Р Е Ш Е Н И Е

гр.Бургас, №1705 / 18.09.2013г.

 

                                                                                                                                                                              

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

      СЪДИЯ:

   ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар

М.В.

изслуша докладваното

от съдия

АЛЕКСАНДРОВА

по адм.д. № 2256/2012г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК.

Жалбоподателят „Старт 07” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, партер, представлявано от Д.М.М., управител, чрез пълномощника си адвокат З.М., е оспорила ревизионен акт №1200954 от 06.08.2012г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 368/10.10.2012г. на директора на Дирекция „ОУИ” Бургас, с който са определени задължения по ЗДДС в размер общо на 3 118,48 лв., в т.ч. и лихви за пет данъчни периода, обхванати от 01.01.2011г. до 31.05.2011г. В жалбата се твърди, че ревизионния акт е необоснован и незаконосъобразен. Жалбоподателят иска да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на оспорения ревизионен акт. Представя писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество е частично основателна.

         Със заповед за възлагане на ревизия №1200457/16.03.2012г. изменена със заповед №1200954/23.05.2012г. издадена от началник сектор в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на жалбоподателя с обхват по видове задължения и периоди както следва: ДДС за периода 01.01.2011г. – 31.05.2011г.

            Резултатите от ревизията са обективирани в доклад по чл.117 от ДОПК №1200954/11.07.2012г. Ревизионен акт №1200954/06.08.2012г. е издаден от орган по приходите, оправомощен със заповед № К-1200954/12.07.2012г. Ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция „ОУИ”, който не е приел наведените в жалбата възражения за основателни и е потвърдил обжалвания ревизионен акт.    

С оглед изложеното и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.

Относно приложението на материалния закон съдът намира следното:

В хода на ревизионното производство е установено, че за проверяваните периоди от 01.01.2011г. до 31.05.2011г. „Старт 07" ООД е организирал и извършвал обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Дружеството е извършвало стопанската си дейност в учебен център, за който има издадено разрешение № 2283/27.02.2008г. от Министерството на транспорта. Органът по приходите е констатирал, че за извършваното в учебния център обучение са водени необходимите регистри, протоколи и удостоверения в съответствие с разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Наредба № 37/02. 08. 2002г. за условията и реда на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение. „Старт 07" ООД има издадени разрешения съгласно чл.157, ал.З от ЗДП и чл.7, ал.4 от Наредба № 1-13 от 12.03.2003г. за провеждане на допълнително обучение на водачите на МПС за частично възстановяване на отнети контролни точки.

Жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 30.06.2008г.

От приобщени в хода на ревизията с протокол № 1203041/03.05.2012г. писмени обяснения на Д.М.Н., приходния орган е направил извод, че цената на услугата предоставена от жалбоподателя е по-висока от тази, която същия жалбоподател е представил на ревизиращия орган. В обясненията на това лице (л.87) се сочи, че същия е завършил курс за шофьори в школата за водачи на МПС в учебния център на „Старт 07” ООД гр.Бургас, в периода от 11.04.2011г. до 11.07.2011г. при господин Кижев. В обяснението е посочено, че сумата, която лицето е заплатило за целия курс на обучение е 620 лв., но не съхранява документ за направеното плащане. Същевременно в хода на ревизията жалбоподателят е представил справка за формираната цена на предлаганата услуга – теория и практика за периода 01.01.2011г. – 31.05.2011г., в която е посочил, че себестойността на курса е 252,48 лв. при заложена печалба 19%, пълната стойност на курса е 300лв. Предвид тези констатации ревизиращия орган е направил извода, че са налице предпоставките производството да бъде разгледано по особения ред предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, тъй като е приел, че са налице основанията на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. На ревизираното лице е било връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК за това, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по особения ред, а на основание чл.124, ал.3 от ДОПК е изискал от същото лице декларация по образец за имуществото, размера и вида на направените разходи от същото лице. В посочения срок ревизираното лице не е представило становище в тази връзка.

Ревизиращият орган е възложил извършване на експертиза, която да определи пазарната цена на предоставената от жалбоподателя услуга - обучение на водачи на МПС от категориите „А”, „В”, „С” и „Д” за периода 01.01.2011г. - 31.12.2011г. При определяне на пазарните цени за всяка от категориите лицензирания оценител е приложил метод на възстановимата стойност и метод на сравнимите неконтролируеми цени. Експертизата е определила пазарна цена на услугата за обучение на водачи на МПС за категория „В” за гр.Бургас за посочения период в размер на 396 лв. без ДДС, в т.ч. такса за теоретично и практическо обучение. Въз основа на така определената пазарна цена на ревизираното лице са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2011г. до 31.05.2011г. общо в размер на 2 745,60 лв. и лихви за просрочие в размер на 372,88 лв.

При определяне на задълженията, органът по приходите е приложил следния алгоритъм: от определената с експертизата пазарна цена 396 лв. е извадена декларираната от проверяваното лице цена 300 лв., като разликата - 96 лв. е умножена по броя на обучаваните курсисти за ревизирания период.

Според решаващия орган – директора на Дирекция „ОУИ” Бургас декларираната от проверяваното лице цена 300 лв. е с включен ДДС, което е видно от издадените фактури №17/20.01.2011г., №18/20.01.2011г., №19/29.03.2011г. и №21/26.05.2011г. отразени в дневника за продажби и СД по ЗДДС за съответния период. В резултат, на което разликата между определената пазарна цена и декларираната от лицето, а оттам и определеното задължение следва да бъде в по-голям размер, отколкото е изчислено от органа по приходите. Въз основа на определените по посочения по-горе алгоритъм месечни приходи е формирана и данъчната основа за всеки отделен данъчен период, за който ревизиращият орган на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.53, ал.1 от ППЗДДС е начислил ДДС общо в размер на 2 745,60 лв. С оглед разпоредбата 155, ал.8 от ДОПК ревизионен акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, поради което обжалвания ревизионен акт е потвърден в обжалвания размер от директора на Дирекция „ОУИ” Бургас.

По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която, съобразно поставените задачи, е определило пазарна цена на предлаганата услуга за релевантен период по два метода – метод на увеличената стойност и метод на сравнимите неконтролирани цени. Според метода на увеличената стойност определената от експертизата пазарна цена е 313,50лв., а според метода на сравнимите неконтролирани цени пазарната цена е в размер на 342лв. като при определяне на цената по този метод вещото лице е използвало данни от други пет търговски дружества, изрично посочени в експертизата, които са предоставили информация за цените, на които те предлагат същия вид услуга.

При разпита в съдебно заседание вещото лице е посочило, че определената от него пазарна цена по двата метода е една и съща за целия период, релевантен по делото, а именно 01.01.2011г. – 31.05.2011г. В изявлението си още вещото лице е казало, че при определяне на цената по метода на увеличената стойност е взел предвид всички разходи, които са посочени в поставения му въпрос, а именно: разходи за горива, заплати, осигуровки, външни услуги. Няма амортизации, защото дружеството не е ползвало собствени превозни средства. В заключение при разпита в съдебно заседание вещото лице е заявило, че определената от него пазарна цена включва цената на теоретичния и на практическия курс.

В хода на съдебното производство е допусната и допълнителна съдебно-икономическа експертиза със задача към вещото лице, като вземе предвид определените от него цени на услугата по двата метода, да определи размера на дължимите задължения по ЗДДС за процесните периоди.

В представената по делото допълнителна експертиза (л.141 – 147) вещото лице е определило за всеки данъчен период поотделно какъв е дължимия размер на ДДС за внасяне и лихви за забава, като се е съобразил с определената от него в предходното заключение пазарна цена изчислена по два различни метода.

При разпита в съдебно заседание вещото лице посочва, че данните, които е ползвало за броя на курсистите за всеки от данъчните периоди не е цяло число, защото не всички курсисти са заплащали изцяло сумата, която дължат за курса на обучение. Често е било налично частично плащане, а общия брой на курсистите по месеци в експертизата е определен като е разделен оборота за месеца на данъчната основа на единичната цена на услугата. Вещото лице посочва още, че заявения в ревизионното производство брой на курсисти – 143 е броят на курсистите, които през процесния период са започнали и приключили обучението си. В неговите изчисления е получена по-голяма цифра за периода – 152,86, защото през този данъчен период, обхванат от ревизията са постъпвали плащания от курсисти от същата категория, които вече са приключили курса на обучение, но не са доплатили и техните доплащания са обхванати от процесния период, защото са извършени именно тогава. Отделно от това друга група курсисти, които се включват в това число – 152,86, са курсисти, които през този период са започнали, но не са приключили обучението си и извършват плащането на части, което е и причина броя на курсистите в експертизата да е дробно число, а не цяло. В показанията си вещото лице посочва още, че определения от него брой на курсисти, който е по-голям от посочения в ревизионния акт влияе на данъчната основа, защото задължението на ревизираното лице се определя за всеки отделен месец, а не за петте месеца общо. Така например за м.януари 2011г. е посочено че са обучени 30 курсисти, а експертизата е определила, че бройката на курсистите е 25,745 съобразно постъпилите плащания през този месец, през м.февруари 2011г. са посочени като обучени курсисти 26бр., а според експертизата са 31,58. Най-голяма разлика е констатирана през м.април 2011г., където са декларирани 24 курсиста, а средната бройка на курсистите, според направените плащания е 41,2. Вещото лице е заявило още, че в облагаемата данъчна основа за съответните периоди са включени всички доставки, които са извършени през тези периоди, а не само доставките, касаещи обучение на курсисти от категория „В”. Въпреки това вещото лице е заявило, че получената разлика между данъчната основа определена от данъчно задълженото лице, съобразно която същото е внесло дължимия данък и тази определена от експерта в  хода на съдебното производство засяга само услугата „Обучение на водач на МПС категория „В” защото останалите доставки не са със завишени стойности, ревизията е оспорила само цената на тази услуга. Според вещото лице поради липса на ясна отчетност експертизата не може да определи броя на курсистите за всеки период по друг начин, освен въз основа на плащанията за всеки месец съобразно отчетеното по касовия апарат.

Съдът счита, че в конкретният случай правилно ревизиращият орган е преминал към особения ред за облагане като е приел наличието на основания визирани в основанията на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи. Обратно на твърдението на жалбоподателят приобщените в хода на ревизионното производство обяснения на Д.М.Н. – обучаван от дружеството – жалбоподател, са именно такива данни. Те индикират наличие на по-високи цени за предоставяната от жалбоподателят услуга от тези, които е декларирал. Лицето, дало обяснения е обучавано от школата на жалбоподателят пред процесният за делото период. Неговите обяснения не доказват точният размер на действителната платена цена, но са индиция за това, че цената е по-висока от декларираната.

Съдът споделя основателността на възраженията на жалбоподателя що се касае до назначената в хода на ревизионното производство експертиза за определяне на пазарната цена на услугата. От експертизата не се установява въз основа на какви обективни данни е извършено изследването на цената по двата използвани метода. Не може още да се установи крайната цена възприета от експерта по кой от методите е определена, респ. дали представлява средно стойност между двата метода.

Съдът не кредитира и съдебно-оценителната експертиза в частта, относно определената с нея пазарна цена на услугата по метода на сравнимите неконтролирани цени. Данните, които вещото лице е ползвало произлизат от други търговци – доставчици на същата или сходна услуга на територията на гр.Бургас, чиито цени също са оспорени от данъчният орган. Тези факти са служебно известни на съда (л.156-163) и не са отречени от в.л. – същото в с.з.(л.129 на гърба) заяви, че е изготвяло експертизи по сходни дела на тези търговци, чиито декларирани цени е използвало като база за определяне на процесната пазарна цена.  

По изложените съображения съдът счита, че като пазарна цена на услугата през процесните периоди следва да се приеме определената от в.л. по съдебно-оценителната експертиза цена по метода на увеличената стойност в размер на 313 лв. без ДДС.

Декларираната от жалбоподателят цена е в размер на 250 лв. без ДДС. Общият брой на курсистите през процесните периоди възприет от данъчният орган е 143 (л.23). Този факт не е оспорен от жалбоподателят. Разликата между цената декларирана от жалбоподателят (250 лв.) и определената в съдебното производство пазарна цена (313 лв.) е 63 лв. В резултата на това следва да се определи ДДС (доначисли) на основание чл.86, вр. чл.26 и чл.82 от ЗДДС в размер на 1 801,80 лв. за целият процесен период (143 х 63 лв.= 9 009 лв. х 20% = 1 801,80 лв.). Съобразно механизма приложен от ревизиращият орган така определеният като общо дължим ДДС следва да се разпредели по съответните данъчни периоди по следният начин : 01.01.2011г. - 31.01.2011г. – ДДС в размер на 378 лв., 01.02.2011г. - 28.02.2011г. – ДДС в размер на 327,60 лв., 01.03.2011г. - 31.03.2011г. – ДДС в размер на 415,80 лв., 01.04.2011г. - 30.04.2011г. – ДДС в размер на 302,40 лв., 01.05.2011г. - 31.05.2011г. – ДДС в размер на 378 лв.

Съдът не кредитира допълнителната съдебно-икономическа експертиза, в която са определени дължимите по периоди данъчни задължения, тъй като вещото лице не е използвало броят на курсистите възприет от ревизиращият орган и така за някои от периодите задълженията са определени като разлика между пазарната цена и декларираната от лицето е умножена по по-голям брой курсисти от установените с ревизията, а в други периоди е използван по-малък брой.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят относно приложението в конкретният случай на практиката на Съда на Европейският съюз по приложението на Директива 2006/112 на ЕО на Съвета (чл.80). Действително в случая не се касае за сделки между свързани лица, но са налице данни, че стойността на процесните услуги е по-висока от декларираната, т.е. лицето е получило по-висока сума, от тази която е декларирана.

По изложените съображения оспореният РА следва да бъде изменен по следният начин за данъчен период  01.01.2011г. - 31.01.2011г. – вместо ДДС в размер на 576 лв. главница и 87,82 лв. лихви, следва да се определи ДДС в размер на 378 лв. главница и 57,63 лв. лихви, за данъчен период 01.02.2011г. - 28.02.2011г. – вместо ДДС в размер на 499,20 лв. главница и 72,15 лв. лихви, следва да се определи ДДС в размер на 327,60 лв. главница и 47,34 лв. лихви, за данъчен период 01.03.2011г. - 31.03.2011г. – вместо ДДС в размер на 633,60 лв. главница и 86,02 лв. лихви, следва да се определи ДДС в размер на 415,80 лв. главница и 56,44 лв. лихви, за данъчен период 01.04.2011г. - 30.04.2011г. – вместо ДДС в размер на 460,80 лв. главница и 58,65 лв. лихви, следва да се определи ДДС в размер на 302,40 лв. главница и 38,51 лв. лихви, за данъчен период 01.05.2011г. - 31.05.2011г. – вместо ДДС в размер на 576 лв. главница и 68,24 лв. лихви, следва да се определи ДДС в размер на 378 лв. главница и 44,79 лв. лихви.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ ревизионен акт №1200954 от 06.08.2012г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 368/10.10.2012г. на директора на Дирекция „ОУИ” Бургас, относно определените с РА задължения по ДДС за данъчен период  01.01.2011г. - 31.01.2011г. – вместо ДДС в размер на 576 лв. главница и 87,82 лв. лихви, определя ДДС в размер на 378 лв. главница и 57,63 лв. лихви, за данъчен период 01.02.2011г. - 28.02.2011г. – вместо ДДС в размер на 499,20 лв. главница и 72,15 лв. лихви, определя ДДС в размер на 327,60 лв. главница и 47,34 лв. лихви, за данъчен период 01.03.2011г. - 31.03.2011г. – вместо ДДС в размер на 633,60 лв. главница и 86,02 лв. лихви, определя ДДС в размер на 415,80 лв. главница и 56,44 лв. лихви, за данъчен период 01.04.2011г. - 30.04.2011г. – вместо ДДС в размер на 460,80 лв. главница и 58,65 лв. лихви, определя ДДС в размер на 302,40 лв. главница и 38,51 лв. лихви, за данъчен период 01.05.2011г. - 31.05.2011г. – вместо ДДС в размер на 576 лв. главница и 68,24 лв. лихви, определя ДДС в размер на 378 лв. главница и 44,79 лв. лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Старт 07” ООД, с ЕИК *** в останалата й част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му. 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: