ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 1809                                дата 12 септември 2013 год.                   Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти    състав,

в закрито заседание на 12 септември 2013 год., 

в следния състав:

 

                                                                                     Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: …………………..

Прокурор:…………………..

                                            

разгледа адм. дело 2178  по описа за 2013  год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Съдът е сезиран с жалба подадена от Л.И.Г. *** против Заповед № ДК-02-БС-29/ 26.10.2007г. на Началника на РДНСК – Бургас, с която е наредено да бъде премахнат установен незаконен строеж, наименован „масивен санитарен възел”, находящ се в УПИ ХІ-160, кв.84 по плана на ж.к. „Меден Рудник”, община Бургас, с административен адрес: ул. „Априлци” №20, извършен от С.В.К..

Жалбоподателката оспорва заповедта като необоснована, издадена в противоречие с процесуалния закон. Посочва, че извършител на строежа е В.Г. (починал, баща на С.К. и дядо на жалбоподателката). Твърди, че заповедта за премахване не е връчена на всички негови наследници – съсобственици на строежа, поради което същата не е влязла в сила и не подлежи на изпълнение, като отбелязва, че за заповедта е узнала едва при започване на принудителното изпълнение на 21.08.2013год. Счита, че в производството по издаване на оспорената заповед не се установява кой е извършител на строежа, като заключенията на административния орган, че това е С.К. (адресат на заповедта) не са подкрепени с надлежни доказателства. Иска се отмяна на заповедта.

Съдът, след като прецени представените с жалбата писмени доказателства, тези, съдържащи се в изпратената административна преписка, както и като взе предвид предмета на оспорване, очертан от жалбоподателката, намира подадената от нея жалба за процесуално недопустима за разглеждане, поради следните съображения:

Със заповед № ДК-02-БС-29/ 26.10.2007г., издадена от началника на РДНСК – Бургас, въз основа на фактическите констатации от извършена проверка от инспектори на РДНСК - Бургас, обективирани в констативен акт № 148/07.08.2007г. и № 149/07.08.2007г. и на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено извършителят С.В.К. да премахне незаконния строеж, представляващ масивен санитарен възел с размери 4,50м./3,45м. и Н=2,35м., изпълнен в УПИ ХІ-160 в кв.84 по плана на ж.к. „Меден рудник”, гр.Бургас, с административен адрес ул.”Априлци” №20. Заповедта е връчена на адресата на 08.02.2012г. и не е обжалвана (съгл. данните от решение от 19.08.2013г. постановено по адм.дело 2107/2013 г. образувано по повод жалба на С.К. срещу действия на началника на ДНСК, с които се разпорежда принудително изпълнение на заповед № ДК-02-БС-29/26.10.2007г.)

На 03.07.2012г. до С.В.К. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ ТБ 86 -00- 891, която е получена лично на 09.07.2012г. С писмо изх. №БС-226-05-891/05.08.2013г. последният е уведомен от началника на ДНСК, че принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-БС-29/26.10.2007г. е възложено на началника на РДНСК – Бургас и същото следва да се извърши в периода от 10 часа на 20.08.2013г. до 17,30 часа на 23.08.2013г., а при евентуално обжалване на действията на органа по изпълнението – в срок от 20 работни дни след произнасянето на съда. По повод обжалване действията на органа по изпълнение от страна на С.К. в Административен съд – Бургас е образувано адм. дело № 2107/2013г. по описа на съда и с решение от 19.08.2013г. жалбата на К. е отхвърлена. В мотивите на решението е посочено, че предварителното изпълнение е основано на стабилен индивидуален административен акт (влязла в сила заповед № ДК-02-БС-29/26.10.2007г.). Обстоятелството, че строежът е изпълнен законно от бащата на оспорващия през 1963г. съдът е намерил за опровергано от приложените към жалбата и в административната преписка писмени доказателства, като е посочено, че за процесния строеж е постановен отказ за узаконяване от главния архитект на Община Бургас и същият не е търпим съгласно §16, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ.

Понастоящем съдът е сезиран с жалба вх.№ 7686/27.08.2013г. против Заповед № ДК-02-БС-29/26.10.2007г. на Началника на РДНСК – Бургас подадена от Л.Г., която се легитимира като наследник на В.К.Г. (съгл. т. 3.2 от Удостоверение за наследници изх. № 94-01-29452/26.08.2013г.) с искане за отмяна на заповедта.

В производството по обжалване на заповед, издадена на основание чл.255 от ЗУТ, право на обжалване по арг. на чл.215 от ЗУТ и качеството на заинтересовани лица имат възложителят и извършителят на строежа. Същите лица имат право на и обжалване действията по изпълнението на такава заповед, съобразно чл.3 от Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, която разпоредба предвижда, че към принудително изпълнение на заповеди по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях се пристъпва, когато същите не са изпълнени доброволно от адресата.  Адресат на заповедта съгласно §3, ал.1 от ДР на Наредба№ 13 от 23.07.2001 г. са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл.225, ал.1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Обосновава се извод, че в заповедта следва да е посочено едно от тези лица като адресат, като в случая е посочен извършителя на незаконния строеж към момента на издаване на заповедта – С.К..

По отношение на възраженията на жалбоподателката, че и тя разполага с право на жалба против заповедта за премахване на незаконния строеж, както и с такава против действията по принудителното изпълнение на същата, съдът отбелязва, че за Г. липсва правен интерес от обжалването на заповедта, като такъв не може да се извлече от наведените в жалбата доводи, че е съсобственик на сградата, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед. Съдът намира за нужно да посочи, че заинтересувани лица в административното производство по издаване на заповедта не участвуват, както и не се конституират такива в съдебното производство по оспорването й (по арг. от Решение 8260 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. 3899/2010г., 5-членен с-в). Предвид изложеното, страни в административното производство, което се развива по повод спора за законосъобразността на издадената заповед за премахване на строежа са административният орган, в чиито правомощия е издаването на тази заповед и извършителят на строежа. В настоящия случай е безспорно установено, че извършител на разпоредения за премахване строеж е С.В.К., още повече, че заповедта за премахване не е обжалвана от същия, явява се стабилен административен акт и към настоящия момент са предприети и действия по изпълнението й, които засягат единствено правната сфера на изпълнителя на строежа.

На основание изложените мотиви, поради липса на правен интерес,  жалбата, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, поради което и на основание чл.159, т.4 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Л.И.Г. *** против Заповед № ДК-02-БС-29/ 26.10.2007г. на Началника на РДНСК – Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2178/2013 год. по описа на Административен съд – Бургас.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                

 

 

СЪДИЯ: