Р Е Ш Е Н И Е

 

       № 1690                       от 12.09.2013г.,          град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретар С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1439 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Енормъс” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от управителя Й.Х.Т. против Ревизионен акт № 021101674/09.01.2012г., издаден от П.И.Г. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с Решение № 209/04.06.2012г., произнесено от Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, представя писмени становища, с  които поддържа жалбата, ангажира доказателства.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОУИ” (към настоящият момент с наименование Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”) при ЦУ на НАП – гр. Бургас участва в процеса чрез юрисконсулт Желязкова, която оспорва основателността на жалбата и настоява за отхвърлянето й.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това e процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № 1101000/24.06.2011г., издадена от Я.К. – началник сектор „Ревизии” Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр. Бургас, оправомощен със Заповед  № РД-6/03.01.2011г., произнесена от директора на ТД на НАП – гр. Бургас, е възложена ревизия на „Енормъс” ЕООД, която да обхване задълженията на дружеството, както следва: корпоративен данък и данък по чл.194-204 от ЗКПО за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. и  по ЗДДС за периода от 01.06.2010г. до 31.05.2011г. Със Заповед за възлагане на ревизия № 1101450/28.09.2011г., периодът за проверка на ДДС е удължен до 31.07.2011г. като е посочен срок за извършване на ревизията до 04.10.2011г. Със Заповед за възлагане на ревизия №1101462/29.09.2011г. срокът на ревизията е удължен до 03.11.2011г. Този срок последно е удължен до 03.01.2012г. със Заповед за възлагане на ревизия №1101674/02.11.2011г.

Резултатите от ревизията са обективирани в доклад по чл. 117 от ДОПК № 1001674/ 17.01.2012г. Против фактическите констатации в доклада не е направено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, макар дружеството да е поискало удължаване на срока за представяне на възражения. С Ревизионен акт № 021101674/09.01.2012г., издаден от орган от приходите, оправомощен със Заповед за определяне на компетентен орган № К1101674/18.01.2012г., на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС в размер на 12 221,85 лева и лихва за просрочие – 2 363,94 лева, както и за корпоративен данък в размер на 2 437,41 лева и лихва 327,28 лева. С Ревизионен акт № 02110167/27.03.2012г. е поправен Ревизионен акт № 021101674/09.01.2012г. поради допусната очевидна фактическа грешка. Поправена е датата на издаване на предходния ревизионен акт, която следва да бъде 09.06.2012г. Органът по приходите е отстранил и допусната грешка при определяне размера на задълженията, като окончателният такъв е ДДС в размер на 13 237,55 лева и лихва за просрочие – 2 373,24 лева, както и за корпоративен данък в размер на 2 437,41 лева и лихва 327,28 лева. Актът е обжалван пред Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас, който е постановил потвърдително решение за ДДС за сумата от 42 660,41 лева, от които главница 40 296,00 лева и лихва  2 364,41 лева.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, оспорващото дружество възразява против отказа на приходната администрация за признае правото на приспадане на данъчен кредит по посочени фактури. Навежда доводи за материална незаконосъобразност на акта и за нарушаване на процесуалните правила.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, а при издаването му са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага поради следните съображения:

 

Относно релевираните доводи за нарушения на процесуалния закон:

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

Възраженията на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения са неоснователни.  Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидените срокове и в изискуемата форма. В жалбата се посочва, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на предвидения в закона ред за установяване и документиране на факти и обстоятелства, които са от значение за правилното определяне на публичните задължения на ревизирания данъчен субект. Тези нарушения обуславят порочността на издадения ревизионен акт и правят същия незаконосъобразен. Не се сочи в какво конкретно се изразяват допуснатите нарушения.

Неоснователно е въведеното оплакване, че Заповед за възлагане на ревизия № 1101674/ 02.11.2011г. е незаконосъобразна, защото е издадена от некомпетентен орган, а от 26.10.2011г. дружеството премества местоседалището си от гр. Бургас в гр. Асеновград. Жалбоподателят счита, че компетентен орган да възложи ревизия е ТД на НАП гр. Пловдив. Съгласно чл. 7, ал. 4 от ДОПК при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал. В този смисъл ревизията е извършена от компетентен орган.

Настоящият съдебен състав не установи нарушения на процесуалния закон, поради което жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

 

Относно релевираните доводи за нарушения на материалния закон:

Ревизионният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага поради следните съображения:

Органът по приходите е отказал признаване на данъчен кредит по следните фактури:

- № 0000000536/28.06.2010г. и № 0000000539/30.06.2010г. издадени от „Трайстар” ЕООД за данъчен период от 01.06.2010г. до 30.06.2010г.;

- № 1000000116/02.05.2011г., издадена от „Ремонтстрой ютилити” ЕООД за данъчен период от 01.05.2011г. до 31.05.2011г.

 - № 0000000082/08.06.2011г., издадена от „Елинор 2000” ООД за данъчен период от 01.08.2011г. до 31.08.2011г.

Съдът намира, че следва да изложи съображенията си за всеки доставчик поотделно.

 

Относно доставки от „Трайстар" ЕООД

По делото е представен договор от 20.05.2010г. между дружеството – жалбоподател и „Трайстар” ЕООД, гр.София за доставка на "ел.елементи и ел.кабели", като в същия липсва конкретна спесификация на предмета на доставката, както и цена на всяка от стоките.

За доставките от този контрагент са спорни две фактури:

1. Данъчна фактура № 0000000536/28.06.2010г. на обща стойност 41 910,00 лева, с данъчна основа 34 925,00 лева и ДДС в размер на 6 985,00 лева, като е представен фискален бон от същата дата и на същата стойност. По тази фактура на жалбоподателя са доставени електроматериали от 12 различни позиции. Не е посочено основание на сделката. Като начин на плащане е отбелязано „в брой”. Представени са приходен касов ордер № 0000000138/28.06.2010г.(л.406) и квитанция към същия за получената от „Енормъс” ЕООД сума в размер на 41 910 лева.

2. Данъчна фактура № 0000000539/30.06.2010г. на обща стойност 39 666,00 лева, с данъчна основа 33 055,00 лева и ДДС в размер на 6 611,00 лева, като е представен фискален бон от същата дата и на същата стойност. По тази фактура на жалбоподателя са доставени електроматериали от 11 различни позиции. Не е посочено основание на сделката. Като начин на плащане е отбелязано „в брой”. Представени са приходен касов ордер № 0000000141/30.06.2010г. и квитанция към същия за получената от „Енормъс” ЕООД сума в размер на 39 666 лева.

Като доказателство са представени товарителница № 008623/30.06.2010г. за обществен автомобилен превоз с автомобил марка  Пежо, модел Партнер, рег.№ СА6630НА в страната от София до Асеновград на „Ел.кабели” с тегло „700” и товарителница № 008624/30.06.2010г. (при същите условия) на „Ел.м-ли” с тегло „500”. Общо за стоките от двете фактури е представен приемо-предавателен протокол от 30.06.2010г., подписан от управителите на дружествата – контрагенти, за предаването на 4 850 бр. ел.материали (неспесифицирани по вид и единична цена) на стойност 28 720 лева и 7 600 м ел.кабели (неспесифицирани по вид и единична цена) на стойност 39 260 лева. В протокола е посочено, че жалбоподателят следва да заплати на доставчика сумата от 81 576 лева по двете фактури, както и че транспортът ще бъде извършен от начален адрес в гр.София с автомобил марка”Пежо” за сметка на купувача.

В жалбата си дружеството посочва, че стоките, предмет на доставка по двете процесни фактури са реализирани като вътреобщностна доставка за Гърция. Доказателства, които представя за тази доставка, са ЧМР от 01.12.2010г.; потвърждения за получаване на стоката от 03.12.2010г.; касови ордери, инвойси, фактури и фактура за транспортна услуга. Жалбоподателят твърди, че ако липсва реално извършена доставка е неясно защо ревизиращият орган не е направил корекции по отношение на доставките, извършени през декември 2010г.

С цел установяване факти и обстоятелства от значение за ревизията, органът по приходите е извършил насрещна проверка на „Трайстар” ЕООД, като видно от съставените протоколи, юридическото лице не е намерено на декларирания от него адрес, поради което исканията са връчени по реда на чл.32 от ДОПК. В протокол за извършена насрещна проверка № 02-01-03-11002010-1/10.08.2011г. е отбелязано, че цитираното дружество е издирвано многократно при условията на чл. 32 от ДОПК. Установено е още, че посочените фактури са отразени в СД по ЗДДС и в дневниците за продажбите за съответния данъчен период. Записано е в ревизионния доклад, че „насрещната проверка не е извършена в офиса и счетоводството на дружеството и не дава възможност за проверка на първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, оборотни ведомости. главна книга, и др., не може да се докаже вписването на каквато и да е била счетоводна операция, не се доказва фактическото изпълнение на доставките, документирани с фактурите, по които ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит.”

В този смисъл, изисканите от ревизиращият орган по съответния ред доказателства за извършване на доставките и за съответната счетоводна отчетност не са представени, поради което след като дружеството не е открито на адреса на управление органът по приходите е приел, че на практика доставката остава недоказана.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, оспорена от ответника. В съдебно заседание вещото лице посочва, че по отношение на „Трайстар” ЕООД е посетил счетоводството на дружеството в гр.София (макар в справката – декларация на да не са посочени пътни разходи до гр.София), като всички документи по които е работил, са заверени (без посочване на име и длъжност на лицето) и е предоставил същите на жалбоподателя. От заключението по проведената експертиза се установява, че предходен доставчик на „Трайстар” ЕООД е „Сим груп 09” ЕООД, гр.София и като доказателства са представени 6 бр. данъчни фактури, придружени с фискални бонове от същата дата и на същата стойност, както следва:

Фактура №0000000496/09.03.2010г. на стойност 60 960,00 лева (л.617)

Фактура №0000000504/17.03.2010г. на стойност 37 800,00 лева (л.618)

Фактура №0000000511/19.03.2010г. на стойност 25 272,00 лева (л.619)

Фактура №0000000519/23.03.2010г. на стойност 29 520,00 лева (л.620)

Фактура №0000000524/24.03.2010г. на стойност 29 808,00 лева (л.621)

Фактура №0000000528/26.03.2010г. на стойност 26 040,00 лева (л.622)

Цитираните от вещото лице на л. 488 и л. 489 от делото документи - договор за доставка, приемо-предавателен протокол, фактури, приходни касови ордери, фактури от „Сим груп 09” ЕООД, разпечатки от сметки, оборотна ведомост, хронологична ведомост, справка декларация по ЗДДС и дневник на продажбите на „Трайстар” ЕООД са представени по делото и са били известни на органа по приходите още в хода на ревизионното производство.

Във връзка с доставката от „Трайстар” ЕООД ответникът е представил становище (л.466), с което на основание чл. 193 от ГПК  е оспорил истинността (както подписите, така и верността) на следните частни документи: фактура №0000000536/28.06.2010г.; фактура №0000000539/ 30.06.2010г.; договор за доставка от 20.05.2010г.; приемо-предавателен протокол от 30.06.2010г., ПКО 141 и 138. С молба вх.№ 1277/08.02.2013г. (л.481) жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от оспорените документи, като е поискал допускане на съдебно-графологична експертиза, но не е формулирал въпроси по същата.

Във връзка с процесните две фактури съдът съобрази следното:

Отношения между „Енормъс” ЕООД и „Трайстар” ЕООД са уредени с договор за доставка от 20.05.2010г., като страните уговарят, че предмет на доставка са ел.елементи и ел.кабели и не се посочва тяхната спесификация. Не се установяват данни как страните са уговорили точно каква стока следва да бъде доставена, предвид родовото й посочване. В договора не се съдържа уточнения на количества и цени на стоката. Определен е срок на доставка 45 дни, а валидността на договора е преклудирана до 31.12.2010г. Видно от датата на издаване на процесните фактури, доставката е в срок. Не се установяват данни между страните да са сключвани допълнителни анекси. Изрично в чл.12 е вписано, че купувачът следва да заплати уговорената цена в размера, по начина и срока, определени в посочения договор, но всъщност в текста на същия липсват подобни клаузи. В чл. 4 на договора само е посочено, че доставчикът прехвърля собствеността на вещта на купувача, но не е уговорено по какъв ред ще се осъществи прехвърлянето.

От доказателствения материал по делото се установява, че е налице плащане в момента на покупката, което е надлежно документирано, макар да не се сочи основанието, на което са издадени фактурите.

Съдът намира за основателно възражението на ответника, че от представеното извлечение от главна книга – сметка 3041  на доставчика „Трайстар” ЕООД не може да се направи извод, че предходен доставчик е „Сим груп 09” ЕООД. Видно от факта, че в същото извлечение изрично поименно е посочен друг доставчик („Бета алфа” ЕООД), може да се направи извод, че „Сим груп 09” ЕООД не е между доставчиците на „Трайстар” ЕООД и представените 6 бр. фактури са ирелевантни за настоящото разглеждане. Основателно е и възражението, че не може да се докаже, че „Трайстар” ЕООД е продал на „Енормъс” ЕООД стоките, индивидуализирани само във фактурите, тъй като аналитична отчетност се води само за ел.материали. Накрая следва да се приеме и последното възражение относно този доставчик, че през юни 2010г. в оборотната ведомост на „Трайстар” ЕООД по сметка 304 „Стоки” е отразено само дебитно салдо, но кредитно липсва, което от своя страна означава, че дружеството не е изписвало стоки в полза на „Енормъс”ЕООД за посочения период. Вещото лице не е изразило мнение в заключението си по посочените констатации.

В сезиращата жалба дружеството се е позовало на Решение № 495/11.01.2012 по адм. д. № 3467/2011 на ВАС, че „.. доставката може да бъде доказана с приемо-предавателен протокол и договор. Нещо повече, законът дори не изисква наличието нито на договор, нито на приемо-предавателен протокол.” Представения по делото приемо-предавателен протокол не дава представа за стоките, предмет на сделките, тъй като те са посочени само чрез родовото си описание. Изрично е записано, че жалбоподателят трябва да заплати на доставчика сумата от 81 576,00 лева с ДДС по посочените фактури. Неизяснен остава въпроса относно тази клауза в протокола, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че плащането по фактура № 0000000536/28.06.2010г в размер на 41 910,00 лева е реализирано още на 28.06.2010г. От друга страна не е ясно как с протокол за приемане на стока се установява начина на нейното транспортиране и е вписано изрично транспортното средство, след като тази информация не е от значение за прехвърляне собствеността върху стоката. В съдебно заседание вещото лице посочва, че има приемо-предавателни протоколи, издадени на база на тези фактури и са придружени от опис, но описанието е твърде общо. Съдът не кредитира това изявление на вещото лице, тъй като подобен опис не е представен като доказателство. Следователно, макар законът да не изисква реалността на доставката да се доказва с договор и приемо-предавателен протокол, когато такива са съставени и са представени като доказателства от страната, в чиято полза са, съдът е длъжен да разгледа същите във връзка с другите обстоятелства по делото. За предаването на стоките са съставени 2 бр. товарителници, като отново не може да се установи дали стоката е идентична със заплатената по двете фактури, респ. дали отговаря на договора за доставка, тъй като липсва индивидуално описание, индивидуално тегло и е неясно как точно е формирано тегло от „700” и „500”, с предполагаема мерна единица килограми. Във фактурите стоката е с мерни единици бройки и метри.

На следващо място възниква противоречие в обстоятелствата относно транспорта на стоките – предмет на двете фактури. Не се спори между страните, че транспортът в страната е реализиран с автомобил марка „Пежо”, модел „Партнер”, рег.№ СА6630НА от София  до Асеновград, за което на 29.06.2010г. е сключен договор за превоз с „Овърпак” ЕООД, гр. Асеновград. Съгласно т. 7 възнаграждението на превозвача е безвъзмездно, поради общи търговски интереси, а според т. 9 договорът е за срок от един ден – 30.06.2010г. Посоченият автомобил е цитиран и в разгледания приемо-предавателен протокол. Според обясненията на управителя на дружеството (л.323) той лично е шофирал превозното средство. Липсват данни на какво основание Й.Т. е реализирал лично превоза по цитирания договор. Съгласно представения по делото пътен лист (л.508) (макар и ненадлежно попълнен) серия А № 87410/ 30.06.2010г. автомобилът е управляван от Х.Ц. – управител на „Овърпак” ЕООД  за времето от 6,30ч до 18,30ч на 30.06.2010г.

В този смисъл, при липса на идентификация на стоките, предмет на приемо-предавателния протокол, при посочените противоречия в товарителница и извършения транспорт и при липса на други доказателства от фактическа страна не може да се приеме, че е налице реалност на доставката.

На следващо място неоснователно е възражението на жалбоподателя относно реализираната вътреобщностна доставка като доказателство за реалността на спорната доставка. При липса на идентификация на стоките, които са предмет на доставка по процесните две фактури, издадени от „Трайстар” ЕООД е ирелевантен въпрос за тяхната последваща реализация. По тази причина съдът не кредитира тезата на вещото лице, че тези  стоки са предмет на ВОД за Гърция. Вещото лице в съдебно заседание твърди, че през процесния период няма доставени други стоки подобни на тези, които жалбоподателят впоследствие е изнесъл т.е., стоката доставена от „Трайстар” ЕООД е изнесена от жалбоподателя по същия начин, както е и доставена и няма наличност в края на периода. Съдът, след като се запозна с представените удостоверения за получаване на стоката от „BIS-1 EPE” Гърция (л.417 и л.420) установи, че има различия в количествата на стоките, описани във фактурите, и тези, които са предмет на ВОД, например по удостоверение по фактура № 0000000020/01.12.2010г. за кабел СВТ 3х16 са доставени 1800 метра, а по двете фактури общо те са в размер на 1200 метра. Аналогична разлика се установява при кабели с параметри СВТ 3х25; СВТ 3х4 и СВТ 4х16. Следователно, не може да бъде възприето твърдението на вещото лице.

Предмет на спора е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка  с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.06.2010г.-30.06.2010г. Правото на приспадане на данъчен кредит несъмнено е положителен за ревизираното лице факт, поради което в тежест на същото е да докаже наличието на законовите предпоставки за упражняването му по повод конкретната доставка. Макар изискването за реалност на доставката да не е буквално и формално изведено в сега действащата редакция на ЗДДС, както твърди дружеството, същото имплицитно следва и е логическа част от съдържанието на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, съгласно който доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Следователно, в тежест на „Енормъс” ЕООД е да докаже, че фактури № 0000000536/ 28.06.2010г. и № 0000000539/30.06.2010г. отразяват реално извършени доставки. Независимо че фактурите, за които се претендира данъчен кредит са издадени от доставчика „Трайстар” ЕООД и са изпълнени формалните изисквания за отразяването на фактурите в дневниците за продажби на доставчика и в справките-декларации, както и че е налице договор (в съдържанието на който не са уговорени съществени елементи на сделката като вид на стоката, цена и количество), установяващ облигационни отношения между страните по повод същата стока, тези доказателства не удостоверяват действителното осъществяване на доставките на стоки, т.е., че съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност с вещно-прехвърлителен за собствеността ефект. Именно поради това, при извършване на ревизията органа по приходите има задължението и правомощието да извършва проверки относно всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение за преценката относно реалността на доставките, като в случая е извършена проверка и на предходния доставчик, за който се твърди, че е доставил стоките на прекия доставчик.
Дружеството – жалбоподател не е провело пълно насрещно доказване относно реалното предаване на стоките, предвид оспорването по реда на чл. 193 от ГПК от страна на ответника на двете разглеждани
фактури; договора за доставка; приемо-предавателен протокол и документите за плащането. Наличието на договор и приемо - предавателен протокол не е достатъчно основание да се приеме, че процесната доставка е извършена, тъй като в качеството си на частни документи те не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила.

Проведената в рамките на първоинстанционното производство експертиза, също не може да породи извод в обратния смисъл, тъй като видно от представеното експертно заключение  вещото лице не е установило, макар това да е било част от задачата му – приемане, предаване и транспортиране на фактурираните стоки, а се е позовало само на заприходяването и осчетоводяването продажбата на конкретните стоки. В хода на проверките е представен приемо-предавателен протокол от 30.06.2010г., но както ревизиращият орган, така и съда подробно изложиха съображения по повод недостатъците на същия и не може да се приеме, че той отразява извършеното предаване на вещите, след като същите не са идентифицирани, още повече, че те са родово определени и понятието „ел. материали” не може да бъде съотнесено към реални вещи без допълнителна идентификация. На практика жалбоподателят е доказал облигационно правоотношение под формата на обвързващо го договорно намерение с гражданско – правен характер. Не е доказано обаче реалното изпълнение на облигационните правоотношения така, че сделката да бъде приета за фактически осъществила се – с предаване на вещта, какъвто е характера на данъчно-правния институт реална доставка. Липсата на доказателства за прехвърляне на стоката по пряката доставка не позволяват на настоящият състав да приеме фактическият състав на чл. 68 и сл. ДОПК за осъществен, поради което правилно органът по приходите е отказал възстановяване на данъчен кредит по разглежданите фактури.

Доводът на жалбоподателя, че фактът на ненамирането на адрес на „Трайстар” ЕООД  не е обвързан с правото на признаване на данъчен кредит макар и основателен, в случая е ирелевантен, тъй като същият не е послужил при извеждане на констатациите на ревизиращия орган. Представените документи като доказателства следва да бъдат преценявани съобразно останалия събран доказателствен материал. Ревизиращият орган има право и задължение да провери същите и при преките доставчици, за да се убеди в тяхната достоверност и да  реализира принципа на обективност, залегнал в чл. 3, ал. 1 от ДОПК, съгласно който органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Без извършването на насрещна проверка на доставчика органа по приходите не би могъл да изпълни това свое задължение.

 

Относно доставка от Ремонтстрой ютилити” ЕООД

Органът по приходите е извършил ревизия за данъчния период от 01.05.2011г. до 31.05.2011г. на доставката по данъчна фактура № 1000000116/02.05.2011г. (л.229); издадена от „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, гр. Пловдив с облагаема основа 96 000 лева и ДДС 19 200 лева. Общата сума за плащане е посочена в размер на 115 200 лева, а като начин на плащане – „банково”. Предмет на доставката са 750 бр. ножодържачи за сменяеми пластини.

Във връзка с тази доставка по делото са събрани следните доказателства:

По делото е представена молба (л.671) от „Енормъс” ЕООД до „Ремонтстрой ютилити” ЕООД за представяне на ценова оферта за изрично посочени стоки, като част от тях са и тези, предмет на фактура № 1000000116/02.05.2011г. Офертата е без дата и към нея са приложени чертежи, без да е уточнен техния брой.

В представена в хода на ревизията декларация (л.236) във връзка с ИПДПОЗЛ 7000-10173/14.07.2011г.(л.214) от Б.Х., в качеството му на управител на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД е посочено, че „Декларирам, че лицето, с което сме контактували за продажбата на стоките е управителя на фирмата партньор „Енормъс”ЕООД, с БУЛСТАТ № ***, представлявана от Й.Т., с който установихме контакти по телефон и имейл. Лицето, с което контактувахме за изработката на стоката е Е.Ж.”. Тези факти се потвърждават и от  писмените обяснения на управителя на дружеството–жалбоподател (л.323).

С Договор от 03.04.2011г. (л.237), сключен в гр. Видин между „Ремонтстрой ютилити” ЕООД в качеството му на купувач и Е.А.Ж., в качеството му на производител, е уговорено произвеждането по зададени чертежи и материали на клиента предмета на доставката по фактура № 1000000116/02.05.2011г. (описани в чл.1, т.1) и други стоки, описани в т.2. Според чл. 9 „купувачът е длъжен да предостави на производителя 2 000 кг. стомана 45 БДС, доставена в гр.Видин, където посочи производителя.” В договора не е уговорена цена и не е посочен срок на изпълнение.

 Видно от фактура № 0000000130/25.04.2011г. (л.249), издадена от „Тезис и Тиори” ЕООД, гр.София, „Ремонтстрой ютилити” ЕООД е закупило 2 150кг „стомана - 45 БДС” на обща стойност 3 504,50 лева, като не е посочен начин на плащане.

Впоследствие, на 02.05.2011г. в гр. Пловдив, между „Ремонтстрой ютилити” ЕООД и „Енормъс” ЕООД е сключен договор (л.245) за ежемесечна доставка на основи за режещи инструменти за металорежещи машини – ножодържач за сменяема пластина L 350-500 борщанга, съответно ляв – 250 бр. по 128 лева без ДДС; прав -  250 бр. по 128 лева без ДДС и  десен - 250 бр. по 128 лева без ДДС; като срокът на доставката е 45 дни. От чл.3  на този договор се установява, че доставчикът има право да получи  договорената сума в срок до 30 дни след доставката; а в чл.13 е посочено, че купувачът е длъжен да заплати уговорената цена в размера по банков път разсрочено в срок до 60 дни след издаване на данъчната фактура. На същата дата – 02.05.2011г. е издадена и разглежданата фактура № 1000000116/02.05.2011г.

Отново на същата дата – 02.05.2011г., но в гр. Бургас, „Енормъс” ЕООД е сключил още два други договора за покупко-продажба на промишлени стоки (с предмет доставка на режещи инструменти и окомплектовка на металорежещи машини - ножодържачи със сменяеми пластини и др.) с “BIS – 1&SIA E.E.”, LARISA, GREECE (л.340) и с “KAMPAKAS S.A. METALLURGICAL TECHICAL TRADING & INDUSTRIAL S,A,”. KSANTI. GREECE (л.344).

С фактура № 0000000139/10.05.2011г. (л.248), издадена от „Тезис и Тиори” ЕООД, гр. София, „Ремонтстрой ютилити” ЕООД е закупило 2 280кг „стомана - 45 БДС” на обща стойност 3 716,40 лева, като не е посочен начин на плащане

На 30.05.2011г. жалбоподателят е сключил договор за наем на МПС (л.313) марка „Пежо”, модел „Партнер” с регистрационен № СА6630НА с „Овърпак” ЕООД, гр. Асеновград за ползване на изрично посочени дати (31.05.2011г.; 01.06.2011г.; 08.06.2011г.; 10.06.2011г.; 11.06.2011г. 14.06.2011г.; 15.06.2011г.; 27.06.2011г.; 28.06.2011г.) срещу наемна цена в размер на 45 лева на ден, която следва да се заплати в брой или по сметка до 30.06.2011г. С приемо-предавателен протокол от 31.05.2011г. (л.362) вещта, предмет на договора за наем е предадена на наемателя.

По делото са представени два приемо-предавателни протокола между Е.А.Ж. и „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, и двата съставени на 31.05.2011г.; и двата заверени с текст „вярно с оригинала” и печат на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД. Разликата се състои в следното: В протокола на л.240 е записано, че Ж. предава общо 500бр. ножодържачи (250бр. прав и 250бр.ляв); а в протокола на л.688 общата бройка е 360, по 180бр. за всеки от двата вида. Посочено е, че цената ще се заплати съгласно договора, сключен между страните на 03.04.2011г.

С приемо-предавателен протокол (л.385) от 31.05.2011г. „Ремонтстрой ютилити” ЕООД предава на „Енормъс” ЕООД ножодържачи общо 500бр., от които 250бр. прав и 250бр. ляв. В протокола е записано, че жалбоподателя следва да заплати на доставчика  сумата от 115 200 лева с ДДС по издадена № 1000000116/02.05.2011г., а стоката се натоварва от гр.Видин на транспортно средство МПС „Пежо Партнер” с водач Й.Т. (управител на дружеството – жалбоподател). Представена е товарителница № 008602/31.05.2011г. (л.247) с изпращач „Ремонтстрой ютилити” ЕООД и получател „Енормъс” ЕООД, място на натоварване гр.Видин и място на разтоварване гр.Асеновград. Като наименование на стоката е посочено „нож. със см.пл. прав, ляв, десен”, общ брой 360; тегло „468”. Посочено е още, че разтоварването е извършено на 31.05.2011г. в периода 15,55ч-16,20ч от жалбоподателя в гр. Асеновград, стопански двор, плодохранилище. Като доказателство е представен и пътен лист № ВТ 035705/ 31.05.2011г.(л.363, л.364) от който е видно, че превозното средство е пристигнало в  Асеновград по-късно във времето - в 17,40ч на 31.05.2011г. Пътният лист е приет и проверен от Х.Т. (управител на „Овърпак” ЕООД) на 01.06.2011г.

По делото са представени още два приемо-предавателни протокола между Е.А.Ж. и „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, и двата съставени на 01.06.2011г.; и двата заверени с текст „вярно с оригинала” и печат на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД. Разликата се състои в следното: В протокола на л.241 е записано, че Ж. предава общо 250 бр. ножодържачи, тип десен; а в протокола на л.687 същият вид ножодържачи са 390бр. Посочено е, че цената ще се заплати съгласно договора, сключен между страните на 03.04.2011г.

С приемо-предавателен протокол (л.384) от 01.06.2011г. „Ремонтстрой ютилити” ЕООД предава на „Енормъс” ЕООД ножодържачи - 250бр. десен. В протокола е записано, че жалбоподателя следва да заплати на доставчика  сумата от 115 200 лева с ДДС по издадена № 1000000116/02.05.2011г., а стоката се натоварва от гр. Видин на транспортно средство МПС „Пежо Партнер” с водач Й.Т. (управител на дружеството–жалбоподател). Представена е товарителница № 008603/01.06.2011г. (л.247) с изпращач „Ремонтстрой ютилити” ЕООД и получател „Енормъс” ЕООД, място на натоварване гр.Видин и място на разтоварване гр.Асеновград. Като наименование на стоката е посочено „нож. със см.пл. прав, ляв, десен”, общ брой 390; тегло „507”. Посочено е още, че разтоварването е извършено на 04(14).06.2011г. в периода 16,45ч-17,15ч от жалбоподателя. В графа „Разтоварване” е вписано като адрес гр. Асеновград, стопански двор, плодохранилище и дата 01.06.2011г. Като доказателство е представен и пътен лист № ВТ 035706/01.06.2011г.(л.363, л.364) от който е видно, че превозното средство е пристигнало в Асеновград по-късно във времето - в 18,30ч на 01.06.2011г. Пътният лист е приет и проверен от Х.Т. (управител на „Овърпак” ЕООД) на 02.06.2011г.

В жалбата си дружеството посочва, че стоките, предмет на доставка по процесната фактура са реализирани като две вътреобщностни доставки за Гърция на 13.06.2011г. за гр. Ксанти и 26.06.2011г. за гр. Лариса, като доказателства в тази насока са заповед за командировки в Гърция; пътни листове; фактури № 0000000039/14.06.2011г. (л.326) и № 0000000040/27.06.2011г.(л.325); инвойси № 0000000023/14.08.2011г. (л.328) и № 0000000024/ 27.06.2011г (л.327); ЧМР от 14.06.2011г.(л.330) и от 27.06.2011г.(л.329); удостоверения за получаване на стоките от 14.06.2011г.(л.579) за 120бр от всеки от трите вида ножодържачи (общо 360бр.) и също такова удостоверение от 27.06.2011г.(л.583) за 130 бр. от всеки от трите вида ножодържачи (общо 390бр.) или 750бр. ножодържачи по двете фактури. Жалбоподателят твърди, че ако липсва реално извършена доставка е неясно защо ревизиращият орган не е направил корекции по отношение на доставките, извършени през юни 2011г.

Налична е и фактура № 2000000202/30.06.2012г. (л.250) с издател „Балин” ЕООД София, от която е видно, че автора е извършил транспортна услуга за май 2011г. и за юни 2011г. в полза на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД на обща стойност 2232 лева, като е посочено, че датата на данъчното събитие е 30.06.2011г. и плащането е в брой. Фактурата не е придружена от фискален бон.

По делото са представени още и фактури № 0000000090/30.06.2011г. (л.349) и № 0000000091/30.06.2011г. (л.348), с които „Овърпак” ЕООД е отразило доставки по договор за наем, съответно по първата фактура за 5 дни ползване на МПС (31.05.2011г.; 01.06.2011г.; 08.06.2011г.; 10.06.2011г. и 11.06.2011г.) в размер на 225 лева и по втората за 4 дни използване на МПС (14.06.2011г.; 15.06.2011г.27.06.2011г. и 28.06.2011г.) в размер на 180 лева. По делото е представен разходен касов ордер (л.337) без номер и дата; с посочване като основание „пл. по ф/ри”, като макар и трудно се установява записана сума в размер на 405 лева. На същият лист от делото са представени и два касови бона на стойност съответно 180 лева (№ 604) и 225 лева (№ 605), като и двата са с дата на издаване 25.07.2011г. и час на издаване 10,57ч, с последователни номера.

С цел установяване факти и обстоятелства от значение за ревизията, органът по приходите е извършил насрещна проверка на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, като от съставения протокол (л.211) се установява, че след две посещения на място (документирани с протоколи – л.217 и л.218) на адреса за кореспонденция не е открит нито управителя, нито упълномощено лице за връчване на искането за представяне на документи и писмени обяснения. След поставяне на съобщение по чл. 32, ал. 4 от ДОПК (л.219) на 04.08.2011г. в ТД на НАП се е явило лицето Ц.П.М., на което е връчено ИПДПОЗЛ № 70-00-10173/12.07.2011г.(л.214). Марков е упълномощен от управителя на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД – Б.И.Х. с нотариално заверено пълномощно от 01.08.2011г. на 16.08.2011г. са представени документи по опис.

Допълнително, органите по приходите са извършили и насрещни проверки на контрагентите на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, както следва:

Видно от протокол за извършена насрещна проверка № 02-01-03-1101000-4/18.10.2011г. (л.193) „Балин” ЕООД не е открито на адреса за кореспонденция (протоколи – л.195 и л.196) и искането за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (л.197) е връчено по реда на чл.32, ал.4 от ДОПК (л.199). Ревизиращият орган не е установил реалност на сделката на това дружество с „Ремонтстрой ютилити” ЕООД по фактура № 2000000202/ 30.06.2012г. (л.250).

Извършена е и насрещна проверка на Е.А.Ж., като във връзка с ИПДПОЗЛ изх.№ 10038/19.09.2011г. (л.187) е постъпила декларация вх.№ 17986/27.09.2011г. (л.184). В нея Живков писмено е заявил, че не е бил едноличен търговец и не е упражнявал свободна професия; посочените в искането фирми са му непознати и не е сключвал никакви договори; не е упълномощавал трето лице да го представлява; в момента е пенсионер и работи в посочено от него предприятие в гр.Видин.

Органът по приходите е проверил и „Тезис и Тиори” ЕООД, гр.София. От протокола за насрещна проверка (л.203) се установява, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС. Същото не е открито на адреса за кореспонденция (протоколи – л.204 и л.205), като искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (л.206) е връчено по реда на чл. 32, ал. 4 от ДОПК (л.207). В законоустановения срок не са представени исканите документи, поради което не може да се прецени дали е налице реална доставка по фактури № 0000000130/25.04.2011г. (л.249) и № 0000000139/10.05.2011г. (л.248).

Във връзка с доставката от „Ремонстрой ютилити” ЕООД ответникът е представил становище (л.466), с което на основание чл. 193 от ГПК е оспорил истинността (както подписите, така и верността) на следните частни документи: фактура № 1168/02.05.2011г.; договор за доставка от 02.05.2011г.; приемо-предавателен протокол от 31.05.2011г. и приемо-предавателен протокол от 01.06.2011г. С молба вх.№ 1277/08.02.2013г. (л.481) жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от оспорените документи, като е поискал допускане на съдебно-графологична експертиза, но не е формулирал въпроси по същата.

Във връзка с процесните две фактури съдът съобрази следното:

От писмените обяснения на управителя на дружеството–жалбоподател (л.323) и от декларацията на управителя на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД (л.236), се установя, че фактурата е издадена във връзка със сключения между страните договор за доставка на 02.05.2011г.

Видно от събраните по делото доказателства, не се потвърждава твърдението на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, че стоките – предмет на процесната фактура са изработени по договор с Е.Ж.. Същият категорично отрича каквито и да е взаимоотношения с възложителя „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, а също и с дружеството – жалбоподател. Не са представени доказателства, от които да се направи извод, че „Ремонтстрой ютилити” ЕООД е изпълнило задължението си по чл. 9 от договора от 03.04.2011г. с Е.Ж. за доставка на 2 000кг точно определен вид стомана. Не може да се приемат за достоверни представените фактура № 0000000130/25.04.2011г. (л.249) за закупуване на 2 150 кг стомана и фактура № 0000000139/10.05.2011г. (л.248) за закупуване на 2 2800 кг стомана, издадени от „Тезис и Тиори” ЕООД, гр.София за „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, тъй като издателят „Тезис и Тиори” ЕООД, гр.София не е открит и не е представил исканите документи. От „Ремонтстрой ютилити” ЕООД не са представени документи за разплащане по тази сделка – на първо място издателя не е регистриран по ЗДДС, а на следващо във фактурата не е уточнен начина на плащане и евентуално, ако последното е било в брой не е представен фискален бон. Вещото лице, макар да е имало подобна задача, не е дал конкретен отговор на този въпрос. Не са представени документи, доказващи транспортирането на материалите до Видин за производството на продукцията, предмет на сделката с „Енормъс” ЕООД. Издадената от „Балин” ЕООД фактура № 2000000202/30.06.2012г. (л.250) не доказва какви точно транспортни услуги в полза на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД са извършвани, не е представен документ за разплащане между доставчика и получателя. Дори да се приеме, че своевременно е доставена стоманата във Видин и Е.Ж. е произвел стоката, предмет на договора от 03.04.2011г. (макар в договора да липсва срок на изпълнение), по делото не са представени каквито и да са доказателства за разплащането между Живков и „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, още повече, че в договора не е уговорена цена. Освен това видно от представените приемо-предавателни протоколи от 31.05.2011г. (л.240 и л.688) и от 01.06.2011г. (л.241 и л.687), количествата на готовата продукцията са различни. На практика остава неизяснен въпросът за реалното количество ножодържачи, които са предадени в резултат на изпълнение на договора. Следва да се отбележи, че в договора на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД и „Енормъс” ЕООД е уговорено и производството на други артикули, но всички представени по делото доказателства се отнасят само за 750бр. ножодържачи. В тези протоколи е посочено, че цената ще се заплати съгласно договора от 03.04.2011г., но в договора, както вече неколкократно беше посочено, цена не е уговаряна между страните. Липсват данни как уговорката между „Ремонтстрой ютилити” ЕООД и оспорващото дружество от една страна, и в частност необходимите чертежи, са достигнали до производителя Е.Ж. за да произведе тази стока.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази му част по следните съображения: От заключението на вещото лице не може да се установи какъв е броя на реално придобитите ножодържачи същото - цитира в заключението си (л.490) два приемо-предавателни протокола, съответно от 31.05.2011г. за 500 бр. ножодържачи и от 01.06.2011г. за 200 бр. ножодържачи. В съдебно заседание от 19.03.2013г. (л.714) същото заявява, че всички документи, по които е работил, са заверени и са предоставени на жалбоподателя. С опис вх. № 2516/13.03.2013г. (л.495) управителят на дружеството жалбоподател е представил документите, на база на които е извършена експертизата. На л.497 от делото, под № 13 е записано „Приемо- предавателни протоколи от 31.05.2011 между Е.Ж. и „Ремонтстрой ютилити ЕООД”, а под № 14 „Приемо- предавателни протоколи от 01.06.2011 между Е.Ж. и „Ремонтстрой ютилити ЕООД”. На практика по делото с този опис са представени само по един брой протоколи от съответната дата, като количеството им съответно е 180 бр. прав и 180 бр. ляв ножодържачи с протокола от 31.05.2011г. (л.688) и 390 бр. десен ножодържач с протокола от 01.06.2011г. (л.687). В този смисъл и след като изрично се сочи, че „експертизата не установи други покупки от „ЕНОРМЪС” ЕООД на „ножодържатели” освен получената стока от доставчика „Ремонтстрой ютилити” ЕООД,” за съда остава неясно как е осъществена ВОД за цитираните гръцки контрагенти в количество на 250 бр. прав и 250 бр.ляв ножодържачи. Или налице е още едно доказателство за липса на реалност на доставката.

Договора за доставка между „Ремонтстрой ютилити” ЕООД и „Енормъс” ЕООД е сключен на 02.05.2011г., като на същата дата е съставена и процесната фактура № 1000000116/ 02.05.2011г. Безспорно се установява, че към тази дата „Ремонтстрой ютилити” ЕООД не притежава стоката, която продава, а не е ясно дали същата въобще е произведена и от кого. Следователно, към датата на издаване на данъчната фактура  - 02.05.2011г. не е налице данъчно събитие, тъй като доставчикът според доказателствата не е придобил стоките, предмет на сделката му с „Енормъс” ЕООД. В текста на фактурата липсва отбелязване за авансово плащане, напротив – подробно е описана стоката, предмет на сделката за покупко-продажба. Във фактурата изрично е отбелязано, че плащането ще се извърши по банков път. В  писмените обяснения на управителя на дружеството–жалбоподател (л.323) е посочено, че е налице частично плащане по банков път, както следва: на 15.06.2011г. – 25 200 лева (л.517); на 16.06.2011г. -  30 000 лева (л.338) и две плащания на 22.06.2011г. – 6 500 лева (л.517а) и 3 500 лева (л.338); т.е фактурата е частично платена в размер на 65 200 лева.

В този смисъл основателно е твърдението на решаващия орган, че към датата на издаване на процесната фактура не е настъпило данъчно събитие и фактура № 1000000116/02.05.2011г. е издадена без основание.

С приемо-предавателен протокол (л.385) от 31.05.2011г. „Ремонтстрой ютилити” ЕООД предава на „Енормъс” ЕООД ножодържачи общо 500бр., от които 250бр. прав и 250бр. ляв. В протокола е записано, че жалбоподателя следва да заплати на доставчика  сумата от 115 200 лева с ДДС по издадена № 1000000116/02.05.2011г., а стоката се натоварва от гр. Видин на транспортно средство МПС „Пежо Партнер” с водач Й.Т. (управител на дружеството – жалбоподател). При гореизложените разсъждения се установява, че на практика, веднага след като „Ремонтстрой ютилити” ЕООД е получило стоката от Е. Ж. (който отрича каквато и да е изработка) е предало същата на управителя на „Енормъс” ЕООД за изпълнение на доставката по фактура № 1000000116/02.05.2011г., т.е. към момента на издаване на фактурата не е налице данъчно събитие тъй като „Ремонтстрой ютилити” ЕООД не е разполагал със стоката. Освен това никъде не е отбелязано фактурата да се издава за авансово плащане. От друга страна първото плащане по тази фактура и то частично е извършено едва на 15.06.2011г. Също така представения протокол не може да се кредитира по причина, че в хода на съдебното производство не се изясни точния брой изделия от всеки вид, които по твърденията на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД Е. Ж. е предал по сключения между тях договор за изработка. Потвърждения в тази насока е и представената товарителница  № 008602/ 31.05.2011г. (л.247). Съгласно приемо-предавателния протокол от същата дата изпращача „Ремонтстрой ютилити” ЕООД предава на получателя „Енормъс” ЕООД ножодържачи общо 500бр., от които 250бр. прав и 250бр. ляв. В товарителницата е посочено, че стоката, която се превозва е „нож. със см.пл. прав, ляв, десен”, общ брой 360. Ако се приеме за достоверен приемо-предавателния протокол от 31.05.2011г. не са представени доказателства какво се е случило със 140 бр. ножодържачи и как, кога и къде „Енормъс” ЕООД е транспортирало същите. Следва да се отбележи, че независимо колко ножодържачи е превозил жалбоподателят, същият ги е разтоварил по необясним начин в 15,55ч-16,20ч в наетата под наем складова база в гр. Асеновград, докато от пътен лист № ВТ 035705/31.05.2011г.(л.363, л.364) е видно, че е пристигнал в гр.Асеновград 1час и 20 минути след разтоварването в същия град, т.е. в 17,40ч на 31.05.2011г. При това въпреки необяснимата разлика в часовете, цитираният пътен лист е приет и проверен от длъжностно лице на наемодателя на транспортното средство.

Аналогична е ситуацията със стоката с третия модел ножодържачи – десен. По твърденията на „Ремонтстрой ютилити” ЕООД и съгласно представен протокол за приемане и предаване на стоката от 01.06.2011г., Е. Ж. е предал на дружеството 250бр. (л.384) или 390бр. (л.687). На същата дата „Ремонтстрой ютилити” ЕООД предава ножодържачи - 250бр. десен на жалбоподателя. От последния протокол се установява, че стоката се натоварва от гр.Видин на транспортно средство МПС „Пежо Партнер” с водач Й.Т. (управител на дружеството–жалбоподател). Представена е товарителница № 008603/01.06.2011г. (л.247) с изпращач „Ремонтстрой ютилити” ЕООД и получател „Енормъс” ЕООД. Предвид приемо-предавателния протокол между последните две дружества стоката, описана в товарителницата следва да бъде 250 бр. десен ножодържач. Като наименование на стоката е посочено „нож. със см.пл. прав, ляв, десен”, 390 бр. Налице е разминаване в датата на разтоварване на 04(14).06.2011г., отбелязано в долния ляв ъгъл на документа и графа „Разтоварване” в горната дясна част на документа, където е записано 01.06.2011г. Отделно от това и тук се наблюдава аномалията във времето на разтоварване и времето на пристигане на превозното средство в гр. Асеновград, като разтоварването предхожда пристигането.

Още във връзка с транспорта се установи, че разплащането между страните по договора за наем на превозното средство от 30.05.2011г. е извършено в противоречие с уговореното. Съгласно чл. 6, ал. 1 от същия плащането следва да се извърши в срок до 30.06.2011г., като ал. 2 предвижда наемодателя да издаде фактура за получената наемна вноска на 30.06.2011г. От събраните доказателства се установи, че са издадени две фактури, от които за транспорта, осъществен на 31.05.2011г. и на 01.06.2011г. се отнася фактура № 0000000090/30.06.2011г.(л.349), издадена от „Овърпак” ЕООД. В тази фактура е посочено, че плащането ще се извърши с платежно нареждане. Фактурата не е подписана от жалбоподателя, но е заверена с текст „вярно с оригинала” и печат на оспорващото дружество. Фактурата е на обща стойност 225 лева (за ползване на МПС в пет различни дни) и по делото на л.337 е представен касов бон, издаден на 25.07.2011г. на стойност 225 лева, като не може да се установи дали същият се отнася за посочената фактура. Приложен е разходен касов ордер (л.337), издаден от „Енормъс” ЕООД в полза на Х.Т. с означение „пл. по ф/ри” на стойност 405 лева, като не е ясно дали тук е включена цената по договора за наем за използване на посочените два дни на превозното средство за превоз на стоките, предмет на фактура № 1000000116/02.05.2011г.

С оглед гореизложеното и макар да са представени достатъчно като количество документи за доказване на извършената доставка, същите, преценени в светлината на обстоятелството за наличието на съществени разминавания и неточности по доставката, особено за броя на доставените ножодържачи, препятства непреодолимо установяването на стоковия поток.

Жалбоподателят  твърди, че в случая е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, тъй като то възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а видно от множеството събрани доказателства не е установено прехвърляне правото на собственост върху стоката от прекия доставчик „Ремонтстрой ютилити” ЕООД на „Енормъс” ЕООД. Съдът изложи съображения, че на първо място липсват данни въобще стоката, предмет на фактура № 1000000116/02.05.2011г. да е произведена, а на следващо място, дори да е произведена, не може да се установи нейното количество. Също така основателно е възражението на ответника (л.723), че вещото лице не е проследило дали предходните доставчици действително въз основа на съответните документи са прехвърлили стоките, предмет на фактурата.

Реално изпълнената доставка е правопораждащ юридически факт, за възникване и упражняване правото по чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Съществуването й се установява в процеса посредством допустимите по ДОПК доказателствени средства. В настоящия случай, за опровергаване на наведения в ревизионния доклад отрицателен юридически факт липса на реална доставка по данъчна фактура № 1000000116/02.05.2011г., издадена от „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, гр. Пловдив, въпреки предоставената му възможност, жалбоподателят не е опровергал фактическите констатации в ревизионния акт поради което за него не възниква право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

 

Относно доставка от Елинор 2000 ООД

Органът по приходите е извършил ревизия за данъчния период от 01.08.2011г. до 31.08.2011г. на доставката по данъчна фактура № 0000000082/08.06.2011г. (л.149), издадена от „Елинор 2000” ООД, гр.Варна с облагаема основа 37 500 лева и ДДС 7 500 лева. Общата сума за плащане е посочена в размер на 45 000 лева, а като начин на плащане – „пл.нареждане”. Предмет на доставката са общо 300 бр. „ножодържачи със сменяеми пластини (борщанги) режещ инструмент Борверг - Хобел 

Във връзка с тази доставка по делото са събрани следните доказателства:

В представена в хода на ревизията обяснителна записка (л.146) във връзка с ИПДПОЗЛ 72478/22.11.2011г.(л.140) от „Елинор 2000” ООД е посочено, че „… „Елинор 2000” ООД развива дейност свързана с ремонт на плавателни съдове, както и изработка и обработка на специализирани метални изделия и инструменти за металорежещи машини. …Договарянето е между управителите на двете дружества. Контактите по договарянето са осъществявани с Й.Т. – управител на „Енормъс” ЕООД. Прилагаме рамков договор между „Елинор 2000” ООД и „Енормъс” ЕООД за продажбата на продукцията, калкулация, заповед за разходните норми, складова разписка за заприхождаването и, приемателно-предавателен протокол, товарителница. Всички документи доказват реалността на извършената доставка.”. Липсват данни кой е подписал писмените обяснения. От писмените обяснения на управителя на дружеството–жалбоподател (л.301) се установява, че преговори за закупуване на стоката са водени с Ц.Д.. Видно от горепосоченото ИПДПОЗЛ, Ц.Г.Д. представлява „Елинор 2000” ООД.

С Договор от 05.05.2011г. (л.150), сключен в гр. Бургас между „Енормъс” ЕООД в качеството му на възложител и „Елинор 2000” ООД, в качеството на изпълнител е уговорена в чл. 1, ал. 1, т. 1 изработката срещу заплащане  на ножодържачи със сменяема пластина (борщанга) режещ инструмент борверг – хобел – прав, ляв, десен, както и други стоки. В чл.1, ал.2 е посочено, че при осъществяване предмета на договора възложителят се задължава да изплати на изпълнителя договорената сума. В текста на договора не е уговорена цена и не е посочен срок за изпълнение. Посочено е в чл.1, ал.1, т.2, че изработката ще бъде реализирана по проект на възложителя с материали на изпълнителя.

От фактура № 0000031894/19.10.2010г. (л.166), издадена от „Интерком груп” ООД, гр.Варна  се установява, че „Елинор 2000” ООД е закупило различни видове винкел общо 0,360 тона и „проф.тр.”- различни видове 0,395 тона, като плащането е уговорено да бъде по банков път. От същия доставчик, по фактура № 0000032119/28.10.2010г. (л.165), „Елинор 2000” ООД е закупило „ГВ лам.” различни размери в общо количество 4,055 т.

„Елинор 2000” ООД е сключило договор за наем (л.650) на 01.03.2011г. в гр.Варна с ЕТ „Даниела Трошанова” на складова база с площ 200 кв.м., като се е задължил да ползва същата като склад за материали и готова продукция. Цитираният договор е сключен за срок до 01.06.2011г. като наемната цена е 50 лева месечно без ДДС. На същата дата и в същия град е сключен договор (л.177), с който „Елинор 2000” ООД наема от „Жокер 60” ЕООД, гр. Варна цех за корпусно – шлосерски, стругарски и други услуги със закрита площ 306 кв.м., заедно с открита площадка от 1164 кв.м. и сграда битова и офис с РЗП 136 кв.м. срещу месечна наемна цена от 100 лева без ДДС за срок от 2 години.

На 01.03.2011г. Й.Т. в качеството си на физическо лице сключва договор за наем (л.371) на гараж с „Енормъс” ЕООД. Гаражът е със застроена площ 25кв.м., за ползването на който наемателят ще заплаща годишен наем 240 лева, платими най-късно до 01.03.2012г., като договорът е сключен за срок от 4 години.

Дружеството „Елинор 2000” ООД е закупило по фактура № 0000000122/01.03.2011г. (л.167) от „Необласт” ЕООД, гр.Варна два вида стомана на обща стойност 14 250,54 лева; за продажбата е издаден касов бон (л.167) на посочената стойност, но от дата 20.10.2011г., т.е.повече от седем календарни месеца по-късно.

По делото е представена и фактура № 0000000264/01.04.2011г. (л.175), издадена от „Яис” ЕООД, гр. Сунгурларе за доставка на „Елинор 2000” ООД на универсален струг и на универсална фреза на обща стойност 4 830 лева, като плащането е в брой и не е представен касов бон. „Елинор 2000” ООД е закупила и друго оборудване – плосък шлайф и отрезна ножовка на обща стойност 4 330 лева по фактура № 0000001112/05.04.2011г. (л.176) от „Дикес” ЕООД, гр.Първомай, като фактурата не е придружена от касов бон въпреки отбелязването, че плащането ще е в брой.

По делото са представени две заповеди на управителя на „Елинор 2000” ООД, както следва: Заповед № 10/27.04.2011г. (л.161) за определяне на разходните норми за материали по видове изделия и Заповед № 11/27.04.2011г. (л.160) за калкулация в цената на продукцията на работна заплата (основна и допълнителна). Изготвена е и калкулация на изделието от 12.05.2011г. (л.162), предмет на фактура № 0000000082/08.06.2011г., като единичната цена е 125,00 лева. По делото е представено искане № 5/27.05.2011г. (л.652) за 600 кг стомана.

С цел доказване на наличност от необходимите за изработката материали, „Елинор 2000” ООД е представило и фактура № 0000000257/27.05.2011г. (л.657), видно от която „Зодиак – 07” ООД, с. Крумово, обл. Пловдивска е доставило различни стоки на обща стойност 12 179,71 лева, между които и винкел, и правоъгълна тръба, като е отбелязано, че плащането е извършено с банков превод.

На 03.06.2011г. е сключен договор (л.153), с който „Рав импекс” ЕООД отдава под наем на „Елинор 2000” ООД складова база от 500 кв.м., която да бъде използвана за склад за материали и готова продукция срещу месечен наем в размер на 100 лева, за срок от 2 години.

Представена е складова разписка № 3/08.06.2011г.(л.163) за „ножодърж см пласт  L350-500 Болщанга Б Х” общо 300 бр.

С цел доказване на необходимата кадрова обезпеченост, „Елинор 2000” ООД е представило следните трудови договори:

- № 3/21.07.2010г. (л.170) – със С.В. назначен на длъжност ръководител отдел в промишлеността с код по НКПД 12226005 (НКПД за 2005г.), без да е конкретизирано наименованието на структурното звено

- № 21/20.10.2010г. (л.171) – с Й.Г. назначен на длъжност корпусник корабостроене и кораборемонт с код по НКПД 72142004 (НКПД за 2005г.)

- № 36/01.12.2010г.(л.169) – с И.И., назначен на длъжност технически ръководител с код по НКПД 12233006 (НКПД за 2005г.) – неуточнено в кое структурно звено или на какъв обект

- № 74/05.01.2011г. (л.172) – с И.Ч. назначен на длъжност корпусник с код по НКПД 72142004 (НКПД за 2005г.)

- № 102/28.04.2011г. (л.663) – с К.Д. назначена на длъжност секретар с код по НКПД 41202001 (НКПД за 2011г. – 4–помощен административен персонал; 41-общи административни служители и оператори на организационна техника; 412 – секретари с общи функции).

- № 106/25.05.2011г. (л.168) – с Х.К. назначен на длъжност тръбар корабен, код по НКПД 72151017 (НКПД за 2011г.)

- №107/13.06.2011г. (л.664) – с А.А. назначен на длъжност директор производство с код по НКПД 13215020 (НКПД за 2011г.  – код 132 ръководители в преработващата и добивната промишленост, строителството и дистрибуцията; код 1321 – ръководители в преработващата промишленост)

Дружеството е представило разчетно-платежно ведомост (л.173 и л.174) за юни 2011г. относно изплатените възнаграждения на 33 работници/служители, като длъжностите са „ръководител прод., корпусник, заварчик, техн. р-тел, р-к поддръж, орг пр, тръбар кор,  р-к поддр, обсл р-к, секретар, дир пр.”

В резултат на изпълнение на договора „Елинор 2000” ООД е продал на „Енормъс” ЕООД по процесната фактура № 0000000082/08.06.2011г. общо 300 бр. ножодържачи. Стоката е предадена с приемо-предавателен протокол (л.156) между двете дружества. В протокола е записано, че „Енормъс” ЕООД следва да заплати на „Елинор 2000” ООД сумата от 45 000 лева с ДДС и е отбелязан начина на транспортиране на същата. Представена е и товарителница № 008605/08.06.2011г. (л.149), съгласно която на датата на издаване на фактурата и предаване на стоката (3 вида ножодържачи, по 100 бр. от всеки вид с общо тегло 390 кг) същата е превозена с автомобил марка „Пежо”, модел „Партнерс”  - жалбоподателят е използвал наетият от него автомобил по договор с „Овърпак” ЕООД, Асеновград, подробно разгледан при доставката от „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, гр.Пловдив. Съгласно пътен лист № 035707/008.06.2011г. (л.274 и л.275) автомобилът се е придвижил същият ден по маршрут Асеновград – Бургас – Варна – Бургас, като последно на мястото на разтоварването е пристигнал в 17,30ч и то е приключило в 18.00ч. На следващият ден (09.06.2011г.) пътният лист е заверен от Х.Т.. Плащането на стоката е извършено по банков път с преводно нареждане (л.268) от 15.06.2011г. Според твърденията на жалбоподателя, представени пред органа по приходите (л.301) плащането на транспортната услуга е извършено по фактура № 0000000091/30.06.2011г. (л.348) (на която е отбелязано, че същото ще се извърши с платежно нареждане) в брой на 25.07.2011г.

С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за ревизията, органът по приходите е извършил насрещна проверка на „Елинор 2000” ООД, видно от Искане за извършване на насрещна проверка изх.№ 02-01-03-1101000-5/14.11.2011г. (л.136). От представения протокол за извършена насрещна проверка изх.№ 02-01-03-1101000-5/ 27.12.2011г. (л.138) се установява, че в законоустановения срок задълженото лице  - „Елинор 2000” ООД е представило документи по опис (л.145) и писмени обяснения от 09.12.2011г.

Във връзка с доставката от „Елинор 2000” ООД ответникът е представил становище (л.466), с което на основание чл. 193 от ГПК е оспорил истинността (както подписите, така и верността) на следните частни документи: фактура № 82/08.06.2011г.; договор за изработка и доставка от 05.05.2011г. и приемо-предавателен протокол от 08.06.2011г. С молба вх.№ 1277/ 08.02.2013г. (л.481) жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от оспорените документи, като е поискал допускане на съдебно-графологична експертиза, но не е формулирал въпроси по същата.

Във връзка с установяване реалността на доставката по фактура № 0000000082/08.06.2011г., съдът съобрази следното:

Не се спори между страните по делото, че фактура № 0000000082/08.06.2011г. е издадена от доставчика „Елинор 2000” ООД на получателя „Енормъс” ЕООД по сключения между страните договор за изработка и доставка от 05.05.2011г. Следва изрично да се отбележи, че в договора не е уговорена цена на стоката и липсва срок за изпълнение на поръчката. По делото не се представиха доказателства как тези съществени елементи са уговаряни между страните. Също така, за разлика от договора за доставка с „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, гр.Пловдив не се установи по какъв начин е изработена поръчката, тъй като жалбоподателят не доказва представянето на необходимите чертежи на изпълнителя. По делото е представена калкулация от 12.05.2011г., изработена от „Елинор 2000” ООД само за изделие ножодържач, от която е видно, че продажната цена на един ножодържач е 125 лева без ДДС. В процесната фактура това е продажната цена на 1 бр. ножодържач, но липсват доказателства за уговаряне на същата между страните. Липсват данни за калкулации на другите уговорени за производство стоки.

По договора „Елинор 2000” ООД в качеството си на изпълнител е задължено да изработи поръчката със собствени материали. Не може да се установи на практика от представените фактури издадени в полза на „Елинор 2000” ООД от доставчиците „Интерком груп” ООД, гр.Варна (съответно на 19.10.2010г. и на 28.10.2010г.); „Необласт” ЕООД, гр.Варна (01.03.2011г.) и „Зодиак – 07” ООД, с.Крумово (27.05.2011г.), дали са налице необходимите материали за производството на съответните ножодържачи както по вид и качество, така и по количество. Трябва да се отбележи, че фискалния бон по фактурата на „Необласт” ЕООД е издаден повече от 7 месеца след съставянето на фактурата за доставката. Съгласно Заповед № 10/27.04.2011г., издадена преди сключването на договора за изработка и доставка от управителя на „Елинор 2000” ООД, са определени разходните норми на ножодържачите и на останалите стоки, предмет на договора, като и за трите вида стоки за материал е посочена стомана и инструментална стомана. От „Интерком груп” ООД, гр. Варна са закупени винкел и тръбни профили, а от „Необласт” ЕООД стомана и инструментална стомана, неидентифицирани по вид и качество и в количество, многократно по-голямо от необходимото.

На следващо място, от представените по делото доказателства, че „Елинор 2000” ООД е закупило от „Яис” ЕООД (01.04.2011г.) и „Дикес” ЕООД (05.04.2011г.) уреди и оборудване, не може да се установи дали същите са били необходими за производството на процесните ножодържачи, още повече, че договорът между жалбоподателя и „Елинор 2000” ООД е сключен месец след това. В този смисъл недоказано е твърдението на „Елинор 2000” ООД в писмените обяснения, че дружеството разполага с необходимите му производствени помещения, машини и оборудване, вътрешнозаводски транспорт и механизация.

Аналогично, недоказано е и твърдението за обезпеченост с персонал на „Елинор 2000” ООД за производството на предмета на договора. Това дружество е представило 7 трудови договора на лица, заемащи различни длъжности и разплащателна ведомост за юни 2011г. за възнагражденията на 33 поименно посочени служители/работници, заедно със заеманите от тях длъжности. Видно от мотивите на Заповед № 11/27.04.2011г., издадена преди сключването на договора за изработка и доставка от управителя на „Елинор 2000” ООД, за да се изпълни договорът ще се реализира „изработването на тясно специализирани инструменти за металорежещи и металообработващи машини в малки серии, висока степен на сложност на изработка и подлежащи на значителни по размер обезщетения при нанесени вреди”, поради което е разпоредено в цената на продукцията да бъде калкулирана работна заплата (основна и допълнителна). Посочено е, че допълнителната заплата в частта си „премии” се начислява в края на календарната година, съобразно постигнатите резултати. На първо място от представените 7 трудови договора, при съобразяването на кода на заеманата длъжност с Националния класификатор на длъжностите и професиите към момента на сключване на трудовия договор, не може да се установи кои работници или служители са притежавали необходимите умения за да се справят с изработката на предмета на договора. Тази информация не може да бъде установена и по вида на заплащане, защото не е представена разчетно-платежна ведомост за края на календарната година. Договорът с А. е сключен след предаването на изработената стока на „Енормъс” ЕООД. От представените 7 трудови договори един е на директор, един на ръководител отдел, един на технически ръководител, един на секретар, един на тръбар корабен и два на копрусник корабостроене и кораборемонт, поради което не е ясно кой точно служител/работник може да осъществи производството на уговорената продукция.

Представено е Искане № 5/27.05.2011г., от което се установява, че същото се отнася за стомана в размер на 600кг. Възможно е този материал да е бил използван за другите стоки, предмет на договора. Не може да се определи за какво ще се използва тази стомана и кой е получил същата. Липсват данни как и кога са произведени процесните 300 бр. ножодържачи, тъй като видно от складова разписка № 3/08.06.2011г. на датата на издаването на фактурата същите са били в склад на производителя, без да е уточнено кой точно. Липсват доказателства, че отразените в складовата разписка 300 бр. ножодържачи са тези, които са продадени по процесната фактура и предадени с приемо-продавателен протокол от 08.06.2011г. на „Енормъс” ЕООД, предвид факта, че „Елинор 2000” ООД е закупило значително по-голямо количество стомана от необходимото по разходна норма.

Трябва да се отбележи и факта, че в приемо-продавателен протокол от 08.06.2011г. е отбелязано, че въз основа на същия трябва да се извърши плащането на дължимата сума от 45 000 лева съгласно издадената фактура № 0000000082/08.06.2011г., докато в самата фактура е посочено, че плащането е извършено с платежно нареждане. Реалното разплащане между страните е станало с платежно нареждане на 15.06.2011г.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице по повод този доставчик, тъй като в същото не са изследвани съответните счетоводни операции. В заключението се сочи, че жалбоподателят е извършил продажба на 198 бр. ножодържачи на „Глобал трейд сълюшънс” ЕООД, гр. Пловдив както следва: 99бр. прав ножодържач по фактура № 0000000042/ 03.10.2011г. (л.272) на обща стойност 14 968,80 лева и фискален бон на същата стойност от 14.11.2011г. и 99бр. ляв ножодържач по фактура № 0000000043/12.10.2011г. (л.273) на обща стойност 14 968,80 лева и фискален бон на същата стойност от 15.11.2011г. Следва да се отбележи, че управителят на  „Енормъс” ЕООД е и управител на „Глобал трейд сълюшънс” ЕООД. Предвид родовото определяне на стоките, предмет на фактурите, не може да се приеме за достоверно твърдението на вещото лице, че същото е продало именно ножодържачите, произведени по договора му с „Елинор 2000” ООД. В допълнение, в експертното заключение (л.491) е записано, че „експертизата не установи други покупки от „ЕНОРМЪС” ЕООД на „ножодържатели „ освен получената стока от доставчика „Ремонтстрой ютилити” ЕООД”, което обаче не отговаря на действителността, тъй като впоследствие се представят доказателства, че сделка за покупка на ножодържатели е осъществена и с „Елинор 2000” ООД. Вещото лице не е дало отговор на поставената му за този доставчик задачи относно начина на разплащане между страните; относно закупуването или производството на 300 бр. ножодържачи, закупени материали за производството им, по кои фактури и в какво количество, отразени ли са счетоводно и има ли разплащане между тях. Не е представен отговор на въпроса дали жалбоподателя е бил в състояние да извърши последваща продажба на процесните ножодържачи, ако не е получило стока от доставчика „Елинор 2000” ЕООД.

Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит. Съгласно тази норма доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При преценката, дали удостоверената с фактурата доставка е реално осъществена, следва да бъдат взети предвид всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение за установяване на доставката. Дори да се приеме, че „Елинор 2000” ЕООД е притежавало необходимата материално-техническа база за производството на 300 бр. ножодържачи, отразени в обсъжданата фактура (броят на ножодържачите не е уговорен в договора за изработка и доставка) с оглед използваните материали и техническо оборудване, безспорно се установява, че не е налице кадрова обезпеченост с необходимата квалификация. Макар ревизираното лице и неговият пряк доставчик са представили изисканите от тях документи – сключени договор за изработка, товарителница, пътен лист за превоз, приемо-предавателен протокол,  извлечения от счетоводната документация за заприхождаване на готова продукция и последващото й изписване от склад, платежни документи за извършените плащания по доставката,  тези доказателства по естеството си представляват частни свидетелстващи документи, които имат само формална доказателствена сила, и  са оспорени от ответника. На практика съществува формално осчетоводяване на счетоводните операции във връзка с доставката на процесните стоки без тази доставка да е реално осъществена.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В чл. 25, ал. 1 от ЗДДС е дефинирано понятието данъчно събитие като доставка на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, вътреобщностно придобиване и внос на стоки по чл. 16. Изискуемостта на косвения налог е регламентирана в чл. 82 от ЗДДС, според който за регистрираните лица данъкът е изискуем от доставчика по облагаема доставка с изключение на случаите по чл. 161 от ЗДДС и чл. 163а от ЗДДС, визиращи изискуемост от получателя по сделката.

Според правилото на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; за извършено от него плащане преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; за осъществен от него внос или за изискуемия от него данък като платец по глава осма. Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и посредством метода на изключването в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС правото на данъчен кредит не възниква за получателя по сделката в случаите, когато данъкът е начислен неправомерно. В този смисъл органът по приходите правилно е отказал възстановяване на данъчен кредит на жалбоподателя по фактура № 0000000082/08.06.2011г. (л.149) издадена от „Елинор 2000” ООД, гр.Варна.

При така ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че не е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки по преките доставки, документирани със спорните фактури, т.е. не са налице реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. По отношение на дружеството – жалбоподател не са изпълнени изискванията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, визирани в чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Доколкото данъкът не е начислен съобразно чл. 86 от ЗДДС за реална облагаема доставка,  налице е неправомерно начислен данък, от което следва, че е налице и основанието по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ за приспадане на данъчен кредит.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че макар предмет на настоящото дело да е процесния ревизионен акт, трябва да разгледа оплакванията на жалбоподателя относно ревизионния доклад, тъй като същият твърди, че те пряко рефлектират върху законосъобразността на оспорения ревизионен акт:

Дружеството – жалбоподател релевира оплакване относно начина на изписване в табличната форма на фактури № 130/25.04.2011г. и № 139/10.05.2011г., издадени от „Тезис и Тиори” ЕООД на л.72. Съдът счита, че ревизионният екип е допуснал техническа грешка, като стойностите са копирани от процесните фактури на „Трайстар” ЕООД, но тази грешка не оказва влияние върху крайния извод.

Относно другото оплакване за този доставчик съдът, след като се запозна обстойно с изложените съображения в тази част на ревизионния доклад, намира, че изводът в ревизионния доклад  на л.72 „Поради това не може да се докаже начисляването по реда на чл.86 от ЗДДС, плащането, реалността на извършените доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, произхода на стоките.” не се отнася за „Тезис и Тиори” ЕООД, а за прекия доставчик „Ремонтстрой ютилити” ЕООД, поради което отново не е налице обстоятелство, променящо извода на органа по приходите за реалността на доставките.

 

По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1303 лева от процесуалния представител на ответника. След като се съобрази с разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да удовлетвори изцяло така предявената претенция.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Енормъс” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от управителя Й.Х.Т. против Ревизионен акт № 021101674/09.01.2012г., издаден от П.И.Г. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с решение № 209/04.06.2012г., произнесено от Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Енормъс” ЕООД, ЕИК *** да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (към настоящият момент с наименование Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”) – гр. Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1303 (хиляда триста и три) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:

Top of Form