Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1314

 

гр. Бургас, 31. 07. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 622/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД с ЕИК 812114069, със седалище в гр. Бургас, представлявано от председателя на управителния съвет – С.М.А., против решение № 633/31.01.2013 г. на началника на Митнически пункт (МП) „Пристанище Бургас център“, мълчаливо потвърдено от началника на митница Бургас.

С оспореното решение, издадено във връзка с ЕАД 12BG001007Н0019930/20120714, началникът на МП „Пристанище Бургас център”, в качеството си на компетентен орган по смисъла на чл. 30 от ППЗМ и на основание чл. 6 от Регламент (ЕИО) 2913/92 е постановил:

1. На основание чл. 20, §3 от Регламент (ЕИО) 2913/92 е определил тарифно класиране в кл. 33 първо и второ подразделение за стоката обект на лабораторен анализ и допусната до свободно обращение и крайно потребление ЕАД МРН 12ВG001007Н0019930/20120714 – код по ТАРИК: 2707 99 99 00;

2. На основание чл. 201, § 1, буква а) от Регламент (ЕИО) 2913/92, чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗАДС и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определил размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания, както и вида и размера на дължимите суми за плащане по ЕАД МРН 12ВG001007Н0019930/20120714, както следва – дължимо мито 93 941.79 лева и дължимо ДДС 18 788.36 лева или обща сума за плащане в размер 112 730.15 лева;

3. На основание чл. 201, § 3 от Регламент (ЕИО) 2913/92, чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗАДС и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС е определил длъжника за плащане на възникналите по ЕАД МРН 12ВG001007Н0019930/20120714 за плащане задължения и дължими държавни вземания - „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД с ЕИК 812114069, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, п.к. 8104, Индустриална зона;

4. На основание чл. 222, § 1, буква а) от Регламент (ЕИО) 2913/92, чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗАДС и чл. 90, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС е определил десетдневен срок за заплащане на възникналите за плащане суми, считано от датата на уведомяване на длъжника за задълженията.

Жалбоподателят оспорва решението като твърди, че същото е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, необосновано е и не е в съответствие с целта на закона, поради което иска съдът да го отмени. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения акт, като обосновава тезата, че описания продукт следва да бъде тарифно класиран в позиция 2710 19 71 00. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители - юрисконсулти, поддържа жалбата на основания, изложени в нея, ангажира доказателства, в т.ч. и съдебно химическа експертиза (СХЕ). Представя подробни писмени бележки, в които поддържа доводите в жалбата, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че в продукта преобладават ароматните над неароматните съставки счита, че продукта следва да бъде в позиция 2707 99 19. Развива и доводи за нищожност на оспорения акт поради липсата на материална компетентност на началника на МП „Пристанище Бургас център“.

Ответникът по оспорването – началник на МП „Пристанище Бургас център“, чрез надлежно упълномощените си процесуални представители - юрисконсулти, оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й от съда. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. В открито съдебно заседание поддържа становището, че продукта подлежи на тарифно класиране в позиция 2707 9999. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора, като развива подробни съображения за законосъобразност на оспорения акт.

След като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимите правни норми, Бургаският административен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решение № 633/31.01.2013 г. на началника на Митнически пункт (МП) „Пристанище Бургас център“ е било връчено на жалбоподателя на 31.01.2013г. (лист 118 от делото).

На 08.02.2013г. „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД е подало жалба срещу съобщения му акт, чрез началника на МП ”Пристанище Бургас център” до началника на митница Бургас. По делото няма данни административният орган да се е произнесъл в срока по чл. 97, ал.1, пр.1 от АПК.

Жалбата против решение № 633/31.01.2013 г. на началника на МП „Пристанище Бургас център“ е подадена до Административен съд Бургас на 08.03.2013г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

При тези факти съдът приема, че жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Жалбоподателят е декларирал под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление с ЕАД 12BG001007Н0019930/20120714 (лист 70-71 от делото) стока, описана в кл. 31 като „тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка“. Като износител е посочена Руска федерация, а изпращач е „Литаско“ АД, Женева, Швейцария. В кл. 33 на цитираната ЕАД стоката е декларирана с код по Комбинираната номенклатура (КН) 2710 1971. Тъй като стоката е със специфично предназначение, за същата има издадено Разрешение за ползване на митнически икономически режим/специфично предназначение (лист 79 от делото).

Като неоспорени доказателства за стоката са приети, в превод на български език: коносамент № 1/01.07.2012 г. (лист 174 от делото), сертификат за качество на товар „мазут – директна дестилация“ от 01.07.2012 г. (лист 171 от делото); сертификат за количество № 1/01.07.2012 г. на същия товар (лист 177 от делото). Видно от кл. 47 на MRN 12BG001007Н0019930 (лист 71 от делото) митните сборове и другите публични държавни вземания са в размер на 1 072 090.38 лева и са взети под отчет с рег. № 2177/20120704, като са обезпечени с б. гаранция.

Декларираната стока е енергиен продукт съгласно чл. 2, т. 3, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като едновременно с допускане за свободно обращение е поставена под режим отложено плащане на акциз – в кл. 37 на ЕАД е записан режим 45 00. След приключване на разтоварването е издаден Генерален акт № 70 и Акт известие № 70/1 от 05.07.2012г. за разтовареното количество стока от танкера - 5 837 111 литра и 5 486 301 кг. бруто вакуум.

Стоката е предназначена за складиране и е предадена в данъчен склад № BGNCA00005002 с лицензиран складодържател „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД, идентификационен № BGNCA00005000.

След приемане на стоката в склада митническата администрация е извършила документална проверка на вноса, при която е констатирано, че документите не позволяват еднозначно тарифно класиране на стоката по заявената позиция в КН. С цел коректно определяне на кода по КН и на основание чл.68 от Регламент (ЕО) 2913/92, от продукта е иззета проба, която е изпратена за анализ в Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) София на Агенция „Митници“. Пробите са взети в присъствието на митнически служител, от представител на „Сейболт България” ЕООД – дружеството извършващо качествен и количествен контрол на стоки, както и в присъствието на получателя „ЛУКОЙЛ Нефтохим България” АД на 05.07.2012г., като за действията по вземане на проби е бил съставен протокол № 423/05.07.2012г. (лист 86 от делото).

Представителят на жалбоподателя е удостоверил с подписа си, че е присъствал при вземане на пробата и не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата. Взетата проба е изпратена за анализ на ЦМЛ София със заявка за анализ и контрол № 423/05.07.2012г. (лист 85 от делото). В заявката е посочено, че се отнася за стока мазут, а целта на изследването е „акцизен контрол“. Приложено е копие от ЕАД 12BG001007Н0019930/20120714.

С решение № 4656/03.08.2012г., съгласно чл.29, §1 от Регламент (ЕИО) 2913/92, е била определена митническа стойност за стоката – 5 525 987.94 лв. и размера на дължимите за заплащане задължения по чл. 201, §1, б. „а“ от Регламент (ЕИО) 2913/92 и чл. 54 ал.1 от ЗДДС. Дължимите митни сборове и други публични държавни вземания, съгласно декларирания код по КН са били начислени и заплатени от „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД, при условията на режим допускане за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз с 2 броя платежни нареждания от 13.07.2012г. и от 13.08.2012г. на „Ситибанк“, както следва: Мито /АОО/ - 0.00лв.; Акциз /100/ - 0.00лв. и ДДС /В00/ - 1 105 197.59 лв.

С писмо вх. № 91/9 от 19.11.2012г. на Централно митническо управление е получена митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 37_24.07.2012г. (лист 109-110 от делото). От резултатите по експертизата било установено, че изследвания продукт според органолептичното описание представлява гъста, вискозна, трудно подвижна при стайна температура течност с черен цвят и специфичен мирис на нефтопродукт. Според тази МЛЕ резултата от качествената химическа идентификация е ИЧ-спектърът на пробата и е характерен за масла от нефтен произход, съдържащи парафино-нафтенови въглеводороди и ароматни въглеводороди, определена по метода на инфрачервена спектроскопия (FT-IR). Експертизата е установила, че съдържанието на ароматните съставки в продукта, чиято крайна температура на дестилация е над 315 °С, тегл. % - 66.8% ароматни въглеводороди и 33.2% неароматни въглеводороди, определени по метода в Приложение А към Обяснителните бележки към глава 27 на Комбинираната номенклатура (КН), а съдържанието на сяра, тегл.% - 1.05, определено по БДС EN ISO 8754.

С експертизата на ЦМЛ София е даден коментар, че на база на измерените показатели и данните на придружаващите документи, изпитаната проба се охарактезира като продукт от преработката на нефта с въглеводороден състав, в който тегловно преобладават ароматните съставки (66.8 тегл.%) спрямо неароматните. Продуктът е различен от бензин, толуен, ксилени, нафтален, от смеси на ароматни въглеводороди. Определените показатели на изпитаната проба са близки с тези на сравнителни проби от същия вид стока, за които е установено, че имат крайна температура на дестилация над 315 °С.

Становището на експерта е следното: въз основа на получените резултати и експертната оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 от КН, изпитаната проба от продукт с описание „Мазут – тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка“ представлява минерално масло – продукт от преработката на нефта – с въглеводороден състав, в който ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните; различно от бензен, толуен, ксилени, нафтален; различно от други смеси на ароматните въглеводороди, от креозотни и сурови масла, сяросъдържащи фракции; от продукти с основен характер, от антрацен и от феноли.

С писмо вх. № 6600 - 1279/21.11.2012г., подписано от зам. директора на Агенция „Митници“ ЦМУ (лист 107-108 от делото), на началника на МП „Пристанище Бургас център“, е било дадено указание относно начина на тарифиране на стоките, вкл. и за тази по ЕАД 12BG001007Н0019930/20120714. В писмото е указано, че стоките не следва да се класират в декларираната позиция 2710, а в позиция 2707, код 2707 99 99. Въз основа на резултатите от МЛЕ № 37_24.07.2012г., предвид правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, забележка 2 към глава 27 на КН и текста на позиция 2707 „масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните”, и като е съобразил обяснителните бележки (ОБ) към Хармонизираната система (ХС) за позиция 2707 и 2710, административният орган е приел, че процесния продукт не следва да бъде класиран в група 2710, а следва да получи тарифен код 2707 99 99, защото в обхвата на група 2710 се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните, а от експертизата е установено, че при процесния продукт е обратното.

С промяната на тарифния код на продукта са променени и елементите на облагане на стоката – определено е мито при ставка 1.7% по КН и съответен дължим ДДС.

За изясняване на релевантните факти по делото са приети заключенията на основна и допълнителна СХЕ, изготвени от вещото лице Д.В.Л..

От заключението по основната експертиза (лист 154-159 от делото) се установява, че за изготвянето на МЛЕ в ЦМЛ при Агенция „Митници“ са използвани метод на изпитване: органолептично описание (визуален метод), качествена химическа идентификация (чрез инфрачервена спектроскопия FТ-1R), съдържание на ароматни съставки в продукти, чиято крайна температура на дестилация е над 315° С, тегл. % (определени съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН), съдържание на сяра в тегл.% - по БДС EN ISO 8754. ЦМЛ не е била акредитирана от Българската служба по акредитация (БСА) да извършва изпитване на нефтопродукти по всички включени в МЛЕ показатели. За този вид продукти, лабораторията е имала акредитация за определяне на дестилационните характеристики и за изпитване по плътност, като в същото време не е извършила изпитване на процесния продукт и по двата показателя.

Според заключението на експерта, за определяне на тегловното съдържание на ароматните съставки спрямо неароматните, ЦМЛ при Агенция „Митници“ е използвала метод, посочен в Приложение А от ОБ към глава 27 на КН. Притежавайки акредитация от БСА, в обхвата на ЦМЛ този показател (съдържание на ароматните съставки спрямо неароматните) и методът му за определяне не е включен.

В заключението си вещото лице е посочило характеристиките според ОБ на КН на ЕО, за да бъде определен даден продукт като такъв с код по КН 2707 99 99.

В съдебно заседание вещото лице конкретизира заключението си, че по отношение на дестилационните характеристики и плътността на продукта в ЦМЛ не е правен анализ, а заключението е направено на база данни от сертификата на производителя. Уточнява, че методът по Приложение А не е коректен, тъй като той не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които са две различни понятия с различно съдържание. Според конкретизираното от експерта, съотношението ароматни и неароматни въглеводороди може да се определи по-точно, чрез стандарт ASTM D 2007-98. По метода по Приложение А това не може да бъде направено, тъй като начинът, по който е предвидено да се извърши анализът посредством този метод, не включва отделянето на асфалтените въглеводороди. Според вещото лице по-широкото понятие „ароматни съставки“ включва и съставката „ароматни въглеводороди“, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди и така е отразен резултатът в МЛЕ, което не е точно. Вещото лице приема в заключението си (отговор на 4 въпрос), че според характеристиките си продукта не съответства на описаните в подпозиция 2707 99 99 на КН на ЕО, която въвежда следните изисквания: продуктът да дестилира по-малко от 65% до 250 градуса по Целзий по метода ASTM D 86-67; да има плътност при 15 градуса по Целзий по-голяма от 1000 г/см3; при 25 градуса по Целзий да има иглена пенетрация по-голяма или равна на 400 единици и да има характеристики, различни от тези на продуктите в код 2715 0000.

От заключението по допълнителната съдебно-химична експертиза (лист 375-386 от делото) се установи, че резултатите от определянето на дестилационните характеристики на изпитвания продукт показват, че същият е съставен от смес на въглеводороди. Показателите на процесния продукт сочат, че той има характеристики на нефтен продукт, т.е. произходът му е нефтен, а по физико-химични свойства и структура се различава от каменовъглените катрани.

От това заключение на вещото лице се установява, че резултатите от проведените изпитвания показват, че процесният продукт не отговаря на условията, посочени в подточки от а) до г) от Обяснителните бележки към КН за подпозиция 2707 99 99, поради което той не може да се определи като „тежки масла (различни от суровите), получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла“. Според заключението на експерта процеснят продукт – мазут, не е стоков продукт. Използва се като суровина за допълнителна дълбочинна преработка, включваща термични и каталитични методи с предварителна вакуумна дестилация, хидроочистка и др. процеси. 

След анализ на характеристиките на процесния продукт съгласно МЛЕ, вещото лице заключава, че може да бъде преценявано евентуално класиране в подпозиция 2707 99 19 от ОБ на КН, като сурово масло ако бъде доказано, че ароматните съставки преобладават над неароматните.

В открито съдебно заседание вещото лице уточнява заключението си, че процесния продукт е от нефтен произход, а във всички случай мазутът следва да бъде преработен, за което е и внесен (лист 451 от делото). Поддържа, че е тежка нефтена фракция с температура на кипене над 360 градуса по Целзий.

В заключението на допълнителната експертиза вещото лице изследва евентуално сходство според химични показатели (качествен състав) между процесния продукт и продукти, с характеристики според тарифен код 2707 99 19 от ОБ на КН. Посочва, че по физико-химични характеристики и състав процесния продукт, представлява тежко масло фракция, смес от въглеводороди, получена след първично преработване на нефт. Позовавайки се на научни изследвания заявява, че висококипящите фракции от нефтопродукти и от високотемпературните каменовъглени катрани имат аналогичен качествен елементен състав (като и двата вида продукти съдържат химичните елементи въглерод, водород, сяра, азот и кислород) и аналогичен групов въглеводороден състав (съдържание на парафинови, нафтенови, ароматни въглеводороди, асфалтени и др. групи).

В открито съдебно заседание категорично поддържа становището си по заключението, че процесния продукт има свойства и по произход е нефтен продукт, като доказателства за това са дестилационните му характеристики. Заявява, че продуктът съответства по дестилационни характеристики, т.е. по т. „а”, но по останалите точки от „б” до „г” не съответства, поради което попада в позиция 2710, тъй като ако не съответства на всички точки от „а” до „г” следва да се класира в някоя позиция на 2710. При конкретизиране на заключението си експертът отново акцентира, че в митническата лабораторна експертиза, продуктът не е изпитан по дестилация и плътност, а това са едни от важните показатели за класиране в код 2707 9999. Според заключението на вещото лице без да бъде определена дестилацията на какво основание се прилага методът по Приложение А, коментарът под таблицата на МЛЕ също е некоректен и е недопустимо при такава експертиза по два основни показатели продуктът да не бъде изпитан.

Съдът кредитира само тази част от заключенията, в които не се съдържат изводи или предположения на вещото лице относно възможностите за класиране на продукта в една или друга позиция, което е правен въпрос и е от компетентността на съда. В този смисъл съдът цени заключенията само в частите, в които носят информация за факти, за която са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага.

 

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че оспореното решение, е издадено при липса на материална компетентност на началника на МП „Пристанище Бургас - център”. Последното е предпоставка за прогласяването му за нищожно. Този извод се налага по следните съображения:

Независимо от подробно развитите от двете страни доводи по съществото на спора, а именно относно правилното тарифно класиране на процесния продукт, съдът приема, че в хода на административното производство е допуснат съществен процесуален порок при постановяване на оспореното решение на началника на МП „Пристанище Бургас център“, който по същество обосновава наличието на нищожност на така постановения административен акт.

Аргументите в подкрепа на този извод са следните:

От анализа на представените по административната преписка доказателства се установява, че с осъществения внос, за което е подаден ЕАД 12BG001007Н0019930/20120714, митническите органи са извършили проверка при хипотезата на чл.74 от ЗМ. Тази норма постановява, че за проверка на приетите декларации митническите органи имат право да извършват: документен контрол на декларацията и придружаващите я документи; митническите органи имат право да изискват от декларатора и от всяко лице, свързано пряко или непряко със съответните операции, извършвани в рамките на търговията със стоки, представянето и на други документи за проверка на истинността на данните в декларацията, включително документи и данни по отношение на транспортни разходи, застраховки, и другите разходи, които се включват при определянето на стойността на стоките (т.1); проверка на стоките и вземане на проби за анализ или контрол (т.2).

Като елемент от извършената проверка се установи, че на 05.07.2012 г. от продукта е била взета проба, в присъствието на митнически служител, от представител на „Сейболт България“ ЕООД дружество, извършващо качествен и количествен контрол на стоки, както и в присъствието на получателя „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, като за действията по вземане на проби е бил съставен протокол за вземане на проби от 05.07.2012 година. Установи се също, че въз основа на извършен документален контрол на декларацията и придружаващите я документи, началникът на МП „Пристанище Бургас център“ е издал решение № 4656/03.08.2012г., на основание чл.29, §1 от Регламент (ЕИО) 2913/92, с което е определил митническа стойност за стоката и размера на дължимите за плащане задължения по чл.201, §1 б. „а“ от Регламент (ЕИО) 2913/92 и чл.54, ал.1 за мито и ДДС.

Страните не спорят, че определените с решение № 4656/03.08.2012г. митни сборове и друга публични държавни вземания са били платени от страна на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД. Не се спори, че това решение не е било обжалвано пред началника на митница Бургас, поради което е влязло в сила преди обективиране на процесното решение № 633/31.01.2013 г. на началника на МП „Пристанище Бургас център“.

С оспореното решение № 633/31.01.2013 г. на началника на МП „Пристанище Бургас център“ отново въз основа на документна проверка на стоките, придружаващите документи и декларацията, както и резултатите от МЛЕ, митническият орган е извършил промяна в тарифното класиране на стоката и въз основа на това, е определил нов размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания по същата ЕАД, както следва: мито в размер на 93 941.79 лева и ДДС в размер на 1 123 985.95 лева. С постановяване на решение № 633/31.01.2013 г. по същество е изменено влязлото в сила решение № 4656/03.08.2012г., двете на началника на МП „Пристанище Бургас център“. Доколкото тези два индивидуални административни акта са издадени в рамките на едно административно производство по реда на чл.74 от ЗМ за проверка на приетата ЕАД 12BG001007H0019930/20120704, то следва да е имало законни предпоставки за издаване на по-късно датирания акт. В хода на митническата проверка митническите органи са реализирали и двете правомощия по закон: документален контрол на декларацията и придружаващите я документи, както и проверка на стоките, чрез вземане на проби за анализ или контрол.

Съдът приема, че след като веднъж началника на МП „Пристанище Бургас център“ е извършил проверка на декларацията и придружаващите я документи, взел е проба за анализ и е издал решение № 4656/03.08.2012г., с което е определил размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания, то не е имал материална компетентност да постанови процесното решение № 633/31.01.2013 г., с което е изменил размера на определени вече задължения по ЕАД 12BG001007H0019930/20120704. След влизане на сила на индивидуалния административен акт, какъвто е решение № 4656/03.08.2012г., единствената правно допустима възможност за издателя му да го изменя е при хипотезата на чл.91 от АПК, и то в случай на оспорване акта по административен ред. След като по делото не са изложени твърдения от страните, не са представени и доказателства решение № 4656/03.08.2012г. на началника на МП „Пристанище Бургас център“ да е било оспорено по административен ред, то следва извод, че не са били налице и предпоставки за изменението му по реда на чл.91 от АПК.

Дори да се приеме, че по отношение на решение № 4656/03.08.2012г. на началника на МП „Пристанище Бургас център“ е била реализирана, някоя от хипотезите на чл. 99, т.1-7 от АПК за възобновяване на производството по издадения вече и влязъл в сила индивидуален административен акт, каквито твърдения не са изложени, но в каквато насока могат да се обсъждат мотивите към оспорваното пред съда решение, то тогава компетентен да измени акта и така да определи нови митнически задължения и дължими държавни вземания по ЕАД 12BG001007H0019930/20120704, би бил началникът на митница Бургас, а не този на МП „Пристанище Бургас център“. Не са изложени твърдения и не са представени доказателства в съдебното производство, че тези правомощия са били делегирани от началника на митница Бургас на началника на МП „Пристанище Бургас център“.

Съдът приема също, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че оспореното решение № 633/31.01.2013 г. на началника МП „Пристанище Бургас център“ е издадено при хипотезата на чл.84 или чл.84а и сл. от ЗМ. Този извод се извежда от систематичното и логично тълкуване на нормите от Глава ХІV, Раздел ІV от ЗМ, където е правната уредба на възможността за митническите органи да извършват последващ контрол на декларираното. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗМ, след разрешението за вдигане на стоките митническите органи имат право служебно или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията, а в чл. 84а, ал. 1 от ЗМ е регламентирано, че последващ контрол на декларирането се извършва на всички лица, които упражняват или са свързани с дейност, контролът върху която е възложен на митническите органи със закон. За прилагането на този последващ контрол е създаден специален процесуален ред, който съгласно чл. 84б, ал. 1 от ЗМ се осъществява от митнически служители в специализирани звена за последващ контрол в Централното митническо управление и в териториалните митнически управления. От друга страна, в текста на чл. 84в, ал. 1 от ЗМ е указано, че проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която съгласно ал. 2, т. 1 се издава от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него длъжностни лица от Агенция „Митници“ или съгласно т. 2 от началник на митница, за което се уведомява директорът на Агенция „Митници“.

В конкретния случай, решение № 633/31.01.2013 г. на началника на МП „Пристанище Бургас център“ е издадено единствено въз основа на резултатите от МЛЕ № 37_24.07.2012г., която е извършена от взети проби от продукта, преди разрешението за вдигане на стоката. Съдът съобрази, че по отношение на постановеното решение № 4656/03.08.2012г. на началника на МП „Пристанище Бургас център“ не се твърди „неистинност“ на данните от декларацията на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД. Обратно, митническият орган изрично приема, че наличните сертификати и документи не позволяват еднозначно тарифно класиране, т.е. изключва противоправно поведение на декларатора при заявяване на съответните данни за продукта. Предмет на доказване при евентуално провеждана повторната проверка по смисъла на чл.84 от ЗМ е именно истинността на декларираните данни (аргумент от ал. 2). Действително за законосъобразното провеждане на производството по чл. 84 от ЗМ, не се изисква издаване на нарочен акт, който да поставя началото му. Няма законова, респ. подзаконова норма, която да изисква връчване на този акт на проверявания субект. Но в настоящия случай съдът не приема, че е приложима нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗМ, поради наличие на непълни данни, тъй като между страните няма спор, че „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД е декларирало всички известни и документирани данни за внасяната стока, декларирана с ЕАД 12BG001007H0019930/20120704. Т.е. при липса на декларирани неистински данни и при деклариране на всички данни от жалбоподателя, не е приложима нормата на чл. 84 от ЗМ.

На следващо място следва да се посочи, че повторна проверка по чл. 84 и последващ контрол по чл. 84а от ЗМ се извършват след разрешението за вдигане на стоките, за установяване на истинността на данните от декларацията или за проверка законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане на съответните режими, процедури и мерки на търговска политика, както и за изпълнение на задължения за заплащане на публични държавни вземания. В случая страните не спорят, а и този факт изрично е отразен в оспореното решение и е подкрепен с доказателства, че вносителят „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД е заплатил задълженията, които са му определени с решение № 4656/03.08.2012г. на началника на МП „Пристанище Бургас център“.

От мотивите на оспореното решение съдът приема, че за постановяването му не е било предмет проверка законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане на съответните режими, процедури и мерки на търговска политика, както и за изпълнение на задължения за заплащане на публични държавни вземания. Издателят на оспореният акт е приел, че следва да преразгледа собствения си стабилен административен акт и да постанови нов, който е със същия предмет (по една и съща ЕАД), като определи нови, еднакви по вид и различни по размер задължения (с по-голяма стойност, с което безспорно влошава положението на декларатора – страна в административното производство), по отношение на същия адресат. С оспореното решение се цели да бъдат преуредени правните последици от влязлото в сила решение № 4656/03.08.2012г., което според органа е постановено при липса на яснота относно всички релевантни за определяне на митническите задължения и дължими държавни вземания по ЕАД 12BG001007H0019930/20120704, в хода на развилото се производство по реда на чл.74 от ЗМ. Но за такова последващо преуреждане на правните последици от влязлото в сила решение № 4656/03.08.2012г., началникът на МП „Пристанище Бургас център“ не е имал материална компетентност. Доколкото началникът на МП „Пристанище Бургас център“ не е бил компетентен да издаде обжалваното решение № 633/31.01.2013г., т.е. да се произнасе втори път по същото административно производство след постановен и влязъл в сила предхождащ негов административен акт, съдът приема, че процесното решение № 633/31.01.2013г. е нищожен акт.

 

За пълнота на изложението съдът намира да отрази, че при постановяване на оспореното решение не е нарушена процедурата регламентирана в ЗМ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи вземането на пробата от процесния продукт и изследването й в лаборатория, определена от митническия орган, която не е лицензирана. Съдът приема, че пробата е взета в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки и съобразно разпоредбата на чл. 155 от ППЗМ. Митническият орган е действал и съобразно утвърдените вътрешноведомствени правила, а протоколът от 05.07.2012 година, удостоверяващ вземането на пробата, е подписан от представител на жалбоподателя без възражения, т.е. последният се е съгласил, че пробата е взета при спазване на предвидения законов ред.

Обстоятелството, че МЛЕ № 37_24.07.2012 г./24.10.2012 г. е извършена от лаборатория, която не е акредитирана според Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС), не може във всички случаи да предпостави извод за липса на компетентност за извършване на изследването. Последното следва от разпоредбата на чл. 24 от цитираната Наредба № 3 от 18.04.2006г., която изрично постановява, че пробите се изпитват в ЦМЛ на Агенция „Митници“ в София или в регионалните митнически лаборатории на агенцията в Пловдив и Русе по компетентност. В случая изпитването на пробата е извършено в ЦМЛ – София, поради което и съдът счита, че органът не е извършил процесуално нарушение. От заключенията на приетите съдебни експертизи, които разширяват параметрите на изследването и детайлно характеризират продукта с оглед химико-физичния му състав, съдът формира извод, че МЛЕ № 37_24.07.2012 г./24.10.2012 г. е непълна, но не и некомпетентно изготвена. Наличието или липсата на акредитация именно поради това, не се отразява върху крайния резултат. Акредитацията на лабораторията би била правно значима само в случаи, когато две лаборатории при изследване на едни и същи параметри на един и същи продукт, и при приложение на едни и същи методи, достигат до съществено различаващи се резултати. С приетите в съдебното производство СХЕ се разширява предметния обхват на изследвания продукт, доколкото са изследвани различни параметри, но не се установяват съществено различаващи се резултати.

Основният спор между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка“.

С подадената декларация жалбоподателят е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, в кл.33. Митническият орган приема, че поради преобладаването на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, продуктът следва да бъде класиран под код 2707 99 99.

Според назначената по делото съдебно-химическа експертиза и допълнителната такива, продуктът, който е деклариран от жалбоподателя с ЕАД 12BG001007H0019930/20120704, е вид нефтено масло, има изцяло нефтен произход, представлява мазут – най-тежката фракция на нефта получена при атмосферна дестилация на суров нефт и няма каменовъглен произход. Възраженията в полза на тарифното класиране на продукта в позиция 2710 се основават на факта, че той има нефтен произход и като такъв представлява нефтено масло, съгласно термините употребени в тази позиция според първата хипотеза от забележка 2. В т.2, б. „г” от Допълнителните забележки към глава 27 на КН, по смисъла на позиция 2710 се считат като тежки масла (подпозиция 2710 19 31 до 2710 19 99 и от 2710 2011 до 2710 20 90), маслата и препаратите, които при дестилация по метода на ISO 3405 до 250 градуса по Целзий дестилират по-малко от 65 обемни процента, вкл. загубите, или за които процеса на дестилация при 250 градуса по Целзий не може да бъде определен по този метод.

Изследваният продукт, представляващ мазут, се получава от преработката на нефт и представлява нефтено масло. По отношение на него може да се приложи термина „нефтени масла” по смисъла на забележка 2 към глава 27 на КН. От заключението по съдебно-химическата експертиза се установи, че продукта до 250 градуса по Целзий дестилира по-малко от 65 обемни процента, вкл. загубите, каквото е изискването за класиране в позицията 2710, подпозиция 2710 19 71, съгласно т.2 буква „г” от допълнителните забележки към глава 27 на КН.

Продуктът се използва за производство на продукти и полуфабрикати, а от заключението на вещото лице се установи, че следва да претърпи допълнителна специфична преработка при която се подлага на вакуумна дестилация, коксуване, каталитичен крекинг, каталитичен реформинг и др. – конкретизирано в открито съдебно заседание – лист 448 от делото (в съответствие с т.5, б. „а” и б. „в” от Допълнителните забележки на глава 27 на КН). От заключението по допълнителната съдебно-химическа експертиза се установи, че внесеният мазут не е стоков продукт (отговори на въпрос № 4 и № 5) и се използва като суровина за допълнителна дълбочинна преработка на петролни продукти в нефтени рафинерии, включваща термични каталитични методи с предварителна вакуумна дестилация, хидрочистка и други дестоктивни процеси.

В позиция 2707 от КН са класирани масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните, като за определяне на ароматните съставки следва да се съобразят обяснителните бележки към забележка 2 от глава 27 на КН. Според тази забележка, определяне на съдържанието на ароматните съставки се извършва по следните методи: продукти чиято крайна точка на дестилация е по-ниска или равна на 315 градуса по Целзий по метода АSTM D 1319-70, продукти чиято крайна точка на дестилация е по-висока от 315 градуса по Целзий съгласно Приложение А на Обяснителните бележки за глава 27 от КН.

Според обяснителните бележки към подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99, в тези подпозиции могат да се класират продукти, съставени от смеси на въглеводороди, между които могат да се упоменат т.1 „тежки масла” (различни от суровите) получени при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла при условие, че те: а) дестилират по-малко от 65% от обема си до 250 градуса по Целзий по метода АSTM D 86-67 (коригиран през 1972г.) и б) имат плътност при 15 градуса по Целзий по-голяма от 1000гр./куб.см., в) при 25 градуса по Целзий имат иглена пенетрация по метода АSTM D 5, равна или по-голяма от 400 и г) имат характеристики, различни от тези на продуктите с код 2715 00 00.

Доколкото от назначените в съдебното производство химични експертизи се установи, че при МЛЕ № 37_24.07.2012 г./24.10.2012 г. не е правен анализ на дестилационните характеристики и плътността на продукта в ЦМЛ, съдът приема, че процесния продукт има по показател плътност при 15 градуса по Целзий 937.6 кг/куб.м., т.е. внесения продукт не отговаря на условие „б” - да има плътност при 15 градуса 1000 гр./куб.см.

От заключението по допълнителната СХЕ се установи, че при направеното изпитване по показателя „иглена пенетрация”, продуктът не е издържал изпитването поради много ниския си вискозитет, което означава, че той не отговаря и на условие „в”. Последното категорично се установи от заключението на вещото лице (отговор на въпрос 4 по лист 384). Продуктът не отговаря и на условие „г”, защото не притежава свойствата на продуктите от посочения код по показатели пенетрация, плътност и дестилационни характеристики. Т.е. от заключенията на СХЕ еднозначно се установи, че продуктът не отговаря на три от четирите условия. Доколкото тези условия в обяснителните бележки са описани със съюза „и” следва да се приеме, че те трябва да са изпълнени кумулативно, т.е. продукта трябва едновременно да отговаря на четирите условия за да бъде класиран като тежко масло в подпозиция 2707 99 99 – получено при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла.

В обяснителните бележки към същата подпозиция е посочено, че продуктите, които не отговарят на условията по т. „а” до т. „г” се класират според техните характеристики, напр. в подпозиции 2707 10 10 до 2707 30 90, 2707 50 10, 2707 50 90, в позиция 2708, в подпозиции 2710 19 31 до 2710 19 99, 2713 20 00 или в 2715 00 00.

Съдът приема, че жалбоподателят правилно е класирал тарифно продукта в митническата декларация с код 2710 19 71, защото това тарифно класиране се определя от произхода му на нефтено масло, както и поради това, че до този момент всички продукти с такъв произход и такъв химичен състав са класирани в тази подпозиция, без да са правени възражения от страна на митническата администрация.

В подкрепа на този извод на съда е и писмо изх.№ 26-Л-12/06.02.2015г. на Министерство на икономиката на РБ (лист 433 от делото), в което е посочено, че до 4 април 2013г. продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710.

Ответникът е приел, че след като посредством МЛЕ, назначена в хода на административното производство, е установено, че ароматните съставки на продукта преобладават тегловно по отношение на неароматните, продукта следва да се класира в позиция 2707 и тъй като не отговаря на никоя от подпозициите в тази позиция, е класиран в подпозиция „други”. Но същевременно се установи, че с МЛЕ № 37_24.07.2012 г./24.10.2012 г. са изследвани само ароматните съставки. Други свойства и характеристики на продукта не са изследвани, в т.ч. не е установено и дали той отговаря на четирите изисквания от „а” до „г”, дадени кумулативно в обяснителните бележки към подпозиция 2707 99 99.

За внесения продукт за който е подаден ЕАД 12BG001007H0019930/20120704 еднозначно се установи, че по своя произход е нефтено масло и отговаря на характеристиките за позиция 2710 от КН „Нефтени масла или масла от битуминозни материали, различни от суровите”. Същевременно, според митническата лабораторна експертиза, своевременно оспорена от жалбоподателя, се установи, че продуктът съдържа ароматни съставки, които преобладават тегловно спрямо неароматните.

При конкретизирането на заключенията на вещото лице - при изслушването му в открито съдебно заседание се установи, че мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут. Според експертът, нефтът получаван от различни географски райони има различни характеристики и в някои случаи дестилирания мазут може да не притежава ароматни съставки, които тегловно да преобладават над неароматните. При тези доказателства съдът приема, че според произхода си, внесения продукт следва да бъде класиран в позиция 2710, но ако се възприеме констатацията на МЛЕ за съотношението на ароматни спрямо неароматни съставки, то продукта следва да се класира в позиция 2707. Аналогично тълкувание е дадено с Решение на СЕС от 12.06.2014г. по дело С-330/13. В т.38 от това решение е прието, че позиции 2707 и 2710 от КН тълкувани в светлината на забележка 2 от глава 27 от КН и ОБ към Хармонизираната система за позиция 2710, следва че определящ критерии за класифициране на даден продукт е ароматните съставки, които за 2707 следва да преобладават, а 2710 преобладаването следва да е на неароматните съставки. Същевременно съдът съобрази, че СЕС изрично подчертава в т.34 от същото решение, че според трайната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на продуктите по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към раздела или главата. В т.51 е направено уточнението, че Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила и в този смисъл, посочените в тях методи за изследване на обективните характеристики и свойства на продуктите не следва да се считат за единствено приложими за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт. Според решението на Европейския съд, националните юрисдикции са тези, които следва да решат кой е най-подходящият метод за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт, с оглед на класирането му в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН.

Съгласно Общите правила за тълкуване на КН, дял І, т.3, б. „а”, когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции, класирането следва да се извърши в позицията, която най-специфично описва стоката и тя трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение.

Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай, внесената стока най-специфично се описва от нейния произход. Категорично установения факт, че по произход представлява нефтено масло, което отговаря на критериите дадени с ОБ към КН за позиция 2710, следва да е определящ за тарифното класиране в тази позиция.

Обстоятелството, че продуктът не отговаря на изискванията на ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, защото от четири кумулативни условия продукта отговаря само на подусловие „а”, не дава възможност въобще да се приеме, че продукта притежава характеристики, които могат да го класират тарифно в тази подпозиция. В ОБ към подпозиция 2707 99 99 се съдържа още един аргумент в полза на разбирането, че правилното тарифно класиране е това, което жалбоподателя е посочил в митническата декларация. В тези бележки е посочено, че продуктите, които не отговарят на условията на по т. „а” до „г” се класират според техните характеристики в примерно изброени подпозиции, между които е и декларираната от вносителя 2710 19 71. Доколкото характеристиките на процесния продукт, изследван посредством назначените съдебно-химически експертизи, дават възможност той да се определи като нефтено масло, предназначено за последваща специфична преработка, следва и въз основа на препратката съдържаща се в ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, да се приеме, че процесния продукт правилно е класиран в позиция 2710 19 71. 

Съдът приема също, че митническият орган не е доказал пред съда, че при внесения продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. МЛЕ дава заключение на база изследване на ограничени параметри на продукта и приема, че понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“ са идентични. Обратното посочва СЕС в т.2 на диспозитива на Решение С-330/13: „Понятието „ароматни съставки“, фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието „ароматни въглеводороди“. Следва извод, че по-широкото понятие е ароматни съставки, а ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди и така отразен резултатът в МЛЕ не е точен. В подкрепа на този извод на съда е и категоричната позиция на вещото лице по съдебните експертизи, че мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут. Такова изследване МЛЕ не е правила, поради което съдът намира за недоказана констатацията на митническия орган, в оспореното решение, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните.

Генералният секретар на Европейската комисия е предложил на Съвета на Европейския съюз да се приеме регламент на съвета за суспендиране на мита, приложими към вноса на някои тежки масла и други продукти. Според обяснителния меморандум към предложението целта на самото предложение за приемане на Регламент на Съвета, е суспендирането на автономните общи митнически тарифи върху някои стоки, съдържащи се в глава 27 (тежки масла), които понастоящем са класифицирани под код 2707 99 99. Според същия меморандум, съгласно бележка 2 към глава 27 „масла в които теглото на неароматните съставни компоненти надвишава това на ароматните попадат под заглавие 2710, следователно продуктите се ползват с освобождение от мито, когато са преминали през някакъв конкретен процес. Но масла в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните се класират от април 2013г. под заглавие 2707 и подлежат на мито от 1.7%. Според обяснителния меморандум, техническите характеристики на въпросните продукти са дадени в ОБ към КН на подзаглавие 2707 99 91 и 2707 99 99. Тези бележки са изменени през април 2013г. за да уточнят обхвата на продуктите покрити от заглавие 2710 и за да изчистят противоречие между обяснителните бележки към КН и бележка 2 към глава 27.” Предложителят е направил заключение, че маслата се класират в различни подразделения и получават различно тарифно класиране. В интерес на икономическите оператори и двата вида масла, независимо от ароматното им съдържание, когато са предназначени за преминаване през „конкретен процес”, както е дефинирано в Допълнителна бележка 5 към глава 27 от КН (вакуумна дестилация, крекинг, реформинг и т.н.) и подлежат на крайна употреба, изложена в Регламент на комисията № 2454/93, трябва автоматично да бъдат освободени от мито. Според т.2 от самия проект за Регламент на Съвета, някои масла и други продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните до април 2013г. също бяха класифицирани под заглавие 2710, като така се ползваха с третиране като освободени от мито за неопределен период. Според точка 3 от Предложението за Регламент от 04.04.2013г. тези масла и други продукти следва да се класифицират под заглавие 2707.

На 19.05.2015г. регламентът е приет и е задължителен за националните юрисдикции на страните-членки на ЕС.

Приемането на този рагламент е в подкрепа на извода на съда, че до 04.04.2013г. маслата и другите продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните, също се класифицира в позиция 2710, независимо от посочената характеристика. Този извод се подкрепя и от изложеното в писмо изх. № 26-Л-12/06.02.2015г. на Министерство на икономиката на РБ, адресирано до жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав счита, че доколкото процесния внос е извършен преди 04.04.2013г. следва да бъде тарифно класиран в позиция 2710, тъй като според химическите му характеристики и основно според неговия произход това е позицията, която най-точно го описва.

Същевременно съдът счита, че след като митническият орган, както изрично е посочил в оспореното решение, е имал съмнение относно възможността за еднозначно тарифно класиране на продукта, то е следвало да се съобрази и с разпоредбата на чл. 13 от АПК. С тази норма е прогласен принципа за последователност и предвидимост в дейността на администрацията. В случая е била налице установена практика по прилагане на закона и постигане на целите му, с която издателят на оспорения акт не се е съобразил и по този начин е нарушил правата на жалбоподателя. Доколкото не е спорно между страните, че „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“АД в продължение на години, е внасял продукти с характеристики, аналогични на тези на процесния и ги е класирал тарифно в код 2710 19 71, при наличие на съмнение относно тарифното класиране на продукта, то е следвало да бъде също в код 2710 19 71. Установи се, че промяната на тарифното класиране е извършено от материално некомпетентен митнически орган и при липса на каквито и да е било нови обстоятелства - нова законова регламентация или промяна в характеристиките на продукта.

Нарушаването на основен принцип в административното производство, предпоставя категоричен извод за незаконосъобразност на издадения акт, който след като е постановен от материално некомпетентен орган и в противоречие с материалноправни разпоредби, то не може да постигне целите на закона.

По изложените съображения съдът прогласява нищожността на решение № 633/31.01.2013 г. на началника на Митнически пункт (МП) „Пристанище Бургас център“, мълчаливо потвърдено от началника на митница Бургас.

 

По разноските.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.

Съдът приема, че разноските на жалбоподателя са доказани в размер на 4 926.18 лв., като от тази сума 50 лв. – платена държавна такса (лист 19 от делото); 700 лв. - възнаграждения на вещо лице (лист 150 и лист 334 от делото); 518.88 лв. - разноски за извършване на химическо изследване (лист 445-447 от делото); 3 657.30 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което при материален интерес от 112 730.15 лв. е в размер на 3 657.30 лева.

По изложените съображения съдът осъжда ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 4 926.18 лева – разноски по делото.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. първо от АПК Административен съд гр. Бургас, дванадесети състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 633/31.01.2013 г. на началника на Митнически пункт „Пристанище Бургас център“, мълчаливо потвърдено от началника на митница Бургас.

ОСЪЖДА митница Бургас, адрес гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, да заплати на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД с ЕИК 812114069, със седалище в гр. Бургас, представлявано от председателя на управителния съвет – С.М.А., сумата от 4 926.18 (четири хиляди деветстотин двадесет и шест лева и осемнадесет стотинки) лева, представляваща разноски в производството по административно дело № 622 по описа за 2013г. на Административен съд Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: