РЕШЕНИЕ

№ 1740 дата 27 септември 2013 год. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХV-ти състав,

в публично заседание на 12 септември 2013 год.,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Деян Петров

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 662 по описа за 2013 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.И.В. в качеството й на ЕТ „Симич-М.В.”, *** с ЕИК *** против Решение № 253/14.02.2013г. постановено по НАХД № 4584/2012 год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №44271-О-0122932/ 19.06.2012 г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – гр. Бургас, с коeто, на основание чл.179 от ЗДДС и за нарушение на чл.125, ал.5 от с.з., на касатора e наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно и необосновано. Счита,че от административнонаказващият орган не е извършено щателно издирване, с оглед на което не са били налице предпоставки за съставяне на АУАН при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като е допуснато нарушение и на чл.43, ал.4 и чл.52, ал.2 от с.з. Твърди, че НП е издадено след изтичане на 6–месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Излага доводи за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай” и прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

Разгледана по същество е основателна.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, но постановено в отклонение от нормите на материалния и процесуален закон.

Бургаският районен съд на основание събраните по делото е приел за установено, че жалбоподателят, като данъчно задължено лице, е бил адресат на императивните разпоредби на чл.125 от ЗДДС и за същия е било налице задължение по смисъла на ал.5 на правната норма, като регистрирано лице да подава декларация и информация от отчетните регистри до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Съдът не е констатирал процесуални нарушения, допуснати в хода на производството, като е приел, че правилно АУАН е съставен на 21.11.2011г. при условията и по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като в последствие на 21.03.2012г. е връчен на упълномощен представител на ЕТ и следователно нарушителят е бил запознат с неговото съдържание и е могъл да реализира правото си на защита като направи писмени възражения и представи доказателства преди издаването на НП. От съда е прието е, че е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН за издаване на НП, като производството е спряно законосъобразно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН след двукратно посещение на данъчния адрес на ЕТ, при което негов представител не е бил открит. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на установеното деяние, преценил е, че не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажен случай”, с оглед на което е потвърдил наказателното постановление.

Решението е неправилно.

От данните по делото се установява, че административният орган е използвал възможността да спре наказателното производство на 21.02.2012 год., позовавайки се на чл.43, ал.6 от ЗАНН след като са съставени 2 бр. протоколи за щателно издирване на лицето. Според настоящия касационен състав спирането на производството не е надлежно извършено, тъй като не съдържа отбелязване за органа, който го е извършил, а впоследствие възобновяването на производството отново е извършено от неизвестен орган, без по делото въобще да има информация, че подписалите се служители са такива в ТД на НАП, а още по-малко, че имат правомощия в развилото се административнонаказателно производство. Липсата на индивидуализиране на органа извършил тези процесуални действия препятства проверката на неговата компетентност и представлява самостоятелно основание спирането на производството да бъде прието за незаконосъобразно извършено.

В този смисъл, поради ненадлежното спиране на административнонаказателното производство, следва да се приеме, че срокът за издаване на НП не е спирал да тече, считано от съставянето на акта. Наказателно постановление № №44271-О-0122932 е издадено на 19.06.2012 г., т.е. след като са изтекли повече от шест месеца от съставяне на АУАН. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната на НП като незаконосъобразно на това самостоятелно основание.

Като не е съобразил нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН и не е установил, че административнонаказващият орган е процедирал извън установения 6-месечен срок за съставяне на АУАН, Районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХV-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 253/14.02.2013г. постановено по НАХД № 4584/2012 год. по описа на Районен съд – Бургас.

ОТМЕНЯ наказателно постановление №44271-О-0122932/ 19.06.2012 г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – гр. Бургас.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.