Р Е Ш Е Н И Е

 

      1637          05.09.2013г.         град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас - първи състав, на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в публично заседание в състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

 

при секретаря К.Л. разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 632 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Фючър - Ка” ООД със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя А.П.К. против ревизионен акт № 02-00-1001608/21.02.2011г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1104816/18.04.2011г., издадени от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, потвърдени с решение № РД-10-139/04.05.2011г., произнесено от директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП. С решение № 773/17.05.2012г., постановено по АХД № 1189/2011г. по описа на Административен съд – Бургас е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт. Решението на първоинстнационния съд е отменено от Върховен административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Бургас с указание да се обсъдят представените в ревизионното и контролно-отменителното производство писмени доказателства. При повторното разглеждане на делото жалбоподателят се представлява от адвокат Д., който прави искане за отмяна на ревизионния акт без да ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответната страна – директорът на Дирекция “ОДОП”– гр.Бургас се представлява в процеса от юрисконсулт Й., която пледира за отхвърляне на жалбата без да представя допълнителни доказателства, извън събраните при първоначалното разглеждане на делото. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и указанията на касационната инстанция, разписани в мотивите на решение № 3178/06.03.2013г., Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че ревизията е възложена със ЗВР № 1000608/29.09.2010г., издадена от началника на сектор в Дирекция “Контрол”при ТД на НАП – Бургас, с която е очертан и предметния й обхват, а именно: вноски за ДЗПО за професионален пенсионен фонд за периода от 14.11.2008г. до 31.08.2010г., корпоративен данък за периода от 14.11.2008г. до 31.12.2009г., данък по чл.42 – чл.49 от ЗДДФЛ за периода от 14.11.2008г. до 31.08.2010г., ДДС за периода от 01.03.2009г. до 31.08.2010г., вноски за ДОО за периода от 14.11.2008г. до 31.08.2010г., вноски за здравно осигуряване за периода от 14.11.2008г. до 31.08.2010г., вноски за ДЗПО за УПФ за периода от 14.11.2008г. до 31.08.2010г., вноски за фонд гарантиране вземания на работници и служители по несъстоятелност за периода от 14.11.2008г. до 31.08.2010г. и данък по чл.194 – чл.204 от ЗКПО за периода от 14.11.2008г. до 31.12.2009г. Резултатите от ревизията са обективирани в доклад по чл.117, ал.1 от ДОПК № 1001608/21.01.2011г., с който е направено предложение за установяване на задължения по всички видове данъци и периоди и е начислена лихва за просрочие. С последващ ревизионен акт № 02-00-1001608/21.02.2011г., издаден от орган от приходите, оправомощен със заповед № К 1001608/24.01.2011г., на дружеството са определени следните задължения: ЗДДС за периода от 01.11.2009г. до 30.11.2009г. в размер на 1 400 лева и лихва за просрочие – 172,33 лева; ДДС за периода от 01.12.2009г. до 31.12.2009г. в размер на 2 100 лева и лихва за просрочие – 134,74 лева; ДДС за периода от 01.02.2010г. до 28.02.2010г. в размер на 1 134,72 лева и лихва за просрочие – 108,47 лева; ДДС за периода от 01.03.2010г. до 31.03.2010г. в размер на 1 550,01 лева и лихва за просрочие – 137,11 лева; ДДС за 01.04.2010г. до 30.04.2010г. в размер на 1 590,80 лева и лихва за просрочие – 127,29 лева; ДДС за периода от 01.05.2010г. до 31.05.2010г. в размер на 1 617,00 лева и лихва за просрочие – 115,20 лева; ДДС за периода от 01.06.2010г. до 30.06.2010г. в размер на 1 920 лева и лихва за просрочие – 120,48 лева; ДДС за периода от 01.07.2010г. до 31.07.2010г. в размер на 600 лева и лихва за просрочие – 32,39 лева; ДДС за периода от 01.08.2010г. до 31.08.2010г. в размер на 1 800, 01 лева и лихва за просрочие – 80,26 лева и корпоративен данък за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. в размер на 953,25 лева и лихва за просрочие – 88,13 лева. Актът е обжалван пред директора на Дирекция “ОУИ” – гр.Бургас, който постановява потвърдително решение. В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, дружеството оспорва установените в хода на ревизията фактически констатации и формираните въз основа на тях правни изводи. Навежда доводи за реално изпълнение на доставките, обективирани в спорните фактури и акцентира върху липсата на доказателства, установяващи фактическите данни в акта.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания ревизионен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

 

1. По ЗДДС.

С ревизионния акт, предмет на проверка в настоящото съдебно производство, органът по приходите отказва да признае на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 13 712,54 лева по следните фактури:

1. ДФ № 0000000657/05.11.2009г., издадена от „Мед Ком” ЕООД с облагаема основа - 7000 лева и ДДС – 1 400 лева за доставка на рекламни календари, запалки и бележници.

2. ДФ № 1100000028/29.12.2009г. с облагаема основа – 10 500 лева и ДДС – 2 100 лева с предмет за доставка на бели ципове;

3. ДФ № 1000000006/10.02.2010г., издадена от „Крамекс” ЕООД с данъчна основа – 5 673,60 лева и ДДС – 1 134,72 лева за доставка на памучни конуси;

4. ДФ № 0000000130/02.03.2010г., издадена от „Крамекс” ЕООД с данъчна основа – 7750,05 лева и ДДС – 1 550 лева за доставка на памук;

5. ДФ № 0000000312/13.05.2010г., издадена от „Крамекс” ЕООД с данъчна основа –8 085 лева и ДДС – 1 617 лева за доставка на плат;

6. ДФ № 0000000375/04.06.2010г., издадена от „Крамекс” ЕООД с данъчна основа – 9600 лева и ДДС – 1 920 лева с предмет на доставката – плат;

7. ДФ № 0000000474/07.07.2010г., издадена от „Крамекс” ЕООД с данъчна основа – 3 000 лева и ДДС – 600 лева за доставка на конуси

8. ДФ № 2000000020/13.08.2010г., издадена от „Ивкони 1” ЕООД с облагаема основа – 9 000, 03 лева и ДДС – 1 800,01 лева за доставка на плат

9. ДФ № 0000000238/05.04.2010г., издадена от „Божила-0705” ЕООД с облагаема основа– 7 954 лева и ДДС – 1 590,80 лева с предмет на доставката – ципове.

Няма спор между страните в процеса, че в посочените фактури е материализирана доставката на 11 127 метра плат (94 топа), 3 940 броя конуси конци, 149 500 броя ципове, 1 000 броя рекламни календари, 2 500 броя запалки и 1 000 броя бележници. Спорният по делото въпрос е концентриран върху реалното изпълнение на фактурираните сделки при несъмнената установеност, че доставчиците не са открити на декларираните адреси, не е проверено счетоводството им и не са представили доказателства. С оглед на това, на обсъждане следва да се подложат фактите, удостоверени в приложените от жалбоподателя документи и да се прецизира доказателственото им значение, в който смисъл са и изричните указания на ВАС, дадени в мотивите на отменително решение № 3178/06.03.2013г. по АХД № 9102/2012г.

Реално изпълнената доставка е правопораждащ юридически факт за правото на данъчен кредит, чието съществуване трябва да се установи в процеса посредством допустимите от ДОПК доказателствени средства. За установяване на правнозначимите обстоятелства в хода на ревизионното и на контролно-отменителното производство жалбоподателят представя копия на правопораждащите фактури, ведно с пътни листи, складови разписки и спецификации, договор с приложения, извлечения от счетоводните регистри, възлагателни писма и писмени обяснения. От съдържанието на ДФ № 1100000028/29.12.2009г., касов бон от 29.12.2009г., складова разписка за приемане/предаване на материални ценности № 296/29.12.2009г., спецификация № 310/29.12.2009г. и пътен лист серия А № 056006/29.12.2009г. се установява, че „Мед Ком” ЕООД е доставило на жалбоподателя 52 500 броя бели ципове с дължина 0,75 см. и единична цена 0,20 лева, които са транспортирани с товарен автомобил Форд Транзит с рег.№ У 34 74 ВВ. От приобщената към делото ДФ № 657/05.11.2009г., приложение № 1 към нея и договор за реклама от 01.11.2009г. се установява, че жалбоподателят е възложил, а доставчика фактурирал стойността на 7 000 броя рекламни календари, запалки и бележници с единична стойност 1 лев. От приложените към административната преписка ДФ № 1000000006/10.02.2010г., фискален бон от 29.12.2009г., пътен лист серия А № 11762/ 10.02.2010г., спецификация № 121/10.02.2010г. и складова разписка № 125/10.02.2010г.; ДФ № 0000000130/02.03.2010г., касов бон от 02.03.2010г., складова разписка № 173/02.03.2010г., спецификация № 144/02.03.2010г. и пътен лист серия А № 11765/02.03.2010г.; ДФ № 0000000312/13.05.2010г., фискален бон от 13.05.2010г., пътен лист серия А № 11778/13.05.2010г. и спецификация № 165/13.05.2010г.; ДФ № 0000000375/04.06.2010г., пътен лист серия А № 570118/04.06.2010г., спецификация № 177/04.06.2010г. и складова разписка № 203/04.06.2010г., ДФ № 0000000474/07.07.2010г., фискален бон от 07.07.2010г., пътен лист серия А № 570101, спецификация № 182/07.07.2010г. и складова разписка № 225/07.07.2010г. се установява, че „Крамекс 001” ЕООД е доставило на „Фючър-Ка” ООД 1 440 броя памучни конуси на единична цена от 3,94 лева, 2359,5 метра памучен плат на единична цена 3,30 лева, 3 300 метра плат с единична цена 2,45 лева; 3 200 метра плат на единична цена 3,00 лева и 2 500 броя конуси с единична стойност 1,20 лева, които са транспортирани с товарен автомобил Форд Транзит с рег.№ У 34 74 ВВ. От представените в хода на административното обжалване ДФ № 0000000238/05.04.2010г., стокова разписка № 225/05.04.2010г., спецификация № 104/ 05.04.2010г. и пътен лист серия А № 11768/05.05.2010г. се установява, че „Божила 0705” ЕООД е доставило на жалбоподателя 97 000 броя ципове с единична цена 0,082 лева, които са транспортирани с товарен автомобил Форд Транзит с рег.№ У 34 74 ВВ, а от съдържанието на ДФ № 2000000020/13.08.2010г., фискален бон от 13.08.2010г., складова разписка № 48/13.08.2010г. и пътен лист серия А № 570100/13.08.2010г. е видно, че „Ивкони 1” ЕООД е доставило на „Фючър – Ка” ЕООД 2 368,43 метра памучен плат с единична цена 3,80 лева. Обективираните в тези документи данни кореспондират с обясненията на управителите Н. и С. (касателно фактурите от „Крамекс 001” ООД и „Божила – 0705” ЕООД), които обаче не са събрани по реда на чл.57 от ДОПК в ревизионното производство и по реда на чл.163 и сл. от ГПК в съдебното производство и не могат да се кредитират като достоверни. Според обясненията на управителя К. (Фючър – Ка” ООД) стоката е предназначена за производство на ишлеме. Изложеният в тези обяснения факт кореспондира на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което сочи, че стоката е заведена в съответната сметка за материали въз основа на издадени складови разписки, а стоковите и паричните потоци през периода от месец февруари до месец септември 2010г. са формирани от изработка на спално бельо – ишлеме по договор с фирма „Илтрейд” ЕООД на стойност 44 779 лева и с други контрагенти за изработка предимно на работно облекло за 15 779 лева, но не доказва действителното й престиране. Представените от жалбоподателя частни документи удостоверяват изгодни за него юридически факти и не съдържат данни както да идентичността на лицата, които са положили подписа си след текста „приел” в складовата разписка и спецификацията, така и за идентичността на водача, извършил превоза и неговия подпис. Обсъдени в съвкупност с неопровержимото обстоятелство, че доставчиците не са открити на декларирания адрес и не е извършена проверка в счетоводството по време на ревизията и на съдебното дирене, тези факти сочат на недвусмислен извод за формално фактурирани, но нереално извършени доставки. При това положение, изводът на органа по приходите, че събраните в ревизионното производство доказателства не установяват реалното извършване на доставките по спорните фактури е правилен, поради което на жалбоподателя не следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит.

Предвид гореизложеното, жалбата против ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 13 712,54 лева е неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

2. По ЗКПО

В проверявания ревизионен акт, органът по приходите установява допълнителни задължения по ЗКПО в размер на 953,25 лева и лихва за просрочие – 88,13 лева за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. като преобразува финансовият резултат на дружеството с размера на разходите по ДФ № 657/05.11.2009г. и ДФ № 1100000028/29.12.2009г., издадени от „Мед Ком” ЕООД, в които са обективирани доставки на рекламни материали на стойност 7 000 лева и бели ципове на стойност 10 500 лева. В хода на ревизионното производство е установено, че представител на търговеца не е открит на декларирания от него адрес за кореспонденция, което прави невъзможна проверката за отразяване на приходите в счетоводството им, за договарянето, материалната и техническа обезпеченост. След анализ на представените от жалбоподателя писмени доказателства е формиран извод, че оспорената доставка не е реално осъществена, а е документирана фиктивно с цел намаляване на финансовия резултат. Фактическата установеност е подведена под хипотезата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО, касателно ДФ № 657/05.11.2009г. и под хипотезата на чл.26, т.2 от ЗКПО, досежно ДФ № 1100000028/29.12.2009г. По изложените по-горе съображения, относими към облагателния режим на процесните доставки по ЗДДС, настоящият състав намира, че констатираният от органа по приходите отрицателен факт – липса на реално осъществена сделка не е опроверган чрез проведеното от жалбоподателя доказване. Това съставлява основание да се увеличи финансовият резултат на дружеството с размера на разходите, които не са извършени действително. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не може да обоснове извод в обратния смисъл, тъй като не дава информация за счетоводно записване на приобщените към делото писмени доказателства. Предвид гореизложеното, жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.161 от ДОПК и с изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на решаващия орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 767,57 лева, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, първи състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фючър - Ка” ООД със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя А.П.К. против ревизионен акт № 02-00-1001608/21.02.2011г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1104816/18.04.2011г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, потвърдени с решение № РД-10-139/04.05.2011г., произнесено от директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Фючър - Ка” ООД със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя А.П.К. да заплати на Дирекция „ОДОП” – гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 767,57 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ:......................................