ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 1811                           дата 12 септември 2013 год.              Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти    състав,

в закрито заседание на 12 септември 2013 год., 

в следния състав:

 

                                                                              Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: …………………..

Прокурор:…………………..

                                            

разгледа адм. дело 1703  по описа за 2013  год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба на Д.С.И. ***, подадена на основание чл.203, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.204, ал.3 от АПК и чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ против Община Поморие.

С исковата молба са наведени доводи за нищожност на Решение №  РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие, а в петитума ù се съдържа  искане да се оповести по категоричен начин незаконосъобразността на посоченото решение, да се прогласи неговата нищожност поради липса на основни материални предпоставки, както и искане община Поморие да бъде осъдена да плати на ищеца обезщетение в размер на 137 113, 44 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на постановяване на решението, както и законна лихва от деня на завеждане на този иск  до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изложеното, съдът намира, че е сезиран с жалба против Решение №  РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие с искане за прогласяване на неговата нищожност, към която е съединен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Поморие за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от постановяването на това решение.

При така очертания предмет на делото исковата молба е процесуално недопустима за разглеждане, поради следните мотиви:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение №  РД-16-312/28.07.1992г. (л.10) на кмета на Община Поморие. С него е отменено отчуждаването на имот пл.№ 717, п.6, кв.44 по плана на гр.Поморие, собственост на наследници на М.Д.Т. и е обявено за държавна собственост двустайно жилище, находящо се в кв.83, п.Б, ет.2, ап.11, отстъпено като обезщетение за отчуждаването. Този административен акт вече е бил предмет на оспорване в производството по гр.д. № 441/1998г. по описа на Бургаски окръжен съд, образувано отново по жалба на Д.С.И. (Ж.). С Решение от 13.08.1997г., постановено по гр.д.441/1998г. (л.22),  Бургаският окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д.С. Ж. за прогласяване нищожност на това решение. С определение № 4955/29.10.1998г., постановено по адм.д. 2331/1998г. по описа на ВАС(л. 24) е оставена без разглеждане жалбата на Д.С. Ж. против решението от 13.08.1997г., постановено по гр.д.  № 441/1995г по описа на БОС. Не са налице данни това определение да е обжалвано пред 5 членен състав на ВАС, поради което съдът приема, че то е влязло в сила, поради което следва да се приеме, че е влязло в сила и решението, постановено на 13.08.1997г. по гр.д.  № 441/1995г. по описа на БОС.

Силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за повторен процес между същите страни относно същия спор.

            Съгласно разпоредбата на чл.159, т.6 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение, а съгласно чл.177, ал.3 от АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.

С оглед на така установеното, съдът приема, че по отношение жалбата на Д.С.И. с искане за прогласяване нищожността на решение №  РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие е налице абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.159, т.6 от АПК за разглеждането ù от съда, тъй като жалбата ù против същото решение вече е била отхвърлена от съда с влязло в сила съдебно решение. Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по делото да бъде прекратено.

По отношение допустимостта на иска за обезщетение за вреди от решението следва да се има предвид следното:

Съгласно нормата на чл.204, ал.3 от АПК когато се претендират вреди от нищожен акт, нищожността може да бъде установена в исковото производство от съда, пред който е предявен иска.

Безспорно се установи по делото, че с влязлото в сила съдебно решение от 13.08.1997г., постановено по гр.д.441/1995г. по описа на БОС е отхвърлена жалбата на Д.С.И. за прогласяване нищожността на Решение №  РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие. Това се явява процесуална пречка в рамките на настоящото производството отново да се иска  обявяване на нищожността на Решение РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие, поради невъзможност да бъде преразглеждан въпрос, решен между същите страни със сила на пресъдено нещо.

Също така, след като административният акт, от чието издаване се претендират причинените имуществени и неимуществени вреди, не е отменен като незаконосъобразен, в какъвто смисъл е изискването на чл.204, ал.1 от АПК и понастоящем не може да се претендира и неговата нищожност, то искът за обезщетение се явява недопустим, тъй като отмяната на административния акт е процесуална предпоставка за неговата допустимост.

От друга страна, отхвърлянето на оспорването на административния акт (при зачитане правните последици на решението от 13.08.1997г. по гр.дело № 441/95г. на БОС) е самостоятелно основание по смисъла на чл.207, ал.2 от АПК за недопустимост на иска за обезщетение за вреди и за прекратяваното на исковото производство.

Д.С.И. се позовава на постановено впоследствие и влязло в сила решение № 192/2.06.2008г. по гр.д.№ 77 по описа за 2006г. на Поморийския районен съд (л.45), като твърди, че с него е установена нищожност на Решение №  РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие. Разпоредбата на чл. 298, ал.1 от ГПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК,  очертава пределите на силата на пресъдено нещо: „решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание”. В случая предмет на оспорване на делото, по което е постановено цитираното решение на ПРС е бил положителен установителен иск, предявен от Държавата, представлявана от областен управител на гр.Бургас в качеството му на пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу ИК „Иван Вазов” ЕООД и наследниците на М.Т., изменен по отношение ответницата М.Т. от установителен към осъдителен по чл.108 от ЗС, както и насрещен иск, предявен от „Иван Вазов” ЕООД  срещу Държавата, но няма ефект и правна последица на прогласяване на нищожността на Решение №  РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие. За да уважи положителния установителен иск, предявен от Държавата, признавайки я за собственик на УПИ VI-45 в кв.44 по плана на гр.Поморие с площ от 372 кв.м, както и осъдителния иск по чл.108 от ЗС да ù бъде предаден този недвижим имот, съдът е приел в мотивите на решението си, че отмяната на отчуждаването на същия имот е незаконосъобразна, поради липса на основна материална предпоставка, предвидена в ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., поради което е счел, че Решение №  РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие е нищожно. ПРС не е зачел валидността на този влязъл в сила административен акт, упражнявайки косвен съдебен контрол върху него за нуждите на конкретното гражданско дело, въпреки, че към момента на постановяване на съдебното решение вече е било налице и влязло в сила решение от 13.08.1997г., постановено по гр.д.441/1995г. по описа на БОС. В решение № 192/2.06.2008г., постановено по гр.д.№ 77 по описа за 2006г. на ПРС не е наличен диспозитив, ползващ се със сила на пресъдено нещо, с който да е обявена нищожността на Решение №  РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие.

На основание изложените мотиви производството по делото следва да бъде прекратено и по отношение на предявената искова претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Така мотивиран и на основание чл.159, т.6 от АПК и чл.207, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,  

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.С.И. ***, с искане за прогласяване нищожността на Решение №  РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие.

 ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1703/2013г. по описа на Административен съд – град Бургас, в частта, по жалбата на Д.С.И. ***, с искане за прогласяване нищожност на Решение №  РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Д.С.И. *** за заплащане на обезщетение в размер на 137 113, 44 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди от постановяването на Решение РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие, както и за плащане на законна лихва от деня на завеждане на този иск до окончателното му изплащане.

  ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1703/2013г. по описа на Административен съд – град Бургас, в частта, по иска на Д.С.И. *** за заплащане на обезщетение в размер на 137 113, 44 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди от постановяването Решение РД-16-312/28.07.1992г. на кмета на Община Поморие, както и за плащане на законна лихва от деня на завеждане на този иск до окончателното му изплащане.

       

          Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                               СЪДИЯ: