РЕШЕНИЕ

 

                                  1227                       дата  08 юли 2015 г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 18 юни 2015 год.,  в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                                         2.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Галя Маринова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 943 по описа за 2015 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Л.В.С. ***, партер против Решение № 557/27.04.2015г., постановено по НАХД № 1007/2015г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К08845798, с който, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.5 от с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лв.

Съдебно решение се обжалва като необосновано. Излага доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, като посочва, че липсват съществени реквизити от съдържанието му. Оспорва съставомерността на констатираното деяние и годността на автоматизираното техническо средство. Иска се отмяна на съдебния акт и на издадения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касация също не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

Касаторът С. е санкционирана за това, че на 20.08.2014г., в гр.Бургас, на първокласен път Е-773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол, в посока от Ветрен към КПП 1, управлява МПС с рег. № СА8801СН със скорост 132 км/ч при разрешена в населено място със знак В 26 – 90 км/ч, засечена със система за видеоконтрол Multiradar.  Районният съд по същество е приел, че е осъществен състав на нарушение, не е установил нарушения в хода на административнонаказателната процедура, с оглед на  което е потвърдил електронния фиш.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Възраженията на касатора касаещи реквизитите на електронния фиш, в частност дата, издател, описание на нарушението, са неоснователни.

Законодателят в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е препратил към ЗАНН само процедурата по оспорване на електронния фиш, а в ал.14 от същия член, е препратил към общия закон само за неуредените случаи. Това означава, че особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава, каквато е и така както е уредена в специалния закон и само за неуредените случаи, както и само в частта на оспорване пред съда на електронния фиш се прилага общия закон – ЗАНН. За това, след като в чл.189, ал.4 от ЗДвП са регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповед № Із-305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи. В случая процесния електронен фиш е именно такъв. След като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в закона реквизити не се съдържа дата на издаване на електронния фиш, то такъв реквизит не е задължително да притежава фишът. Неприложими са разпоредбите на ЗАНН по описаните по-горе съображения, затова възраженията, че след като се изисква дата на съставяне на АУАН и на наказателно постановление, следва и електронния фиш да притежава дата на издаване, са неоснователни, защото електронния фиш се издава въз основа на процедура, регламентирана в специалния, а не в общия закон.

На следващо място не случайно законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш в чл.189, ал.4 от ЗДвП не е посочил като изискване същият да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си и това е така, защото електронния фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление.

Неоснователно е възражението за липса на конкретно и ясно описано нарушение в електронния фиш. В представеното по делото доказателство, отразяващо засечената от техническото устройство скорост е посочена скорост 136 км/ч. В електронния фиш е записано, че скоростта, с която е установено да се движи МПС управлявано от касатора С. е 132 км/ч. Намалението се дължи на така наречения 3% толеранс, който се дава във всички случаи, защото по дефиниция техническото устройство е възможно да отчита допустима грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол, която е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. За това, в полза на наказаните лица при издаване на електронния фиш този процент допустима грешка се отчита, като се намалява размера на действително отчетената скорост, поради което следва да се счита, че няма противоречия между установената скорост и тази която е отразена в електронния фиш.

В случая, правнозначимият факт е, че управляваният от Л.С. автомобил е заснет при движение със скорост, която превишава с 42 км/ч разрешената с пътен знак В-26. Видно от протокол от проверка №149-ФМИ/20.03.2014г. на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения тип „Мulta Radar SD580”, № от ДР 4888 и фабр. № 00209D32D4FD към момента на установяване на процесното административно нарушение, а именно към 20.08.2014г. стационарната видео система представлява годно и сертифицирано средство за измерване от одобрен тип, като при измерването на скоростта е отчетено и 3 % -то допустимо отклонение от стойността на фиксираната скорост в полза на водача. Представено е и удостоверение за одобрен  тип средство за измерване, издадено  чл.32, ал.1 от Закона за измерванията на 08.12.2010г. и е валидно 08.12.2020г. Ето защо правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т.5 - за превишаване над 40 km/h - с глоба 300 лв.

Като е обосновал извод за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни основания същото следва да бъде оставено в сила.  Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 557/27.04.2015г., постановено по НАХД № 1007/2015г. на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: