 до 15 000.00 лева.

По делото не е налице спор, че изобщо не бил сключен трудов договор в писмена форма между работодателя „Фено” ЕООД и работника И.И. към датата на извършване на проверката.  

Неоснователно е възражението на касатора, че И.И.И. не е предоставял работна сила за работодателя в проверявания обект, а е демонстрирал способностите си и е проверявал уменията си, с оглед евентуалното му назначаване на работа. Събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност от районния съд, сочат на обратния извод. Така по делото е представена декларация, попълнена собственоръчно от работника в момента на проверката, в която той е вписал, че работи  в ресторант „Авеню”- гр. Обзор, считано от 6.07.2012г. с работно време от 20.00 часа като работник – кухня. Декларираните с нея обстоятелства кореспондират със свидетелските показания на актосъставителя и на свидетеля по установяване на нарушението, които са категорични, че в момента на проверката И.И.И. е бил в работно облекло- бяла престилка и е приготвял пица в кухнята на проверявания обект, като е продължил да извършва тази дейност, докато е траяла проверката в ресторанта.  От друга страна касаторът не е ангажирал доказателства в първоинстанционното производство по делото, опровергаващи констатациите, съдържащи се в АУАН и в наказателното постановление, че работникът е полагал труд в обекта, стопанисван от касатора.

Видно от показанията и на посочените от касатора свидетели  ресторантът е функционирал и в кухнята са били изпълнявани поръчки на клиенти като И.И.И. е правил пица в момента на проверката, тоест осъществявал е трудова функция, характерна за длъжността „готвач”. Както правилно е приел районният съд, необходимостта да се провери годността на работника да изпълнява работата не освобождава работодателя от задължението му да сключи с него трудов договор - в тези случаи същият разполага с възможността да сключи трудов договор със срок за изпитване.

С оглед изложеното, правилен е изводът на районния съд за съставомерността на извършеното от касатора деяние по чл.414, ал.3 КТ във вр. чл. 62, ал.1 във вр.чл.1, ал.2 КТ. Първоинстанционното решение е постановено в резултат на прецизно установяване на всички релевантни за спора факти, въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства.  

По отношение възражението на касатора, касаещо прекомерността на наложената му имуществена санкция, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, тъй като районният съд е намалил размера й до предвидения в закона минимум – 1 500.00 лева и същия не може да бъде намален допълнително под този праг от касационната инстанция.

                    Мотивиран от изложеното, съдът намира, че предвид липсата на наведените в касационната жалба основания за отмяна, решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН Административен съд – Бургас, ХІII - ти състав, 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18/29.01.2013г., постановено по административно - наказателно дело № 903/2012 година по описа на Районен съд – Несебър.

Решението е окончателно.

        

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                            

                                                                                                         

                                                                                                         2.