Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 1713         Година 20.09.2013          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир  ХРИСТОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1246 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас срещу решение № 105 от 21.03.2013г., постановено по н.а.х.д. № 211 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за неправилно и необосновано. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление, като счита, че безспорно е налице съставомерност на констатираното деяние и не е налице нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – „СДХ” ЕООД, ***, представлявано от управителя С.Х., редовно уведомен, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е отменил наказателно постановление № 02-0203556/14.01.2013 г. на Директор на „Инспекция по труда” Бургас, с което на „СДХ” ЕООД за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като е нарушен и материалния закон по смисъла на чл.54 от ЗАНН. Посочено е, че е налице и нарушение на чл.34, ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушителят е бил известен на контролните органи, като видно от съдържанието на задължителните предписания и доколкото срокът на изпълнение по т.5 от същите е 30.04.2012г., то посочената дата следва да се счита за дата на откриване на нарушителя, от която съответно започва да тече три месечния срок за съставяне на АУАН. Съдът е преценил, че е недопустимо след изтичане на законово определения срок по чл.34 от ЗАНН, действащият контролен орган, при открито вече нарушение, да съставя акт, който да има последица създаване на административнонаказателно правоотношение за нарушение, което вече е установено, с оглед на което е отменил издаденото наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Правилно първоинстанционния съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение е съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В случая, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е деня следващ деня който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания. След като предписанията е следвало да бъдат изпълнени до 30.04.2012г., за административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на тяхното изпълнение още на следващия ден, в случая 01.05.2013г., съответно от тази дата може да се установи нарушението, като е достатъчно от наказващия орган да се констатира само факта на бездействие. Ето защо след като до 30.04.2012г. е следвало да бъдат изпълнени дадените задължителни предписания, срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече на 01.05.2011г. и последният ден, в който трябва да се установи това бездействие е 01.08.2012г.. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 23.10.2012г., след като предвидения в чл.34 от ЗАНН преклузивен срок е изтекъл, поради което правилно първоинстанционния съд е отменил издаденото наказателно постановление.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105 от 21.03.2013г., постановено по н.а.х.д. № 211 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.