Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 1237

 

гр. Бургас, 08. 07. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 11/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.144, ал.1 и чл.107 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1-5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, представлявано от Л.С.П. – прокурист против акт за установяване на задължение по декларация № АУ008239/03.11.2014г. издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при община Бургас, потвърден с решение №70-00-7315/16/01.12.2014г. на директора на дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас. Жалбоподателят твърди, че оспорвания акт е незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с реалната фактическа обстановка. Поддържа, че не са спазени административнопроизводствените правила, като и е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. С жалбата се прави искане за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Не претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към община Бургас, чрез процесуалния си представител и пълномощник – юрисконсулт Е.Й.М., оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Поддържа съображенията по решението на административната инстанция. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

От акт за частна държавна собственост № 1969/19.04.2001г. (лист 130 от делото), утвърден от областен управител на област с административен център – гр.Бургас е актуван поземлен имот, в който попада и имот с идентификатор 07079.663.60 с площ от 16500 кв.м. по КККР на гр.Бургас, съгласно заповед № КД-14-02-2174/12.12.2012г. на началника на СГКК – гр. Бургас (лист 124 от делото). За имота е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ № 5766/04.06.2013г. от „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, в която е посочена отчетна стойност – 572 256.32 лева. С акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ008239/03.11.2014г., издаден от орган по приходите при община Бургас са установени задълженията на дружеството-жалбоподател за 2013г. за такса битови отпадъци в размер на главницата 4 774.33 лева и лихва 651.31 лева и за данък върху недвижимите имоти в размер на главницата 672.82 лева и лихва 91.78 лева.

Актът е обжалван по административен ред и е потвърден с решение № 70-00-7513/16/01.12.2014г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” към община Бургас.

Решението на административния орган е връчено на 05.12.2014г. (известие за доставяне по лист 49 от делото), а спорния АУЗД е обжалван по съдебен ред с жалба с вх.№ 66-00-329/22.12.2014г., изпратена по пощата на 19.12.2014г., видно от направеното отбелязване с изх. номер от жалбоподателя (лист 6 от делото). В жалбата се поддържа, че имотите за които се търсят местни данъци и такси не са индивидуализирани с точен адрес, идентификатор и други конкретизиращи данни, като повечето от тях са продадени на публична продан и новите собственици имат задължението да плащат местни данъци и такси.

Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства, като неоспорени от страните и кореспондиращи помежду си.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от легитимирано лице – адресат на акта, което я определя за процесуално допустима.

Обжалваният акт е издаден в указаната от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно нормата на чл.9б от ЗМДТ (в приложимата й редакция ДВ бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011г.) установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал. 1 - 5 от същия закон, а чл.4, ал.3 от ЗМДТ постановява, че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Оспореният АУЗД № АУ008239/03.11.2014г. е издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при община Бургас, в изпълнение нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и на правомощията, които са му предоставени със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на община Бургас (лист 58 от делото). Установява се, че длъжностното лице, издало оспорвания акт работи по служебно правоотношение в община Бургас, считано от 05.02.2014г. (лист 57 от делото). В този смисъл съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.

Решение № 70-00-7513/16/01.12.2014г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” към община Бургас, с което е осъществен административният контрол на процесния акт, също е издадено от компетентен орган, съгласно чл.4, ал.5, предложение второ от ЗМДТ, във вр. с чл.106, ал.2 от ДОПК, тъй като задължението за ТБО е установено по декларация, а не след ревизия.

Съдът не установи при издаване на обжалвания акт административният орган да е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона.

Съдът приема, че в хода на производството по издаване на акта от административният орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Действително в оспорения акт не е посочено за кой конкретно недвижим имот се отнасят установените публични задължения, но е отразено, че се издава съгласно декларация по чл.14 и/или чл.17 с вх.№ ДК14005766/04.06.2013г. подадена от дружеството, като видно от тази декларация тя се отнася за имот с идентификатор 07079.663.60 по КККР на гр.Бургас, поради което правото на защита на дружеството не е нарушено. Съдът съобрази, че в потвърждаващото решение на решаващия орган изрично е посочено, че акта се отнася до имот с идентификатор 07079.663.60 по КККР на гр.Бургас, поради което не е налице спор за кой имот са установени задължения на дружество.

От обжалвания акт действително не се установява за кой точно период от 2013г. са установени задълженията, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото посредством потвърждаващото решение на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при община Бургас се установява, че с акта са установени задължения на дружеството до месец май 2013г., като изрично е отразено, че партидата на имота е закрита към 30.05.2013г. поради осъществена продажба на имота.

Съдът приема, че от оспорения акт не се установява и за кои точно услуги включени в ТБО са определени задължения, но доколкото това се установява от представената по делото писмо на община Бургас с вх. № 6600-329/22/27.04.2015г. (лист 210 от делото), а именно, че имот с идентификатор 07079.663.60 попада в Южната промишлена зона на гр.Бургас, то съдът приема, че са определени задължения за ТБО и за трите вида услуги - сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Следва, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не се установи да е нарушено правото на защита на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД.

Дори да се приеме, че са налице процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, то те не са основание за съда да отмени акта и да върне преписката на органите по приходите за ново произнасяне. Този извод се извежда от разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/2004г. на ОСС на ВАС, с които е прието, че административният съд, като съд по същество, със своето решение следва да се произнесе относно дължимостта на установените задължения, като разполага с правомощия да установи задълженията на лицето на основания различни от изложените в акта.

Направените от жалбоподателя възражения за допуснати нарушение на административнопроизводствените правила са неотносими към предмета на спора, доколкото производството по издаване и обжалване на актове за установяване на задължения по декларация се развива по реда на ДОПК, а не по реда на АПК.

Съдът намира, че оспорения акт е издаден в съответствие и с материалноправните разпоредби на закона.

Актът е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че дружеството не е платило задълженията си за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2013г., за притежавания от него недвижим имот на територията на община Бургас.

Съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Страните по делото не спорят, че до м. май 2013г. дружеството е било собственик на имот с идентификатор 07079.663.60 по КККР на гр.Бургас, за който е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ. След като дружеството е било собственик на имота през част от 2013г., правилно е прието от административния орган, че то е задълженото лице за данък недвижими имоти и са му определени задължения за ДНИ, като съгласно чл.13 от ЗМДТ е без значение дали имота е ползван или не.

Съгласно чл.15, ал.2 от ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя, като в този смисъл е и разпоредбата на чл.12, ал.4 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци приета от общински съвет гр.Бургас (лист 75 от делото). След като новия собственик дължи данък недвижими имоти от началото на месеца следващ месеца през който е прехвърлена собствеността на имота, то бившия собственик - „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД дължи данък недвижими имоти до края на месеца през който това е станало. Следва, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че с процесните задължения трябва да се задължи приобретателя на недвижимия имот. От представените към жалбата съдебни решения се установява, че предмет на продажба и на постановление за възлагане са имоти с идентификатори № 07079.653.534.1.4, № 07079.8.826, № 07079.8.826.1, № 07079.8.820, № 07079.8.820.1, № 07079.8.820.2, № 07079.8.824, № 07079.8.824.1, № 07079.8.823, № 07079.8.819, № 07079.8.827, № 07079.8.829 и № 07079.8.826, но не и имот с идентификатор № 07079.663.60. За процесния имот няма данни да е извършена публична продажба, доколкото представеното разпределение от ЧСИ е относно имот с идентификатор 07079.8.819 (лист 43 от делото), но независимо от това, задълженията са установени за периода от 01.01.2013г. до 30.05.2013г. и закриването на партидата е извършено на 30.05.2013г.

Размерът на данъка е определен в съответствие с нормата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ, върху по-високата измежду данъчната оценка и отчетната стойност на земята, която в случая е 572 256.32 лева, съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ № 5766/04.06.2013г. Последното е отразено и в писмо (лист 206 от делото) от ответника, а съдът съобрази, че размерът на публичното задължение не се оспорва от жалбоподателя. Поради това жалбата против акта за установяване на задължения по декларация в частта за определените задължения за ДНИ е неоснователна и съдът я отхвърля.

 

Неоснователна е жалбата и против акта в частта, в която на дружеството са определени задължения за такса за битови отпадъци.

Нормата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ постановява, че таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11. Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тази услуга да не се предоставя от общината.

С оглед посочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо от ответника да се докаже наличието на две кумулативно дадени предпоставки – 1) принадлежност на имота към територията на съответното населено място и 2) реалното предоставяне на услугите.

По делото е приета, като неоспорено доказателство, заповед № 2894/30.10.2012г. (лист 131 от делото) на кмета на община Бургас, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.63, т.2 от ЗМДТ, в точка първа са определени райони на територията на община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които райони през 2013г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. В подточка „А“ са посочени „Строителните граници на гр.Бургас, кварталите и населените места”. Имотът на жалбоподателя се намира в строителните граници на промишлена зона „Юг“, гр.Бургас и попада в обхвата на ТД „Възраждане”, видно от приложеното по делото писмо с рег.№ 66-00-329/22/27.04.2015г. (лист 210 от делото), подписано от архитект В.И. – началник сектор „Зона Център-Юг“ при община Бургас, изготвено във връзка с искане изх.№ 66-00-329/21/17.04.2015г. (лист 209 от делото) от директора на дирекция „МПДТР” при община Бургас. Следва извод, че имота за който са установени с оспорения акт дължимите публични задължения, териториално попада в обхвата на заповедта на кмета на община Бургас. Същевременно страните не спорят, че имотът попада в урбанизирана територия.

Съдът приема, че е доказана и втората кумулативна предпоставка за дължимостта на ТБО. От представените по делото доказателства – протоколи за извършена работа от Консорциум „Титан”, дейностите по поддържане на чистотата на територии за обществено ползване са предоставяни по отношение на територията попадаща в ТД „Възраждане”. Следва извод, че таксата за почистване на местата за обществено ползване се дължи поради разходите, които общината прави по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии предназначени за общо ползване в районите посочени със заповедта на кмета, като е без значение дали имота на дружеството-жалбоподател е застроен или не.

Според правилото на чл.67, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМДТ, обн. в ДВ, бр.119/2002г. размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Размерът на ТБО за нежилищните имоти е разписан в приложение № 6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас в редакцията й към процесния период (лист 76-77 от делото). В настоящия случай не се спори между страните, а от представените по делото доказателства се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, по обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения, както и по поддържане на честотата на териториите за обществено ползване, са предоставени от община Бургас и през 2013г.

При така установените факти, не може да има съмнение, че жалбоподателят е задължено лица за такса битови отпадъци и същата се дължи в размера, определен от органа по приходите за първите четири месеца на 2013г.

С оглед на изложеното, съдът приема, че жалбата на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД против акт за установяване на задължение по декларация № АУ008239/03.11.2014г., издаден от орган по приходите при община Бургас, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

По разноските:

При този изход на делото на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева, определено съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1, предл.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Главно управление Строителство и възстановяване“ ЕООД, ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, представлявано от прокуриста Л.С.П. против акт за установяване на задължение по декларация № АУ008239/03.11.2014г. издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при община Бургас, потвърден с решение №70-00-7315/16/01.12.2014г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас.

ОСЪЖДА „Главно управление Строителство и възстановяване“ ЕООД, ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 7, представлявано от прокуриста Л.С.П., да заплати на община Бургас, адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по административно дело № 11 по описа за 2015г. на Административен съд Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: