Р Е Ш Е Н И Е  1731

 

Град Бургас  26.09.2013г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV-ти административен състав, на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                      2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Галина Колева, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 2335 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Пътни такси и разрешителни за специално ползване на пътища”, подадена чрез процесуален представител, против решение № 1443 от 20.09.2012г., постановено по н.а.х.д. № 1900 по описа за 2012г. на БРС, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление № 2793/17.04.2012г. на Директор на Дирекция ”Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” при Агенция “Пътна инфраструктура”-гр.София, с което на  А.Х.И. с ЕГН **********, е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата(ЗП).

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, за което излага подробни съображения в жалбата. Основното му възражение е, че районният съд неправилно е квалифицирал установеното нарушение по чл.177, ал.3 от ЗДвП. Счита, че в случая намира приложение хипотезата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, който е специален по отношение ЗДвП, тъй като регламентира дейностите по специалното ползване на пътищата, в това число и движение по тях  на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Касаторът моли съдът да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди като законосъобразно наказателно постановление № 2793/17.04.2012г. на Директор на Дирекция ”Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” при Агенция “Пътна инфраструктура”-гр.София. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания и искането от съда. Не представя нови доказателства.

Ответникът по касация – А.Х.И., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна в писмено становище, депозирано по делото и в съдебно заседание. Моли съдът да я отхвърли и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

Обжалваното пред районния съд наказателно постановление № 2793/17.04.2012г. на Директор на Дирекция ”Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” при Агенция “Пътна инфраструктура”-гр.София е издадено въз основа на АУАН № 0003414/3.04.2012г., съставен от главен специалист мобилна група към АПИ гр.София на А.Х.И. за това, че управлявал на 3.04.2012г. в 11.10 часа, на път Е871, посока гр.Бургас – гр.Айтос, на 3 км. преди с. Съднево, автомобил/МПС „Скания 124-420” с две оси и полуремарке „Кьогел СНЦО 27” с три оси/с рег. № А5102КН и полуремарке с рег.№ А1236ЕЕ, собственост на „Металстрой”ООД, ЕИК 102108260, като е установено, че водачът осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя. Необходимостта от разрешение е доказана от измерване габаритите на пътното превозно средство, направено при проверката,  резутатите от което са отразени както в АУАН, така и в наказателното постановление.  

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че касаторът е следвало да бъде санкциониран на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не въз основа на чл.53, ал.1 от ЗП. Счел е, че на основание чл.53 от ЗП могат да бъдат санкционирани единствено физически лица, различни от водачите на извънгабаритните и/или тежки ППС. Формирал е и извод, че службите за контрол при МВР нямат правомощия да съставят АУАН за нарушения на ЗП. С тези мотиви, позовавайки се също и на Наредба № 11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, районният съд е отменил оспореното пред него наказателно постановление, намирайки го за издадено в нарушение на материалния закон.

Така постановеното решение е неправилно.

 Установеното административно нарушение е квалифицирано от актосъставителя и от административнонаказващия орган по чл. 26, ал.2, т.1, б „а” от ЗП, съгласно която за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение, се забраняват, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая е безспорно установено от събраните по делото доказателства, че касаторът е осъществил деянието, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. По категоричен начин е доказано, че той е управлявал посоченото в акта и в наказателното постановление ППС, че същото е извънгабаритно, както и че в качеството си на водач А.Х.И. не е разполагал със съответното разрешение за движението на ППС от администрацията, управляваща пътя.  Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 т.2 от ЗП наказват се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

С деянието, описано в АУАН и в наказателното постановление А.Х.И., в качеството си на физическо лице, водач на извънгабаритно ППС,  е  нарушил установената забрана в чл.26, ал.2, т.1 от ЗП, с което е осъществил признаците от обективна и от субективна страна на един от съставите на административно нарушение, установени в чл.53, ал.1 от ЗП, предвиждащ наказание глоба за физическите лица, нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП.

Неправилен е изводът на районния съд, че в чл.53, ал.1 от ЗП е предвидено санкционирането на физически лица, различни от водачите. Анализът на цитираната разпоредба налага извода, че те не са изключени от кръга физически лица, които могат да бъдат субекти на административнонаказателна отговорност. В цитираната разпоредба е предвидено да се налага наказание на всички физически лица, които извършат нарушение на определени разпоредби от закона, в това число и на забраната на чл.26, ал.2 от ЗП и изрично е акцентирано върху възможността алтернативно да се налага глоба и на друга определена група физически лица - извършили или наредили да бъдат извършени различни дейности, изброени в 6 точки , в това число и движение на ППС без изискуемото разрешение, посочено в т.2 . Това следва от употребата на предлога или при формулиране текста на законовата разпоредбата.

  На следващо място настоящата инстанция не споделя извода на районния съд, че деянието следва да бъде квалифицирано като нарушение на чл.177, ал.3 от ЗДвП. В случая един от признаците от обективна страна на осъществения състав на административно нарушение е управлението на извънгабаритно ППС без съответното за това разрешение. Тази  особеност на изпълнителното деяние е причина, правнорелевантните в случая факти да не могат да бъдат подведени под нормата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а под хипотезиса на чл.53, ал.1 от ЗП,  въз основа на която правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Аргумент в подкрепа на извода, че в случая намира приложение ЗП е обстоятелството, че този закон е специален по отношение ЗДвП. Това е видно от чл.1, ал. 1 от ЗП, съгласно който  с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. В тази връзка и тъй като касаторът е санкциониран за деяние, въздигнато в административно нарушение именно в ЗП, ирелевантни за предмета на спора са изтъкнатите в мотивите на първоинстанционното решение съображения, че Наредба № 11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е издадена въз основа на чл.139 от ЗДвП.

Неправилно районният съд е приел, че органите на МВР не могат да съставят АУАН за нарушения на ЗП. Този извод е в противоречие с разпоредбата на чл.37, ал.1 , т.1 от цитираната по-горе наредба, съгласно която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура” спират и съставят акта на водача на извънгабаритното и/или тежкото пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса.

За извършеното административно нарушение на касатора законосъобразно е наложено съответното наказание, предвидено в чл.53, ал.1 от ЗП, като съдът намира, че размерът на глобата е справедлив, определен в съответствие с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН - по-близо до законоустановения минимум, съобразно обществената опасност на деянието и дееца и при липса на отегчаващи вината му обстоятелства.

 По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за основателна. Решението на БРС следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено наказателно постановление №

2793/17.04.2012г. на Директор на Дирекция ”Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” при Агенция “Пътна инфраструктура”-гр.София.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. ІІ-ро от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV – ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение №1443 от 20.09.2012г., постановено по н.а.х.д. № 1900 по описа за 2012г. на БРС , и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2793/17.04.2012г. на Директор на Дирекция ”Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” при Агенция “Пътна инфраструктура”-гр.София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП на  А.Х.И. с ЕГН ********** е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:     1./

                                  

                                                                                                      2./