Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1727                 Година 25.09.2013                   Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                               2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1244 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от В.К.К. *** против решение № 40/19.03.2013г. постановено по н.а.х.д. № 272 по описа за 2012г. на Районен съд Средец. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и необосновано. Не споделя мотивите на съда довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като оспорва съставомерността на установените деяния. Твърди, че е ограничено правото му на защита, тъй като от административнонаказващия орган неправилно е приложена санкционната норма на чл.180, ал.1, т.1, предл. 9 от ЗДв.П, като посочва,че такова предложение не е предвидено от законодателя. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът - Началник Районно управление „Полиция” Средец, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Средец е потвърдил наказателно постановление № 399/17.09.2012 на началника на РУ “Полиция” Средец, с което на касатора за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.180, ал.1, т.1,  предл.9 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, както и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от с.з. са наложени наказания “глоба” в размер на 100 лева и един месец “лишаване от право да управлява МПС”. Съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП – нарушенията са правилно установени и квалифицирани, като административнонаказващия орган е приложил относимите санкционни разпоредби. По същество съдът е намерил за доказано, че с поведението си,  жалбоподателят е допринесъл за настъпилото ПТП, за което правилно наказващият орган е наложил предвиденото в чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП наказание, тъй като същият е нарушил правилата за използване на пътното платно. Досежно посочването на предл.9 от цитираната норма съдът е намерил, че е налице техническа грешка, тъй като в посочената алинея няма предл.9, но е обоснован извод, че посоченото процесуално нарушение не е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е преценил, че е налице съставомерност и на второто установено нарушение, тъй като след пътнотранспортното произшествие К. не е спрял, за да установи какви са последиците от него, с което е нарушил задълженията си като участник в ПТП в противоречие с чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наложените административни наказания са възприети от съда за справедливи и определени при отчитане както на смекчаващите, така и на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са частично основателни.

Неправилно първоинстанционния съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление в частта му, в която за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.9 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Съгласно чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП, водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно или управлява технически неизправно пътно превозно средство, извън случаите по чл.179, т.4, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението се наказва с глоба от 20 до 150 лв..

Видно от съдържанието на нормата законодателят е предвидил 5 различни хипотези, тоест липсва предложение 9, което е посочено от наказващия орган в издаденото наказателно постановление. Същевременно в обстоятелствената част на наказателното постановление не са описани конкретните действия, с които е осъществен състава на административното нарушение и не става ясно коя точно хипотеза е приел за приложимата наказващия орган, дали, че касатора е наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство или за престой или за паркиране или за използване на пътното платно или управлява технически неизправно пътно превозно средство. Липсата на словесно описание на приетото за извършено деяние и квалификацията му като нарушение по липсваща в закона разпоредба е съществено процесуално нарушение, тъй като води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво точно деяние е наказано и на какво правно основание. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

Правилно първоинстанционния съд е потвърдил наказателното постановление в частта му, в която за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.1 от с.з. на касатора е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Съгласно посочената разпоредба ”Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието”.

За да е налице съставомерно деяние, хипотезата на горепосочената правна норма изисква специфичен субект на извършване на деянието – „участник в пътнотранспортно произшествие” и съгласно легалната дефиниция на понятието дадена в § 6, т.27 от ДР на ЗДвП, касаторът притежава това качество тъй като с поведението си е допринесъл за настъпването на установеното ПТП. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че той е напуснал местопроизшествието и е установен допълнително от контролните органи по предвидения за това ред, което от своя страна обосновава извод за правомерно ангажиране на административнонаказателната му отговорност на соченото основание.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 40/19.03.2013г. постановено по н.а.х.д. № 272 по описа за 2012г. на Районен съд Средец, в частта с която е потвърдено наказателно постановление № 399/17.09.2012 на началника на РУ “Полиция” – гр.Средец, в частта, с която за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.9 от Закона за движение по пътищата, на В.К.К. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 399/17.09.2012 на началника на РУ “Полиция” – гр.Средец, в частта, с която за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.9 от Закона за движение по пътищата, на В.К.К. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40/19.03.2013г. постановено по н.а.х.д. № 272 по описа за 2012г. на Районен съд-Средец, в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                  2.