Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 1260

 

гр. Бургас, 15. 07. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на първи юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 804/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след постановено решение № 4681/27.04.2015 г. по адм. дело № 3694/2015г. по описа на ВАС, Второ отделение, с което е отменено постановено по спора решение на състав на Административен съд Бургас, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания по тълкуването и прилагането на закона.

Образувано е по жалба на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, БУЛСТАТ 000670680, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15, представляван от ректора проф. И.И.Д., чрез пълномощника си и процесуален представител – адв. Г. Н. К. ***. Оспорена е законосъобразността на заповед № 8-Z-782/16.05.2014г. на кмета на община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „бунгало”, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 81178.5.306 по КК на гр.Черноморец. Жалбоподателят твърди, че бунгалото е част от почивна база, която е построена върху терен с площ 28 декара в землището на гр.Черноморец, за който е съставен акт за държавна собственост № 396/21.11.1989г. Поддържа, че с предоставянето на терена е извършена и промяна в предназначението му за неземеделски нужди по плана на гр.Черноморец от 1982г., като застроената част от имота е включена в регулация и за нея е отреден парцел 1 в кв.69 „за морски клуб“. Твърди също, че процесното бунгало и прилежащия му терен се владее от жалбоподателя от построяването му през 1981г. до настоящия момент. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на основанията изложени в нея и пледира за отмяна на оспорения административен акт.

Ответната страна – кмета на община Созопол, чрез процесуалния си представител и пълномощник – адв. Б.Й. от АК-Бургас, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира направените по делото разноски. При повторното разглеждане на жалбата, ответникът не се представлява в открито съдебно заседание.

Административен съд Бургас, ХІІ състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на строеж: „бунгало“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 81178.5.306 на гр.Черноморец“, е съставен констативен акт № 64/17.12.2013г. (лист 25-27 от адм. д. № 1364/2014г. по описа на Адм. съд Бургас), от работна група на длъжност главни специалисти „Строителството“ в дирекция „УТКИПЕ“ към община Созопол. Установено е, че имот с идентификатор 81178.5.306, м.„Таласакра“, землище на гр.Черноморец е собственост на СУ “Св. Климент Охридски“, гр.София, а собственик и извършител на строежа е СУ „Св. Климент Охридски“, гр.София. Установено е, че към момента на проверката за строежа няма одобрени проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна площадка, линия и нива, както и заповедна книга. Констатирано е извършено строителство, чрез което е изграден обект „бунгало“ с приблизителни размери 8.00/20.00м. и височина 3.50м. върху бетонов фундамент по цялата си площ, захранен с ел. енергия. Посочено е, че обектът е изграден в периода 1980г. - 1986г. Прието е, че е налице незаконен строеж, изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени проекти, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт е изпратен на жалбоподателя с писмо изх.№ 4-21-00-1/02.01.2014г., получено на 10.02.2014г., видно от приложеното известие за доставяне (лист 22 от адм. д. № 1364/2014г. по описа на Адм. съд Бургас). Срещу този акт СУ „Св. Климент Охридски“, гр.София e подал писмено възражение вх. №4-21-00-1/2/20.02.2014г. (лист 19 от същото дело), с приложено решение № КЗ-9/08.08.1977г. на Комисията по земята към МЗХП.

С оспорваната заповед № 8-Z-782/16.05.2014г. на кмета на община Созопол, на основание чл.225а от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконния строеж: „бунгало“, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 81178.5.306 по КК на гр.Черноморец. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на съставения констативен акт, като изрично е упоменато, че обекта е V категория по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № І от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Прието е, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ, тъй като е извършен без изискващите се строителни книжа и в несъответствие с действащия ПУП за имот с идентификатор 81178.5.306, м.„Таласакра“, землище на гр.Черноморец. Обсъдено е възражението на жалбоподателя за това, че строежът е търпим по смисъла на разпоредбата на §16 от ПЗР на ЗУТ, като същото е намерено за неоснователно. Органът е приел, че макар строежа да е изграден преди 07.04.1987 година, той не е допустим, както по действащия ЗУТ, така и по правилата и нормите действали по време на изграждането му.  

Заповедта е изпратена на жалбоподателя с писмо с изх.№ 4-21-00-4/21.05.2014г., получено на 28.05.2014г., видно от приложеното известие за  доставяне (лист 53 от същото дело) и с жалба вх. № 4-21-00-10/11.06.2014г., подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, е обжалвана по съдебен ред.

При така изяснената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 от АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решение № 4681/27.04.2015 г. по адм. дело № 3694/2015г., ВАС е отменил решение от 02.02.2015 година, постановено по адм. дело № 1364/2014 година по описа на Административен съд Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указания, които съгласно нормата на чл.224 от АПК са задължителни за настоящия съд.

Съгласно указанията на ВАС при новото разглеждане на делото, съдът дължи изследване търпимостта на строежа по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Съдът дължи да изследва и доказателствата за предоставяне на терена по действащата тогава нормативна уредба за целево изграждане на Морски научно - учебен комплекс на Софийския университет и Московския университет – съгласно решението на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, комисия за земята и визи за проектиране на този комплекс. Според решението на ВАС тези доказателства сочат на процедура за предоставяне на земеделска земя за извършване на определен вид строежи по реда на Правилника за приложение на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (отменен през 1996 г.), който нормативен акт е действал по време на извършване на процесния строеж.

Съдът приема, че оспорената заповед № 8-Z-782/16.05.2014г. на кмета на община Созопол е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ и при спазване на установената писмена форма.

Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата по чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт № 64/17.12.2013г. за проверка извършена в отсъствието на жалбоподателя. Актът е връчен на жалбоподателя и срещу него е постъпило писмено възражение, което е обсъдено при издаване на оспорената заповед.

За да издаде обжалвания административен акт, органът е приел, че описаният строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в несъответствие с предвижданията на ПУП, т.е. че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

По делото е допусната и прието като доказателство заключението по съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът го кредитира, като компетентно и безпристрастно дадено. Според заключението на вещото лице описаната в заповедта сграда, представлява строеж, V категория, с размери 8.00 м. х 20.00 м., изграден в западната част на ПИ с идентификатор 81178.5.306 по КК на гр. Черноморец. Според заключението на експерта, сградата не представлява нито временен строеж, нито преместваем обект. Установи се също, че строежът е конфигурация от две тела, с два отделни входа, но няма разделителна фуга между тях и постройката е една. Сградата е панелна (строена с етернитови панели) постройка на един етаж с бетонови основи и двускатен покрив, с покритие от профилна ламарина, PVC дограма на прозорците, дървени врати, боядисани с латекс стени и тавани, има ток и вода и е построена през 1980 г.-1982 г. От заключението на вещото лице се установи също, че постройката е изградена без строителни книжа, без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без предвиждане в действащ ПУП и върху земеделска земя.

Установи се, че за описания в заповедта строеж няма издадено разрешение за строеж, поради което правилно административния орган е приел, че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, но от жалбоподателят са въведени твърдения, че строежът е търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/2012г.).

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че действително строежът е изграден през 1982г. Видно от представеното писмо от 25.10.1982г. (лист 50 от адм. дело № 1364/2014 година по описа на Административен съд Бургас), на зам. ректор на СУ „Климент Охридски” до първи зам. председател на Комитета за опазване на природната среда при МС, жалбоподателят е построил 10 бунгала със столова и кухня в с.Черноморец, които към този момент вече са били използвани (което следва от използвания израз „през миналия курортен сезон“), за почивка на преподаватели и служители, т.е. още в началото на лятото на 1982г. бунгалата, вкл. и описаното по оспорваната заповед, са били завършени и са функционирали. В този смисъл са и кредитираните от съда свидетелски показания на свидетеля А., разпитан в проведеното на 24.06.2015г. открито съдебно заседание.

С оглед годината на изграждане на описания строеж – 1982г. съдът приема, че разпоредбите на §16, ал.2 и ал.3 от ДР на ЗУТ са неотносими, тъй като касаят строежи започнати в периода от 08.04.1987г. до 30.06.1998г., съответно започнати след 30.06.1998г., и не следва да се разглеждат.

Съгласно §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Видно от последната разпоредба, за да се приеме строежът за търпим, следва да бъдат установени в условията на кумулативност следните предпоставки: 1) строежът да е извършен до 07.04.1987г. и 2) да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ.

Обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби.

Съобразявайки указанията на ВАС и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че строежът е търпим по правилата към момента на изграждането му по следните съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че описания в заповедта строеж е завършен през 1982г. От решение № КЗ-9 от 08.08.1977г. на Комисията на земята при Министерство на земеделието и хранителната промишленост (лист 20 от същото дело) се установи, че на СУ „Свети Климент Охридски“ са предоставени 28 дка земеделска земя „за изграждане на морски научно-учебен комплекс на Софийския университет и Московския университет“. От това решение, визите за проектиране на същия комплекс (лист 99 – 100 от делото и при повторното разглеждане на делото – лист 13), съставения акт за държавна собственост (АДС) № 396 от 21.11.1989г., одобрен от председателя на изп. комитет на Общински народен съвет (ОбНС) Созопол, където е посочена цена от 46000 лева, която е заплатена по банков път на 29.11.1988г. (лист 14 от делото на ВАС), следва извод, че процедурата за предоставяне на земеделска земя за извършване на определен вид строежи по реда на Правилника за приложение на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (ППЗООЗП) (отменен през 1996 г.) е приключила. Т.е. описаният в оспорената заповед строеж е разположен върху предоставен на СУ „Свети Климент Охридски“ с решение КЗ-9 от 08.08.1977г. от Комисията за земята при МЗХП терен, който е извън регулация и за него е съставен АДС № 396/21.11.1989г. от ОбНС гр.Созопол с описание „държавна обработваема земя – ІV категория, 500кв.м., държавна необработваема земя – ІV категория 17500 кв.м. и необработваема земя – V категория 10 000 кв.м. В акта е посочено, че „върху имота е отстъпено право на ползване на кооперативна или обществена организация СУ „Св. Климент Охридски“.

В подкрепа на твърденията за търпимост на този строеж са приети неоспорени от страните доказателства - заповед № 1238/18.10.1976г. на Окръжен народен съвет Бургас (лист 11 от делото на ВАС), доклад от комисията по чл.9 от ППЗООЗП (лист 12 от делото на ВАС), писмо на изх.№ 8-148/ 10.01.1977г. на МЗХП (лист 13 от делото на ВАС) и решение КЗ-9 от 08.08.1977г. за предоставяне и отчуждаване на земи за държавни и обществени нужди взето от Комисията за земята при МЗХП.

Съгласно разпоредбата на чл.2 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (ЗООЗП) (отм., но приложим към релевантния момент) „за неземеделски нужди се използват предимно негодни за селскостопанско производство или слабо продуктивни земи“. Видно от разпоредбата на чл.2 от ППЗООЗП (отм.) в правомощията на Комисията по земята при МС е да определя обработваема земя и пасища за извършване на строителство (промишлено, хидромелиоративно, културно-битово, пътно и др.) и за други неземеделски нужди, когато земята се намира извън границите на населените места и промишлените зони, като утвърждава окончателни строителни площадки (т.2); да създава зони за курортно и вилно строителство върху негодни за селскостопанско производство слабо продуктивни земи (т.3); да предоставя държавна обработваема земя и пасища на държавни учреждения, стопански и обществени организации за неземеделски нужди, когато земите се намират извън границите на населените места и промишлените зони (т.9). Съгласно чл.6, ал.2 от ППЗООЗП (отм.) промяна на предназначението на земеделски земи може да се иска за важни държавни и общински нужди като: т.6 обекти в областта на науката, просветата, образованието, културата, здравеопазването и обекти със социално предназначение, когато се изграждат от държавата или от общините с нетърговски цели. За целта по аргумент от чл.9 от Правилника се назначава комисия за определяне на площадка (трасе) на обекта, когато тя се намира извън строителните граници на населеното място или извън промишлените зони, която след оглед на място съставя протокол (чл.10, ал.3). Съгласно чл.12 от ППЗООЗП (отм.), когато размерът на земята е до 30 декара, искания за назначаване на комисии за определяне на обработваема земя и пасища за рудници и кариери, за строеж на летища и други обекти, строителството на които е невъзможно или недопустимо в границите на населените места и промишлените зони, се отправят до председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

В случая е установено издаването на заповед № 1238/18.10.1976г. на Окръжен народен съвет Бургас, с която на основание чл.9 и чл.12 от ППЗООЗП (отм.) и писмо изх.№ Р-3838/19.07.1976г. на СУ „Климент Охридски“ е назначена комисия, която да определени приблизителното местонахождение на строителни площадки за Морско – учебният спортен комплекс на университета. От комисията по чл.9 от ППЗООЗП е съставен доклад, видно от който е определен терен в размер около 28 дка в землището на с.Черноморец, представляващ слабопродуктивно пасище от ІV-та и V-та категория (държавна обработваема и необработваема земя), като на основание чл.10, ал.3 от ППЗООЗП е предложено да се утвърди окончателна строителна площадка за морско-учебен спортен комплекс на Софийския и Московския университет при граници описани в протокола на комисията по чл.9 и чл.12 от ЗООЗП от 02.11.1976г. От писмо изх.№ 8-148/10.01.1977г. от Министерството на земеделието и хранителната промишленост се установи, че е съгласуван протокола на комисията от 02.11.1976г. с който е избрана строителна площадка, за която е посочено, че подлежи на утвърждаване от Комисията по земята при МЗХП, съгласно чл.13 от ППЗООЗП. С решение КЗ-9/08.08.1977г. за предоставяне и отчуждаване на земи за държавни и обществени нужди взето от Комисията за земята при Министерство на земеделието и хранителната промишленост на Софийския университет е предоставена 28 дка държавна обработваема и необработваема земя от ІV-та и V-та категория за изграждане на морски научно-учебен комплекс на СУ„Климент Охридски“ и Московския университет. Във връзка с цитираното решение и Постановление № 14/11.04.1986г. (препис от което е представено при повторното разглеждане на делото – лист 11) е представено банково бордеро от 29.11.1988г. за извършено плащане в размер на 46 000 лв. от страна на Софийски университет за 28 дка земя. Съгласно чл.15 от ЗООЗП (отм.) за отчуждени или предоставени за неземеделски нужди обработваема земя или пасища се прави вноска по тарифа, утвърдена от Министерския съвет. С Постановление № 14/11.04.1986г. е утвърдена Тарифа за размера на вноските по чл.15 и чл.17 от ЗООЗП, като са определени и дължимите вноски на декар в зависимост от категорията на земята. Плащането на вноските по чл.15 от ЗООЗП, извършено с цитираното платежно нареждане обосновава извод за финализирана процедура по промяна предназначението на имота. Видно от разпоредбата на чл.24, ал.1 от ППЗООЗП (отм.) вноските по чл. 15 от закона в размери, определени в тарифа, утвърдена от Министерския съвет се правят след промяна на предназначението на земеделска земя за нуждите на собственика и́. В административната преписка не се съдържа акт за въвод във владение, но в съставения АДС на недвижим имот № 396/21.11.1989г. от Общински народен съвет гр.Созопол, е упоменат такъв с № 144/27.03.1989г. на Областен народен съвет Бургас.

С оглед на така изложеното и след като земята върху която е изграден строежа е с променено предназначението и същата е отредена „за изграждане на морски научно-учебен комплекс на Софийския университет и на Московския университет“, следва да се приеме, че строежът е бил допустим по действащите планове. С оглед начина на изграждане на строежа и използваните материали, съдът приема, че строежът отговарят на строителните правила и норми действали към 1982г. и е съобразен с изискванията на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Строежът безспорно има сезонен характер, а съобразно изискванията на чл.147 от Наредбата е възможно комплекс за отдих да бъде изграден от бунгала за сезонно ползване.

При така установените факти следва да се приеме, че описания в оспорваната заповед строеж, макар и незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като за него липсват строителни книжа, е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и не подлежи на премахване.

По изложените съображения съдът приема издадената заповед за незаконосъобразна и я отменя.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.226, ал.3 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените и своевременно поискани разноски по делото, които са общо в размер от 525.00 лева, от които 50.00 лева платена държавна такса, 25 лева държавна такса за касационната жалба и 450.00 лева за вещо лице.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 8-Z-782 от 16.05.2014 година на кмета на община Созопол, с която е наредено на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, БУЛСТАТ 000670680, адрес гр.София, бул. „Цар Освободител“ № 15, да бъде премахнат незаконния строеж „бунгало”, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 81178.5.306 гр. Черноморец.

ОСЪЖДА община Созопол, с адрес гр. Созопол, пл. „Хан Крум“ № 2, да заплати на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, БУЛСТАТ 000670680, адрес гр.София, бул. „Цар Освободител“ №15, сумата от 525 (петстотин двадесет и пет) лева, представляваща разноски по административно дело № 804/2015г. по описа на Административен съд Бургас, които включват и разноските по административно дело № 3694/2015г. на Върховния административен съд, Второ отделение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: