Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1702         Година 17.09.2013        Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на десети септември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1287 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Юлия 2003” ЕООД, гр.***, представлявано от управителя Ю.Б.Г. против заповед № 308/11.04.2013г. на Кмета на Община Несебър. Със заповедта е наредено на жалбоподателя да премахне преместваем обект – „ПАВИЛИОН № 4”, с приблизителни размери 1,50м./1,00м. и височина 2,00м., изпълнен от алуминиева конструкция, поставен в имот с идентификатор 51500.505.329 по КККР на к.к.”Слънчев бряг-запад”, община Несебър собственост на „Слънчев бряг” АД и в имот с идентификатор 51500.505.270 по к.к.”Слънчев бряг-запад”, община Несебър собственост на „Юлия 2003” ЕООД. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като дружеството е лишено от възможността да участва в производството, същото така твърди се, че в заповедта са допуснати неточностти, тъй като имота собственост на дружеството се намира в к.к.”Слънчев бряг-изток”, а не к.к.”Слънчев бряг-запад”, община Несебър.

Ответникът – Кмета на Община Несебър, редовно уведомена, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение с което да се отхвърли жалбата като неоснователна и да му се присъдят направените по делото разноски.

Заинтересуваната страна„Слънчев бряг” АД, к.к.”Слънчев бряг, община Несебър, редовно уведомена, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ и е допустима, като подадена от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

До РДНСК Югоизточен район е изпратен сигнал от „Слънчев бряг” АД (л.37-38 от делото), че върху имоти собственост на дружеството, а именно 51500.505.270, 51500.505.329 и 51500.505.328 са разположени обекти от „Юлия 2003” ЕООД, без знанието и съгласието на „Слънчев бряг” АД. В сигнала е направено искане да се извърши проверка на място и ако се установи, че са налице незаконни строежи да се издаде заповед за премахването им с адресат „Юлия 2003” ЕООД, а в случай, че обектите са преместваеми по смисъла на чл.56 от ЗУТ да се препрати сигнала и констатации до кмета на Община Несебър, за произнасяне по компетентност.

До кмета на Община Несебър е изпратено писмо изх.№ ОН-50601-145/02.08.2012г. на началника Регионален отдел Национален строителен контрол Бургас, РДНСК Югоизточен район (л.35-36 от делото), в което се сочи, че при извършена проверка от служители на РО НСК гр.Бургас е установено, че в близост до хотел „Юлия” в ПИ с идентификатори  51500.505.270, 51500.505.329 и 51500.505.328, находящи се в к.к.”Слънчев бряг-изток” са поставени петнадесет броя преместваеми обекти, за които не са представени разрешения за поставяне и подлежат на премахване по реда на чл.57а от ЗУТ.

Констативен акт № 19/15.03.2013г. (л.15-16 от делото), е съставен от служители на Община Несебър за  извършена проверка на преместваем обект „ПАВИЛИОН № 4 CAHNGE”, с размери 1,50м./1,00м. и височина 2,00м., изпълнен от алуминиева конструкция, поставен в имот с идентификатор 51500.505.329 /улица/ по плана на к.к.”Слънчев бряг-изток”, община Несебър собственост на „Слънчев бряг” АД и в имот с идентификатор 51500.505.270 по к.к.”Слънчев бряг-изток”, община Несебър собственост на „Юлия 2003” ЕООД. В акта е посочено, че собственик на обекта е „Юлия 2003” ЕООД, а ползвателя е неизвестен. При проверката на място не са представени документи удостоверяващи, че обекта е разположен в съответствие с изискванията на Наредба № 10 на ОС-Несебър за разполагане на обекти върху терен общинска собственост, а при извършената справка в съответния регистър е установено, че към момента на проверката за обекта няма издадено разрешение за поставяне. Към констативния акт е приложена схема (л.17 от делото), в която обекта е обозначен.

С писмо изх.№ 92-00-1515/20.03.2013г. (л.19 от делото) на „Юлия 2003” ЕООД са изпратени 10 бр. констативни актове между които е посочен и констативен акт № 19 за павилион № 4. Писмото е изпратено с куриерска фирма и е върнато с отбелязване, че на адреса няма такава фирма. След връщане на писмото, констативния акт е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, за което по делото са представени две служебни бележки (л.18 от делото).

Със заповед № 308/11.04.2013г. на Кмета на Община Несебър е наредено на „Юлия 2003” ЕООД да премахне преместваем обект – „ПАВИЛИОН № 4”, с приблизителни размери 1,50м./1,00м. и височина 2,00м., изпълнен от алуминиева конструкция, поставен в имот с идентификатор 51500.505.329 по КККР на к.к.”Слънчев бряг-запад”, община Несебър собственост на „Слънчев бряг” АД и в имот с идентификатор 51500.505.270 по к.к.”Слънчев бряг-запад”, община Несебър собственост на „Юлия 2003” ЕООД. В мотивите на заповедта е посочено, че за преместваемия обект няма одобрена схема за поставяне и не е издавано разрешение за поставяне.  

Заповедта е обжалвана от „Юлия 2003” ЕООД с жалба вх.№ 92-00-2556/26.04.2013г.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваната заповед № 308/11.04.2013г.  е издадена от кмета на община Несебър, с оглед правомощията предоставените му с нормата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ.

Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата предвидена от законодателя, като е съставен констативен акт по чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Ирелевантни за настоящият правен спор са изложените в жалбата  възражения, относно съставянето на констативния акт извън сезона, тъй като законодателя не е предвидил като задължение на административния орган да извършва проверки по спазване на изискванията за поставяне на преместваеми обекти само в определени сезони и то в присъствието на лицата които са ги поставили.

Констативния акт е редовно съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, след като дружеството не е открито на обявения в Търговския регистър адрес. Въпреки това дори и да се приеме, че дружеството не е надлежно уведомено за започналото производство и съставения констативен акт,  правото му на защита не се явява ограничено, с оглед възможността му да обжалва крайния акт - процесната заповед, в което производство могат да се оспорят и констатациите изложени в акта.

Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и е мотивирана, тъй като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването и.

Видно от направеното описание на обекта в съставения констативен акт, той не се явява строеж по смисъла на даденото от законодателя легално определение в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, като същевременно не е налице спор между страните относно определянето му като преместваем по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, поради което той подлежи на премахване по реда на чл.57а от ЗУТ.

Съгласно нормата на чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.

Съгласно нормата на чл.57а, ал.1 от ЗУТ, обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 се премахват, когато: 1.са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Констатираната от административния орган липса на разрешение за поставяне на обекта е фактическото основание за издаване на оспорената заповед, като от жалбоподателя нито се твърди, че притежава такова разрешение, нито ангажира доказателства в тази насока. Ето защо, след като безспорно се установява, че в случая се касае за преместваем обект, поставен без изискващото се по силата на закона разрешение, то са налице предпоставките по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, за неговото премахване.

Неоснователно е направеното възражение, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като съдържа неверни обстоятелства, а именно имота на дружеството се намира в к.к.”Слънчев бряг-изток”, а не к.к.”Слънчев бряг-запад”, община Несебър. Действително неправилно е посочено в заповедта, че имота се намира в к.к.”Слънчев бряг-запад” вместо в к.к.”Слънчев бряг-изток”, но това обстоятелство не е съществено процесуално нарушение, доколкото имота е надлежно идентифициран с посочване на неговия идентификатор по Кадастралната карта на гр.Несебър. Също така обекта по отношение на който е издадена заповедта е индивидуализиран посредством външните му белезите, посочени както в констативния акт, така и в обжалваната заповед и в хода на административното и съдебното производство, не е било налице съмнение относно обстоятелството кой е обекта предмет на обжалваната заповед. Ето защо, неточното посочване на местонахождението на имота в който е разположен преместваемия обект не би могло да доведе до незаконосъобразност на обжалваната заповед.

В случая неправилно административния орган е приел, че за да бъде поставен обекта е необходимо да е налице одобрена схема за разполагане, каквито се изискванията на чл.9, ал.1, чл.15 и чл.17 от Наредба № 10 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Несебър. Съставянето на такава схема за имоти, които са собственост на физически и юридически лице не намира законово основание в нормата на чл.57, ал.5 от ЗУТ и въздигането и в предпоставка за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, в частни имоти е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.56, ал. 2 ЗУТ делегира на Общинския съвет правомощие да установи с наредба единствено реда, по който се издава разрешението, но не и материалноправните основания за издаването му, каквото се явява изискването за съставяне на схеми за имоти собственост на физически и юридически лица. Предвид това нормите на чл.9, ал.1, чл.15 и чл.17 от Наредба № 10 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Несебър противоречат на чл.12 от Закона за нормативните актове, съгласно който актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден, както и в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗНА, съгласно който нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Съгласно чл.15, ал.3 ЗНА, ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, които в случая е Закона за устройство на територията. Ето защо,  неправилно в процесната заповед е прието, че за да бъде поставен процесния преместваем обект е необходима одобрена схема от главния архитект на общината, но въпреки това, заповедта не е незаконосъобразна, доколкото е налице другото посочено основание за нейното издаване, а именно липсата на разрешение за поставяне на обекта, съобразно изискванията на чл.56 от ЗУТ.

В случая не е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Кмета на общината се явява административния орган който следи за законосъобразното поставяне на преместваеми обекти на територията на общината. При правилно установеното наличие на основания по чл.57а, ал.1 от ЗУТ за премахване на процесния обект, след изпълнение на законоустановената процедура, заповедта е издадена в съответствие с целта на закона - да не се допуска незаконно поставяне на преместваеми обекти.

С оглед на изложеното жалбата на Юлия 2003” ЕООД, гр.Пловдив против заповед № 308/11.04.2013г. на Кмета на Община Несебър е неоснователна и на основание чл.172 ал.2, следва да бъде отхвърлена.

Съгласно чл.143, ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. на Общото събрание на колегиите при Върховният административен съд на Република България в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Ето защо при този изход на спора и поради направено своевременно искане, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника 150 лева юрисконсултско възнаградени, на основание  чл.7, ал.1, т.4, във връзка с чл.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Юлия 2003” ЕООД, гр.***, представлявано от управителя Ю.Б.Г. против заповед № 308/11.04.2013г. на Кмета на Община Несебър.

ОСЪЖДА „Юлия 2003” ЕООД, гр.***, представлявано от управителя Ю.Б.Г. да заплати в полза на Община Несебър юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ: