Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 1752          27 септември  2013  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIIIти административен състав, в публично  заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:                                              

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Таня Евтимова

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.Галина Радикова

                                                                       2.Златина Бъчварова

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Манол Манолов

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 558 по описа за  2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Й.Л. *** против решение № 1695, постановено по административно-наказателно дело № 1599 по описа за 2012г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 0046975, издаден от сектор „ПП” прие ОД на МВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно – необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, за което излага подробни съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени електронния фиш.

Ответникът по касационната жалба – Директора на ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд – Бургас като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІII-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Бургас, с решение № 1695, постановено по административно-наказателно дело № 1599 по описа за 2012 г. на съда, е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 0046975, издаден от сектор „ПП” при ОД на МВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 ЗДвП, на К. Й.Л. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева.

         За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че нарушението на чл.21, ал.1 ЗДвП е безспорно установено въз основа на записванията с техническо средство тип ТFR1-М, както и че правилно е ангажирана отговорността на Л. за извършването му на основание чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, тъй като той е собственик на управляваното с превишена скорост МПС и не се е възползвал от възможността, предвидена в чл.189, ал. 5 ЗДвП. Изложени са и мотиви, че административното наказание, което му е наложено, съответства на извършеното нарушение.

Санкцията на К. Й.Л. е наложена с електронния фиш за това, че на 16.06.2011 година, в 08.39 часа, в гр. Бургас, на ул.”Струга”, бил заснет с автоматизирано техническо средство № 0503 собственото му МПС „Ямаха ФЗ 6”, с рег. № А3680В, който се движел със скорост от 85 км/ч., при разрешена максимална скорост за движение в населено място 50 км./ч.

         Основните възражения на касатора са, че изводите на районния съд не кореспондират със събраните в хода на съдебното следствие веществени, писмени и гласни доказателства. Касаторът се позовава на две писма и твърди, че видно от съдържанието им, към момента на работа с техническото средство, контролните органи не са разполагали със задължителното техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол  за нарушение на правилата за движение TFR1-М, издание 2010г. В тази насока се твърди, че не е достоверна посочената в електронния фиш скорост на движение на управлявания от него мотоциклет, още повече, че в съседната лента се е движило ППС с по-голяма маса и скорост. Излагат се и доводи, че нарушението, за което му е наложена глоба не е доказано от административнонаказващия орган. Според касатора, съдът е тълкувал неправилно разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, изолирано от разпоредбата на чл.39, ал.4 ЗАНН, която въвежда като една от изискуемите предпоставки за издаване на електронен фиш установяването и заснемането на административното нарушение да е станало със стационарно техническо средство.

          На следващо място, касаторът не споделя изводите на районния съд, че разпоредбите на ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими по отношение съдържанието на електронния фиш. Твърди се, че непосочването във фиша на категорията на управляваното от него МПС представлява съществено процесуално нарушение.

         Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

         Настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията на касатора, изложени в сезиращата съда жалба по следните съображения:

         На първо място, невярно е твърдението, че към датата на установяване и заснемане на нарушението, контролните органи не са разполагали със задължителното техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол  за нарушение на правилата за движение TFR1-М, издание 2010г. Видно от представените с административната преписка доказателства се налага извод, че техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол  TFR1-М, издание 2010г. на „Тинел Електроникс” ООД е приложено на л.7 от доказателствата по делото.

         На следващо място, видно от становище на управителя на „Тинел Електроникс” ООД /л.14 от делото на РС/ моментът на регистриране на измерената скорост/момента на сработване на радара/ е отразен в съответстващия по време кадър /снимка/ от доказателствения снимков материал. В горния ляв ъгъл на снимката е записано „Измерен, „Т=0s. Кадрите преди сработване на радара са означени като Т= - Хs, а кадрите след това като Т = Хs, като Х е времето от момента на сработване, с точност една десета от секундата. Видно от приложеното в административната преписка писмо на заместник директора на главна дирекция „Охранителна полиция”, вх.№ 25543/20.10.2011г., съгласно методичните указанията на производителя на системите „Тинел Електроникс” ООД, единствено при наличие на две МПС в обхвата на полето „Т=0sне се съставя документ с оглед прозрачност и безпристрастност на дейността.

         В процесния случай,  видно от разпечатката от паметта на радара, клип 5521 на снимката в обхвата на полето „Т=0s е заснет единствено управлявания от Л. мотоциклет. С оглед изложеното възраженията му за недостоверност на засечената скорост на управление на собственото му МПС е неоснователно.

         За да постанови оспореното решение, районният съд е установил прецизно всички релевантни за спора факти. Възприел е фактическата обстановка, описана в електронния фиш, достигайки до правилния извод, че тя се подкрепя от събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства – разпечатки от паметта на автоматизираното техническото средство, с което е установено управлението с превишена скорост и приложения по делото снимков материал – клип № 0503.

Освен това, автоматизираното техническо средство № 0503 е система за видеоконтрол от типа TFR 1 – M, която е одобрена в съответствие с изискванията на раздел ІІ, глава четвърта на Закона за измерванията, от председателя на Българския институт по метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване.

В тази връзка, правилен е изводът на районния съд, че  тази система отговаря на изискването на ЗДвП техническото средство, с което е заснето и установено нарушението, да е автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Изложените в този смисъл подробни мотиви в първоинстанционното решение относно механизма на заснемане и установяване на факти, релевантни за установяване на нарушението, изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Не е налице нормативно въведено изискване техническото средство, с което е установено и записано нарушението  да е стационарно. В § 6, т. 63 ДР ЗДвП ясно е посочено, че единственото изискване към тези технически средства, за да бъдат годни въз основа на тях да се издаде електронен фиш, е те да бъдат „автоматизирани”, т.е. - установяването на нарушението и неговото заснемане да стават автоматично, без човешка намеса.

Неоснователен е наведеният от касатора довод, че съдът е следвало да тълкува разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП във вр. чл.39, ал.4 ЗАНН, тъй като ЗДвП е специален и дерогира приложението на общия закон. Отделно от това, не намира опора в закона твърдението на касатора, че с чл.39, ал.4 ЗАНН е въведено изискване техническото средство, с което е установено административното нарушение да е стационирано. Цитираната разпоредба гласи /ДВ, бр. 10 от 2011 г./ „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.”

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Предвид обстоятелството, че реквизитите на електронния фиш са установени изрично и изчерпателно в специалния закон, както и строго формалния характера на това производство, правилно районният съд е приел, че общите разпоредби на ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими в случая. В тази насока правилен е и изводът, че не е необходимо електронният фиш да съдържа данни и подпис на конкретното физическо лице – негов издател. 

На следващо място, съдът намира, че електронният фиш съдържа достатъчно белези, индивидуализиращи моторното превозно средство до степен, която дава възможност на лицето, сочено като нарушител да разбере какво точно нарушение му е вменено. Следователно, пропускът да бъде описана категорията на управлявания от касатора мотоциклет, не е довел до ограничаване на възможността той да упражни ефективно правото си на защита, поради което не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на електронния фиш.

Административното нарушение е правилно квалифицирано от контролния орган по чл.21, ал.1 ЗДвП. Правилен е изводът на районния съд, че законосъобразно е ангажирана  административнонаказателна отговорност на касатора на основание чл.182, ал. 1, т.3 ЗДвП във вр. чл.189, ал.4 ЗДвП, като му е наложено наказание глоба в справедлив размер, с оглед превишението с 35 км./ч. на разрешената от закона скорост на управление в населено място – 50 км./ч.

 С оглед изложеното, съдът намира, че при липса на наведените от касатора основания за отмяна, решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХIII – ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1695, постановено по административно-наказателно дело № 1599 по описа за 2012г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ:  1.                         

                                

       2.