Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    1263                от 16.07.2015 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на седми юли две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 791 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 от ДОПК във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „Риълти БГ“ ЕООД, ЕИК 175194591, със седалище и адрес на управление гр. София ул. ***, представлявано от С.Д.Б. – управител и едноличен собственик на капитала, с адрес за кореспонденция гр. София, бул. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-951/01.12.2014 г., издаден от М.А.Г. на длъжност главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Несебър относно установеното задължение за такса битови отпадъци (ТБО) за 2008 г., потвърден с Решение № 1/19.01.2015 г., произнесено от Началник на отдел „МДТ“ при Община Несебър. Иска се от съда да отмени оспорения акт като незаконосъобразен поради нарушения на материалния закон; претендира се изтекла погасителна давност като се претендират разноски.  В съдебно заседание чрез процесуалните си представители адв. Н.С.Й. от АК Варна и А.А.С. от АК София, поддържат жалбата на основания, изложени в нея  и представят списък на разноските.

Ответната страна – Началник на отдел „МДТ“ при Община Несебър, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Дружеството – жалбоподател е придобило собствеността върху поземлен имот № 1125 с площ 56 857 кв.м., в строителните граници на Южен плаж – гр. Обзор, общ. Несебър, по неодобрения кадастрален план на гр.Обзор находящ се в м. „Мешелика“  чрез Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2008 г., влязло в сила на 22.03. 2008 г., издадено от Р. С. – частен съдебен изпълнител с рег. № 706 по изпълнително дело № 20077060400001. Към момента на възлагане на имота по действащата кадастрална карта на гр. Обзор, одобрена със Заповед № РД-18-59/14.09.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, имота, предмет на възлагането, се състои от два имота: поземлен имот с идентификатор 53045.503.147 с площ 20 359 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 53045.503.144 с площ 37 963 кв.м.

За имот с идентификатор 53045.503.147 е подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти  вх. № 19610/22.11.2013 г.

При извършена проверка от административния орган е установено, че за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. по партидата на дружеството в информационната система на отдел „МДТ“ с партиден № 1751945910001 за посочения имот не е внесена дължимата сума за ТБО. На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за така декларирания имот е издаден АУЗД № МДТ-951/01.12.2014 г. в тежест на дружеството-жалбоподател е установено задължение за ТБО за 2008 г. в размер на 23 681, 51 лева и лихви за просрочие, изчислени към 01.12.2014 г. в размер на 15 980,04 лева. АУЗД е издаден от М.А.Г. на длъжност главен експерт в отдел „МДТ“ при Община Несебър, съгласно Заповед № 394/26.04.2012 г., издадена от Кмета на Община Несебър. На основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК на длъжника „Риълти БГ“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок от получаването й. Видно от известие за доставяне ИД PS 8230 003S8N K, процесния АУЗД и поканата за доброволно изпълнение са получени от длъжника на 03.12.2014 г.

Задълженото за плащане дружество „Риълти БГ“ ЕООД е оспорило АУЗД № МДТ-951/01.12.2014 г. по административен ред пред Началника на отдел „МДТ“ при Община Несебър, като последният се е произнесъл с решение №1/19.02.2015 г., с което изцяло потвърждава обжалвания административен акт по основание и размер на установеното задължение за ТБО за 2008г. като публично общинско вземане, включително и лихвите за просрочие.

Недоволно от така постановеното решение, дружеството оспорва същото по съдебен ред в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност на същото.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът приема, че оспорения АУЗД следва да се отмени като незаконосъобразен по следните причини:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „МДТ“ при Община Несебър, съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ.

Спазена е разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

 

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя относно изтекла погасителна давност за установеното в тежест на дружеството задължение за ТБО за 2008 г.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК ТБО е публично общинско вземане.

Нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК императивно установява института на погасителната давност относно публичните вземания, в частност за случая – публично общинско вземане, а именно - публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е придобил имот с идентификатор 53045.503.147 на 22.03.2008г. – датата, на която влиза в сила на Постановление за възлагане на недвижими имот, издадено от ЧСИ Р. С. с рег. № 706 на 11.03.2008 г. От този момент за дружеството възниква задължение за заплащане на дължимата ТБО в случай, че са налице нормативноустановените условия за това. Тази такса е следвало да бъде заплатена до края на календарната 2008 г. Съобразно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, от 01.01.2009 г. започва да тече 5-годишен давност, която е изтекла на 01.01.2014 г.  След този момент за административният орган се погасява възможността да търси принудително събиране на дължимото публично вземане. Недължими ще бъдат и установените във връзка със задължението лихви, тъй като те като акцесорно задължение следват правното положение на главното задължение.

Следователно, като е издал АУЗД № МДТ-951/01.12.2014 г., компетентният административен орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Следва да се посочи, че отношение по този въпрос не е взел и началникът на отдел „МДТ“ в потвърдителното си решение.

Настоящият съдебен състав счита, че установеният порок е толкова съществен, че той не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и обосновава незаконосъобразност, поради което административният акт следва да бъде отменен изцяло, поради което излагането на мотиви във връзка с останалите оплаквания на жалбоподателя се явява безпредметно.

При така изложените мотиви настоящата инстанция намира, че искането на жалбоподателя да се отмени оспорения акт за установяване на задължение и потвърждаващото го решението са основателни. По тази причина жалбата следва да се уважи, а процесния АУЗД да се отмени.

По делото е   направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя. Предвид изхода на съдебния спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът счита, че следва да присъди в полза на „Риълти БГ“ ЕООД сума в размер на 50 лева за заплатена държавна такса. В приложения от процесуалните представители на жалбоподателя списък с разноски се претендира и сумата от 60,00 лева – пътни разноски. В подкрепа на тази претенция е приложена фактура, издадена от „Лук Ойл България“ ЕООД за заплатена сума в размер на 60,00 лева за бензин в количество от 25,750 литра. Така заявената претенция, съда намира за неоснователна и недоказана. Липсват доказателства, че заплатената за бензин сума е във връзка и по повод осъществяваното процесуално представителство по настоящото административно дело.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр.Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-951/01.12.2014 г., издаден от М.А.Г. на длъжност главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, потвърден с Решение № 1/19.01.2015 г., произнесено от Началник на отдел „МДТ“ при Община Несебър

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на „Риълти БГ“ ЕООД, ЕИК 175194591 съдебно-деловодни разноски в размер на 50 (петдесет) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.   

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: