Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  1759                 30 септември 2013  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIIIти административен състав, в публично  заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Евтимова

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Радикова

                                                                     2. Златина Бъчварова

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Манол Манолов

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 665 по описа за  2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП – Бургас против решение № 107, постановено по административно-наказателно дело № 4107 по описа за 2012г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 166/30.05.2012г. на Директора на ТД на НАП – гр.Бургас,  с което за нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр.чл.186, ал.1, т.1, б. „а” ЗДДС, на „Садат”ООД  с ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, представлявано от С.К., е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, на основание чл.185, ал.1 ЗДДС.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона и в противоречие със съдебната практика. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго по същество,  с което да потвърди наказателно постановление № 166/30.05.2012г. на Директора на ТД на НАП – гр.Бургас.

Ответникът по касационната жалба – „Садат”ООД – Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Представени са писмени бележки.

 Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението на  Районен съд –Бургас, като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и да се потвърди наказателното постановление.

 

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІII-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Бургас с решение № 107, постановено по административно-наказателно дело № 4107 по описа за 2012 г. на съда е отменил наказателно постановление № 166/30.05.2012г. на Директора на ТД на НАП – гр.Бургас,  с което за нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр.чл.186, ал.1, т.1, б. „а” ЗДДС, на „Садат”ООД  е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл.185, ал.1 ЗДДС.

         За да постанови оспореното решение районният съд е приел от една страна, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на „Садат”ООД, а от друга страна е счел, че твърдяното нарушение е недоказано. Изложени са подробни мотиви, че при определяне правната квалификация на административното нарушение както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са допуснали нарушение на материалния закон. Посочено е, че нарушението е квалифицирано в наказателното постановление по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС, при условие, че ал.2 на чл.25 от Наредбата има пряко отношение към процесния случай. Освен това, е обоснован извод, че посочените разпоредби от наредбата не се прилагат самостоятелно, а във вр.чл.118, ал.1 ЗДДС и непосочването на тази разпоредба в наказателното постановление обуславя материалната незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.

Санкцията на „Садат”ООД - Пловдив  е наложена за това, че при извършена проверка на 1.12.2011г. в стопанисван от дружеството обект – склад битова химия, находящ се в ***/Пиргосплод/, било установено, че за извършена продажба в брой на стока при разнос по стокова разписка от 29.11.2011 г. на стойност 59,30 лева липсва издаден фискален бон от ЕКАФП, видно от електронната контролна лента /ЕКЛ/, закрепена в касовата книга на обекта. За резултатите от проверката е съставен ПИП № 4846/1.12.2011г., въз основа на него е съставен АУАН № 0125218 от 27.12.2011г., а въз основа на него е издадено наказателното постановление, обжалвано пред районния съд.

         Основното възражение на касатора е, че нормативният акт, който урежда конкретно регистрирането на продажбите в търговските обекти е Наредба 18/13.12.2006 г. на МФ, затова намира за неправилен изводът на районния съд, че нормите на наредбата, цитирани като нарушени в наказателното постановление и в АУАН нямат самостоятелно приложение, а само във вр. чл.118 ЗДДС.

         Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

На първо място, от съставения акт и издаденото наказателно постановление не може да се направи категоричен извод дали отговорността на санкционираното лице е ангажирана за това, че е извършвал разносна търговия или друг вид търговия, тъй като това изрично не е посочено. В наказателното постановление се съдържа понятието „разнос”, което навежда на подобна индиция, но същевременно като нарушена е посочена разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., а не чл. 25, ал.2 във вр. ал.1 от същата Наредба, която урежда хипотезата на разносна търговия.

Отделно нарушението е квалифицирано по чл.25, ал.1 от наредбата, независимо, че в АУАН като нарушени са посочени едновременно и двете алинеи на същия член. Не е ясно дали наказващият орган твърди, че дружеството е извършвало разносна търговия или го е санкционирал за това, че не е издал фискална касова бележка за извършена търговия, която няма характеристиките на разносна по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №Н-18/2006г. Цитираната в АУАН и в наказателното постановление стокова разписка не може да се приеме като индиция в тази насока относно действителната воля на административнонаказващия орган.  

В наказателното постановление нарушението следва да е описано детайлно и недвусмислено посредством всички индивидуализиращи го белези и изложение на обстоятелствата, свързани с извършването му и да бъде правилно квалифицирано чрез подвеждането на относимите към него факти под съответната нормативна разпоредба, така, че за лицето, сочено като нарушител, да става ясно за какво точно нарушение е санкционирано. Пропускът това да бъде сторено води до нарушаване правото на санкционираното лице да реализира ефективно правото си на защита, а съда да осъществи контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Този пропуск не може да бъде саниран в съдебното производство и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без спорът да бъде разглеждан по същество, тъй като е недопустимо съдът да замества и изяснява волята на административнонаказващия орган  на база предположения.

В процесния казус, дори да се приеме, че административнонаказващият орган е имал предвид, че нарушението е осъществено в хипотезата на извършена разносна търговия от санкционираното дружество, нарушението е квалифицирано като нарушение на закона по чл.25, ал.1 от № Н-18/2006г., вместо по чл. 25, ал.2 във вр. ал.1 от същата Наредба, която урежда правилата за този вид търговия.

По тези съображения, при липса на наведените основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.

 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН Административен съд – Бургас, ХІII - ти състав, 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107, постановено по административно-наказателно дело № 4107 по описа за 2012г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:  1.                         

                                

 

 

      2.