Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1712            Година 20.09.2013            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 989 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от В.А. ***  срещу решение № 32 от 26.02.2013г., постановено по н.а.х.д. № 12 по описа за 2013г. на Районен съд Средец. Счита решението за незаконосъобразно, необосновано и постановено при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на наказателното постановление, като оспорва съставомерността на вмененото му деяние. Твърди, че фактическата обстановка не е доказана по безспорен и несъмнен начин  и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция по горите гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Средец е потвърдил наказателно постановление № 941/03.12.2012г. на Директора на РДГ гр.Бургас, с което за нарушение по чл.123, ал.2 от Закона за горите, на основание чл.270 от ЗГ на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева и е определено обезщетение в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен, в размер на 24 лева. При постановяване на решението си съдът не е установил съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление. По същество след цялостната и пълна проверка на всички доказателства по делото е прието за безспорно установено, че А. не е заплатил цена за извършваната паша на 8 броя кози и същият не притежава документ за заплатена такава, поради което съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на  административнонаказателната му отговорност на соченото основание. Размерът на наложеното административно наказание съдът е намерил за правилно определен към минималното предвидения в закона - 50 лева, като е преценил, че по този начин в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящия съдебен състав намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Възраженията на касатора относно допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН настоящият касационен състав намира за неоснователни. Записаните в акта за установяване на административно нарушение  данни съответстват на тези, вписани в наказателното постановление и съдържат в достатъчна степен индивидуализация на извършеното деяние, както и на обстоятелствата, при които то е осъществено, включително и относно мястото му на извършване, поради което не е налице и ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Правилно първоинстанционния съд е потвърдил оспореното наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на касатора за нарушение на чл.123, ал.2 от Закона за горите. Посочената норма в ал.1 предвижда пашата на селскостопански животни в горските територии - държавна и общинска собственост, да се извършва след заплащане на цена за календарната година, като по аргумент от ал.2, за заплатената по ал.1 цена на лицето се издава документ, в който се посочват видът и броят на животните. Неизпълнението на посоченото изискване се санкционира съгласно чл.270 от ЗГ с административно наказание „глоба” в размер от 50 до 500 лева, съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1 000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание.

В случая касаторът на посочените в наказателното постановление дата и място е извършвал паша на 8 броя кози, на територията на ТП ДГС Средец, без да е заплатена такса и без да разполага с надлежен документ удостоверяващ това, което е нарушение на чл.123, ал.2 от ЗГ и правилно е санкциониран на основание чл.270 от ЗГ. Наложената санкция е в минималния предвиден от законодателя размер, като правилно първоинстанционният съд е приел, че той съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение и е достатъчно за да съдейства в максимална степен за постигане на целите на специалната и генералната превенция, залегнали в чл.12 от ЗАНН.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, ХІV-ти състав

 

РЕШИ

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 26.02.2013г., постановено по н.а.х.д. № 12 по описа за 2013г. на Районен съд Средец.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

 

                  

                               2.