Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  1757                 30 септември 2013   година                град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ -ми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:                                              

                                                                                  Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия Бъчварова, административно дело номер 1301 по описа  за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по оспорване на областен управител на област с административен център – гр. Бургас, обективирано в Заповед №РД-09-47 от 14.05.2013 година, на Решение №578 на Общински съвет – Поморие, по т.50 от дневния ред на заседание, проведено на 25.04.2013 година и отразено в протокол №24, с което на основание чл.24а, ал.4 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ е определено следното условие за разпределяне броя таксиметрови автомобили между превозвачите, а именно: превозвачът и данъчно задълженото лице да са регистрирани на територията на Община Поморие.

В заповедта, с която е оспорено цитираното решение на Общински съвет - Поморие се навеждат доводи за неговата незаконосъобразност като прието в нарушение на материалния закон. Твърди се, че приетото решение противоречи на чл.3, ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, на чл.19, ал.2 от Конституцията на РБ, както и на чл.24, ал.3 и 4 от Наредба №34/06.12.1999 година за таксиметров превоз на пътници.

Областен управител на област с административен център – гр. Бургас, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, поддържа оспорването. Иска се отмяна на решението на Общински съвет- Поморие като неправилно по изложените в мотивите на заповедта съображения. Не ангажира допълнителни  доказателства.

Ответникът Общински съвет- гр. Поморие, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по оспорването.

Административен съд – Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази приложените по делото писмени доказателства и закона, намира оспорването за основателно, като приема за установено следното от фактическа страна:

С докладна записка, №ОС-194 от 29.03.2013 година, кметът на Община Поморие е предложил  на Общински съвет – Поморие, относно искане на таксиметровите превозвачи, да приеме решение, с което да се определи следното условие за разпределяне броя на таксиметровите автомобили между превозвачите, а именно: превозвачът и данъчно задълженото лице да са регистрирани на територията на Община Поморие/л.49 от делото/.

Докладната записка е обсъдена в постоянната Комисия по законност и обществен ред /л.50 от делото/ .

Видно от пълния протокол на заседанието, проведено на 25.04.2013 година, по т.50 от дневния ред и отразено в Протокол №24, Общински съвет – Поморие, по докладната записка на кмета на Община, е приел решение №578, с което на основание чл.24а, ал.4 от Закона за автомобилните превози, е определил следното условие за разпределяне броя на таксиметровите автомобили между превозвачите, а именно:превозвачът и данъчно задълженото лице да са регистрирани на територията на Община Поморие.

 Това решение на Общинския съвет е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Областен управител на област с административен център – Бургас е оспорил решение на Общински съвет – Поморие. Съгласно ТР № 5/10.12.2008 г. по т. д. № 20/2007 г. на ОСК на ВАС, "Областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Следователно, същото представлява индивидуален административен акт и подлежи на оспорване от Областния управител.

Оспорването е извършено в предвидения в закона срок и от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия,  който при констатирана материална  незаконосъбразаност на акта на Общински съвет – Поморие е сезирал съда.

На първо място, Решението на Общински съвет – Поморие е валидно като постановено от компетентен орган съобразно неговите териториални и материални компетенции. Общинският съвет е орган на местното самоуправление, чиито териториални компетенции обхващат територията на съответната община, в случая на Община – Поморие.

Оспореното решение е в предвидената от закона писмена форма и при неговото приемане не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът споделя доводите на областния управител за незаконосъобразност на оспореното решение.

При цялостния контрол за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 АПК, съдът установи нарушения както на нормите на чл.3, ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, така и на чл.24, ал. 4 от Наредба №34 от 06.12.1999 година за таксиметров превоз на пътници/Наредба №34/, както следва:

Разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност/ ЗОАРАКСД/ предвижда, че при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията. А съобразно нормата на чл.24, ал.4 от Наредба №34 Общинският съвет определя броя таксиметрови автомобили, работещи на територията на общината, както и реда, и условията за разпределение на общия брой на автомобилите между превозвачите.

Видно от съдържанието на процесното решение, прието на основание чл.24а, ал.4 от Закона за автомобилните превози, като се въвежда допълнително условие за разпределяне броя таксиметрови автомобили между превозвачите като превозвачът и данъчно задълженото лице да са регистрирани на територията на Община Поморие, по същество създава ограничение и тежест, които ограничават конкуренцията по смисъла на  чл.3, ал.2 ЗОАРАКСД. Всъщност целта на закона е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление /чл.1, ал.2 ЗОАРАКСД/.

Правното основание за приемане на решението е нормата на чл.24а, ал.4 ЗАвтП, преповторена в правилото на чл.24, ал.4 Наредба №34, която регламентира правомощията на Общинския съвет да определя броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, както и условията и реда за разпределянето им между превозвачите, но касае единствено и само броя на таксиметровите автомобили и реда и условията за разпределянето им между превозвачите, а не вменяването допълнителни задължения на превозвачът и данъчно задълженото лице, да са регистрирани на територията на Общината, какъвто е конкретният случай. На практика едни стопански субекти са поставени в по-благоприятно положение от други без да са изложени мотиви и при липса на правно основание за това. Освен това, с атакуваното решение на общинския съвет е предвидено превозвачът и данъчно задълженото лице, да са регистрирани на територията на община – Поморие, като не става ясно за какъв вид регистрация става въпрос. Така например, с чл.1 от  Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ се предвижда гражданска регистрация, приложима само за физическите лица и изразяваща се във вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. В Търговския закон е предвидено регистърно производство по отношение на лицата, упражняващи търговска дейност, но правните термини, индивидуализиращи търговеца са седалище и адрес на управление, които не фигурират в оспорения акт. Законодателството ни предвижда и друг вид регистрация, тази по Закона за регистър БУЛСТАТ /ЗРБ/, уреждащ редът и начинът за единна регистрация в регистър БУЛСТАТ и за връзките на регистър БУЛСТАТ с други регистри и информационни системи – арг. чл.1 от ЗРБ. Както вече беше посочено, в оспореното решение липсва яснота какъв вид регистрация е имал предвид общинския съвет, а това прави от своя страна невъзможен контрола за законосъобразност на приетия акт.

В допълнение следва да се посочи, че на заседание, проведено на 08.02.2013 година, отразено в протокол №20, т.7 от дневния ред, Общински съвет- Поморие е приел решение №453, с което по т.3 е прието, че лиценз се издава на лица с адресна регистрация с постоянен или настоящ адрес в Община Поморие. Със заповед №РД-09-16/21.02.2013 година областния управител е върнал за ново обсъждане  цитираното решение на общинския съвет, който с последващо свое решение е отменил решение №453/08.02.2013 година, в частта му по т.3.

Отделно от изложеното, е налице е хипотезата на чл.156, ал.3 АПК, според която оттегленият акт може да бъде издаден отново само въз основа на нови обстоятелства.

Оспореното в това производство решение на Общинския съвет по съдържание повтаря отмененото №453/08.02.2013 година, в частта му по т.3.

Ноторен факт е, че оттеглянето на оспорения акт е действие, обратно на издаването му. С него административният орган едностранно прекратява правата и задълженията, които е разпоредил с акта. То е форма на отзива, при което контролен орган се явява самият издател на акта. Оттегленият акт не може да бъде издаден повторно на същите фактически основания, а ако бъде издаден, новият акт е материално незаконосъобразен. В случая, процесното решение е издадено на основание чл.24а, ал.4 ЗАвтП, а отмененото решение е издадено на основание чл.24, ал.3 и 4 от Наредба №34, а както бе посочено по-горе правната норма от ЗАвтП е идентична с тази от Наредба №34-чл.24, ал.4. Липсват данни за нови обстоятелства, които да обосноват издаването, респ. приемането на новото решение с подобно съдържание. Следователно и на това основание е налице незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Ето защо, разгледано по същество, оспорването е основателно, поради което и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас, VІІІ - ми състав

 

Р   Е  Ш   И:

 

ОТМЕНЯ по оспорване на Областен управител на област с административен център – гр. Бургас, обективирано в Заповед №РД-09-47 от 14.05.2013 година, Решение №578 на Общински съвет – Поморие, по т.50 от дневния ред на заседание, проведено на 25.04.2013 година и отразено в протокол №24, като незаконосъобразно.

         РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.                                                                                   

                                                       

 

 

                                                              СЪДИЯ: