Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1239

 

гр. Бургас, 10. 07. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Й.Б. и в присъствието на прокурор Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 174/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Н.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към Министерство на правосъдието, със седалище в гр. София, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, съобразно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС. С исковата молба са изложение твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Окръжен затвор – гр. Бургас, които са конкретизирани с молба от 03.02.2015г. (отново именувана искова молба – лист 12-13 по делото). Ищецът претендира обезщетение от ответника за претърпени неимуществени вреди за периода от 31.01.2013 година до 20.01.2015 година в размер на 40 000 лева, заедно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателно изплащане на сумата.

Твърди се, че на ищеца са нарушени права поради неспазване на минималната жилищна площ полагаща му се съгласно чл.43, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС); пренаселеност на помещението в което е настанен до невъзможност; ограничен достъп до дневна слънчева светлина в помещенията; невъзможност от естествено проветряване и проникване на достатъчно количество въздух; ограничен достъп до санитарен възел и течаща вода през цялото денонощие и изключително остарял и амортизиран сграден фонд. Твърди се също, че претърпените от ищеца неимуществени вреди намират своето проявление в настъпило безсъние през нощта.

В съдебно заседание ищецът лично поддържа исковата си претенция. В хода по същество пледира за уважаване на иска. Претендира направените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) към Министерство на правосъдието (МП), чрез пълномощника си и процесуален представител юрисконсулт Т.И.Ч., оспорва исковата молба, като неоснователна. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, представя писмен отговор в който заявява, че искът е неоснователен, тъй като е недоказан. В съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба и пледира за отхвърлянето на иска. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение, че искът е неоснователен и недоказан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

С определението си по доклада на делото (лист 38 от делото), съдът е приел изрично, че поради липса на признати, както и на ноторни и служебно известни обстоятелства и права, а също и на такива, произтичащи от законови презумпции, няма права и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване в настоящото производство.

Със същото определение, като е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 144 от АПК, съдът е дал указания на ищеца за кои от твърдените от него релевантни факти не сочи доказателства, а именно: че е задържан на 31.01.2013г. и до 20.01.2015г. пребивава в затвора в гр. Бургас, както и за заявените твърдения по отношение проявлението на неблагоприятните последици довели до неимуществени вреди, които търпи.

Страните не са правили възражения по доклада на делото, вкл. и по разпределената доказателствена тежест от съда.

В съдебното производство не са сочени и приети доказателства от които съдът да формира извод за релевантните по спора факти, които на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 144 от АПК, в настоящото спорно исково производство, подлежат на доказване от страната която ги твърди. Действително, с отговора на исковата молба, представен в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от ответника са изложени твърдения за факти, които са относими към спора, но не и доказателства за тяхното осъществяване. Доколкото тези факти не са приети за безспорни по делото с нарочен съдебен акт, респ. като ненуждаещи се от доказване, то тези факти подлежат на доказване с допустимите процесуални средства. В тази връзка следва да се отрази, че съдът дължи приемане на безспорни само тези положителни факти, за които има насрещни съвпадащи по смисъл волеизявления на страните, че са се осъществили. В случая ищецът не е заявил, кои от твърдените от ответника факти признава, респ. кои оспорва. Заявеното от ищеца в първото съдебно заседание, че не оспорва представеното от ответника писмено доказателство, не е твърдение за признание на факт, поради което и съдът не е отделил конкретни факти за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване (по арг. от чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК).

От единственото писмено доказателство по делото - писмо на началника на затвора Бургас до Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр. Бургас, с рег. № 235/09.03.2015 година (лист 24-25 от делото), се установява, че ищецът Н.Р.Д., ЕГН **********, изтърпява наказание в затвора Бургас, където пребивава от 03.04.2013г., когато е настанен в приемно отделение – 308 килия, чиито капацитет е не по-вече от 10 лица, като обитаемата площ е 1.32 кв.м. за едно лице. Установява се, че пред състава на разпределителната комисия лишеният от свобода Д., на 25.04.2013г. е заявил, че желае да бъде настанен в 6-та група към затвора Бургас и е бил настанен в 414-та килия, чиито капацитет е 7 човека с обитаема площ на едно лице от 2.11 кв.м. От същото неоспорено писмено доказателство се установява, че в периода от 27.06.2013г. до завеждането на исковата молба в съда лишеният от свобода Д. е пребивавал в 205 килия с обитаема площ на едно лице 1.34 кв.м. и 305 килия с обитаема площ на едно лице 0.82 кв.м. След предявяване иска си пред съда, същият е бил настанен в 9-та група, където е преценил, че ще се чувства спокойно, като след 15.01.2015г. е пребивавал в 506 килия, чиято жилищна площ на едно лице е 1.24 кв.м. и 502 килия с жилищна площ от 1.68 кв.м. за едно лице. Осем дни по-късно – на 23.01.2015г. ищецът е настанен в 7-ма група – 409 килия, в което помещение са настанени 9 осъдени и всеки от тях има обитаема жилищна площ от 3.43 кв.м. Установява се, че във всички тези помещения няма обособен санитарен възел и течаща вода, но ищецът е имал възможност да ползва такива без ограничения в периода от 08.30 часа до 20.00 часа. В останалата част от денонощието лишените от свобода, вкл. и ищецът, са ползвали вода за пиене от осигурени им индивидуални шишета, а за естествените си физиологични нужди са ползвали специално обособени изолирани кофи, които своевременно са почиствани и дезинфекцирани. Установява се също, че режимът на проветряване не е приоритет на затворническата администрация, като настанените в помещенията сами преценят дали да пушат или не в тях, както и режима на чистотата на въздуха в помещенията.

Доколкото писменото доказателство не е оспорено от страните съдът приема за установени фактите, които са удостоверени от началника на затвора. 

Други доказателства не са представени в съдебното производство.

 

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

1. По иска за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 31.01.2013 година до 20.01.2015 година в размер на 40 000 лева.

От наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, съдът приема, че с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание в чл.1, ал.1, предл. 3 от ЗОДОВ.

Изложени са твърдения, че в резултат от бездействия на длъжностно лице при държавен орган, при изпълнение на административна дейност, са претърпени неимуществени вреди, поради което съдът приема, че ищецът е активно процесуално легитимиран по предявения иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Искът е процесуално допустим, тъй като се твърдят претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на служител на ответника във връзка с условията в Окръжен затвор – гр. Бургас, където ищецът твърди да е пребивавал през процесния период. Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, съдът пред който е предявена исковата претенция следва да установи незаконосъобразността на действието или бездействието, от което се претендират вреди. В случая се твърди бездействие, изразяващо се в неосигуряването на ищеца на минимална жилищна площ и битови условия в Окръжен затвор – гр. Бургас. Не е налице специален ред, по който страната може да претендира обезщетяването на твърдените вреди, поради което настоящото производство е по реда на чл. 203 - 207 от АПК, а квалификацията на иска е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл.205 от АПК, съгласно която искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни бездействия са причинени вредите. С приемането на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, обн. в ДВ, бр. 25 от 03.04.2009 г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към Министерството на правосъдието със седалище в гр.София и е второстепенен разпоредител с бюджетните кредити. Следва, че ответникът е юридическото лице, което следи дейността на местата за лишаване от свобода и съответно следи задържанията/присъдите, изпълнявани в тези места, да бъдат изпълнявани в съответствие с установените в нормативните актове изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнението на задълженията, възложени на неговите служители в тази насока. По изложените съображения съдът приема, че ответникът е надлежна страна, която е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Основателността на иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца (в случая неимуществена); причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилият вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на описания фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата, т.е. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна.

В настоящия случай, се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от бездействието на началника на затвора да предприеме законоустановените действия за осигуряването на минимална жилищна площ и битови условия на ищеца в Окръжен затвор – гр. Бургас, в периода от 31.01.2013 г. до 20.01.2015 г.

Нормата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (в сила от 01.01.2019 г.) постановява, че минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно изискването по чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

От доказателството по делото се установи по безспорен начин, че в периода от 03.04.2013г. до края на исковия период - 20.01.2015г., за който се твърди бездействие от страна на началника на затвора, ищецът Д. е пребивавал в помещения с по-малка от 4 кв. м. площ за един лишен от свобода, но от този факт не може да се приеме за осъществено бездействие от началника на затвора, тъй като цитираната правна норма не е действаща през процесния период. Последната влиза в сила от 01.01.2019г. поради което е и неприложима за времето от 31.01.2013 година до 20.01.2015 година.

В съдебното производство не се събраха доказателства за максималния брой лишени от свобода, който е определен за Окръжен затвор – гр. Бургас, в периода от 31.01.2013 г. до 20.01.2015 г., които могат да бъдат настанени, съгласно разполагаемата жилищна площ (изискване по чл. 20, ал. 1 от ППЗИНЗС), както и дали в обитаваните от ищеца помещения е имало пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване (изискване по чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС). Доколкото ищецът се позовава на отрицателен факт, т.е. че не са му осигурени необходимите условия от ответника, а последният не е релевирал доказателства за осъществяването им, то съдът приема, че е налице бездействие на органа, което се изразява в неизпълнение нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС. От установеното по делото съдът приема, че е доказано бездействието на ответника и по отношение спазване изискването на чл. 20, ал. 3 от цитирания подзаконов нормативен акт. Този извод се извежда от факта, че ищецът е пребивавал в помещенията на затвора през цялото денонощие, а се установи, че от ответника му е осигурено ползването на течаща вода и санитарен възел само в периода от 08.30 часа до 20.00 часа.

С оглед на изложените съображения, съдът приема, че за периода от 03.04.2013г. до 20.01.2015г. е налице бездействие от страна на началника на затвора в гр. Бургас по отношение осигуряването на ищеца на изискуемите, съгласно действащите норми, битови условия.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. на репариране подлежат само действително настъпилите вреди (в този смисъл т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост - арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства в настоящия случай биха били продължителността на престой на ищеца в изолираното помещение, както и психическото влияние на незаконосъобразното бездействие върху личността и психиката на ищеца. Но във всички случаи от правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на незаконосъобразното бездействие на ответника (в същия смисъл Постановления № 4/1964 г. и № 18/1968 г. на Пленума ВС; Решение № 26/04.03.2009 г. по гр.д. № 4724/2007 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС; Решение № 23/03.02.2009 г. по гр.д. № 816/2008 г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение № 1199/11.02.2009 г. по гр.д. № 4997/2007 г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009 г. по гр.д. № 4424/2007 г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение № 37/11.02.2009 г. по гр.д. № 5367/2007 г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС; Определение № 54/30.10.2008 г. по гр.д. № 3709/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).

Неимуществените (морални) вреди се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, които не могат да се изчислят като месечно обезщетение или възнаграждение. Необходимо е увреденият да получи удовлетворение в пари след като не е възможно друго възмездие, стига само да се установи от събраните в производството пред съда доказателства, че вредата му е действителна и е причинена именно от деянието (в случая незаконосъобразно бездействие) на държавния орган. Неимуществените вреди имат силно изразено компенсаторно значение, но често пъти те не са напълно осезаеми за околните и не подлежат на непосредствено сетивно възприятие от трети лица, като не е без значение и интензивността на увреждането. Доколкото съдът приема, че вредите са конкретни и не могат да се презюмират, то във всички случай настъпването на тези вреди следва да бъде доказано със средствата, регламентирани от процесуалните норми на АПК и ГПК. Но от ищеца не прояви процесуална активност и не ангажира такива доказателства пред административния съд. Липсват доказателства от които да се формира правен извод за основателност на иска за обезщетение на неимуществените вреди. По делото не се установи незаконосъобразното бездействие на органа да е довело до неблагоприятни последици за ищеца, което в случая следва да е намерило отражение в настъпило безсъние през нощта.

Недоказаните факти са неосъществени за съда факти. Недоказаните факти не могат да бъдат субсумирани под приложимата правна норма, респ. от недоказания факт не могат да настъпят целените от ищеца правни последици.

Съдът приема за ирелевантно по настоящото производство, че в исковата молба ищецът е цитирал правни норми, част от които са наднационални и задължителни за настоящия съд. Без правно значение за съдебния спор са и цитираните данни от доклад на неправителствена организация за защита правата на човека, както и от доклад на държавен орган, тъй като съдебното производство се развива по установени в закона правила, които са приложими за всички правни субекти, които търсят защита от съда на нарушените им субективни права и интереси. Исковото производство е състезателно съдебно производство и съдът е длъжен да приема страните за равни и да им осигури равни възможности за защита на правата им. Да се презюмират за осъществени определени факти, които имат правно значение за изхода на спора, без наличие на правна норма която да въвежда такава законова презумпция, както и причинната връзка между незаконосъобразното бездействие и вредоносния резултат, във всички случаи ще има за правна последица нарушаване принципа на равенство на страните (намерил правно отражение както в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, така и в чл. 8, ал. 1 от АПК и чл. 9 от ГПК). В този смисъл би било незаконосъобразно съдът да приеме, че ищецът е претърпял неимуществените вреди в периода от 31.01.2013 година до 20.01.2015 година, изразяващи се в настъпило безсъние през нощта, които вреди да са от незаконно бездействие на държавен орган, след като такива доказателства не са ангажирани от страната.

По изложените съображения съдът изцяло отхвърля иска за обезщетение на неимуществени вреди, тъй като е неоснователен.

Поради неоснователност на главния иск съдът отхвърля и акцесорната претенция за законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателно изплащане на сумата.

 

2. По разноските:

При този изход на делото, с оглед искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, вр. чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, ищецът следва да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника, което при материален интерес от 40 000 лева е в размер на 1 730 лева.

Така мотивиран и и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.203, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието на Република България, осъдителен паричен иск за заплащане на сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 31.01.2013 година до 20.01.2015 г. включително, които са намерили своето проявление в настъпило безсъние през нощта, вследствие на незаконосъобразно бездействие на началника на Окръжен затвор – гр.Бургас, заедно със законната лихва върху сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, считано от датата на настъпване на увреждането до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието на Република България, с адрес гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, сумата от 1 730 (хиляда седемстотин и тридесет) лева, представляваща разноски в производството по административно дело № 174 по описа за 2015г. на Административен съд Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: