Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1758                 30 септември 2013  година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ - ми състав,  в публично  заседание на осемнадесети септември, две хиляди и  тринадесета година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия  Златина Бъчварова                               

административно дело  номер  1171   по описа за  2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на  П.М.Г. *** против Заповед № РД-291 от 13.02.2013 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с която е прекратено действието на безсрочно разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав №02102856 от 06.06.2007 година, издадено за риболовен кораб с външна маркировка Цр 481 и име „Дегема”, за това, че през 2011 година и 2012 година на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл.18е ЗРА.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С доводи за незаконосъобразност, моли съда да отмени оспорваната заповед. В жалбата твърди, че моторна лодка Цр-481 е била в ремонт една година, извършен от февруари 2012 година до февруари  2013 година, поради което за него е налице хипотезата на чл.18в, ал.4 ЗРА, изключваща прилагането на чл.18в, ал.2 ЗРА. Представя доказателства.

Ответникът по жалбата – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взел становище по жалбата. Представил е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № РД-291 от 13.02.2013 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с която е прекратено действието на безсрочно разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав №02102856 от 06.06.2007 година, издадено за риболовен кораб с външна маркировка Цр 481 и име „Дегема”, за това, че през 2011 година и 2012 година на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл.18е ЗРА.

Заповедта препраща към доклад, вх.№Z-2323/01.02.2013 година, на зам. изпълнителния директор на ИАРА относно риболовни кораби, подлежащи на служебно отписване от регистъра на риболовните кораби, към който е приложен списък на последните, на чиито собственици две поредни години не е издавано удостоверение по чл.18е ЗРА, направено е предложение за прекратяване на действието на разрешителното за стопански риболов на корабите от приложения списък, служебното им отписване от регистъра на риболовните кораби и издаване на общ административен акт за разпределяне на свободния капацитет. В този списък под №454 е посочен риболовният кораб на жалбоподателя. /л.21 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК се налагат следните правни изводи:

На първо място, Заповед № РД-291 от 13.02.2013 година е издадена от компетентен орган, в случая от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, съобразно нормата на чл. 18в, ал.2 ЗРА и е в предвидената писмена форма.

  На второ място, в производството по издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че за него не е изпълнена разпоредбата на чл.18в, ал.2, т.1 ЗРА, тъй като съобразно нормата на чл.18в, ал.4 ЗРА алинея 2 от същата разпоредба е неприложима в случаите на неизвършване на риболовна дейност поради ремонт на риболовния кораб. По делото е представен договор за технически ремонт на плавателен съд от 10.02.2012 година, сключен между жалбоподателя, брат му и майка му - наследници на М. Г. Я. като възложител и изпълнител, който следва да извърши основен ремонт на бензиновия двигател на кораб- моторна лодка ЦР-481, да формова наличните пукнатини по корпуса на плавателния съд, цялостно да боядиса корпуса му и да окомплектова кораба с нужните прибори за море, в срок до 10.02.2013 година /л.7 и 8 от делото/. Жалбоподателят обаче, не е изпълнил задължението си, предвидено в нормата на чл.31, ал.1 от Наредба №54 от 28.04.2006 година за водене на регистрите по чл.16 ЗРА, която предвижда уведомителен режим и според която собственикът/ците на риболовен кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби, е/са длъжен/и в 14-дневен срок от настъпване на всяко едно от изброените по-долу събития да уведомят ИАРА, а в случаите по т. 1, 6 и 7 - и НВМС. Сред тези събития са  и спиране извършването на риболовна дейност за срок, по-дълъг от 1 месец /поради ремонт, туристическа дейност и др./ и когато този кораб започва да извършва риболовна дейност. Данни за уведомяване на компетентната администрация  за ремонта на риболовния кораб не са представени, не са представени и такива за възобновяване на риболовната му дейност след като  една година е бил в ремонт, за да бъдат взети предвид при издаване на процесния административен акт, поради което възражението му, че за него не е изпълнена разпоредбата на чл.18в, ал.2, т.1 ЗРА е недоказано.

Отделно от това, заповедта е издадена на основание чл.18в, ал.2, т.1 ЗРА. Нормата на чл.18в, ал.2 ЗРА, в редакцията към момента на издаване на процесната заповед, сочи, че изпълнителният директор на ИАРА прекратява със заповед действието на разрешително за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години:1. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл.18е; 2. притежателят на разрешителното не изпълнява разпоредбата на чл.20; 3. е деклариран нулев улов. В тази редакция разпоредбата на чл.18в, ал.2 ЗРА е приета с §18 от ЗИД ЗРА, обнародван в ДВ, бр.59 от 2012 година, в сила от 06.08.2012 година. Касае се за материалноправна норма, която има действие занапред, предвид липсата на разпоредба, която да й предаде обратно действие. В този смисъл е и императивната норма на чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, според която обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. На разпоредба на чл.18в, ал.2 ЗРА не е придадена обратна сила с изрична разпоредба и поради това тя се прилага само занапред. Още повече, че при установяване в новопредвидения двегодишен срок на някоя от трите предпоставки от хипотезата на чл.18в, ал.2,т.т.1,2 или 3 ЗРА, следва неблагоприятна санкционна последица – издаване на заповед за прекратяване действието на разрешителното за стопански риболов. Подобна хипотеза за отнемане на разрешителното за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав през цялата 2011 година до 06.08.2012 година не е съществувала, поради което и жалбоподателя не е бил задължен през този период да съобразява поведението си с нея.

Ето защо, съдът счита, че неблагоприятните санкционни норми могат да имат действие само занапред, включително и в частта, относно съдържащите се в тях срокове. Въведеният с разпоредбата 2- годишен срок хипотетично може да се счита изтекъл най-рано на 06.08.2014 година, т.е. последицата прекратяване на разрешителното за стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл.18е ЗРА, може да се приложи за онези притежатели на такива разрешителни, които отговарят на нормативните условия, най-рано за периода 06.08.2012 година – 06.08.2014 година.

 По тези съображения, като е приел, че следва да се прекрати действието на безсрочното разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав, издадено на риболовен кораб с външна маркировка Цр 481 и име „Дегема”, тъй като на притежателя му не е издавано удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл.18е ЗРА за 2011 и 2012 година, административният орган е издал заповедта в нарушение на  материалния закон, паради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като не е направил искане за присъждане на такива.

  Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 АПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-380 от 13.02.2013 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с която е прекратено действието на безсрочно разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав №02102856 от 06.06.2007 година, издадено за риболовен кораб с външна маркировка Цр 481 и име „Дегема”, за това, че през 2011 година и 2012 година на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл.18е ЗРА, като незаконосъобразна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                                  СЪДИЯ: