Р Е Ш Е Н И Е  1733

 

Град Бургас  26.09.2013г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV-ти административен състав, на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                      2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Галина Колева, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 2387 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „АР ЕС ПИ”ЕООД с ЕИК ***, подадена чрез процесуален представител, против решение № 129 от 11.10.2012г. на Районен съд – гр.Карнобат, постановено по н.а.х.д. № 243 по описа за 2012г. на КРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 12-495 от 30.05.2012г. на главен директор на ГД ИДТН, с което за нарушение на чл.141, ал.1, т.4 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, на „АР ЕС ПИ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като незаконосъобразно и необосновано, противоречащо на закона. Твърди, че не става ясно какви са мотивите на съда за потвърждаване на наказателното постановление, че съдът не е обърнал внимание на противоречивите показания на разпитаните свидетели и не ги е анализирал. Твърди също, че впоследствие е отменена разпоредбата на чл.141, ал.1, т.4 от НУБЕТНГСИВВГ, посочена като нарушена в наказателното постановление, поради което е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Моли съдът да отмени оспореното решение и да постанови друго по същество, с което да отмени наказателно постановление № 12-495 от 30.05.2012г. на главен директор на ГД ИДТН. Претендира присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и искането от съда.

Ответникът по касация – главен директор на ГД ИДТН, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение като потвърди решението на КРС.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Наказателното постановление, предмет на обжалване в производството пред районния съд, е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 02-45/19.12.2011г., съставен от главен инспектор в РО ИДНТ Бургас на  „АР ЕС ПИ”ЕООД за това, че при извършена проверка на Автомобилна газоснабдителна станция с рег. № Бс СП 0028, находяща се в гр.Карнобат – Индустриална зона, стопанисвана от „АР ЕС ПИ” ЕООД, на 16.11.2011г. в 13, 43 часа, било установено, че на територията на АГСС отстрани до колонката за зареждане на автомобилни газови уредби с пропан- бутан се съхранява накрайник за пълнене на битови бутилки тип БВГ- 27 от колонката за зареждане на АГУ.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че е извършено нарушение на чл.141, ал.1, т.4 от НУБЕТНГСИВВГ, както и че за това е законосъобразно ангажирана отговорността на „АР ЕС ПИ” ЕООД.

Оспореното решение е правилно.

Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно доказано, предвид събраните доказателства в хода на развилото се пред него производство, като правилно и в съответствие с приложимия закон е ангажирана отговорността на дружеството.

Неоснователно е възражението на касатора, че разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 4 от НУБЕТНГСИВВГ е отменена, поради което е налице по –благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, налагащ отмяната на процесното наказателно постановление. С Постановление на МС № 338/09.12.2011 год. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС са приети изменения на НУБЕТНГСИВВГ, които, обаче що се отнася до чл. 141, ал. 1, касаят само т. 1, която е отменена и т. 2, която е изменена. Цитираното изменение на Наредбата не променя (нито изменя, нито отменя) текста на чл. 141, ал. 1, т. 4, каквото е твърдението на касатора.

Настоящата инстанция не споделя и възражението на касатора, че районният съд не е обсъдил противоречията в показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съдът е изложил мотиви защо не кредитира показанията на С.К.– служителка в „АР ЕС ПИ” ЕООД на длъжност оператор газ станция. Като причина за това е  изтъкната заинтересоваността на тази свидетелка, тъй като тя се намира в трудово правоотношение с дружеството касатор, както и обстоятелството, че по делото е безспорно установено от останалия доказателствен материал, че накрайник за пълнене на битови бутилки с пропан – бутан се е съхранявал отстрани до колонката за зареждане на автомобилни газови уредби. Макар, че съдът не е взел предвид показанията на  свидетелката К., те също потвърждават  този факт, независимо, че според свидетелката накрайникът е бил оставен на територията на АГСС от клиент. Разпоредбата на чл.141, ал.1, т.4 от НУБЕТНГСИВВГ съдържа забрана за наличие на територията на автомобилната газоснабдителна станция на накрайници и други устройства за пълнене на бутилки от колонките за зареждане на АГУ. Задължението за спазване на тази забрана е вменено на ползвателите и обслужващият персонал на автомобилните газоснабдителни станции, които съгласно чл.141, ал.1, т.4 от наредбата не трябва да допускат наличието на накрайниците на тяхна територия. Тъй като изрично е предвидено ангажиране на отговорността на тези лица за допустителство, ирелевантно за съставомерността на деянието в случая, изразяващо се в нарушение на нормативно установената забрана, е кое е лицето оставило накрайника на територията на АГСС.

По изложените съображения правилен е изводът на районния  съд, че фактическата обстановка, описана в АУАН и в наказателното постановление се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. 

На следващо място неоснователно е и възражението на касатора относно определяне субекта на административното нарушение. Съдът намира за неправилно позоваването от негова страна на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, според която, административнонаказателната отговорност е лична. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в случаите, предвидени в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите е предвидено налагане на имуществена сакнция от 100 до 2000 лева за други нарушения на глава пета на закона, извън посочените в чл.55, ал.1 от ЗТИП и наредбите по неговото прилагане.

 Както бе посочено по-горе, в чл. 141, ал. 1 от Наредбата е вменено задължение за ползвателите и обслужващият персонал на автомобилните газоснабдителни станции. В § 1, ал. 1, т. 9 от ДР на ЗТИП е дадено легално определение на понятието „ползвател”, съгласно което "ползвател" е собственикът или всяко физическо или юридическо лице, което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на друго правно основание. Безспорно е установено, че санкционираното дружество е собственик на проверената газоснабдителна станция и като такъв има качеството на ползвател.

По изложените съображения правилно е ангажирана отговорността на дружеството касатор на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП във вр.чл.83, ал.1 от ЗАНН в качеството му на юридическо лице – търговец за неизпълнение на задължение при изпълнение на дейността му.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция счита, че не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение 129 от 11.10.2012г. на Районен съд – гр.Карнобат, постановено по н.а.х.д. № 243 по описа за 2012г. на КРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./      

                                  

 

                                     2./