РЕШЕНИЕ

 

     1234                       дата 09 юли 2015 год.                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 22 юни  2015 год.,

в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: …………………………

 

разгледа адм. дело № 1471 по описа за 2014год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 021302023/14.01.2014г. издаден от началник сектор „Ревизии“ и старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 182/23.06.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който, в тежест на търговското дружество “Сюрприз Комерс” ООД, гр.Карнобат, са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчен период м.10.2008г. поради непризнато право на данъчен кредит в размер на 2800лв. поради нарушение на чл.71, т.1 от ЗДДС по фактура, издадена от „Колев Комерс“ ООД, както и задължение за ДДС в данъчен период м.04.2013г. поради извършена корекция на ползван данъчен кредит в размер на 123 705,12лв., доначислен от органа по приходите по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС, ведно със съответните лихви. Начислени са и задължения за лихви поради несвоевременно внесен в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС деклариран за внасяне ДДС за м.11.2008г., м.05.2009г., м.06.2009г., м.11.2009г., м.12.2009г., м.04.2010г., м.08.2011г. с размер на лихвата конкретно посочен за всеки един от данъчните периоди. 

Жалбоподателят “Сюрприз Комерс” ООД обжалва издадения ревизионен акт като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е бил надлежно представляван в проведеното ревизионно производство. Оспорва фактическите констатации на органа по приходите като необосновани и счита, че не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на ревизионния акт. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от  управителя на дружеството Т.Т., която поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски, представя подробни писмени бележки по съществото на спора. С писмените бележки са представени и доказателства, които съдът не взема предвид, тъй като са представени след обявяване на делото за решаване, а страната не иска отмяна на хода по същество и връщане на делото с насрочване на съдебно заседание за приемането им. 

Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП”– Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, претендира възнаграждение, също представя писмена защита, както и доказателства към нея, които на изложеното по-горе основание също няма да бъдат обсъждани от съда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Със Заповед № 1301270/30.05.2013г. на началник сектор в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Бургас, изменена впоследствие със заповед № 1302023/09.09.2013г. е възложено извършването на ревизия на търговското дружество „Сюрприз Комерс” ООД, с предметен обхват – установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2008г.-31.12.2012г., данък по чл.194-204 от ЗКПО за същия период, както и задължения за ДДС за периода 01.05.2008г. – 30.04.2013г. Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № 1302023/22.11.2013г., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № 021302023/14.01.2014г. от началник сектор „Ревизии“ и старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, с който, в тежест на търговското дружество  са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчен период м.10.2008г. в размер на 2800лв. поради непризнато право на данъчен кредит, в данъчен период м.04.2013г. в размер на 123420,49лв., ведно с лихва в размер на 8366,80лв., установено на основание чл.79, ал.3 от ЗДДС, както и начислени лихви поради деклариран, но несвоевременно внесен ДДС в данъчен период м.11.2008г. – 1519,20лв., м.05.2009г. – 153,21лв., м.06.2009г. – 350,15лв., м.11.2009г. – 1079,36лв., м.12.2009г. – 46,30лв., м.04.2010г. – 263,72лв. и м.08.2011г. – 4,07лв. При оспорването по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 182/23.06.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на НАП.

За данъчен период 01.10.2008г. - 31.10.2008г. органът по приходите е установил задължение на дружеството по ЗДДС в размер на 2 800,00 лева и лихва 0,00 лева, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадена от „Колев Комерс” ООД данъчна фактура № 5604/27.10.2008г. с данъчна основа 1 553,27лв. и начислен ДДС 310,65лв., въведена в дневника за покупки с данъчна основа 15 553,27лв. и начислен ДДС 3 110,65лв. На „Сюрприз Комерс” ООД е връчено ИПДПОЗЛ изх.№ ИТ-00-14140/24.10.2013г., в отговор на което е представено копие на фактурата и разпечатка на осчетоводяване на сторнирането на сумите по сметка 304/1, 401, 4531 и 501. От органа по приходите е установено, че с операция 3054 са сторнирани счетоводните записвания по фактура № 5604/27.10.2008г., като с операция 5775 е извършено счетоводното записване относно разплащането по документа, но отново с грешна стойност. Прието е, че дружеството е нарушило изискванията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит визирано в чл.71, т.1 от ЗДДС и няма право на приспадане на ДДС в размер на 2 800,00 лева за данъчен период м.октомври 2008г.

За данъчен период 01.04.2013г. - 30.04.2013г. е извършена корекция на ползван данъчен кредит в размер на 123 705,12 лева, доначислен от органа по приходите по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС, във връзка с констатирана липса на стоки на обща стойност 618 525,62лв. и дължима лихва 8 366,80 лева. С протокол № 1305625/19.07.2013г. са приобщени налични в досието на задълженото лице протоколи обр.№ Кд-78№0119073/02.04.2013г. и № 0118939/03.04.2013г. за извършена проверка в стопанисвания от дружеството търговски обект – супермаркет „Сюрприз“, находящ се в гр.Бургас, ул. „Перущица“ №57. Протоколите обективират извършена от органа по приходите инвентаризация, предхождаща двудневно наблюдение в търговския обект, като стоките са описани ръчно в описи, съдържащи информация за вид стока, количество, вид опаковка, единична продажна цена и обща стойност. Съставени са 20бр. описи и е установена обща стойност на стоковите наличности в размер на 17062,10лв. Попълнена е таблица за извършените доставки за деня на проверката 02.04.2013г. – 1520,47лв. От ревизирания търговец са представени оборотна ведомост на синтетични сметки с натрупване от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., справка за продадени цигари в дните за наблюдение - 02.04 - 03.04.2013г. и справка за стоковите наличности към 31.03.2013г. на обща стойност 20 088,47лв. От представената оборотна ведомост е констатирано началното салдо на сметка 304 „Стоки" към 01.01.2013г.  - 618190,33лв. За периода от 01.01.2013г. до 31.03.2013г. дебитният оборот по сметката е установен в размер на 136 453,80лв., а кредитният - 120976,42лв. Към 31.03.2013г. крайното салдо на сметка 304 „Стоки" е посочено, че е 633 667,71лв. С отчет на фискалната памет от 01.04.2013г. до 03.04.2013г. е констатиран  общ оборот 6 102,35лв., в т.ч. ДДС 1017,06лв. Ревизиращият екип е определил средна надценка на стоките за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2013г. - 17,64 %, като горестоящият орган е уточнил, че тя е изчислена като съотношение на приходите от продажби и отчетната стойност на продадените стоки. За отчетения оборот за периода 01.04. - 03.04.2013г. е изчислено, че следва да се изпишат стоки на стойност 4322,75лв. Предвид това, органът по приходите е установил налични стоки по счетоводни данни към момента на инвентаризацията на стойност  630612,01лв. Това салдо е съпоставено с покупната цена на стоките - 12086,39лв., която е получена по обратен ред, след като установената стойност на налични при инвентаризацията стоки в размер на 17 062,10лв. е намалена с ДДС 20 % и надценка 17,64 %. Констатирано е различие със счетоводните данни в размер на 618525,62 лв. Съобразно така установеното, ревизиращият орган е обосновал извод, че стоките, които не са установени като налични при инвентаризациите, са липсващи. Изхождайки от това, че при покупката им е ползван пълен данъчен кредит, на основание чл.79, ал.З от ЗДДС, органът по приходите е начислил ДДС в размер на 123705,12 лв. върху стойността на установените липси на стоки - 618525,62 лв. за данъчен период м. април 2013г.

С ревизионния акт също така начислени лихви поради деклариран, но несвоевременно внесен ДДС в данъчен период м.11.2008г. – 1519,20лв., м.05.2009г. – 153,21лв., м.06.2009г. – 350,15лв., м.11.2009г. – 1079,36лв., м.12.2009г. – 46,30лв., м.04.2010г. – 263,72лв. и м.08.2011г. – 4,07лв.

 

Ревизионният акт е частично незаконосъобразен.

Решаващият извод на органа по приходите, че ревизираното лице неправомерно е ползвало данъчен кредит в размер на 2 800лв. за данъчен период м.10.2008г. е обоснован и се подкрепя от данните по делото. Безспорно е, че данъчна фактура № 5604/27.10.2008г.  издадена на „Сюрприз комерс“ ООД от „Колев Комерс” ООД е с данъчна основа 1 553,27лв. и начислен ДДС 310,65лв., като същата е въведена в дневника за покупки с данъчна основа 15 553,27лв. и начислен ДДС 3 110,65лв., което се дължи на техническа грешка. В хода на ревизионното производство от дружеството е представена разпечатка на коригиращите операции на сметка 304/1 Стоки, 401/Доставчици, 4531/ДДС на покупките и 501/Каса, като с операция 3054 са сторнирани счетоводните записвания по спорната фактура, но коригиращата  операция не е намерила отражение в отчетния регистър по чл.124, ал.1 т.1 от ЗДДС – дневника за покупки за данъчен период м.октомври 2008г., както и в следващите периоди до 30.04.2013г. и не е констатирано намаление на данъчната основа. Този извод се подкрепя и от констатациите на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, което е установило, че действително е допусната техническа грешка и са извършени коригиращи операции на сметки 304/1, 401, 4531 и 501, които са отразени в счетоводството в намаление на стойността без обаче да е отразена корекция на ползван данъчен кредит в Дневника за покупки към датата на корекцията. Ето защо правилно е прието от органа по приходите, че за разликата между отразеното в дневника за покупки и посоченото в съответната данъчна фактура не са изпълнени условията на чл.68, ал.1 от ЗДДС, тъй като лицето не притежава данъчен документ по чл.71, т.1 от ЗДДС за частта на констатираната грешка (15553,27-1553,27 = 14000 х 20% = 2800), което обосновава извод, че правилно е отказано право на данъчен кредит по горепосочената фактура до размер от 2 800 лева. Жалбата в тази нейна част следва да се отхвърли като неоснователна.

Както се посочи по-горе,  за данъчен период м.04.2013г. от органа по приходите е констатирана липса на стоки в стопанисвания от дружеството търговски обект супермаркет „Сюрприз“, находящ се в гр.Бургас, ул. „Перущица“ №57., поради което е извършена корекция на ползван данъчен кредит на основание чл.79, ал.3 от ЗДДС в размер на 123 705,12лв. Съгласно нормата на  чл.79, ал.3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. В тази част от предмета на делото спорът е дали действително са били налице констатираните от органа липси и какъв е техния действителен размер.

За да обоснове извод за липса на стоки, органът по приходите е извършил проверка в търговския обект, за което е съставил два протокола № 0118939/03.04.2013г. и № 0119073/02.04.2013г., в които е посочено, че е присъствал управителя на търговеца Т.Т., срещу нейното име има подпис, но назначената по делото графологична експертиза установи, че подписът не е положен от нея. По време на проверката са съставени 20бр. описа на наличните стоки в търговския обект. Не е направена компютърна разпечатка на стоковите наличности поради технически проблем на софтуерния продукт.  Стоките в тези ръчни описи не са индивидуализирани в достатъчна степен, описани са като вид, без марка,  наименование или производител, което да ги отличава от други сходни стоки (напр. запис „ядки“ – отразен е на 9 реда, поради което съдът прави извод, че вероятно са констатирани  9 вида, но неясно какви, запис „кафе опаковка“ – отразен е на 8 реда, поради което вероятно се касае за 8 вида, запис „козметика“ – от това родово понятие не е ясно какъв артикул конкретно се има предвид, запис „месни продукти вакуум“, „месни продукти замразени“ – неясно какви са тези месни продукти като вид, предвид обстоятелството, че разпитаните по делото свидетели обясниха, че в обекта са се продавали различни видове вакуумирани и замразени месни продукти, записи „безалкохолно“,  което е родово понятия, в което могат да бъдат включени множество видове безалкохолни напитки). Свидетелите твърдят, че в обекта е имало и стоки, които не са били описани от проверяващите – това са стоки с изтекъл срок на годност, съхранявани в хладилни камери, както и запазени етикети на стока също с изтекъл срок на годност, но вече изхвърлена, които е трябвало да бъдат върнати на дистрибутора. Също така, тъй като по време на проверката обектът не е бил затворен, извършвали са се продажби вкл. на описваните стоки.  В описа на наличните стоки са отразени вкл. цигари – опис № 15. Органът по приходите е процедирал като е преобразувал продажните цени на наличните в обекта стоки, като ги е намалил с 20% ДДС и изчислена от него осреднена надценка в размер на 17,64%. 

Наличието на липси се установява чрез прилагане на метода на инвентаризацията. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на Закона за счетоводството инвентаризация е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. За резултатите от инвентаризацията се съставя инвентаризационен опис, като в него се отразява намереното при инвентаризацията, намереното по счетоводни данни и явяващата се между тях разлика под формата на липси и излишъци.  Начинът, по който е процедирал органът по приходите в конкретния случай, не носи достоверни данни за наличните в обекта стоки, които да бъдат съпоставени с наличностите по складовата програма на търговеца и в този смисъл неговите фактически констатации не могат да служат като годно основание за приложението на материалната норма на чл.79, ал.3 от ЗДДС, на каквото основание е извършена корекцията на ползвания данъчен кредит за стоките, които са приети за липсващи, поради следните мотиви: както се посочи, по време на проверката стоките са били описвани с общо наименование, като липсата на конкретика по индивидуализиращи белези компрометира възможността да се извърши сравнителен анализ с наличната стока по счетоводни документи и извлечения от складовата програма. Също така, при определяне стойността на наличните стоки, която е от решаващо значение за определяне на липсата в стойностно (а не в продуктово) отношение, от съществено значение се явява възприетия коефициент на надценката и прилагането му спрямо всички налични в обекта стоки. Неясно защо ревизиращият орган не е изискал от търговеца информация за размера на конкретната надценка за отделните групи стоки или тя да се изведе от програмния продукт (дори и да е съществувала в момента на проверката техническа невъзможност за работа със софтуерния продукт, това не означава изобщо невъзможност това да се установи макар и в по-късен момент). Още повече, че ревизията впоследствие не е проведена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, въпреки че към момента на възлагането й органът по приходите вече е разполагал с данните от проверката, в която особена хипотеза приходната администрация разполага с възможността да определи надценката по други приложими критерии, в която хипотеза е допустимо установеното от органа да се различава от обективно съществуващото, още повече, че всички данни сочат за нередовно водено счетоводство и това не се оспорва от жалбоподателя.. Възприет е подход на осредняване на надценката, приложена спрямо всички стоки, без да е налице хипотеза на водене на ревизията по чл.122 от ДОПК, което не съответства на реално прилаганите от търговеца надценки, за които не е събрана информация. Също така, надценката е приложена и спрямо стоки, които не подлежат на продажба с надценка, каквито са цигарите, включени в описа и участващи в наличните количества стоки, които формират не само стоковата наличност, но и нейната стойност. Цигарите се продават по продажна цена, която е изписана върху акцизния бандерол, и това е цената, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител – арг. от нормата на чл.2, ал.3 от Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия от местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контрола върху търговията. Те не са стока, която се продава с надценка, а печалбата за търговеца се формира в резултат на договорената търговска отстъпка – чл.2, ал.4 от същата наредба. В този смисъл, прилагането на надценка и на цигарите напълно компрометира стойностно стоковата наличност в търговския обект и това е така, тъй като органът по приходите съпоставя единствено стойностно съотношение  между наличните стоки към датата на проверката – 03.04.2013г. и тези представени като налични стоки съгласно компютърна разпечатка от счетоводството на жалбоподателя към 31.03.2013г. Също така, за да е приложима нормата на чл.79, ал.3 от ЗДДС, на която се е позовал органа по приходите, необходимо е да бъдат установени конкретните стоки, които липсват и за чиято покупка е било упражнено правото на данъчен кредит при тяхната доставка.  В конкретния случай, с оглед начина на процедиране на органа по приходите подобна индивидуализация на стоките липсва. Корекцията на данъчния кредит е направена ан блок, на база стойност, а не на база продукт, както вече се отбеляза, при определяне на стойността са допуснати неточности, в резултат както на осредняването на надценката, която влече неточност и на отчетната стойност, така и поради включването на стоки неподлежащи на надценка. В този смисъл, корекцията на данъчния кредит е направена не в резултат на изследване на ползвания данъчен кредит, а в резултат на обобщени данни, извлечени по пътя на дедукцията. Също така, след като не са събрани счетоводни данни за ползвания данъчен кредит за покупката на всяка една стока приета за липса, то следва да се счете за основателно възражението на жалбоподателя, че в търговския обект са били налични и стоки, доставени само със складови разписки, по доставките на които все още не са били издадени фактури, т.е. ревизираният търговец не е упражнил право на данъчен кредит, но тези стоки също влизат в описа на наличните, а оттам и тяхната стойност участва в показателя стойност на наличните стоки, който впоследствие определя и стойността на липсата, а оттам и стойността на данъчната корекция. Вярно е, че тези стоки не са посочени конкретно, но това не може да се изисква от жалбоподателя, предвид аналогичния начин, по който е процедирал и органа по приходите. Също така, свидетелите твърдят, че част от наличните стоки – тези с изтекъл срок на годност, съхранявани в хладилници, не са били описани от проверяващите, което също влияе върху наличностите и рефлектира върху крайните изводи за стойността на липсата.

С оглед изложените мотиви следва да се приеме, че органът по приходите не е установил по надлежен начин наличността на стоките в търговския обект, не е определил достоверна надценка, погрешно е включил стоки неподлежащи на надценка, както и е пропуснал да включи други налични стоки, в резултат на което изводът му за липса на стоки на обща стойност 618525,62лв. е напълно необоснован. Това влече материална незаконосъобразност на ревизионния акт в тази негова част поради липса на установеност на предпоставките по чл.79, ал.3 от ЗДДС за корекция на ползван данъчен кредит, поради което актът следва да бъде отменен в частта относно установеното задължение за ДДС в данъчен период м.04.2013г. В тази хипотеза доказателствената тежест е на органа по приходите и съдът макар такъв по същество не може да определи публичното задължение не само поради недостоверност на фактическите установявания, но и поради констатираната липса на материалните предпоставки на нормата на чл.79, ал.3 от ЗДДС. За да бъде обложена с ДДС констатираната липса приходната администрация следва да докаже всеки от елементите на фактическия състав по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС - както липсите на закупени стоки, така и обстоятелството, че регистрираното лице е приспаднало данъчен кредит в размера, който са начислили ревизиращите органи. С оглед изложеното безпредметно се явява обсъждане на възражението за реализиран брак на стоки, с което жалбоподателят претендира приложение на хипотезата на чл.80, ал.2, т.5 от ЗДДС.

В частта относно начислените лихви за забава за деклариран, но несвоевременно внесен ДДС в данъчен период м.11.2008г. – 1519,20лв., м.05.2009г. – 153,21лв., м.06.2009г. – 350,15лв., м.11.2009г. – 1079,36лв., м.12.2009г. – 46,30лв., м.04.2010г. – 263,72лв. и м.08.2011г. – 4,07лв. жалбоподателят няма конкретни оплаквания, макар че е посочил, че обжалва ревизионния акт изцяло, но в тази част съдът не констатира незаконосъобразност на акта, дължимостта на лихвите не се отрича от търговеца, поради което жалбата в тази част следва да се отхвърли като неоснователна. 

    На основание горните мотиви ревизионният акт следва да бъде отменен в частта относно установеното задължение за ДДС в данъчен период м.04.2013г., ведно с начислената лихва, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна в частта относно установеното задължение за ДДС в данъчен период м.10.2008г., както и в частта относно начислените лихви в данъчни периоди м.11.2008г., м.05.2009г., м.06.2009г., м.11.2009г., м.12.2009г., м.04.2010г. и м.08.2011г.

С оглед този изход на процеса следва да се разпределят разноските по делото, като при обжалван материален интерес в размер на 138003,30лв., уважена част на жалбата – 131787,29лв., направени разноски от жалбоподателя в документиран размер от 650лв. (д.т., две експертизи), в негова полза следва да се присъдят съразмерно разноски в размер на 620,72лв. В направените от жалбоподателя разноски съдът не включва допълнително определените депозити за вещи лица – 100лв. за икономическата експертиза и 200лв. за графологичната,  т.к. съдът не констатира тези допълнителни възнаграждения да са били заплатени от жалбоподателя. Съдът не включва също така и сумата по фактура № 346/21.07.2014г. за заплатено възнаграждение в полза на адвокатско дружество, т.к. жалбоподателят не е представляван в процеса от адвокат, а обяснението на управителя на дружеството-жалбоподателя, че сумата по тази фактура е била заплатена за консултация по делото, не се подкрепя от вписаното в нея основание за плащане – защита срещу РА пред Административен съд Бургас. В полза на ответната страна също следва да бъдат заплатени разноски, съразмерно отхвърлената част от жалбата, която е в размер на 4712лв. При обжалвания материален интерес в размер на 138003,30лв. възнаграждението за юрисконсулт е в размер на 4670лв., но пълномощникът на страната е претендирал разноски в размер на 3911лв. и той следва да бъде взет предвид при изчисляване на разноските. Съобразно отхвърлената част от жалбата и поискани разноски в размер на 3911лв., в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 133,54лв.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 021302023/14.01.2014г. издаден от началник сектор „Ревизии“ и старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 182/23.06.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас В ЧАСТТА, в която е установено задължение за ДДС в данъчен период м.04.2013г., ведно с начислената лихва.

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на “Сюрприз Комерс” ООД, гр.Карнобат, *** против Ревизионен акт № 021302023/14.01.2014г. издаден от началник сектор „Ревизии“ и старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 182/23.06.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас В ЧАСТТА, в която е установено задължение за ДДС в данъчен период м.10.2008г., както и В ЧАСТТА, в която са начислени лихви в данъчни периоди м.11.2008г., м.05.2009г., м.06.2009г., м.11.2009г., м.12.2009г., м.04.2010г. и м.08.2011г.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП да заплати на “Сюрприз Комерс” ООД, гр.Карнобат, ***, с ЕИК 102905651 сумата от 620,72лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА “Сюрприз Комерс” ООД, гр.Карнобат, ***, с ЕИК 102905651 да заплати на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП сумата от 133,54лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: