Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1273               20.07.2015г.                                 гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                              VІІ състав

На трети юли                                                                     две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 2627 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производство по реда на чл.156 - чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на П.В.П., ЕГН-**********, с ЕТ“П.П.П.“, ЕИК-102233901, гр.А., ***, срещу ревизионен акт № 021401325/24.09.2014г., издаден от началник-сектор „Ревизии” и главен инспектор при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № 357/15.12.2014г., поправено с решение № 374/23.12.2014г., на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите.

П.П. в основната си жалба, в жалбата си срещу решението за поправка (л.466), както и в допълнителната жалба (л.477), оспорва ревизионния акт като релевира доводи за неговата незаконосъобразност – поради несъобразяването му със събрания доказателствен материал по отношение получените заемни средства и печалби от „***“. Счита, че не са налице основания за прилагане на особения ред на чл.122 от ДОПК. Представя писмени доказателства, извършването на съдебно-икономическа експертиза с основно и допълнително заключения, както и разпит на свидетел. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Е., поддържа жалбата на сочените в нея основания и пледира за отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (директор на дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП), , чрез процесуалния си представител ю.к.М., оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Със заповед № 1400539/18.03.2014г. на началник-сектор в дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Бургас, изменена по отношение на срока на извършване на ревизията с последваща заповед № 1401325/30.06.2014г. на същия орган (л.460 и 462 от делото), е възложено извършването на ревизия на П.В.П., ЕГН-**********, с предметен обхват: установяване на задължения по чл.48 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица, вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица, както и вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица, всички за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2012г.

С уведомление изх.№ ИТ-00-9289#/30.06.2014г. (л.451), връчено в деня на издаването, на основание чл.124, ал.1 и чл.124а от ДОПК, Пенева е уведомена за констатацията при ревизията е, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, не съответстват на имущественото и финансовото й състояние за ревизирания период – чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което задълженията по ЗДДФЛ и за здравни и осигурителни вноски (ЗОВ), ще бъдат определени по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК, респ. чл.124а от ДОПК.

За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад № 1401325/18.07.2014г. (л.122), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със заповедта за възлагане на ревизия. Той е връчен на 29.07.2014г. и срещу него е постъпило писмено възражение вх.№ ИТ-00-12296/11.09.2014г. (л.77), с което са представени писмен договор за заем от 18.12.2003г. за сумата от 200`000лв., сключен от съпруга на жалбоподателката – В.Ц.П. и Ф.П.Ф. и 143бр. разписки за изплащане на печалби от залагания, издадени от „***“.

Ревизията е приключила с издаване на РА № 021401325/24.09.2014г. от Р.Т., началник сектор „Ревизии“, възложител на ревизията и И.Г., главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, компетентни на основание чл.119, ал.2 от ДОПК. РА е надлежно връчен на 06.10.2014г. и с него в тежест на жалбоподателката са установени следните задължения:

1.Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за отчетната 2010г. в размер на 4593,16лв. и лихва от 1601,59лв.; за отчетната 2011г. в размер на 6486,63лв. и лихва от 1589,71лв. и за отчетната 2012г. в размер на 1051,75лв. и лихва от 149,91лв.,

2.Вноски за фонд ДОО за календарната 2010г. – авансови вноски в размер на 806,40лв. с лихва от 543,31лв. и годишно изравняване в размер на 3033,60лв. с лихва от 1571,01лв.; за календарната 2011г. – авансови вноски в размер на 897,12лв. с лихва от 420,83лв. и годишно изравняване в размер на 3374,88лв. с лихва от 1054,92лв. и за календарната 2012г. – авансови вноски в размер на 1174,80лв. с лихва от 310,16лв. и годишно изравняване в размер на 3097,20лв. с лихва от 441,41лв.;

3.Вноски за НЗОК за календарните 2010г. – авансови вноски в размер на 201,60лв. и лихва от 133,38лв. и годишно изравняване в размер на 1516,80лв. с лихва от 528,90лв.; за календарната 2011г. – авансови вноски в размер на 201,60лв. с лихва от 91,75лв. и годишно изравняване в размер на 1516,80лв. с лихва от 371,73лв. и за календарната 2012г. – авансови вноски в размер на 393,60лв. с лихва от 11,11лв. и годишно изравняване в размер на 1392,00лв. с лихва от 198,41лв.

Срещу ревизионния акт е постъпила жалба вх.№ ИТ-00-13972/21.10.2014г. (л.58) и с решение № 357/15.12.2014г. (л.7) на директор на дирекция ОДОП-Бургас той е потвърден. В диспозитива на решението по отношение на лихвите върху авансови вноски НЗОК за трите години, са посочени суми, различни от установените с РА. В срока по чл.156, ал.1 от ДОПК с жалба вх.№ 04-П-Ж-298#2/23.12.2014г. ревизионният акт е обжалван и по съдебен ред. В деня на подаване на жалбата срещу решението и преди образуването на съдебното производство по настоящото дело, е издадено решението за поправка на очевидна фактическа грешка № 374/23.12.2014г., с което извършена корекция на несъответствията между установените в РА лихви върху авансови вноски НЗОК и тези посочени в диспозитива на решение № 357/15.12.2014г.

 На жалбоподателката на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, относно получени и декларирани от нея облагаеми и необлагаеми доходи; източниците и размера на получените от нея средства; документи за притежаваното през периода движимо и недвижимо имущество; документи за притежавани през периода финансови активи, банкови сметки в левове и валута, информация за притежавани движими ценности, за сделки с имущества, за извършени, разходи за пътувания в чужбина, за внесена и изнесена валута; за получени и предоставени средства от/на трети лица и финансиране на стопанската си дейност и т.н. На основание чл.37, ал.5, чл.45 и чл.47 от ДОПК, органите по приходите са извършили насрещни проверки на други задължени лица и са отправили запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения от други институции.

За да определят допълнителни задължения на П. по ЗДДФЛ, вноски за фонд ДОО и здравноосигурителни вноски (вноски за фонд ДЗПО-УнПФ не се дължат, тъй като тя не е родена след ***г.), органите по приходите са извършили анализ на получените от семейството на жалбоподателката доходи за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2012г. и извършените за същия период разходи за живот и издръжка, за закупуване на движими вещи и недвижими имоти, направени вноски на парични средства по депозитни сметки, направени вноски за финансиране стопанската дейност в качеството си на едноличен търговец, както и предоставени средства под формата на временна финансова помощ на „***“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е съпругът на жалбоподателката – В.П.. При този анализ е установено, че получените от семейството доходи и източници на финансиране на стопанската дейност за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2012г. не съответстват на имущественото и финансовото състояние на съпрузите, т.е. налице са обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. При изследване на паричния поток на семейството, извършено нагледно в табличен вид в РД, е установен точния размер на недостига от средства. Последният основно се дължи на внесени от В.П. парични средства като допълнителни вноски във „***“ЕООД – през 2010г. в размер на 140`000,00лв. и през 2011г. в общ размер на 132`000,00лв. (вж. л.124 в РД), както и направени вноски по банкови сметки и разходи за издръжка на семейството. Наличието на тези факти обуславят законосъобразност на преценката на ревизиращия екип да извърши ревизия по специалния ред на ДОПК, като определи данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК.

В потвърждаващото решение на директора на дирекция ОДОП-Бургас са добавени мотиви обосноваващи недоказаност на възраженията относно предоставянето на заеми от физическите лица: А.Д.Г., Г.А.А., Д.М.Р., Б.В.П., Р.Ж.П., К.Р.С., Ф.П.Ф., както и разпитания пред съда Ц.В.П., син на жалбоподателката. Заемодателите след надлежно връчени им искания от ревизиращия екип, са представили декларации или разписки, съгласно които в периода от 2000г. - 2003г. са предоставили суми в заем на В.Ц.П., както следва: А.Г., на 04.02.2003г. – 10`000лв.; Ц.П., на 20.01.2001г. – 6`000лв.; Г.А., на 25.11.2002г. – 18`000лв.; Д.Р., на 15.09.2002г. – 8`000лв.; Б.П., на 21.04.2000г. – 19`000лв.; Р.П., на 20.05.2002г. – 15`000лв.; К.Р.С., на 10.12.2001г. – 15`000лв., като са посочили също предоставените в заем суми не са им върнати. Не са били представени доказателства заемодателите да са разполагали с посочените суми и произхода на същите. Решаващият орган е извършил проверка в програмния продукт на НАП на заемодателите и установил, че за периода от 01.01.1997г. до 31.12.2003г. същите нямат декларирани и обложени доходи в размери, които да им позволяват едновременно да правят разходи за своята издръжка и да спестят средства, които да предоставят в заем. В тази връзка е прието, че твърденията за предоставени заеми са голословни, тъй като не е доказано за предоставените големи суми да е уговорено точно и ясно условията по предоставянето и връщането на заемни средства, а декларациите и разписките не са годно доказателствено средство и не удостоверяват реално предадени на съпруга на жалбоподателката и получени от него заемни парични средства. Същите не притежават материална доказателствена сила и достоверна дата по отношение на НАП, която е трето лице спрямо облигационните отношения. Освен това решаващият орган е отчел, че представените декларации и разписки са посочени дати от 2000г. до 2003г. Обикновено заемите се получават с определена цел и няма логика В.П. да е получил такива суми, които да съхранява години напред с цел разходването им при необходимост. Прието е за недоказано твърдението на жалбоподателката, че на 18.12.2003г. съпругът й е получил заемни средства от Ф.П.Ф. в размер на крупната сума от 200`000лв., при договорена годишна лихва 3 % върху заемната сума, платима най-късно до 08.12.2016г. и разписка от същата дата. Ф.Ф. е бил професионален футболист, съгласно представен договор сключен между него и „***“ от декември 1997г., в сила от 01.01.1998г. до 31.12.1999г. при удовлетворително представяне футболиста, който при това условие ще получи 132`000 щатски долара и бонуси при изиграване на определен брой мачове. Решаващият орган е приел, че липсват безспорни доказателства за изпълнението и на този договор за заем. Същият е бланкетен и в него не са конкретизирани точно и ясно условията по предоставяне на сумата на заемателя и връщането й на заемодателя. Липсва обезпечение по договора, което е особено важно условие при предоставяне на суми в такива големи размери. Липсват и доказателства евентуално получената сума от 200`000 лв. през 2003г. да е съхранявана през годините от съпруга на жалбоподателката и да е била налична към началото на ревизията. Обикновено заемът е свързан с покриване на текущо възникнал недостиг на пари, с цел да финансира стопанската или друга дейност, а не да се съхранява от получателя в годините напред, какъвто е настоящият случай. Отново са изложени мотиви и за липсата на достоверна дата на представения договор за заем по отношение на НАП. В контекста на изложеното е прието, че представените доказателства за предоставените в заем парични средства, са съставени за целите на административното производство по обжалване на РА и не удостоверяват фактически получени пари от съпруга на жалбоподателката.

Директорът на дирекция ОДОП-Бургас е изложил подробни мотиви, относно непризнаването като получени на суми по печеливши билети от „***“, защото липсват неоспорими доказателства, както че залаганията са извършени от жалбоподателката или съпруга й, те да са притежатели на печелившите билети и печалбите по същите в посочените размери са изплатени на тях. Позовал се е на константната практика на ВАС по аналогични спорове, съгласно която за залозите, осъществени чрез терминал, печалбите се изплащат при представяне на оригинална квитанция за потвърждение на залог, издадена от централизираната компютърна система на „***“ООД, като печалбите в размер до 2000лв. се изплащат във всеки букмейкърски пункт и в ЦОТ на „***“ООД след получаването на резултатите от всички състезания, включени в предвиждането на участника. В съдържанието на цитираната квитанция не се включва имената на участника, който прави съответния залог, т.е. тя представлява ценна книга на приносител и обосновано ревизиращият екип е приел за недоказани твърденията на жалбоподателката и посочените като получени от залагания суми не са приети като източник на средства.

В хода на съдебното производството по искане на жалбоподателката е извършена съдебно-икономическа експертиза с основно и допълнително заключения, които не следва да се кредитират, тъй като при изготвянето и на двете заключения, вещото лице е включило в паричния поток предоставени на съпруга В.П. заеми от посочени по-горе лица и печалби от залагания в игрите на „***“ООД, които обосновано не са приети от ревизиращия екип и решаващия орган за реално осъществени.

По искане на жалбоподателката съдът разпита като свидетел нейния син – Ц.В.П., чийто показания не следва да бъдат кредитирани за доказването на твърдения факт – предоставянето на парични средства в брой на баща на свидетеля за довършване строителството на хотела на „***“ЕООД. Това се налага не само защото свидетелят е заинтересован от изхода на делото предвид близките му роднински връзки с жалбоподателката съобразно изискванията на чл.172 от ГПК, но и защото показанията му не се подкрепят от безспорни доказателства за реалното предаване на твърдените суми. Свидетелят твърди в показанията си, че е изтеглил от ОББ – 15`000лв., от ДСК – 20`000лв. и от Пощенска банка – 10`200лв., които е предоставил лично на баща си В.П., но вещото лице в допълнителното заключение е посочило, че по последния от посочените кредити не е било установено теглене на суми брой, т.е. не е вярно твърдението на свидетеля, че сумата от този кредит е предал лично на родителите си, а отделно от това според вещото лице по първия от кредитите няма данни за усвояването му. Тези противоречия в показанията на свидетеля водят съда до извода, че показанията му са дадени с цел да обслужат изгражданата защитна теза от жалбоподателката и не пресъздават вярно фактите от обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК вр. § 2 от ДОПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

В настоящото производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила. Към РА е приложен и ревизионен доклад, като неразделна негова част. При издаване на РА, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.

По отношение определения данък по чл.48 от ЗДДФЛ.

Ревизионният акт е законосъобразен в тази му част. При формиране на паричния поток на лицето за ревизираните периоди в хода на съдебния процес не се събраха доказателства, въз основа на които да се обоснове извод различен от този на ревизиращия екип. Основните възражения на жалбоподателката са срещу невключването в него на твърдените като получените заемни средства от физическите лица и печалби от „***“. Тези твърдения останаха недоказани. При извършената проверка в програмния продукт на НАП на заемодателите е установено, че за периода от 01.01.1997г. до 31.12.2003г. същите нямат декларирани и обложени доходи в размери, които да им позволяват едновременно да правят разходи за своята издръжка и да спестят средства, които да предоставят в заем. Липсата на възможност у заемодателите за спестяване на суми в посочените размери, от своя страна компрометира възможността за даването им в заем, поради които следва да се приеме за недоказано твърдението за получаване на тези средства под формата на заем. По отношение твърдението направено пред съда за предоставени парични средства от страна на сина на жалбоподателката и съпруга й – св.Ц.П., както и неговата сестра, съдът обоснова по-нагоре в настоящото изложение, защо не приема, че такива средства са били предоставени, а отделно за сестрата на този свидетел – В.П., не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията, като съгласно допълнителното заключение на вещото лице, по отпуснатите на нея заеми също не се установява да са теглени пари в брой, които тя да е възможно да предостави на баща си В.П.. По отношение на твърдението за получен заем от Ф.Ф., доказателствата на наличието на такъв са представени на ревизиращия екип едва в края на ревизията, което води съда до извода, че с тяхното представяне е целено единствено обслужване на защитната теза на П. за недължимост на вменените й данъчни и осигурителни задължения. В тази връзка съдът съобрази дадената от ревизираното лице декларация (л.301), видно от която също не са посочени налични парични заеми. Жалбоподателката и съпругът й не са представили и доказателства за съхранението на значителната по размер сума от 200`000 лв. и наличието й за дългия период от 2003г. Следва да бъде отчетено, че договорите за заем са частни документи, подписани от лицата сочени за издатели, поради което се ползват с формална доказателствена сила, че удостоверените с тях изявления са направени от лицата, посочени за техни издатели. Тези документи обаче нямат материална доказателствена сила и не доказват, че съдържанието им, включително и датата като част от съдържанието, съответстват на обективната действителност. Документите нямат достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето им, които могат да бъдат засегнати при антидатиране.

В паричния поток не могат да бъдат включени и твърдените като получени от съпруга на жалбоподателката печалби от залагания на резултати от спортни игри. Съгласно утвърдените от Държавната комисия по хазарта към МФ на основание чл.18 от ЗХ „Задължителни игрални условия и правила за провеждане на игри, организирани от „***”ООД (www.eurofootball.bg/downloads/ 2013_12_02_General_Rules_1.pdf), със залагания върху резултати от спортни състезания”, печалбите на участниците в игрите до 2000лв. се изплащат по касов път във всеки букмейкърски пункт срещу представяне на оригинална квитанция за потвърждение на залог. Печалбите над 2000лв. се изплащат от обслужващата дейността на „***”ООД банка срещу представяне от лицето на „искова форма”, която може да се разпечата от всеки букмейкърски пункт срещу представяне от лицето на „квитанция за потвърждение на залог”. Лицето, предоставило „форма изплащане” в този случай задължително се идентифицира. В конкретния случай, представените „форма изплащане” от залагания в игри, организирани от „***”ООД, не са поименни, а суми до 2000лв., които се изплащат на приносител, поради което само от тези документи не може да се направи еднозначен извод, че са изплатени на съпруга на жалбоподателката. Не са ангажирани доказателства за притежавани от него квитанции за потвърждение на съответния залог. Неустановено остана по делото от кой букмейкърски пункт са издадени, лицето, което е изплатило сумите, както и идентифицирането на лицето, предоставило тези форми за изплащане предвид дадената от „***”ООД информация. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е, че сумите по представените документи по принцип не представляват чиста печалба, а само суми за изплащане, чийто размер е в зависимост от размера на заложената сума и съответния коефициент за изчисляване на печалбата от залога. Казано по друг начин представените “форма изплащане” не доказват сумите да са получени от съпруга на ревизираното лице. Освен това същите представляват копия, което поставя под съмнение и тяхната достоверност, и доказателствена стойност. Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното и съдебното производство не е доказано участието на съпруга на жалбоподателката в играта, направените при това залози, съответно - спечелените суми и изплащането им. В тази връзка е налице непротиворечива практика на ВАС по идентични случаи – решение № 6533/09.05.2012г. по адм.д. № 8246/2011г; решение № 12905/17.10.2012г. по адм.д. № 15952/2011г; решение № 8317/12.06.2013г. по адм.д. № 14170/2012г.; решение № 13696/25.10.2011г. по адм.д. № 4426/2011г; решение № 6348/07.05.2012г. по адм.д. № 11778/2011г; решение № 10417/10.07.2013г. по адм.д. № 3611/2013г; решение № 10062/21.07.2010г. по адм.д. № 16047/2009г. и др.

Останалите включени в паричния поток движения на парични средства, отнесени в приходната или разходната му част, реално не се оспорват от жалбоподателката. По тази причина не са налице основания за съставяне на нов паричен поток, в който да залегнат суми различни от вече установените в хода на ревизията, поради което и с оглед нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК, предвид безспорното наличие на обстоятелства, обосноваващи провеждането на ревизията по особения ред поради неустановен произход на средствата в разходната част на паричния поток, не може да бъде кредитирано заключението на в.л.Д. по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, защото в съставения паричен поток при нея са включени посочените парични заеми и печалби от „***, за които съдът вече обоснова защо не следва да присъстват в паричния поток.

При определяне размера на разходите за живот и издръжка, посочени в разходната част на паричния поток, се налага установяване на възможно най-точно отговарящия на действителния размер на данъчната основа, спрямо която да се изчисли и дължимия данък. Ревизиращият екип се е съобразил с тази необходимост, тъй като жалбоподателката не е представила конкретни доказателства за фактически направените от нея семейството й разходи. При изготвяне на паричния поток в хода на ревизията е отчетен обичайният размер на разходите за живот и издръжка по обобщените данни от годишника на НСИ, като се отчете общия разход средно за едно лице. Статистическите данни от НСИ представляват достоверни данни по смисъла на чл.122, ал.2, т.4 от ДОПК. Тези усреднени статически данни, се доближават до действителните разходи за живот на ревизираното лице. Определената по този начин данъчна основа ще се различава в определена степен от реално осъществените данъчни фактически състави, но това е в резултат на действията, респ. бездействието на жалбоподателката.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. В процесния случай наличието на юридическите факти по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК са доказани безспорно, а фактическите констатации в ревизионния доклад не са опровергани в хода на проведеното от Пенева оспорване. При това положение, констатациите в ревизионния доклад се считат за неопровержимо верни и обосновават извод за правомерно начислен данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 4593,16лв. и лихва от 1601,59лв.; за 2011г. в размер на 6486,63лв. и лихва от 1589,71лв. и за 2012г. в размер на 1051,75лв. и лихва от 149,91лв. С оглед на това, жалбата против ревизионния акт в тази част се явява неоснователна и трябва да се отхвърли.

По отношение определения данък по чл.48 от ЗДДФЛ.

Според правилото на чл.124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011г. разпоредбите на чл.122-чл.124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни здравни и осигурителни вноски. Цитираната разпоредба по своята правна същност е препращаща, т.е. такава, която няма самостоятелно съдържание. Следователно, за преценка дали същата е процесуална или материалноправна, от значение е единствено съдържанието на нормата, към която последната препраща. Разпоредбите на чл.122-124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл.122, ал.1 и сл. от ДОПК определят тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл.122, ал.1 от ДОПК. Нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК по своята същност е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ревизираното лице, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ревизираното лице да се определя данъчна основа по реда на чл.124а, вр. чл.122, ал.2 от ДОПК, както е процедирано в случая за част от ревизирания период – за 2010г. При това положение, не може да има съмнение, че не е налице основание за прилагане на чл.124а от ДОПК за част от ревизирания период преди влизане на разпоредбата в сила и определяне на задължителни осигурителни вноски на жалбоподателя за 2010г. В този смисъл е преобладаващата практиката на Върховен административен съд, обективирана в решение № 10556/31.07.2014г., по адм.д.№ 14222/2013г., решение № 7727/06.06.2014г., постановено по адм.д.№ 11840/2013г., решение № 4550/02.04.2014г., по адм.д.№ 9082/2013г., всички на VIII отделение, както и решение № 7910/29.06.2015, по адм.д.№ 13293/2014г., на VI отделение, с което е отменено решение на настоящия състав. (практика в обратния смисъл вж. решение № 2516/10.03.2015г. по адм.д.№ 8280/2014г., решение № 2516/10.03.2015г. по адм.д.№ 8280/2014г., двете на І отделение).

Предвид гореизложеното ревизионният акт в частта, в която на жалбоподателката са определени допълнителни задължения за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. за ДОО – авансови вноски в размер на 806,40лв. с лихва от 543,31лв. и годишно изравняване в размер на 3033,60лв. с лихва от 1571,01лв и за ЗО – авансови вноски в размер на 201,60лв. и лихва от 133,38лв. и годишно изравняване в размер на 1516,80лв. с лихва от 528,90лв., както и за периода от 01.01.2011г. до 28.02.2012г. за ДОО – авансови вноски в размер на 149,52лв. с лихва от 80,05лв. (вж. РД на л.138) и за ЗО – авансови вноски в размер на 33,60лв. и лихва от 17,55лв. (вж. РД на л.144), е незаконосъобразен и трябва да се отмени.

По отношение останалите установени като дължими здравни и осигурителни вноски за периода след приемането на чл.124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011г., при наличие на установени обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите законосъобразно е пристъпил към определяне на дължимите от П.П. осигурителни вноски на основание чл.124а от ДОПК, заради констатираните данни за укрити доходи. Последното налага правилния извод, че през този период Пенева е извършвала трудова дейност, за която е следвало да прави месечни авансови и годишни изравнителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване в НЗОК, като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3 от КСО. Съгласно чл.6,ал.7, т.1 от КСО осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, съобразно облагаемият им доход от по-предходната година. От своя страна чл.6, ал.8 от КСО задължава самоосигуряващите се лица да определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудовата дейност през предходната година, въз основа на доходите декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. На осн. чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО – да внася авансово здравноосигурителни вноски в НЗОК. При така извършения преглед на приложимите норми правилно са определени в хода на ревизионното производство дължимите от жалбоподателката авансови вноски за март-декември 2011г. и цялата 2012г., което налага потвърждаване на ревизионния акт в тази му част.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.161 от ДОПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция при уважен материален интерес от 8615,72лв., съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателката за извършените от нея разноски сумата от 846,54лв., пропорционално на уважената част от жалбата. В полза на ответника, при отхвърлен материален интерес от 30`140,35, трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1434,21лв., съответстващо на отхвърлената част от жалбата.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 021401325/24.09.2014г., издаден от началник-сектор „Ревизии” и главен инспектор при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № 357/15.12.2014г., поправено с решение № 374/23.12.2014г., на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта с която на П.В.П., ЕГН-**********, с ЕТ“П.П.П.“, ЕИК-102233901, гр.А., ***, са определени задължения за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. за държавно обществено осигуряване – авансови вноски в размер на 806,40лв. с лихва от 543,31лв. и годишно изравняване в размер на 3033,60лв. с лихва от 1571,01лв и за здравно осигуряване – авансови вноски в размер на 201,60лв. и лихва от 133,38лв. и годишно изравняване в размер на 1516,80лв. с лихва от 528,90лв., както и за периода от 01.01.2011г. до 28.02.2012г. за държавно обществено осигуряване – авансови вноски в размер на 149,52лв. с лихва от 80,05лв. и за здравно осигуряване – авансови вноски в размер на 33,60лв. и лихва от 17,55лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.П., ЕГН-**********, с ЕТ“П.П.П.“, ЕИК-102233901, гр.А., ***, против ревизионен акт № 021401325/24.09.2014г., издаден от началник-сектор „Ревизии” и главен инспектор при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № 357/15.12.2014г., поправено с решение № 374/23.12.2014г., на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция в останалата част.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция, да заплати на П.В.П., ЕГН-********** съдебно-деловодни разноски в размер на 846,54 лева.

ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН-**********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция юрисконсултско възнаграждение в размер на 1434,21 лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                           

      

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ: