Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 1722        Година 24.09.2013        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1328 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Петров и Петерс” ООД, гр.Ямбол, ул.”Стефан Караджа” № 82, представлявано от управителя инж.П.Х.П. срещу решение № 115/21.03.2013г., постановено по н.а.х.д. № 41 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати множество съществени нарушения, като направените от контролните органи изводи не съответстват на събраните по делото доказателства. Посочва, че са налице основания за прилагане на привилегирования състав на чл.415в от КТ, тъй като деянието представлява „маловажен случай” и от същото не са настъпили вредни последици. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно намаляване размера на наложената имуществена санкция.

Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция ”Главна инспекция по труда”, гр.София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е потвърдил наказателно постановление № 23-2305984/07.12.2012 г. на изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда”, с което на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл. 152 от КТ. За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. По същество е преценил, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за установеното нарушение, тъй като същото в качеството си на работодател не е осигурило изискващата се междудневна почивка на работника М.А.. Наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева е правилно определена, съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН и напълно съответстваща на тежестта на нарушението.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящия съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяването на административното нарушение и налагането на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, който заедно с възраженията на касатора, съдът е разгледал и обсъдил  всестранно и обективно. В съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, съдът е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Правилно първоинстанционния съд е потвърдил оспореното наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на касатора за вмененото му административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ „работникът има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа”. По силата на чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в ресторант „Релакс” в к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър стопанисван от касатора, служители на Дирекция “Инспекция по труда” са констатирали, че работодателят не е осигурил непрекъснатата междудневна почивка на М.А. на длъжност “барман”. Видно от представения в хода на проверката график за разпределение на работното време за м.юни 2012г., отчитащ явяването на Ангелова на работа, тя е била на работа на 02.06.2012г. от 17,00ч. до 22,00ч. и на 03.06.2012г. от 08,00ч. до 14,30ч., като така посочените факти надлежно очертават съставомерността на деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора.

Представената едва при подаване на писмените възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение Заповед № 15/01.06.2012г. за промяна на работното време на междинната смяна от 15,00ч. до 20,00ч. не променя обстоятелствата по установената фактическа обстановка и не може да обоснове извод за отпадане административнонаказателната отговорност на работодателя. В случая, според настоящия съдебен състав се касае за защитна теза, тъй като тази заповед макар и да се твърди, че е издадена на 01.06.2012г., не е представено в хода на извършената проверка на място на 14.07.2012г. и при представянето на изисканите от дружеството документи в сградата н Дирекция „ИТСО” София, съответно съставения АУАН е подписан без възражения. Ето защо, правилно първоинстанционния съд не е кредитирал тази заповед, като изложените от него мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.

Доводите на касатора обосновали искането за прилагане на привилегирования състав на чл.415в от КТ, съдът намира за неоснователни. В случая нормата на чл.415в от КТ не намира приложение, доколкото за да бъде приложена е необходимо наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му, по реда предвиден в КТ и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Тези предпоставки не са налице, след като лицето М.А. е била лишена от полагащата и се 12 часова междудневна почивка и за нея безспорно са налице вредни последици, които не могат да бъдат преодолени и отстранени, чрез последващи действия на работодателя било чрез заплащане, било чрез предоставяне на допълнителна почивка.

Неоснователни са и възраженията досежно прекомерността на наложената имуществена санкция и направените искания за намаляне на нейния размер. В случая наложената имуществена санкция е в предвидения от законодателя минимален размер, поради което същия не би могъл да бъде намален с оглед нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, предвиждаща забрана да се определя наказание под предвидения най-нисък размер.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115/21.03.2013г., постановено по н.а.х.д. № 41 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                           

 

                                                                2.