Р Е Ш Е Н И Е

 

         Номер 1725       Година 25.09.2013          град Бургас

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на дванадесети септември април две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:        

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1363 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, гр.София срещу решение № 721 от 03.04.2013г., постановено по н.а.х.д. № 165 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага подробни доводи за съставомерност на констатираното деяния, като твърди, че същото е установено по категоричен и несъмнен начин. Иска се отмяна съдебния акт и потвърждаване на наказателно постановление.

Ответникът – С.Б.С. ***, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, отмяна на решението на районния съд поради липса на мотиви и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, има ща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 11011572/10.12.2012г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция - гр.София с което на С.Б.С. в качеството му на кмет на Община Камено, на основание чл.32, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.65 от НВМОП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл.3, ал.2, във връзка с чл.1, ал.1 и ал.2, т.2 от НВМОП. За да постанови решението си съдът е приел, че при извършена проверка на 17.10. 2012г. от АДФИ било констатирано, че жалбоподателят като кмет на Община Камено в качеството си на възложител на малки обществени поръчки не е взел решение за откриване на процедура за малка обществена поръчка-открит конкурс за доставка на хранителни и нехранителни продукти. По същество съдът е преценил, че с деянието си същият е нарушил чл.3, ал.2 от НВМОП, но предвид обстоятелството, че наредбата е отменена е обоснован извод за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН, който е по-благоприятен за дееца и издаденото наказателно постановление е отменено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

С процесното наказателно постановление лицето е санкционирано за нарушение на НВМОП, като при наличие на нормативно задължение за това, не е взел решение за възлагане на малка обществена поръчка по реда на чл.3, ал.2 от НВМОП, чрез „открит конкурс” за доставка на хранителни и нехранителни продукти по обособени позиции, а вместо това са доставени хранителни продукти от доставчици въз основа на фактури, без наличието на действащи договори, общо на стойност 76 252,96лв. в нарушение на чл.3, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1 и ал.2, т.2 от НВМОП.

Съгласно чл.3, ал.2 от НВМОП „Възложителите вземат решение за възлагане на малка обществена поръчка чрез открит конкурс, освен ако са налице условията за договаряне с покана”, като в чл.1, ал.2, т.1 от Наредбата е посочено, че „малки обществени поръчки са обществени поръчки, които имат следните стойности без данък върху добавената стойност: за доставки - по-малка или равна на 180 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната - по-малка или равна на 250 000 лв.”.

С § 2 от Постановление № 38 на Министерския съвет от 23 февруари 2012г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет /ДВ, бр.17 от 2012 година/, в сила от 26.02.2012г. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки е отменена, с изключение на разпоредбата на чл.34, ал.6 от НВМОП, която се отменя от 1 април 2012г. Видно от изложеното в случая, както към момента на съставянето на АУАН – 17.10.2012г., така и към момента на издаването на НП – 10.12.2012г. НВМОП е отменена и вмененото на С.Б. административно нарушение не е било обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.   

Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, но ако до влизането в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В този смисъл правилно районният съд е съобразил действието на по-благоприятния закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и е преценил, че не съществува възможност за налагане на административно наказание по отменената вече НВМОП. След цялостната отмяна на НВМОП, включително и нормата на чл.65 от същата, която препраща към санкционната разпоредба на чл.32 ЗАНН, към датата на издаване на НП е отпаднало и не съществува подобно препращане, следователно не е налице законово основание наказващия орган да наложи санкция по чл.32, ал.1 ЗАНН. Понастоящем ЗОП вече се явява специален закон, предвидени са и опростени процедури - новата глава VІІІ А - за обществени поръчки с малка стойност, дотогава уреждани в НВМОП, но както в нея, така и гл.ХІІІ “Административнонаказателни разпоредби”, няма регламентирано от законодателя препращане към чл.32, ал.1 ЗАНН, напротив в ЗОП са предвидени  самостоятелни санкционни състави, съдържащи наказания, определени по вид и размер. Доколкото общата санкционна норма на чл.32, ал.1 от ЗАНН, няма самостоятелно действие, последното винаги е обусловено от наличието на препращаща норма, която обаче в случая вече не съществува, то въпросната наказателна разпоредба не може да се приложи.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 721 от 03.04.2013г., постановено по н.а.х.д. № 165 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                               2.