Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  1755

 

гр.Бургас, 27 септември 2013г.

        

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                            СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм.д. № 1153 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.18в, ал.2 от ЗРА.

Образувано е по жалба, подадена от В.С.К. против  заповед № РД-375/13.02.2013г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл.18в, ал.2, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), е прекратено действието на безсрочно разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02101216/12.03.2007г., издадено на риболовен кораб с външна маркировка ПР 211 и име „ПР 211”, поради това, че през 2011г. и 2012г. на притежателя на разрешителното не е издадено удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл.18е от ЗРА. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е постановена при неправилно приложение на процесуални и материалния закон и иска да бъде отменена.

В съдебно заседание, процесуалните представители на жалбоподателя представят писмено становище, с което поддържат аргувентите, изложени в жалбата.

Ответникът не изразява становище.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

От фактическа и правна страна приема следното:

На жалбоподателя е било издадено разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02101216/12.03.2007г., издадено на риболовен кораб с външна маркировка ПР 211. Не се спори, че на жалбоподателя, като притежател на разрешително за извършване на стопански риболов през 2011г. и 2012г. не е издавано удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми по реда на чл.18е от ЗРА.

По делото е представен доклад от К.Д. - заместник изпълнителен директор на ИАРА, придружен от списък, указващ външната маркировка на риболовни кораби и номера на разрешителни за извършване на стопански риболов, като в доклада е посочено, че списъка е на кораби, които две поредни години не са придобивали удостоверение по чл.18е от ЗРА. В този списък под №379, е посочен риболовния кораб на жалбоподателя.

По същество се оспорва наличието на предпоставките за прекратяване действието на безсрочното разрешително, визирани в чл.18в, ал.2, т.1 от ЗРА и възможността да се придаде обратно действие на тази разпоредба. Отделно се излагат доводи, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на развилото се административно производство, които опорочават крайния акт, а именно- липса на съобщаване по реда на чл. 26 АПК.

Въз основа на така изложените факти, съдът намира възраженията на жалбоподателя за основателни.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – съгласно чл.18в, ал.2 от ЗРА, това е изпълнителния директор на ИАРА, в предвидената от закона писмена форма. В производството по издаването му обаче, е допуснато нарушение на процесуално правило- чл. 26 АПК, което е от категорията на съществените. Наред с това, заповедта е издадена в нарушение на материалните разпоредби на закона.

Съгласно чл.18в, ал.2, т.1 от ЗРА, изпълнителния директор на ИАРА прекратява със заповед действието на разрешително за извършване на стопански риболов, когато две поредни години на притежателя му не е издавано удостоверение по чл.18е от ЗРА. Според тази разпоредба, удостоверение за придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други морски организми се издава на лице, което има валидно разрешително за стопански риболов за съответния обект, платило е определена такса съгласно нарочна тарифа, освен в случаите на придобиване на право за извършване на стопански риболов със специализиран уред по чл.21, ал.1 от ЗРА.

Законът е уредил хипотезите, при които изпълнителния директор прекратява действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб в ал.2 на чл.18в, а в ал.3 е предвидил, че такива кораби, на които е отнето разрешителното подлежат на служебно отписване от регистрите на риболовните кораби. Законодателят обаче в ал.4 е предвидил условие, чието наличие препятства възможността за прекратяване действието на разрешителното. Според него, при неизвършване на риболовна дейност поради ремонт на риболовния кораб, не може да се прекрати действието на разрешителното на основанията посочени в ал.2 и не следва риболовния кораб служебно да се отписва от регистъра.

Съдът счита, че е необходимо административния орган да изследва обстоятелството регламентирано в чл.18в, ал.4 от ЗРА, преди да предприеме действия по издаване на заповед за прекратяване на издаденото разрешително за извършване на стопански риболов. В конкретния случай административния орган не само, че не е събрал данни за наличието или липсата на предпоставките регламентирани в ал.4, но въобще не е съобщил на лицето за започналото административно производство в нарушение на чл.26 от АПК. Ако административния орган беше спазил вмененото му със закон задължение, би установил факти, имащи отношение към наличието или липсата на извършен ремонт на риболовния кораб, с времеви обхват, представляващ част от периода, през който не е издавано удостоверение по чл.18е от ЗРА.

Тук следва да се отбележи, че нарушението по чл.26 от АПК не предпоставя извод за незаконосъобразност на административния акт във всички случаи, тъй като след постановяването му не се преклудира възможността за установяване на факти и представяне на доказателства в производството пред съда. В процесния случай обаче, ако административния орган беше спазил разпоредбата на чл.26 от АПК, той би установил факти, които са релевантни за издаването на заповедта по чл.18в, ал.2 от ЗРА, а именно дали риболовния кораб е бил в ремонт през процесния период или част от него, което е станало причина за неизвършване на риболовна дейност, както и дали конкретния ремонт е повлиял толкова съществено на риболовната дейност през годината. Такава информация административния орган може да добие само след като съобщи на лицето, чиито кораб притежава разрешително за извършване на стопански риболов. Това е така, защото в законодателството не е предвиден някакъв регистрационен или задължителен уведомителен режим, който надлежно следва да се извърши при необходимост от ремонт на риболовен кораб, за който е издадено разрешително за стопански риболов. Затова, след като липсата на ремонт на риболовния кораб, който да попречи на риболовната дейност, е условие за издаване на заповед по чл.18в, ал.2 от ЗРА, административния орган, преди да издаде акта, е длъжен да изследва и установи наличието или липсата на соченото условие. В конкретния случай това не е направено. 

Отделно от това, разпоредбата на чл.18в, ал.2, от ЗРА, в редакцията и към момента на постановяване на спорната заповед предвижда, че изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице прекратява със заповед действието на разрешителното за стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години: 1. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл.18е; 2. притежателят на разрешителното не изпълнява разпоредбата на чл. 20; 3. е деклариран нулев улов. С оспорената заповед, е прието наличие на предпоставките, визирани в т.1 на чл. 18в, ал.2. Така цитираната редакция на нормата е приета със ЗИД ЗРА, обнародван в ДВ бр.59/2012г., в сила от 06.08.2012г. Разпоредбата е материалноправна, т.е. с действие занапред, поради което регламентираният с нея срок следва да се брои считано не по-рано от тази дата, занапред, доколкото на същата разпоредба не е придадено изрично със същия или друг нормативен акт обратно действие. В този смисъл е императивната разпоредба на чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове, според която обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.

Ето защо, въведеният с разпоредбата 2-годишен срок хипотетично може да се счита изтекъл най-рано на 06.08.2014г., т.е. последицата - прекратяване на разрешителното за стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл.18е, може да се приложи за онези притежатели на такива разрешителни, които отговарят на нормираните предпоставки, най-рано за периода 06.08.2012г.- 06.08.2014г.

Доколкото в конкретното административно производство се претендира липса на издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс в полза на жалбоподателя за периода 01.01.2011г. – 31.12.2012г., то административният орган е придал правно значение на периода от 01.01.2011г. до 06.08.2012г., каквото нито един нормативен акт не му придава. Напротив, преди обнародване на цитираните изменения в ЗРА, включително и през периода 01.01.2011г. – 06.08.2012г. подобна възможност за отнемане на разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав е липсвала и поради тази липса на уредба в законодателството няма как да бъде задължен жалбоподателят да я съблюдава.

По тези съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила и след да бъде отменена.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-375/13.02.2013г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл.18в, ал.2, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), е прекратено действието на безсрочно разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02101216/12.03.2007г., издадено на риболовен кораб, с външна маркировка ПР 211 и име „ПР 211”.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  СЪДИЯ: