Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1174                                     от 25.06.2019 г.,                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 846 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 146 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),  във връзка с  чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) (предишна ал.6).

Образувано е по жалбата на Община Царево против решение № ППН-01-732/20.12.2018 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, противоречието му с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено оспореното решение.

С определение №2819/09.04.2019г., постановено по адм.дело № 667/2019г.,  делото е изпратено по подсъдност от Административен съд Софи – град .

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат Н., който поддържа жалбата и пледира процесното решение да бъде отменено по мотиви подробно изложени в жалбата.

Ответникът - Комисията за защита на личните данни, не изпраща представител. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки, които са постъпили преди съдебното заседание. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - К.Н., не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложеното в жалбата и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба рег. № ППН-01-732/03.09.2018 г., подадена от К.А.Н. против Обшина Царево за нарушаване на ЗЗЛД.  По делото не се спори, че на  25.05.2018г. работна група от Община Царево извършила проверка на строеж „Преустройство и пристройка към съществуваща сграда с идентификтор 00878.501.242.2, находящ се в ПИ 00878.501.242.2 (УПИ Х-242, кв.33). Изготвен е констативен акт №8/25.05.2018г. (л.19-20 от адм.дело №667/2019г.), в който е посочено, че строежа е изграден без одобрен инвестиционен строеж и без разрешение за строеж. Констативният акт е връчен на К.Н., но не и на Десислава Николова. По делото не се спори, че копие от констативния акт е поставен на строежа, както и на определените за това места в сградата на общината.

С писмо изх. № ППН-01-732/2018#7/12.11.2018 г. (л.12 от дело №667/2019) Община е била уведомена за образуваното административно производство, като  е била предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства. Община Царево се е възползвала от така предоставената  възможност като е изразило писмено становище рег. № ППН-01-732#3/12.10.2018 г. До страните са изпратени уведомителни писма за насроченото открито заседание, като им е предоставена възможност за запознаване с материалите по административната преписка .

Жалбата е разгледана по същество в открито съдебно заседание на 05.12.2018 г., обективирано в Протокол № 45 (л.37-40). Комисията е обявила жалбата за основателна и е постановила налагане на имуществена санкция на Община Царево в размер на 1000 лв.

Въз основа на така проведеното административно производство, Комисията за защита на личните данни е издала решение № ППН-01-732/20.12.2018г., с което на основание  чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД е обявила жалбата на Н. *** за основателната и на Община Царево е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Съобщението за постановеното решение е получено на 27.12.2018 г., а жалбата е подадена до административния орган в срок, като е входирана на 07.01.2019 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД в съответствие с предоставените й правомощия по  чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. При постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено след като е дадена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства – чл. 36 от АПК.

Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма. Съгласно чл. 59 от АПК, то съдържа необходимите реквизити, а именно: наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подписи на лицата, участвали в производството.

При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване  правото на защита на участниците. На заинтересованата стана са й връчвани своевременно преписи от депозираните в производството книжа и доказателства, като й е осигурена възможност да изрази становище по тях.

Разпоредбата на чл. 2 от ЗЗЛД ( в редакцията към момента на постановяване на оспореното решение) определя като лични данни всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Приложеният по делото констативен акт съдържа безспорно информация: трите имена, ЕГН и адрес, която изпълва съдържанието на понятието лични данни по чл. 2 от ЗЗЛД.

В чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД( в редакцията към момента на постановяване на оспореното решение)  е предвидено, че администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавна власт или на местно самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на лични данни, както и който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване, се определят със закон. По делото не е спорно, че Община Царево е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД.

Разпоредбата на чл. 2 от ЗЗЛД определя като лични данни всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Обработването на личните данни от страна на администратора следва да е законосъобразно и добросъвестно; личните данни да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; да бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. Законодателят императивно е установил допустимите хипотези за обработване на лични данни на физически лица в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1-т. 7 от ЗЗЛД.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, обработването на лични данни е допустимо в случаите, когато физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие. В § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗЛД се съдържа дефиниция за "съгласие на физическото лице", според която това е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани.

Глава трета и четвърта от ЗЗЛД регламентира задълженията на администратора на лични данни, свързани с тяхното съхраняване, обработка и защита, и правата на лицата, чиито данни са обект на защита. Администраторът на лични данни следва да предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Мерките следва да са съобразени със съвременните технологични постижения и да осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете, свързани с обработването, и на естеството на данните, които трябва да бъдат защитени.

Съгласно легалното определение на § 1, т. 1 от ЗЗЛД, "обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване, действия илюстриращи понятието, но не и ограничаващо се единствено с тях.

Съгласно § 4, ал.1 от ЗУТ предвиденото в този закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от компетентните органи на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс се извършва чрез отправяне на писмено съобщение.

Параграф 4, ал.2, предл.2 от ДР на ЗУТ предвижда залепване на съобщението, тоест на информация за съставените документи, а не на самите документи, които съдържат лични данни, както е постъпила Община Царево.

Въз основа на приложимите правни норми следва да се заключи, че Община Царево, като администратор с лични данни, е разполагал с личните данни, по смисъла на чл. 2 от ЗЗЛД и е била длъжна да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити същите от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. В случая личните данни на К.Н. *** чрез разпространението им, в противоречие с принципите, залегнали в чл.5 §1,б.а и б.б от Общия регламент и чл.2, ал.2,т.1 и т.3 от ЗЗЛД, без наличието на което и да е от условията за допустимост на обработването на данните, визирани в чл.4, ал.1,т.1 до т.7 от ЗЗЛД и чл.6 от регламента. Залепвайки констативния акт, а не съобщение за това, Община Царево е допуснала неправомерно обработване, изразяващо се в разпространение на лични до неограничен кръг лица, без правно основание.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита за доказано соченото от Комисията нарушение.

За установеното по несъмнен начин нарушение е наложено административно наказание, както следва –имуществена санкция в размер на 1000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на наказанието съответства на тежестта на извършеното нарушение, като при неговото индивидуализиране административният орган е взел предвид както смекчаващи вината обстоятелства, така и отегчаващите такива, като е изложил и мотиви в тази насока.

Предвид изложените съображения и след извършване на служебна проверка за законосъобразността на оспорвания акт по всички основания на чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е валиден и законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, и като такъв не подлежи на отмяна.

При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ - 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Царево против решение № ППН-01-732/20.12.2018 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

ОСЪЖДА Община Царево да заплати на Комисията за защита на личните данни разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: