РЕШЕНИЕ

 

№1708                    дата  19 септември 2013 год.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 09 септември 2013  год.

 в следния състав:

 

                                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: …………………………

 

разгледа адм. дело № 2605 по описа за 2012 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1  от ЗУТ.

            Предмет на оспорване е Заповед № ДК-02-ЮИР-234/01.11.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като „масивна стена”, находящ се в новообразуван поземлен имот № 117.711 (по КК 654.835 и 654.836), местност „Брястите”, землище на кв.”меден рудник”, гр.Бургас, извършен от „Мантуа инвестмънт” ООД, гр.Бургас.

            Жалбоподателят „Мантуа инвестмънт” ООД, гр.Бургас оспорва издадената заповед, като релевираните доводи за нейната незаконосъобразност са допуснати съществени нарушения в хода на административното производство, тъй като органът не е обсъдил своевременно подаденото възражение против фактическите констатации,  в резултат на което фактите не са били правилно установени. Игнорирано е било представеното разрешение за строеж, поради което неправилно е прието, че за строежа не се представят строителни книжа. Претендира се и неправилно приложение на материалния закон, като се възразява, че процесната ограда е изпълнена преди повече от 16 години, поради което няма как да противоречи на сега действащ подробен устройствен план. Съдържат се и оплаквания за несъответствие на правните разпоредби посочени в констативния акт и издадената заповед, с което е било ограничено правото на защита на извършителя на строежа. Иска се отмяна на заповедта.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, в пледоария по същество излага допълнителни фактически и правни доводи за отмяна на административния акт.

            Ответникът – началник на РДНСК Югоизточен район се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата и моли да бъде отхвърлена.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, чийто адресат е, и депозирана в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество е основателна.

            Безспорно е по делото и това се установява вкл. от депозирани свидетелски показания на св.И., че процесната ограда е изпълнена от жалбоподателя „Мантуа инвестмънт” ООД. Дружеството претендира, че е собственик на имота (или част от него), в който е изпълнен строежа, за което сочи, че се легитимира с НА № 78/20.12.1995г. на нотариус при Районен съд – Бургас. Дали изцяло или на някаква част от този имот жалбоподателят е собственик или не, е въпрос, който е спорен с други физически лица – наследници на Г.В.Т., които претендират там да им е възстановено право на собственост, съгласно Заповед № 418/26.02.2008г. на кмета на община Бургас. Спорният характер на собствеността на имота настоящият съд не е материално компетентен да обсъжда, но за целите на настоящия съдебен процес е необходимо и достатъчно условие жалбоподателят да е извършител на строежа, за да се разгледа неговата жалба, без оглед на собствеността.  

Установява се по делото, че от служители на РО „НСК” – Бургас при РДНСК Югоизточен район е съставен констативен акт № 220/22.12.2011г. за извършена проверка на строеж, описан като масивна стена, находящ се в новообразуван поземлен имот № 117.711, местност „Брястите”, землище на кв.”Меден рудник”, гр.Бургас, изпълнена от стоманобетонови панели със стоманени вертикални колони между отделните звена, с приблизителни размери на строежа – височина 2,30м-2,40м, дължина 65м и широчина 0,10-0,12м,  като е посочено, че имотът е собственост на наследниците на Г.В.Т., в чиято полза е издадена Заповед № 418/26.02.2008г. на кмета на община Бургас за възстановяване правото на собственост върху новообразувания имот. Посочено е, че строежът е извършен от „Веролит” ООД, с последващо правоприемство от жалбоподателя „Мантуа инвестмънт” ООД. Посочено е, че за строежа не се представят строителни книжа и документи и в частност – няма разрешение за строеж, поради което са приети за нарушени нормите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Като друга налична документация е посочено Разрешение за строеж № 7/31.01.1996г. за ограда с височина до 2,00м, издадено на основание чл.225, ал.1, т.7 от ППЗТСУ (отм.), но е посочено, че не е издадено конструктивно становище за строежа.

Против констативния акт е постъпило възражение от жалбоподателя „Мантуа инвестмънт” ООД вх. № ТВ-754-05-881/29.12.2011г., видно от което, дружеството е заявило, че е собственик на имота  и изпълнената в него ограда е въз основа на Разрешение за строеж №   7/31.01.1996г., оспорило е изискването за наличие на конструктивно становище, като е посочило, че разрешението за строеж е издадено при действието на ЗТСУ (отм.), при чиято уредба такова не се е изисквало.

 

 

            На основание съдържащите се в съставения констативен акт фактически констатации, началникът на РДНСК Югоизточен район приел за установено, че е налице строеж, изпълнен от жалбоподателя „Мантуа инвестмънт” ООД, представляващ част от масивна стена, с приблизителна височина 2,20м-2,40м, изпълнена от сглобяеми стоманобетонови панели, изградена в югоизточния край на новообразуван поземлен имот № 117.711 (по КК 07079.654.835 и 07079.654.836), местност „Брястите”, землище на кв.”Меден рудник”, гр.Бургас, като строежът не се предвижда за запазване, тъй като с настоящото си местоположение противоречи на предстоящото градоустройствено планиране на имота. Възражението против констативния акт не е обсъдено, тъй като е прието, че е подадено след седмодневния срок. При тези констатации строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, поради което е издадена процесната Заповед № ДК-02-ЮИР-234/01.11.2012г. за премахването му.

            Заповедта е незаконосъобразна.

            Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Административният орган е ползвал подобна формулировка, като е посочил, че строежът не се предвижда за запазване, тъй като с настоящото си местоположение противоречи на предстоящото градоустройствено планиране на имота. При обсъждане в съдебно заседание на този мотив, пълномощникът на административния орган посочи, че вероятно се е имало предвид новообразуваните имоти, но няма данни за някакво предстоящо градоустройствено планиране на имота. За изясняването на този въпрос назначеното по делото вещо лице уточни, че имотът, където е разположена оградата (стена) представлява земеделска територия, нива и по общия устройствен план попада в територия със забрана промяна на предназначението, поради което предстоящо градоустройствено планиране на имота няма как да се случи. Това заключение компрометира констатацията на административния орган за предстоящо градоустройствено планиране на имота, съобразно което оградата не може да се запази и този негов извод се явява напълно необоснован и достигането до подобен извод е напълно неясно. При изследване на процесния строеж на място вещото лице посочва, че представлява масивна ограда с височина 2,25м, изпълнена от стоманобетонови панели с дебелина 8 см, монтирани на метални Т-образни колони. За имотите, в които попада строежа ПИ 07079.654.835 и 07079.654.836 няма разработен ПУП, тъй като представляват земеделска територия със забрана за промяна на предназначението, съгласно Общия устройствен план на гр.Бургас, одобрен с Решение на Общински съвет № 51-1/21.01.2011г., в сила от 13.09.2011г. Посочва, че за процесния строеж е издадено Разрешение за строеж № 7/31.01.1996г. от община Бургас на основание чл.225, ал.1, т.7 от ППЗТСУ (отм.) и в този смисъл е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен. Счита, че по сега действащите разпоредби е недопустим, тъй като попада в земеделска територия със забрана за промяна на предназначението.

            Административният орган не е взел становище в издадените от него актове за времето на извършване на строежа, което обстоятелство е особено съществено, с оглед приложимия материален закон. Времето на извършване на строежа е установимо с всички доказателствени средства, като в тази връзка, за неговото установяване, съдът се позовава на депозираните по делото показания от св. И. и св.Ч., видно от които, строежът е изпълнен в периода от есента на 1996г. до края на 1997г. Действащи тогава са ЗТСУ (отм.) и Правилника за приложението му (отм.), поради което позоваването на административния орган, че строежът противоречи на нормите на ЗУТ е неотносимо. Наличието на издадено Разрешение за строеж № 7/31.01.1996г. за изграждането на ограда с височина до 2м в участъка от т.10 т.314 т.9 т.7 т.6 т.5 и т.340 по приложения парцеларен план, в „Птицекланица (комплекс от сгради)” в местността „Брястите”, землището на „Меден рудник”, гр.Бургас, съобразно НА № 78/1995г., показва, че изпълнената ограда не може да се квалифицира като незаконен строеж, поради наличието на строително разрешение. Съдът отбелязва това обстоятелство само за пълнота, тъй като при издаването на процесната заповед, въпреки констатациите в КА, че за строежа липсват строителни книжа, органът не се е позовал на хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и изобщо разрешението за строеж не е коментирано по никакъв начин. Административният орган е бил уведомен за изготвени  по инициатива на извършителя на строежа геодезически заснемания, които да установят съответствието на разположението на оградата с дадените точки, съобразно разрешението за строеж, т.е. не само констативният акт, но и друга документация от административната преписка сочи за наличието на строително разрешение, което обаче е останало извън фактическите констатации в обстоятелствената част на  издадената заповед. Неправилно не е било обсъдено и направеното възражение, което също съдържа доводи в тази насока, като от една страна необосновано е прието, че не е депозирано в срок, а от друга страна дори и да е закъсняло това не пречи да бъде обсъдено, още повече, че процесната заповед е издадена близо една година след констативния акт.

            Независимо от изложеното по-горе досежно наличието на разрешение за строеж на изпълнената ограда, съсредоточавайки съдебния контрол само по отношение на възприетите от административния орган фактически констатации относно противоречие на строежа с предстоящо градоустройствено планиране на имота, издадената заповед е незаконосъобразна на това сочено фактическо основание, тъй като не само не се установява какво е предстоящото градоустройствено планиране на имота, за да се констатира твърдяното противоречие, но се установява, че към момента на издаване на процесната заповед  такова планиране въобще няма поради статута на земеделска територия.

            На основание изложеното по-горе оспорената заповед следва да бъде отменена, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.215, ал.7, вр. с чл.137, ал.1, т.6, вр. с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-ЮИР-234/01.11.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

            Решението е окончателно.

 

                                                                                                   СЪДИЯ: