Р Е Ш Е Н И Е  1737

 

Град Бургас  26.09.2013г.

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV-ти административен състав, на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                      2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Галина Колева, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 2367 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Чех – Йосиф Новосад”ООД с ЕИК 104616827 против решение № 160 от 10.10.2012г., постановено по н.а.х.д. № 265 по описа за 2012г. на АРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 77 от 12.06.2012 г.,  издадено от секретар на Община Руен, област Бургас, в качеството му на упълномощено длъжностно лице съгласно Заповед № 15 от 21.01.2008 г. на Кмета на Община Руен, с което за нарушение на чл.14 от Закона за местните данъци и такси на на дружеството касатор е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Намира за неправилен извода на районния съд, че неизлагането на съображения относно приложението на чл.28 от ЗАНН в наказателното постановление не е съществено процесуално нарушение. Твърди също, че в случая АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок, установен в чл.34, ал.1 от ЗАНН, в подкрепа на което излага подробни доводи в касационната жалба. Моли съдът да отмени оспореното решение и да постанови друго по същество. Касаторът, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът по касация –Секретар на Община Руен, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли съдът да потвърди оспореното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Наказателното постановление, предмет на обжалване в производството пред районния съд, е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 35/29.05.2012г., съставен от началник в отдел „Местни приходи, данъци и такси” при Община Руен на „Чех – Йосиф Новосад”ООД за това, че подал след законоустановения срок на 29.05.2012г. декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 346 от същата дата за имот, придобит с нотариален акт от 26.07.2011г., с което е нарушил чл.14, ал.1 от ЗМДТ.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че е извършено нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ от „Чех – Йосиф Новосад”ООД, както и че за това законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ.

Оспореното решение е правилно.

Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно доказано, предвид събраните доказателства в хода на развилото се пред него производство, като правилно и в съответствие с приложимия закон е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Районният съд е обсъдил поотделно всички възражения на нарушителя и е изложил подробни мотиви защо ги намира за неоснователни.

Правилен е изводът на районния съд, че в случая не е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.

Съгласно нормата на чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. В санкционната норма на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Анализът на чл.123, ал.1 от ЗМДТ налага извода, че тя съдържа няколко различни състава на административни нарушения, които се осъществяват посредством различни изпълнителни деяния: неподаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ; 2) неподаване на декларацията в законоустановения двумесечен срок по чл.14 от ЗМДТ (т.е. подадена е декларация, но  със закъснение, извън срока); 3) непосочване на данни или обстоятелства; 4) невярно посочване на данни или обстоятелства. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН по отношение на тези  отделни административни нарушения започват да текат от различен момент. В случай, че лицето въобще не е подало декларация, срокът започва да тече от деня, следващ деня в който е изтекъл 2-месечния срок за подаване на декларация. В случай, че лицето подаде декларация след законоустановения срок, срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от деня, следващ деня на подаване на декларацията със закъснение, тъй като преди това не може да се приеме, че е изпълнен именно този състав на административно нарушение, съответно, че нарушителя е открит или е могъл да бъде открит от контролните органи.

Настоящият случай е именно такъв, декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е била подадена от касатора със закъснение на 29.05.2012 год., извън законоустановения двумесечен срок, считано от придобиване на имота. На 29.05.2012г. е съставен и АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното производство. С оглед изложеното, съдът намира, че е спазен  3-месечния срок за съставяне на акта, считано от откриване на нарушителя.

В случая при изчисление на този срок не намира приложение разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗМДТ и възражението на касатора в този смисъл е неоснователно. Не може да се приеме, че този срок  е започнал да тече от датата, на която Община Руен е била уведомена за изповядване на сделката по нотариален ред. На първо място по делото не са представени безспорни доказателства за уведомяването на Община Руен. От съдържанието на представеното по делото писмо с рег. № 21/29.07.2011г. на Служба по вписванията гр.Айтос, адресирано  до Община Руен, не може да се приеме по безспорен начин, че общината е била уведомена за изповядването по нотариален ред именно на договора, с който касаторът е придобил недвижимия имот, тъй като в същото не са цитирани номерата на изпратените нотариални актове. Отделно, не са представени доказателства за получаването на придружителното писмо, ведно с приложените към него нотариални актове, в Община Руен. На второ място, дори да можеше да се приеме, че в общината е била получена информация на 29.07.2011г. за извършването на разпоредителната сделка с имота, то отново не може да се счита, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН е започнал да тече от тази дата, тъй като е налице хипотезата на подаване на декларация извън срока – административно нарушение, извършено на 29.05.2012г. от дружеството касатор.

На следващо място, правилен е и изводът на районния съд, че неизлагането на доводи в обстоятелствената част на наказателното постановление относно приложението на чл.28 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като тази преценка може да се извърши за първи път и от съда в рамките на образуваното по жалбата съдебно производство. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС, цитираното от касатора в касационната жалба, а именно:…”Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.”

В случая районният съд е обсъдил възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН. Правилна е преценката му, че не са налице законовите предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и съдът изцяло споделя този извод. Нарушението на чл.14, ал.1 от ЗМДТ е формално, на просто извършване и не са налице данни за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи по-ниската му обществена опасност в сравнение на обикновени случаи на нарушения от съответния вид.

С оглед изложеното, съдът счита, че не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 10.10.2012г., постановено по н.а.х.д. № 265 по описа за 2012г. на АРС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:     1./       

                                  

 

                                     2./