Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1714            Година 20.09.2013           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1273 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „УСМ Бургас” АД, ***, представлявано от А.Т.З. и Г.С.К. срещу решение № 737 от 05.04.2013г., постановено по н.а.х.д. № 892/2013г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за необосновано, като счита, че констатираното нарушение представлява „маловажен случай” и в резултат на същото не са настъпили вредни последици. Счита размера на наложеното административно наказание за неправилно определен. Иска се отмяна на съдебното решение и изменение на наказателното постановление, като се определи имуществена санкция в минималния размер предвиден в чл.415в от КТ, а именно 100 лева.

Ответникът – Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна,  имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление НП №02-0203637/03.01.2013г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в от КТ. За да постанови решението си, съдът е приел, че безспорно възнаграждението на работника И.М. за месец май на 2012г. не е изплатено от дружеството-работодател, нито през цитирания месец, нито към датата на извършване на проверката и правилно е прието, че е извършено нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ. Съдът е намерил за неправилен направеният от наказващия орган извод, че нарушението е отстранено веднага след неговото установяване и че от него не са настъпили вредни последици за работника, поради което следва да се наложи имуществена санкция на основание на привилегирования състав на чл.415в от КТ, но е потвърдил наказателното постановление, тъй като не разполага с правомощие да го измени, като приложи правилната санкционна норма на чл.414 ал.1 КТ, тъй като ще наруши принципа забраняващ да се влошава положението на жалбоподателя.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Решението на районния съд е оспорено с искане да бъде отменено и да бъде изменено наказателното постановление, като бъде наложен минималния размер на наказанието предвидено в чл.415в от Кодекса на труда.

Доводите на касаторът, че нарушението представлява маловажен случай са взети в предвид от наказващият орган и поради тази причина той е наложил наказанието по привилегирования състав на чл.415в от КТ, а не по основният състав на чл.414, ал.1 от КТ, в който са предвидени наказания „имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв. Ето защо тези възражения не могат да доведат още веднъж до намаляване на наложеното наказание.

Настоящия касационен състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, според които наказващият орган неправилно е приложил привилегирования състав на чл.415в от КТ, тъй като неизплащането на трудовото възнаграждение на работника води до лишаването му от доходи и средства за препитание, тоест за него безспорно са налице вредни последици, но и в случая нарушението не е отстранено веднага след установяването му, а след съставяне на АУАН. Също така правилно съдът е приел и че след като наказващият орган е приложил санкцията предвидена в чл.415в, вместо санкцията предвидена в основния състав на чл.414, ал.1 от КТ, то той няма правомощието да влошава положението на жалбоподателят, поради което е потвърдил наказателното постановление.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 737 от 05.04.2013г., постановено по н.а.х.д. № 892 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                               2.