РЕШЕНИЕ

 

№ 1743                                      дата 27 септември 2013 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХV-ти състав,

в публично заседание на 12 септември 2013 год.,

 в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ХРИСТОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                    2.  ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА     

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Деян Петров

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 670 по описа за 2013 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.Т.С. *** против Решение № 131/без дата от 2013год., постановено по НАХД № 2962/2012год. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която е потвърдено НП № 2633/31.05.2012г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Бургас, с което, на касатора, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7 от с.з., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Съдебното решение се обжалва в потвърдителната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни доводи досежно пропускът на административнонаказващия орган и на районния съд да изследват наличието на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Счита, че АУАН е съставен, а НП издадено от некомпетентни органи. Оспорва съставомерността на вмененото му нарушение, като намира същото за недоказано. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част.

В съдебно заседание касаторът не се явява и представлява. С писмена молба вх.№ 7994/12.09.2013г. поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок. 

Разгледана по същество, е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил, че на 16.05.2011 г. около 11.50 ч. в гр. Бургас, на бул. Сан Стефано касаторът е управлявал МПС без да използва обезопасителен  колан по време на движение, както и това, че управляваният автомобил не е минал годишен технически преглед /ГТП/ за 2012г. За установеното нарушение длъжностните лица съставили АУАН № 2633/16.05.2012г. против касатора С.С., като въз основа на него впоследствие е било издадено и НП №2633/31.05.2012год. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, с което, за извършените нарушения на чл. 137а, ал.1 и чл. 147, ал.1 от  ЗДв.П и на основание чл. 183, ал.4, т.7 и чл.181, т.1 от с.з., на водача са наложени две административни наказания съответно „глоба”  в размер на 50 лв. и  „глоба” в размер на 20лв.

Съдът е обосновал извод за частична отмяна на издаденото наказателно постановление, като по отношение на вмененото на С. нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП е преценил, че при издаването на обжалваното НП „описанието” на това нарушение е дадено твърде бланкетно (не е посочено за коя година е следвало да бъде представен автомобилът за ГТП и в какъв срок), в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗДвП което от своя страна води както до невъзможност за лицето, сочено като нарушител да разбере какво точно нарушение му се вменява, така и възпрепятства съда при извършваната от него проверка за законосъобразност на обжалваното НП. В останалата си част наказателното постановление е потвърдено, като е обоснован извод за съставомерност на констатираното деяние по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, вменяващо задължение за водачите на автомобили да използват обезопасителни колани при наличието на такива, поради което и правилно същият е бил санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв.

Решението е правилно.

Касаторът обжалва решението на районния съд само в частта, в която наказателното постановление е потвърдено по отношение на наложеното на лицето наказание „глоба” в размер на 50лв., като в останалата част решението не е обжалвано, влязло е в законна сила и не подлежи на касационна проверка.

Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Фактите по делото съдът е установил посредством депозираните показания от актосъставителя М., който споделя лични и непосредствени възприятия относно релевантните за съставомерността на установеното нарушение факти.

При правилно изяснена фактическа обстановка, съответни на нея са и правните изводи на съда. Установява се по несъмнен начин, че касаторът С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Що се отнася до поддържаните и пред настоящата инстанция доводи за липсата на доказателства, касаещи компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган издал процесното НП, същите не следва да бъдат повторно разглеждани, тъй като са обсъдени от районния съд и мотивите на съда се възприемат и от касационната инстанция. Няма процесуална пречка за разпита на актосъставителя пред Районния съд, в каквато насока са друга част от оплакванията в жалбата, тъй като същият се разпитва именно в качеството му на актосъставител, а не на свидетел, поради това не е налице претендираното смесване на процесуални качества, което според касатора опорочава депозираните показания.

Доколкото първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като наведените от жалбоподателя доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за настоящия съдебен състав не остава съмнение досежно съставомерността на установеното нарушение. Не може да намери приложение и институтът на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като следва да се имат предвид  конкретно охраняваните обществени отношения, за които законодателят е целял по-висока степен на защита, която не следва да се заобикаля посредством института на маловажен случай. Управлението на МПС е дейност свързана с множество изисквания, поради което, при изпълнението ù, спазването на предвидените в нормативните актове правила за поведение е задължително.

На основание гореизложеното, поради липса на сочените отменителни основания, решението следва да се остави в сила, с оглед на което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131/без дата от 2013год., постановено по НАХД № 2962/2012год. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                 

                                                                                                    2.