Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1226                                   07.07.2015 година                            гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, на втори юли, две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ:     Ванина Колева

         

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Колева административно дело № 646 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.86, ал.4 от Семейния кодекс (СК) и  чл.28, ал.3 от Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване (Наредбата).

          Образувано е по жалба на С.А.А. ***,срещу заповед № ЗД-РД03/145/21.03.1015г. на директора на дирекция “Социално подпомагане”, гр. Бургас, с която на основание чл.86, ал.1, ал.2 и ал.4 от СК и чл.28, ал.1 и ал.3 от Наредбата и писмено заявление с вх. № 94СС/108/17.12.2014г. й е отказано вписване в регистъра  на осиновяващи при условията на пълно осиновяване.

          В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и  в противоречие с материалния закон.  Подробно се развива тезата, че обжалваният отказ е немотивиран. Моли съда да го отмени.

          Ответникът, директорът на дирекция “Социално подпомагане” - Бургас, не взима становище по жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Съгласно чл.86, ал.4 от СК отказът за разрешение за вписване в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване, може да се оспорва по реда на АПК.  Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е насочена срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Изхожда от надлежна страна и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

          Разгледана по същество съдът намира следното:

          От фактическа страна по делото е установено, че със заявление № 3D-94CC/108/17.12.2014г. С.А.А. е заявила желание да осинови дете на възраст от 0-3 години, момче, тъй като има репродуктивни проблеми, за което е приложена епикриза от гинекологичното отделение на “Многопрофилна болница за активно лечение - Бургас”АД.

          С резолюция от същата дата Е.И. и Р.Христова са определени да извършат оценка, обучение и изготвят социален доклад. В преписката са приложени резултат от вирусологично изследване на С.А.А. и Д.Г.А., Удостоверение рег. №О-8/20.03.2015г. от Център за обществена подкрепа община Бургас, че С.А. е преминала обучение на кандидати за осиновители с продължителност 40 учебни часа по програма, утвърдена от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) със заповед №РД01-327/16.04.2013г., Приложение към заявление по приложение № 6 към чл.24, ал.1 /на основание чл.25 от Наредбата за условията и реда за водене и съхраняване на регистри за пълно осиновяване/, с което са представени: документ, удостоверяващ, че лицето не е лишавано от родителски права, издаден от общината по постоянния адрес, след проверка в другите общини, в които е имал постоянен адрес - удостоверение с изх. №94-01-43820/16.12.2014г. от община Бургас за Д.Г.А. и  удостоверение №41177/24.11.2014г. от община Бургас за С.А.А.; удостоверение за психично здраве и медицинско удостоверение за физическо здраве и липса на тежки хронични заболявания и други застрашаващи живота на осиновяващия, сексуално предавани инфенкции с приложени резултати от проведени изследвания за туберкулоза, сифилис, хепатит В, ХИВ/СПИН - медицински свидетелства и съдебно-психиатрично освидетелстване за С.А. и Д.А.; свидетелство за съдимост на С.А. и Д.А.; документ от Бюро за съдимост при Районен съд Бургас; удостоверение от окръжна прокуратура Бургас №У2395/09.10.2014г., че Д.А. не се намира под съд и  следствие, респективно няма неприключили досъдебни производства и удостоверение със същото съдържание от окръжна прокуратура Бургас с №У2682/25.11.2014г. за С.А.; документи за доходи и имотно състояние - нотариален акт  №161, том XXIV, дело № 7520б97 за покупко-продажба на апартамент, удостоверение получения доход от “Милена МК” ООД, работодател на С.А. и служебна бележка “Веним”ЕООД Бургас за доходите на Д.А.; препоръки за лицето, което желае да осинови, както и за лицата, които живеят с него - препоръки от С.П.С. и С.С.И. и двете от с. Черно море, обл. Бургаска; декларация за готовност за сътрудничество с дирекция “Социално подпомагане” от С.А.. Представен е и социален доклад относно годността на С.А.А. да осинови дете при условията на пълно осиновяване, изготвен от социалните работници Е. И. и  Р.Х., съгласуван с Е.И. началник отдел закрила на детето от 17.03.2015г.  Допълнително от ответника е представен и социален доклад за оценка на С.А. като кандидат за приемно семейство от 03.06.2014г.

          От така събраните доказателства, особено социалния доклад, в който са намерили отражение резултатите от социалното проучване, се установява, че жалбоподателката не е омъжена и живее на съпружески начала с Д.А., от Коледните празници на 2013г. живеят в дома му в с. Черно море. Той има непълнолетно дете, С.Д., от предишно съжителство, родителските права за която са предоставени на майката, а за бащата е определен режим за лични отношения. Има изградени добри отношения между  детето С. и А.. Със заповед № СО ЗД ПГ 01-29 от 30.07.2014г. на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане Бургас С.Д. е утвърдена като приемен родител. На 25.09.2014г. със заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане” Бургас е настанен малолетният В.Х.А., роден на ***г. Жалбоподателката полага грижи за него в дома си и до настоящия момент. В процеса на обгрижване на детето тя е подкрепяна от съжителсващия на съпружески начала с нея г-н А., като същият е включен в изградената подкрепяща мрежа за детето, както и в процеса на задоволяване потребностите на детето.  Те живеят в неговото жилище - къща на един етаж , в която има кът за малолетния В. и една от стаите е в ремонт  и  е предвидено да се ползва от него. С.А. и Д.А. работят. В социалния доклад са обсъдени условията, в които живеят, семейните отношения и ценности на кандидат осиновителката, материалната и осигуреност, обобщени са резултатите от срещите с нея, близките й и с лицата дали препоръки. Като заключението в доклада е, че кандидат осиновителката е в стабилно здравословно състояние. Има добър образователен статус, домакинството й има месечен доход в размер на 935 лв. Осигурена е здравно и социално. Живее е тристайно жилище, собственост на съжителстващото с нея лице. Има съвременни разбирания и проявява наличен родителски потенциал, който ще й  помогне в бъдещите родителски грижи. Притежава положителни личностни качества, необходимата мотивация и добри условия в дома си за отглеждане на едно дете в семейството. Може и да разчита на подкрепата на г-н А., своите родители и на семейството на близките си в процеса на адаптация на детето в семейството, но за съжителстващото с нея лице в свидетелството за съдимост е отбелязано, че същото е осъждано през 2013г. за допуснато нарушение по НК за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред.

Като заключение в доклада е преценено, че предоставената информация е недостатъчна гаранция да предложат С.А. за осиновител на едно дете на възраст до 4 години, тъй като за съжителстващото с нея лице е представено свидетелство за съдимост, в което е  записано, че е осъждано.

          Въз основа на този социален доклад директорът на дирекция “Социално подпомагане” Бургас е издал обжалвания отказ за вписване на С.А. в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване, като мотиви в заповедта е повторена заключителната част от социалния доклад.

          Пред съда са разпитани двама свидетели, които познават жалбоподателката и А.. С.С.И. ги познава от десет години, откакто живее в с. Черно море, но последните три-четири години са по-близки, тъй като излизат заедно и отглеждат заедно децата си. С. и  Д. отглеждат  заедно детето, като Д. полага грижи и за дъщеря си С., която всеки ден е при тях. Детето, за което се грижи С., се обръща към тях с “мамо” и “татко”. Жалбоподателката е споделила със свидетелката, че е решила да стане приемна майка, а след това и осиновителка защото има репродуктивни проблеми, а семейството й е голямо и много обича децата. Свидетелката не е виждала Д.А. да употребява алкохол и  не е чувала за такова нещо и споделя, че в с. Черно море той се ползва с репутация на добър човек.

          Свидетелят И. познава Д.А. от около 30 години, приятели са. Познава го като “рядко добър и много способен човек”. В отношенията му към децата го определя като грижовен. Чул е за инцидента през 2012г., като доколкото знае е станал за 200-300м. да си прибере колата, не е чул друг път да кара след употреба на алкохол. Свидетелят твърди, че А. употребява нормално и отговорно алкохол. Твърди, че в неговия дом, където живеят, има всичко необходимо за отглеждането на детето, той е строител и домът му е прекрасно направен, условията за едно дете са перфектни, а С. и  Д., много си допадат.

           При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

         

      При обжалване на отказ, по аргумент от чл.170, ал.2 от АПК оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му, т.е  за вписването в регистъра. На основание чл.170, ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания посочени в обжалвания административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

          Обжалваният акт, отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“  за вписване в регистъра на осиновяващи  при условията на осиновяване, е издаден в условията на оперативна самостоятелност. Оперативната самостоятелност е предоставената от закона възможност на административния орган да избере един от два или повече законосъобразни начина на решаване на въпроса. Поради  това съдът следва да се съобрази  с чл.169 АПК при извършване на неговата проверка,  а именно при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове, изброени в чл.146 от АПК.

          Обжалваната заповед е издадена на основание чл.86, ал.4 от СК и чл.28, от Наредбата. В чл.28, ал.1 от Наредбата е предвидено, че в 7-дневен срок от представянето на доклада по чл. 27 директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава разрешение или мотивиран отказ за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Следователно обжалваната заповед е издадена в законоустановения в 7-дневен срок от компетентния, предвиден в закона орган. Същата е издадена при спазване на процесуалните правила, в писмена форма, но съдът счита, че при преглед на съдържанието й  същата е немотивирана.

Производството за разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване е регламентирано в чл.24 и сл. от Наредбата. Със заявлението се подават изброените в чл.24, ал.1 от Наредбата документи, и декларации .Социалният доклад е изготвен след извършено в установения в чл.26, ал.1 от Наредбата 3-месечен срок от подаване на заявлението от определените с резолюцията върху него от директора на дирекция “социално подпомаган“ социални работници, социално проучване.  За резултатите от проучването е изготвен социален доклад, със съдържанието по чл.27, ал.1 от Наредбата. В 7-дневния срок по чл.28, ал.1 от Наредбата директорът на дирекция социално подпомагане е издал отказа за вписване на С.А. в регистъра.

          В чл.24, ал.1 от Наредбата са изброени документите, които се прилагат към заявлението, като т.3 е свидетелство за съдимост. В ал.2 на чл.24 е предвидено, към заявлението, подадено от съпрузи или един от тях, се прилагат документите по ал.1 за всеки от съпрузите и удостоверение за сключен граждански брак. В процесния случай заявлението е подадено единствено от С.А.. Единствено тя желая да бъде вписана в регистъра. Безспорно е установено, че тя не е омъжена и няма съпруг, а живее на съпружески начала с Д.А.. В Наредбата е предвидено изискване за прилагане на документите единствено за лицето, което желае да стане осиновител, но не и за лицето, с което то живее. След като нямат сключен бряг няма изискване документите по ал.1 на чл 24 от Наредбата да се изискват за А.. Заявлението за вписване в регистъра е подадено единствено от С.. Макар и да живеят заедно, след като не са съпрузи, за тях при проучването на важи изискването на чл.25, ал.2, както и това на чл.26, ал.2 от Наредбата. Поради тази причина не е направено и социално проучване на А.. 

          След като не са съпрузи, а само С.А. желае да бъде вписана в регистъра, оценката на Адемов в социалното проучване и съответно в социалния доклад следва да се бъде направена с оглед годността на С. да осинови дете, а не се изследва дали той отговаря на изискванията да бъде вписан в регситъра. Именно и в този смисъл е съдържанието на доклада. В него подробно са изследвани всички необходими елементи описани  в т.1-9 от ал.1 на чл.27 от Наредбата. В доклада са направени редица изводи - свързани с личността на С.А.; условията, в които живеят;  относно обкръжаващата я среда, в това число и изводи свързани с лицето, с което тя съжителства. Всички те са положителни, а относно А. е заключено, че може да разчита на неговата подкрепа. Всички тези изводи, направени  в доклада, без изключение, противоречат на окончателното предложение в социалния доклад, възпроизведено буквално и  в обжалваната заповед за отказ. В нея единствено поради факта, че в свидетелството в съдимост на Д.А. е отбелязано, че е осъждан за през 2013г., на С.А. е отказано вписване в регистъра. В Наредбата обаче, не е предвидено такова формално основание за отказ. Както бе споменато в Наредбата  не е предвидено да се изисква свидетелство за съдимост на А. и неговото наличие следва да се цени единствено с оглед влиянието върху годността на С.А., лицето което живее с него,  да бъде добър родител и/или при оценка на средата, в която евентуално би било поставено  едно  дете,  и  не би могло  да обоснове отказ на формално  основание, защото такова изискване не е предвидено нито Наредбата, нито  в закона (СК).

От съществено значение е, че изводите свързани с личността на жалбоподателката, със средата, в която тя отглежда детето, на което  е приемен родител,  включително и на хората от заобикалящата я среда, които я подкрепят и й помагат, в това число и А., са изцяло положителни. Поради това, недоумение буди и фактът, че С.А. е одобрена за приемен родител и със заповед на същия орган, директора на дирекция „СП“, при нея е настанен малолетния  В.А.,  за когото тя и в социалния доклад е установено, че полага добри грижи, а лицето, с което тя живее му  е осигурило и добри  битови  условия и също полага грижи. Тези факти, се установяват и от показанията на разпитаните пред съда свидетели. Не са представени никакви доказателства за обратното. Напротив, от цялата административна преписка,  в това число и от представения социален доклад за оценка на кандидат за приемно семейство, може да се изведат единствено положителни изводи за личността, семейството, средата на С.А. и условията,  в които тя отглежда настаненото при нея дете – материални  и нематериални. В социалния доклад изрично е посочено, че тя притежава личностни качества оформящи наличния й родителски потенциал, поради  което  за нея може да се заключи, че е благоприятен модел на родителско отношение за едно дете, което  да осинови.

          Поради това съдът намира, че мотивите на обжалвани я  административен  акт противоречат на неговата разпоредителна част,  като като  част от мотивите,  следва да се приеме и изготвеният социален доклад. Съгласно изискванията към мотивите на административните актове, утвърдени в практиката на административните съдилища,  в това число и ВАС , те трябва да са конкретни  съображения, свързани  с конкретния административен акт, от тях трябва ясно да личи становището на административния орган, в случая защо счита, че лицето не е годно да бъде вписано в регистъра на осиновителите. В настоящия случай, от мотивите, би могъл да се обоснове обратния извод, от тях е видно защо С.А. би могла да бъде вписана в този регистър.

В мотивите си административният орган следва да прецени всички доказателства от съществено значение. В случая, след като това е подробно извършено в социалния доклад, органът се е позовал на свидетелството за съдимост на А., без да го цени и без да съществува нормативна разпоредба, изискваща събирането на това доказателство. Когато неточността, нелогичността или вътрешната противоречивост на мотивите води до невъзможност да се разбере от какви съображения се е ръководил административният орган, за да издаде такъв именно акт,  всъщност липсват  мотиви. 

Неизлагането на мотиви към административния акт е нарушение на формата и съставлява самостоятелно основание за отмяната му. Това нарушение е особено съществено, тъй като засяга непосредствено правото на защита поради неизлагане на съображения за отказа да бъде издадено разрешение за вписване, в резултат на което заявителят в административното производство не може да организира защитата си при оспорване законосъобразността на акта.

На следващо място това нарушение засяга не само правото на защита на адресата на административния акт, но то възпрепятства и съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта, тъй като последният не може да установи правилни ли са съображенията на административния орган, довели до съответното решение за отказ да бъде издадено поисканото разрешение за вписване.

Макар, че обсегът на съдебния контрол е ограничен в случаите, в които административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, той включва освен произнасянето по въпроса дали са спазени съответните законови предпоставки за издаване на акта и проверка дали органът не е упражнил превратно предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото от него крайно решение на целта на закона (аргумент от чл. 169 от АПК). При липсата на мотиви такава проверка не може да бъде осъществена.

В случая директорът действа в условията на оперативна самостоятелност и самият избор от административния орган на една от законовите възможности е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Затова съдът, след като установи, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност, трябва да провери спазването и на тази регулация. Поради това съдебният контрол върху оперативната самостоятелност на административния орган следва да бъде извършван в дълбочина. По тази причина административният акт следва да бъде мотивиран и относно съображенията, наложили направения от органа избор.

 

 

 

 

          Липсата на мотиви е нарушение на формата на административния акт,  който трябва да съдържа фактическите и правни  основания за издаването му. В настоящия случай с чл.28,  ал.1 от Наредбата изрично е предвидено  отказът на директора на дирекция „СП“ за вписване в регистъра  на осиновяващите при условията на пълно осиновяване следва да е мотивиран. Поради това, липсата на мотиви води до незаконосъобразност на обжалвания отказ, поради което същият следва да бъде отменен и  делото като преписка да се върне на административния орган.

С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на разноски в производството. Такива обаче не са поискани, поради което съдът не може да ги присъди служебно.

 

 

 

 

По изложените съображения, на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, XVIІІ състав

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗД-РД-03/145/21.03.2015г., издадена от директора на дирекция „Социално  подпомагане“.

 

 

 

 

ВРЪЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“ за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото решение.

 

 

 

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

 

 

                                                                     

 

 

 

Съдия: