Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 1206 / 03.07.2015г.    град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, първи състав, на петнадесети април две хиляди и петнадесета година в открито заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря К.Л. като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 2309 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството e по реда на чл.220 от ЗМ.

Образувано е по жалба на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД със седалище и адрес на управление в град Бургас 8104, представлявано от председателя на управителния съвет С.М.А. против решение № 5874/29.09.2012г., издадено от началника на Митнически пункт ”Пристанище Бургас център”, с което на основание чл.20, §3 от Регламент (ЕИО) 2913/92 е определено ново тарифно класиране на стоката, допусната за свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД MPH 12BG001007H0005969/20120227 – код ТАРИК: 2707 99 99 00 и на основание чл.201, §1, б. „а” от Регламент (ЕИО) 2913/92, чл.20, ал.2, т.5 от ЗАДС и чл.54, ал.1 от ЗДДС на дружеството са определени следните задължения: мито в размер на 104 886,65 лева и ДДС в размер 20 977,33 лева. Иска се от съда да отмени процесното решение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт И. и юрисконсулт М., които поддържат оспорването, ангажират доказателства, представят писмени бележки и правят искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – началникът на МП ”Пристанище Бургас център” се представлява в процеса от юрисконсулт Т. и юрисконсулт Г., който ангажират доказателства, пледират за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 27.02.2012г. жалбоподателят е декларирал пред Митнически пункт „Пристанище Бургас център” под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление стока, която е описана в ЕАД MPH 12BG001007H0005969/20120227 като „тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка“ – 5 807 615 литра (5 430 120 кг. бруто тегло). Като държава на износ е посочена Руската федерация, а като изпращач - „Литаско” АД, Женева, Швейцария. Стоката е декларирана с код по Комбинираната номенклатура 2710 19 71. След разтоварване на стоката е издаден генерален акт № 15 и акт-известие № 15/1 от 27.02.2012г., според които количеството на стока от танкера е 5 809 132 литра и 5 437 928 кг. бруто вакуум. Стоката е приета и складирана в лицензиран данъчен склад. След приемането й в склада митническата администрация извършва документална проверка, при която установява, че документите не позволяват еднозначно тарифно класиране по заявената позиция в КН. Затова на основание чл.68 от Регламент (ЕО) № 2913/92г., от продукта е иззета проба, която е изпратена за анализ в Митническа лаборатория Русе. Пробите са взети на 27.02.2012г. от представител на „Сейболт България” ЕООД – дружество, което извършва качествен и количествен контрол на стоки в присъствието на митнически служител и на представител на получателя „Лукойл Нефтохим България” АД. За действията по вземане на пробите е съставен протокол № 113/28.02.2012г. (л.86). Представителят на жалбоподателя удостоверява с подписа си, че е присъствал при вземане на пробата и не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата. Последната е изпратена за анализ на Митническа лаборатория Русе със заявка за анализ и контрол № 113/28.02.2012г. (л.87). В заявката е посочено, че се отнася за стока мазут, тар.№ 2710197100, а целта на изследването е „акцизен контрол“. Приложено е копие от ЕАД 12BG001007H0005969/20120227.

На 02.03.2012г. е издадено решение № 1312 към ЕАД № 12BG001007H0005969/20120227/20120302, с което началникът на Митнически пункт „Пристанище Бургас център“ на основание чл.29, §1, вр. с чл.201, §1, б.“А“ от Регламент (ЕИО) 2913/92, вр. с чл.199, ал.1, т.1 от ЗМ определя митническа стойност на стоката в размер на 6 169 802,87 лева. Определените с това решение митни сборове са начислени и платени от жалбоподателя „Лукойл Нефтохим Бургас” АД (два броя платежни нареждания от 28.02.2012г. и 12.03.2012г. на „Ситибанк“: Мито /АОО/ - 0,00 лв.; Акциз /100/ - 0,00 лв. и ДДС /В00/ - 1 233 960,57 лева).

На 21.052012г. е получен резултатът от митническата лабораторна експертиза № 26_02.03.2012 (писмо вх. № 3057/21.05.2012г. на Митница Русе - л.91). Според заключението на експертизата по органолептичното описание продуктът представлява черна, високо вискозна течност с мирис на нефтопродукт със следните характеристики:

-          дестилация: до 350°С дестилират, об.% (вкл. загубите) - 0, определено по  EN ISO 3405

-          плътност при 15° С, кg/m3 – 945,2, определена по метод БДС EN ISO 3675

-          цвят с разреждане – не може да бъде определен по метод ASTM D 1500, тъй като кюветата с проба (след разреждане 1:100) не пропуска светлина

-          съдържание на ароматни съставки в продукти, чиято крайна температура на дестилация е над 315 °С, тегл. % - 58,0 % ароматни въглеводороди, определено по метода в Приложение А към Обяснителните бележки към глава 27 на КН

-          съдържание на сяра, тегл. % - 0,91,  определено по ASTM D 4294.

Според коментара на експертизата на МЛ Русе, анализираната проба не отговаря на Забележки т.2 към глава 27 на КН и се охарактеризира като продукт със смесен въглеводороден състав, в който ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните. Определените характеристики на продукта не дефинират неговото предназначение - за специфична или химическа преработка, или друго. Становището е следното: въз основа на получените резултати и експертната оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 от Комбинираната номенклатура, изпитаната проба представлява масло със смесен въглеводороден състав, в което ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните; различно от бензин, толуен, ксилени, нафтален; различно от други смеси на ароматните въглеводороди, от креозотни и сурови масла, сяросъдържащи фракции, продукти с основен характер, от антрацен и феноли.

С писмо вх. № 6600 - 519/09.05.2012г., подписано от директора на Агенция“Митници“ ЦМУ (л.95-96), на началника на МП“Пристанище Бургас център“, е било дадено указание относно начина на тарифиране на стоката по ЕАД 12BG001007H0005969/20120227. В писмото е указано, че стоките не следва да се класират в декларираната позиция 2710, а в позиция 2707, код 2707 99 99.

Въз основа на резултатите от МЛЕ № 26_02.3.2012г., предвид правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, забележка 2 към глава 27 на КН и текста на позиция 2707 „масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните”, и като е съобразил обяснителните бележки (ОБ) към Хармонизираната система (ХС) за позиция 2707 и 2710, административния орган е приел, че процесния продукт не следва да бъде класиран в група 2710, а следва да получи тарифен код 2707 99 99, защото в обхвата на група 2710 се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните, а от експертизата е установено, че при процесния продукт е обратно.

С промяната на тарифния код на продукта са променени и елементите на облагане на стоката – определено е мито при ставка 1,7% по КН и съответен дължим ДДС.

 По делото са извършени и приети две съдебно-химични експертизи.

Според заключението по първата експертиза, за изготвянето на МЛЕ в Лабораторията към Митница Русе са използвани методи на изпитване: органолептично описание (визуален метод), дестилация (по метод EN ISO 3405), плътност при 15° С, кг/м3 по БДС EN ISO 3675), цвят с разреждане (по ASTM D 1500), съдържание на ароматни съставки в продукти, чиято крайна температура на дестилация е над 315° С, тегл. % (определени съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН), съдържание на сяра в тегл.% - по ASTM D 4294. Методите за анализ, използвани в процесната митническа лабораторна експертиза не са били включени в обхвата на акредитация на Лабораторията към Митница Русе, тъй като тя не е била акредитирана от Българската служба по акредитация (БСА) да извършва изпитване на нефтопродукти до 22.07.2012г.

За определяне на тегловното съдържание на ароматните съставки спрямо неароматните, Митническа лаборатория Русе е използвала метод, посочен в Приложение А от ОБ към глава 27 на КН. Притежавайки акредитация от БСА, в обхвата на Лабораторията в Русе този показател (съдържание на ароматните съставки спрямо неароматните) и методът му за определяне не е включен.

От вещото лице са посочени принципните характеристики, за да бъде определен даден продукт като „аналогичен продукт на тежки масла (различни от суровите), получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани“.  В съдебно заседание уточнява, че според него методът по Приложение А е неточен, тъй като той определя неароматните и всички останали съставки взети заедно. Уточнява, че понятията ароматни съставки и ароматни въглеводороди не са еквивалентни и се касае до две различни понятия с различно съдържание. Поради тази причина в случая, посредством метода ASTM D 2007-1998 се дават по-точни резултати, въз основа на които може да се извърши правилно тарифиране. Методът в приложение А не дава възможност за установяване на ароматните съставки по начина посочен в определението на Хармонизираната система, тъй като той сочи, че след отделяне на неароматните въглеводороди всички останали вещества до 100 % се считат за ароматни въглеводороди. Те обаче не съвпадат с определението за ароматни съставки, по начина по който е посочен в определението на Хармонизираната система, тъй като например част от веществата каквито са асфалтените и полярните съединения не попадат в определението за ароматни съставки, т.е. веществата, които се получават до 100 % обхващат веществата от едно понятие явяващо се по-широко както от понятието ароматни въглеводороди, така и от понятието ароматни съставки. За да се получат последните, вещото лице счита, че от така определеният процент да 100 % следва да се извадят асфалтените и полярните съединения. 

Според заключението на първата съдебно-химична експертиза, резултатите от определянето на дестилационните характеристики на изпитвания продукт показват, че същият е съставен от смес на въглеводороди. Физико-химичните показатели на процесния продукт сочат, че той има характеристики на нефтен продукт, т.е. произходът му е нефтен. Тези резултати се потвърждават и от данните в Сертификата на производителя, Протокола за изпитване на лабораторията на „Сейболт“, Митническа лабораторна експертиза и изпитването му в „Ниси“ ЕООД, гр.София и КЛАППТГ, гр.Бургас. Вещото лице посочва, че продуктът не притежава характеристики на каменовъглените катрани.

Резултатите от проведените изпитвания показват, че процесният продукт не отговаря на условията, посочени в подточки от а) до г) от Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура за подпозиция 2707 99 99, поради което той не може да се определи като „аналогичен продукт на тежки масла (различни от суровите), получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани“.

Вещото лице във втората съдебно-химична експертиза изследва евентуално сходство според химични показатели (качествен състав) между процесния продукт и продукти, с характеристики според тарифен код 2707 99 19 от ОБКН. Посочва, че по физико - химични характеристики и състав процесния продукт - пряко дестилатен мазут, доставян за специфична преработка, представлява тежко масло - фракция, смес от въглеводороди, получена след първично преработване на нефт. Позовавайки се на научни изследвания заявява, че висококипящите фракции от нефтопродукти и от високотемпературните каменовъглени катрани имат аналогичен качествен елементен състав (и двата вида продукти съдържат химичните елементи въглерод, водород, сяра, азот и кислород) и аналогичен групов въглеводороден състав (съдържание на парафинови, нафтенови, ароматни въглеводороди, асфалтени и др. групи).

Като взема предвид резултатите от изследването на МЛ Русе, че ароматните съставки преобладават над неароматните, вещото лице, с оглед качествения елементен състав и груповия състав на процесния продукт, го приема за аналогичен на висококипящите продукти, получени при първична дестилация на високотемпературните каменовъглени катрани и в този смисъл, възможно да бъде определен като сурово масло по смисъла на тарифен код 2707 9919 от ОБ на КН.

Сравнителен анализ по параметри, прави в таблица за свойствата и качествените характеристики на продукти от нефтен и каменовъглен произход.

В съдебна заседание вещото лице конкретезира защо изключва възможността да се приеме, че според характеристиките си продукта съответства на описаните в подпозиция 2707 99 99 на КН. Според него, процесният продукт предвид физико-химичните характеристики и свойства и най-вече показателите които са залегнали от подточка а) до подточка д) на код 2707 9999 няма тези свойства на посочените продукти от позиция 2707 9999 и не може да бъде класиран там.

Обобщава по кои два показателя може да се считат като аналогични процесният продукт като нефтен продукт и продуктите получени с дестилация на каменовъглени катрани. Показателите са качествен елементен състав, т.е. съдържание на химични елементи водород, въглеводород и хетероатоми кислород, сяра и азот и груповият въглеводороден състав, като анализи на тези показатели в митническата лабораторна експертиза не са правени. Определено е само съдържанието на ароматните съставки, съгласно Приложение А на ОБ към КН. Потвърждава становището си за некоректността и неточността на Приложение А за определяне на ароматните съставки, като посочва, че и съгласно решението на Европейският съд този метод не може да се счита като единствен за определяне на ароматните съставки. 

Съдът, възприема изцяло заключенията по представените и приети съдебни експертизи, въпреки направеното от страна на ответника оспорване. На първо място, защото това оспорване е необосновано и на второ място - защото вещото лице, изготвило съдебните експертизи прави изключително детайлен анализ на процесния продукт.

Съдебните експертизи не опровергават заключението на МЛЕ. Те до голяма степен го уточняват, с оглед използваните методи за анализ.

Съдът намира, че оспореното решение, е издадено при липса на материална компетентност на  началника на МП ”Пристанище Бургас  център” и затова е нищожно.

Съображенията са следните:

1. по осъщественият с ЕАД MPH 12BG001007H0005969/20120227, внос митническите органи са извършили проверка при хипотезата на чл. 74 от ЗМ.

В хода на тази проверка, според т.1. и 2 на нормата, може да бъде извършван документен контрол на декларацията и придружаващите я документи и проверка на стоките, и вземане на проби за анализ или контрол.

На 27.02.2012г., от продукта е била иззета проба, в присъствието на митнически служител, от представител на „Сейболт България” ЕООД – дружество, извършващо качествен и количествен контрол на стоки, както и в присъствието на получателя „Лукойл Нефтохим България” АД, като за действията по вземане на проби е бил съставен протокол № 113/28.02.2012г.

Въз основа на извършен документен контрол на декларацията и придружаващите я документи, началникът на МП ”Пристанище Бургас център” е издал Решение № 1312/02.03.2012г. С последното, съгласно чл.31 §1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, е определил митническа стойност за стоката – 6 169 802,87 лева.

По делото няма спор, че определените с решението митни сборове и друга публични държавни вземания са били платени от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. 

Няма спор и че това решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

2. С оспореното решение - № 5874/29.09.2012 година на началника на МП ”Пристанище Бургас център”, отново въз основа на документна проверка на стоките, придружаващите документи и декларацията, и резултатите от МЛЕ, митническият орган е извършил промяна в тарифното класиране на стоката и въз основа на това, е определил нов размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания по същата ЕАД, както следва:  Мито /АОО/ - 104 886,65 лева; Акциз /100/ - 0,00 лева и ДДС /В00 /- 20 977,33 лева. Така по същество е било изменено Решение № 1312/02.03.2012г.

3. Двата административни акта - Решение № 1312/02.03.2012г. и решение № 5874/29.09.2012г., са издадени в рамките на едно административно производство по реда на чл. 74 ЗМ - за проверка на приета  ЕАД MPH 12BG001007H0005969/20120227. В хода на тази проверка митническите органи са реализирали и двете, предвидени по закон правомощия - документен контрол на декларацията и придружаващите я документи и проверка на стоките, и вземане на проби за анализ или контрол.

Затова, след като е извършил проверка на декларацията и придружаващите я документи, взел е проба за анализ и е издал решение № 1312/02.03.2012г., с което е определил размер на  възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания, началника на МП ”Пристанище Бургас център” не е имал материална компетентност да постановява друго такова, с което да изменя размера на определени вече задължения по ЕАД MPH 12BG001007H0005969/20120227.

След влизане в сила на индивидуалния административен акт, какъвто в случая е решение № 1312/02.03.2012г., единствената правно допустима възможност за издателя му да го изменя е при хипотезата на чл.91 АПК, в случай на оспорване на акта по административен ред.

Както вече бе посочено, решение № 1312/02.03.2012г. не е било оспорено нито по административен, нито по съдебен ред.

Не са били налице и предпоставки за изменението му по реда на чл. 99 АПК. Тук следва да се посочи, че дори по отношение на този акт да е била реализирана, която и да е от хипотезите на чл. 99 т.1-7 АПК, то и тогава компетентен да определи нови митнически задължения и дължими държавни вземания по ЕАД MPH 12BG001007H0005969/20120227, би бил началника на Митница Бургас, а не началника на МП ”Пристанище Бургас  център”.

4. Съдът намира за необходимо да отбележи, че доказателствата по делото изключват възможността да се приеме, че решение № 5874/29.09.2012 година на началника на МП ”Пристанище Бургас център”, е издадено при хипотезата на чл. 84 или 84а от ЗМ.

Посочените норми, регламентират предпоставките и реда за осъществяване на последващ контрол на декларирането.

Повторна проверка и последващ контрол се извършват след разрешението за вдигане на стоките, за установяване на истинността на данните от декларацията или за проверка законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане на съответните режими, процедури и мерки на търговска политика, както и за изпълнение на задължения за заплащане на публични държавни вземания.

В случая, решение № 5874/29.09.2012 година на началника на МП ”Пристанище Бургас  център”, е издадено единствено въз основа на резултати от МЛЕ на проби от продукта, взети преди разрешение за вдигане на стоката и преди издаване на решение № 1312/02.03.2012г. Тук следва да се посочи, че в първото не се и твърди „неистинност“ на данни от декларацията, защото самият митнически орган приема, че наличните сертификати и документи не позволяват еднозначно тарифно класиране, т.е. изключва се противоправно поведение на декларатора при заявяване на съответните данни за продукта. Именно последното е на практика предмет на доказване при повторната проверка по см. на чл. 84 ЗМ.

Не се твърди, а и не е било предмет на решение № 5874/29.09.2012 г., проверка законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане на съответните режими, процедури и мерки на търговска политика, както и за изпълнение на задължения за заплащане на публични държавни вземания.

Издателят на оспорения акт, е приел при пълна липса на законови предпоставки за това, че следва да преразгледа собствения си стабилен административен акт и да постанови нов – със същия предмет (по една ЕАД, са определени нови, еднакви по вид задължения), по отношение на същия адресат, с който да преуреди правните последици от влязлото в сила първоначално решение, защото е постановил същото при липса на яснота относно всички релевантни за определяне на митнически задължения и дължими държавни вземания по ЕАД MPH 12BG001007H0005969/20120227, факти, в хода на развилото се административно производство по реда на чл. 74 ЗМ.

Доколкото началникът на МП не е бил компетентен да издава решение № 5874/29.09.2012 година, съдът приема, че този административен акт е нищожен.

За пълнота на изложението, съдът, намира за необходимо да изложи и съображения относно процесуално правната и материално правна законосъобразност на оспорения акт.

При постановяване на оспореното решение не е нарушена процедурата регламентирана в закона за митниците.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи вземане на проби от процесния продукт и изследването им в лаборатория, определена от митническия орган, която не е лицензирана.

1. Пробите са взети в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки и съобразно разпоредбата на чл. 155 ППЗМ. Митническият орган е действал и съобразно утвърдените вътрешноведомствени правила.

2. Протоколът, удостоверяващ вземането на проби е подписан от представител на жалбоподателя без възражения, т.е. последният се е съгласил, че пробите са взети при спазване на предвидения законов ред.

3. Обстоятелството, че МЛЕ е извършена от лаборатория, която не е акредитирана според ЗНАООС, не може да предпостави извод за липса на компетентност за извършване на изследването. От една страна, разпоредбата на чл. 24 от  Наредба № 3 от 18.04.2006г. изрично сочи, че пробите се изпитват в ЦМЛ на Агенция „Митници“ в София или в регионалните митнически лаборатории на агенцията в Пловдив и Русе по компетентност.

Тук следва да се посочи, че приетите съдебни експертизи, разширяват параметрите на изследването и детайлно характеризират продукта с оглед химико - физичния му състав. В този смисъл, съдът намира, че МЛЕ е по-скоро непълна, но не и некомпетентно изготвена. Наличието или липсата на акредитация именно поради това, не се отразява върху крайния резултат. Този въпрос би бил от съществено значение само в случай, когато две лаборатории при изследване на едни и същи параметри на продукт, и при приложение на едни и същи методи, достигат до съществено различаващи се резултати. Подобна хипотеза обаче, не е налице.

Спорът между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка“.

Жалбоподателят, в кл.33 на декларацията, е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, докато митническия орган приема, че същия продукт, поради преобладаването на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, следва да бъде класиран под код 2707 99 99.

Според назначените по делото съдебно-химически експертизи, продуктът, внесен в страната от жалбоподателя с процесното ЕАД, е вид нефтено масло, има изцяло нефтен произход, представлява мазут – най-тежката фракция на нефта получена при атмосферна дестилация на суров нефт и няма каменовъглен произход. Възраженията в полза на тарифното класиране на продукта в позиция 2710 се основават на факта, че той има нефтен произход и като такъв представлява нефтено масло, съгласно термините употребени в тази позиция според първата хипотеза от забележка 2. В т.2, б.”г” от Допълнителните забележки към глава 27 на КН, по смисъла на позиция 2710 се считат като тежки масла (подпозиция 2710 19 31 до 2710 19 99 и от 2710 2011 до 2710 20 90), маслата и препаратите, които при дестилация по метода на ISO 3405 до 250 градуса по Целзий дестилират по-малко от 65 обемни процента, вкл. загубите, или за които процеса на дестилация при 250 градуса по Целзий не може да бъде определен по този метод.

Процесният продукт, представляващ мазут, се получава от преработката на нефт и представлява нефтено масло. По отношение на него може да се приложи термина „нефтени масла” по смисъла на забележка 2 към глава 27 на КН.

В позиция 2707 от КН са класирани масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните, като за определяне на ароматните съставки следва да се съобразят обяснителните бележки към забележка 2 от глава 27 на КН. Според тази забележка, определяне на съдържанието на ароматните съставки се извършва по следните методи: продукти чиято крайна точка на дестилация е по-ниска или равна на 315 градуса по Целзий по метода АSTM D 1319-70, продукти чиято крайна точка на дестилация е по-висока от 315 градуса по Целзий съгласно Приложение А на Обяснителните бележки за глава 27 от КН.

Според обяснителните бележки към подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99, в тези подпозиции могат да се класират продукти, съставени от смеси на въглеводороди, между които могат да се упоменат т.1 „тежки масла” (различни от суровите) получени при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла при условие, че те: а/ дестилират по-малко от 65% от обема си до 250 градуса по Целзий по метода АSTM D 86-67 (коригиран през 1972г.) и б/ имат плътност при 15 градуса по Целзий по-голяма от 1000гр./куб.см. , в/ при 25 градуса по Целзий имат иглена пенетрация по метода АSTM D 5, равна или по-голяма от 400 и имат характеристики, различни от тези на продуктите с код 2715 00 00.

В процесния случай от назначената химична експертиза се установи, че продуктът, внесен от жалбоподателя, има по показател плътност при 15 градуса по Целзий 935,9 кг/куб.м. , което означава, че той не отговаря на условие „б” (да има плътност при 15 градуса 1000гр./куб.см).

При направеното изпитване по показателя „иглена пенетрация”, резултатът е, че продукта не е издържал изпитването поради много ниския си вискозитет, което означава, че той не отговаря и на условие „в” .

Експертизата е установила, че продуктът не отговаря и на условие „г”, защото не притежава свойствата на продуктите от посочения код по показатели пенетрация, плътност и дестилационни характеристики. Така, според съдебно-химическа експертиза продуктът не отговаря на три от четирите условия. Доколкото тези условия в обяснителните бележки са описани със съюза „и” следва да се приеме, че те трябва да са кумулативно налични, т.е. продукта трябва едновременно да отговаря на четирите условия за да бъде класиран като тежко масло в подпозиция 2707 99 99 – получено при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла.

В обяснителните бележки към същата подпозиция е посочено, че продуктите, които не отговарят на условията по т.”а” до т.„г” се класират според техните характеристики, напр. в подпозиции 2707 10 10 до 2707 30 90, 2707 50 10, 2707 50 90, в позиция 2708, в подпозиции 2710 19 31 до 2710 19 99, 2713 20 00 или в 2715 00 00.

Жалбоподателят е класирал тарифно продукта в митническата декларация с код 2710 19 71, защото произхода му на нефтено масло определя това тарифно класиране и поради това, че до този момент всички продукти с такъв произход и такъв химичен състав са класирани в тази подпозиция, без да са налични възражения от страна на митническата администрация.

В подкрепа на този факт е и писмо изх. № 26-Л-12/6.02.2015г. на Министерство на икономиката на РБ, в което е посочено, че до 4 април 2013г. продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710.

Ответният митнически орган е приел, че след като посредством митническата лабораторна експертиза, назначена в хода на административното производство, е установено, че ароматните съставки на продукта преобладават тегловно по отношение на неароматните, продукта следва да се класира в позиция 2707 и тъй като не отговаря на никоя от подпозициите в тази позиция, е класиран в подпозиция „други”. С посочената митническа лабораторна експертиза са изследвани само ароматните съставки. Други свойства и характеристики на продукта не са изследвани, в т.ч. не е установено и дали той отговаря на четирите изисквания от „а” до „г”, дадени кумулативно в обяснителните бележки към подпозиция 2707 99 99.

За процесния продукт без съмнение е установено, че по своя произход е нефтено масло и отговаря на характеристиките за позиция 2710 от КН „Нефтени масла или масла от битуминозни материали, различни от суровите”. Същевременно обаче, според митническата лабораторна експертиза, оспорена от жалбоподателя, продуктът съдържа ароматни съставки, които преобладават тегловно спрямо неароматните.

Така според произхода си, продукта следва да бъде класиран в позиция 2710, но ако се възприеме констатацията на МЛЕ за съотношението на ароматни спрямо неароматни съставки, продукта следва да се класира в позиция 2707. 

Такова тълкувание е дадено с Решение на СЕС от 12.06.2014г. по дело С-330 /13, където в т.38 е казано, че позиции 2707 и 2710 от КН тълкувани в светлината на забележка 2 от глава 27 от КН и ОБ към Хармонизираната система за позиция 2710, следва че определящ критерии за класифициране на даден продукт е ароматните съставки, които за 2707 следва да преобладават, а 2710 преобладаването следва да е на неароматните съставки.

СЕС обаче, изрично подчертава в т.34, че според трайната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на продуктите по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към раздела или главата, с уточнението в т.51, че Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила и в този смисъл, посочените в тях методи за изследване на обективните характеристики и свойства на продуктите не следва да се считат за единствено приложими за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт. Според този съд, националните юрисдикции са тези, които следва да решат кой е най-подходящият метод за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт, с оглед на класирането му в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН.

Съгласно Общите правила за тълкуване на КН, дял І, т.3, б.”а”, когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции, класирането следва да се извърши в позицията, която най-специфично описва стоката и тя трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение.

В процесния случай, според съда, най-специфично описва процесната стока нейния произход – фактът, че тя представлява нефтено масло, което отговаря на критериите дадени с ОБ към КН за позиция 2710, що се касае до нефтените масла (тежките масла).

Обстоятелството, че продуктът не отговаря на изискванията на ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, защото от четири кумулативни условия продукта отговаря само на подусловие „а”, не дава възможност въобще да се приеме, че продукта притежава характеристики, които могат да го класират тарифно в тази подпозиция. В ОБ към въпросната подпозиция се съдържа още един аргумент в полза на разбирането, че правилното тарифно класиране е това, което жалбоподателя е посочил в митническата декларация. В тези бележки е посочено, че продуктите, които не отговарят на условията на по т.”а” до „г” се класират според техните характеристики в примерно изброени подпозиции, между които 2710 19 71. Доколкото характеристиките на процесния продукт, изследван посредством назначените съдебно-химически експертизи, дават възможност той да се определи като нефтено масло, предназначено за последваща специфична преработка, следва и въз основа на препратката съдържаща се в ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, да се приеме, че процесния продукт следва да се класира в позиция 2710 19 71. 

Отделно следва да се посочи, че митническият орган не е доказал, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. Както вече бе посочено, МЛЕ дава заключение на база изследване на ограничени параметри на продукта и като приема, че понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“ са идентични. Обратното, посочва СЕС в т.2 на диспозитива на Решение С-330/13: “ Понятието „ароматни съставки", фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието „ароматни въглеводороди".

Т.е. по-широкото понятие е ароматни съставки, а ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди и така отразен резултатът в митническата лабораторна експертиза не е коректен. Тук съдът отчита и категоричната позиция на вещото лице по съдебните експертизи, че по принцип мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут.

Такова изследване МЛЕ не е правила, поради което съдът намира за недоказана констатацията на митническия орган, в оспореното решение, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните.

Отделно следва да се посочи, с оглед изложеното по-горе, че след като митническия орган, както сам е посочил в оспореното решение, е имал съмнение относно възможността за еднозначно тарифно класиране на продукта, е следвало да се съобрази и с разпоредбата на чл. 13 АПК, която прогласява принципа за последователност и предвидимост в дейността на администрацията. В случая е била налице установена практика по прилагане на закона и постигане на целите му, с която издателят на оспорения акт не се е съобразил и по този начин е нарушил правата на жалбоподателя.

Това е така, защото не е спорно между страните, че „Лукойл Нефтохим Бургас“АД в продължение на години, е внасял продукти с характеристики, аналогични на тези на процесния и ги е класирал тарифно в код 2710 19 71.

Промяната на тарифното класиране митническият орган е извършил при липса на каквито и да е било нови обстоятелства- нова законова регламентация или промяна в характеристиките на продукта.

Нарушаването на основен принцип в административното производство, предпоставя категоричен извод за незаконосъобразност на издадения акт.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.143 от АПК и изхода от спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя извършените от него съдебно-деловодни разноски в общ размер на 4 389 лева, от които: държавна такса – 50 лева, възнаграждения за вещото лице – 550 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 3 789 лева.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, първи състав

 

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА нищожност на Решение № 5874/29.09.2012г. издадено от началника на МП ”Пристанище Бургас център”.      

ОСЪЖДА Митница – Бургас да заплати на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД със седалище и адрес на управление в град Бургас, представлявано от председателя на управителния съвет С.М.А. съдебно-деловодни разноски в размер на 4 389 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:…………………………….