Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1177                   от 01.07.2015 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав, на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Ванина Колева

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галя Маринова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 919 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.И.М. ЕГН ********** *** против Решение № 479/17.04.2015 г., постановено по НАХД № 851/2015 г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 14-0769-004792/23.01.2015 год., издадено от Началника на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за  нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора, чрез процесуалния си представител – адв. А. от АК Бургас поддържа жалбата по изложените доводи и съображения и формулира искане за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация – Началника на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР Бургас,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на И.И.М. против Наказателно постановление № 14-0769-004792/23.01.2015 год., издадено от Началника на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за  нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Решението на Районен съд Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

В касационната жалба са изложени подробни разсъждения относно неправилно приложение на материалния закон, като при разглеждане на спора БРС е допуснал нарушения на процесуалните правила, уреждащи правото на защита в производството и осигуряващи обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В подкрепа на така заявените твърдения, от страна на касатора не са посочени кои точно процесуални правила са били нарушени от страна на първоинстанционния съд, което от своя страна е ограничило правото му на защита в хода на съдебното производство.

По същество, в касационната жалба, идентично с жалбата пред първата инстанция, И.М. е потвърдила констатацията на административния орган за осъщественото от нея административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същата е заявила, че е управлявала МПС (премествайки го на около 20 метра), и след като е била поканена е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

Единствения довод, който според касатора опорочава административнонаказателното производство е твърдението за нарушаване на нормата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Съгласно цитираната норма, при съставянето на акта за административното нарушение при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната служба за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) попълва и талон за медицинско изследване (приложение № 1) в три екземпляра - първият екземпляр за водача, вторият се прилага към акта, а третият остава за отчет. Анализът на цитираната правна норма показва, че същата е неотносима към настоящия случай, тъй като Илияна М. е отказала извършването на проверка и АУАН не е съставен за констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, а за отказ за извършване на проверка. Независимо от това съществено обстоятелство, в административнонаказателната преписка е приложен и талон за медицинско изследване с бланков № 0007585, в който лично М. срещу подпис е декларирала, че препис от талона й е връчен в 11,10 часа на 24.12.2014 год., поради което това твърдение не намира опора в доказателствения материал.

С оглед горното, настоящата касационна инстанция намира, че твърдяните от касатора процесуални нарушения не са били допуснати в хода на производството пред първоинстанционния районен съд.

По отношение на второто административно нарушение, нито в жалбата пред първата инстанция, нито в настоящата касационна жалба, от страна на касатора не са заявени конкретни възражения, поради което съда приема, че наказателното постановление в тази му част също се явява правилно и законосъобразно.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 479/17.04.2015 г., постановено по НАХД № 851/2015 г. на Районен съд Бургас.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                 

 

 

        2.