Р Е Ш Е Н И Е  1732

 

Град Бургас  26.09.2013г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV-ти административен състав, на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                      2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Галина Колева, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 2428 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, подадена чрез процесуален представител, против решение № 1539 от 18.10.2012г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 2360 по описа на БРС за 2012г., с което е отменено наказателно постановление № 02-0202872/31.05.2012 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „Бургодит МСД” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Намира за неправилен извода на районния съд, че преди извършване на процедура по чл.405а от КТ, липсва правно основание отношението между „Бургодит МСД” ЕООД и Ж.Ж.Ф. да се третира като трудово. Счита, че в случая са били налице всички характеристики на трудовото правоотношение – установено работно място, установено работно време, установена длъжност „Счетоводител”. Твърди, че дружеството е било правилно санкционирано в качеството му на работодател. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление № 02-0202872/31.05.2012 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.

Ответникът по касация – „Бургодит МСД” ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Наказателното постановление, предмет на обжалване в производството пред районния съд, е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 02 - 0202872/17.05.2012г., съставен от началник на отдел „Административно информационно и правно осигуряване” при Д „ИТ” – Бургас на „Бургодит МСД” ЕООД за това, че при извършена проверка на място в офис на счетоводната къща на 14.05.2012г. в 11.40 часа и по документи в Дирекция „ИТ” Бургас на 17.05.2012г. било установено, че „Бургодит МСД” ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснало до работа на длъжност „Счетоводител” на 14.05.2012г. в 11.40 часа Ж.Ж.Ф. с ЕГН *********** в счетоводна къща гр.Бургас, ул. „Александър Велики” № 15Б, без сключен трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в случая не е предвидена административно-наказателна отговорност за работодателя за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, тъй като до завършването на процедурата по чл.405а от КТ липсва основание правното отношение между „Бургодит МСД” ЕООД и Ж.Ж.Ф. да се третира като трудово. Необходимо е преди това то да бъде обявено за такова от контролните органи на ИП с издаване на нарочно постановление. След като такова не е било издадено към датата на издаване на наказателното постановление, районният съд е счел, че „Бургодит МСД” ЕООД все още не е имало качество работодател, поради което не може да бъде ангажирана и отговорноста му на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Оспореното решение е неправилно.

Постановлението, респ. предписанието за сключване на трудов договор на контролните органи по чл.405а, aл.1 от КТ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 и ал.2 АПК, с който се констатират вече възникнали, съществуващи права и задължения, респ. трудови правоотношения, които не са обективирани в писмен договор и едновременно с това се изпълнява функцията на принудителна административна мярка, по отношение на работодателя. В качеството си на административен акт по чл. 21 АПК постановлението подлежи на оспорване по реда на чл. 145 АПК, респективно на съдебен контрол за законосъобразност по арг. на чл. 405а, ал.7 от КТ. Районният съд неправилно е приел, че в случая самото обявяване по този ред на правоотношението за трудово е „санкция” за работодателя. Двете производства  - това по чл.405а, ал.1 от КТ и това по ангажиране отговорността на работодателя по реда на чл.414, ал.3 от КТ са самостоятелни и се развиват независимо едно от друго.

Инспекцията по труда има право да обявява по реда на чл.405а, ал.1 от КТ съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ. Нормата е диспозитивна и е въпрос на суверенна преценка на административния орган да упражни или не правото си по чл.405а, ал.1 от КТ. Този орган не е задължен при констатиране на нарушения по трудовото законодателство да издава постановления за обявяване на трудовоправни отношения. В качеството си на орган, осъществяващ цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство, обаче, Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика е задължена, чрез оправомощените си органи, да издава наказателни постановления, с които да ангажира отговорността на работодателите за нарушение на трудовото законодателство, в това число и за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. За нарушение на чл.62, ал.1 от КТ за работодателя е предвидена имуществена санкция в размер от 1 500 до  15 000 лева. Съгласно чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Тъй като в случая установеното деяние правилно е квалифицирано административнонаказващия орган по чл.62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 от КТ, неоснователно районният съд е приел, че отговорността на касатора е незаконосъобразно ангажирана. Отделно, съдът не споделя мотивите на районния съд, че, липсва изрична санкционна разпоредба за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, тъй като санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ е обща и предвижда имуществена санкция за работодател, който наруши която и да е от разпоредбите на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в случаите, когато за това не е изрично предвидена санкция в КТ.

В случая неправилно районният съд е поставил ангажирането на отговорността на работодателя по чл.414, ал.3 от КТ в зависимост  от образуването и приключване на административно производство по чл.405а, ал.1 от КТ с издаване на постановление за обявяване на съществуващото правоотношение  като трудово.

Неправилен и лишен от нормативна опора е извода на първоинстанционния съд, че процедурата по чл.405а от КТ изключва инцидентен съдебен контрол, в хода на който отношенията между страните да се приемат за трудови. Преценката относно вида на определени обществени отношения се извършва от съда винаги въз основа на събрания доказателствен материал по делото и въз основа на закона. В случая при липса на сключен трудов договор в писмена форма между страните, пълното доказване на главния релевантен за спора факт - съществуването на трудовото правоотношение по предоставяне на работна сила, е извършено посредством всички други допустими доказателствени средства – писмени и гласни. В случая от страна на дружеството работодател не са ангажирани доказателства, годни да опровергаят презумптивната по смисъла на чл.416, ал.1 от КТ доказателствена сила на съставения АУАН. Показанията на свидетелката К. са в противоречие както с показанията на свидетеля по съставяне на АУАН, така и с останалите писмени доказателства- справка по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ, попълнена от Ж.Ж.Ф., разкриваща основните елементи на трудовото правоотношение – длъжност, възнаграждение, работно време, почивки и работно място, както и протокол № 1204/17.05.2012г. за извършена проверка. С оглед изложеното, както и предвид заинтересуваността на свидетелката К. в качеството ù на служител в „Бургодит МСД” ЕООД нейните показания не следва да бъдат кредитирани.

Като доказателство, установявавщо по безспорен начин престирането на работна сила от страна на Ж.Ж.Ф. в полза на „Бургодит МСД” ЕООД съдът приема обстоятелството, че административнонаказателното производство е започнало именно по неин сигнал, като тя е заявила, че не е сключила писмен трудов договор с дружеството, въпреки, че такъв ù е бил обещан при започване на работата.

  Изложеното налага извода, че „Бургодит МСД” ЕООД е нарушило чл.62, ал.1 във вр.чл.1, ал.2 от КТ, с което е осъществило признаците от обективна страна на състава на чл.414, ал.3 от КТ, за което е законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството въз основа на тази санкционна разпоредба. По отношение размерът на наложената имуществена санкция на  „Бургодит МСД” ЕООД, съдът намира, че същият следва да бъде намален към законоустановения минимум – 1 500 лева, тъй като от административнонаказващия орган не е съобразено наличието на смекчаващо обстоятелство  - сключване на трудов договор със служителката Ф. на 17.05.2012г., датата на издаване на протокола за извършена проверка № 1204.

Неоснователни са възраженията на ответника по касация, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН. Мотиви в този смисъл са изложени в оспореното решение и те се споделят от настоящия касационен състав въпреки, че съдът намира за неправилно оспореното решение като краен резултат, по съображенията, изложени по-горе.

С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като постановено при неправилно тълкуване и приложение на закона и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено наказателно постановление № 02-0202872/31.05.2012 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. IІ-ро от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1539 от 18.10.2012г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 2360 по описа на БРС за 2012г. и вместо него постановява

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0202872/31.05.2012 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ на „Бургодит МСД” ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ, като намалява размерът на наложената на дружеството имуществена санкция от 3000 лева на 1 500 лева.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./      

                                  

 

                                     2./