ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 1792                              дата  11 септември 2013 год.                   Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,  ІХ-ти  състав,

в закрито заседание на 11 септември 2013 год., 

в следния състав:

 

                                                                                    Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА Секретар: …………………..

Прокурор:…………………..

                                            

разгледа адм. дело 2203 по описа за 2013  год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с жалба подадена от Р.Г.Д., понастоящем в Затвора – гр.Бургас, с искане да бъде преместен в Затвора в гр.София. Моли „да бъдат осъдени затворническите власти в Бургаския затвор” за причинени му неимуществени вреди за период от 1 год. и 7 месеца в размер на 10 000 лева.

Посочва, че условията в Бургаския централен затвор не отговарят на елементарни човешки нужди, поради наличието на голям брой лишени от свобода в една килия, със закрит приток на дневна светлина и негодни санитарни помещения. Сочи, че общият срок на наказанието, което изтърпява надвишава осем години, не може да изтърпи същото при горепосочените условия и смята, че е дискриминиран спрямо лишените от свобода, изтърпяващи наказание в Софийския централен затвор, където битовите условия на живот са уредени по цивилизован европейски модел и  съобразени с всички европейски норми и директиви.

Съдът, след като взе предвид предмета на оспорване, очертан от жалбоподателя, намира подадената жалба за процесуално недопустима за разглеждане, поради следните съображения:

На първо място съдът счита, че тъй като се касае за дейност по изпълнение на наказанията, регламентирана в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, осъществявана въз основа на актове на администрацията, издадени при упражняване на правомощията им, предоставени със закона, формулираният от жалбоподателя Д. петитум “да бъде преместен в затвора гр.София” представлява искане, което следва да бъде отправено до компетентният за това орган.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС посочва, че разпределението на лишените от свобода се извършва по ред, определен от министъра на правосъдието, съобразно възможностите осъдените да изтърпяват наказанието в най-близкия до постоянния им адрес затвор или поправителен дом. Преместването на лишените от свобода от един затвор в друго място за изтърпяване на наказанието се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"  при условия и ред, определени в чл.62 и сл. от ЗИНЗС и след преценка по критериите на ал.1, т.1 - т.4 от същата норма. Именно той е компетентният орган, който следва да се произнесе по направено искане за преместване, тъй като дейността по превода на лицата, лишени от свобода, от едно заведение за изтърпяване на наказанието в друго такова е специфична дейност, предоставена по закон изключително в дискреционната власт на МП и в частност на ръководителя на ГД "Изпълнение на наказанията”. Съответно, заповедите за преместване или отказът на главния директор на ГД "ИН" да  уважи молба за преместване, подлежи на обжалване пред министъра на правосъдието, на основание чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, като обстоятелството дали са налице или не предпоставки за превод на лицата, лишени от свобода от едно заведение за изтърпяване на наказанието, в друго такова, не подлежи на съдебен контрол. Съдът намира за нужно да отбележи, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, видно от които лишеният от свобода да е сезирал компетентния орган с молби за преместване от Затвора гр.Бургас в Затвора-гр.София.

На следващо място, без разглеждане следва да бъде оставено и искането на  жалбоподателя за присъждане на твърдяните причинени му от затворническите власти неимуществени вреди в размер на 10 000лв. за период от 1 год. и 7 месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или без действия на административни органи и длъжностни лица. Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на ЗОДОВ, е необходимо установяване на следните три предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; 2. наличие на вреди от незаконосъобразния акт и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния административен акт, действия или бездействия. Първата от тези предпоставки е процесуална такава и касае допустимостта на иска, в какъвто смисъл е нормата на чл.204 от АПК, съгласно който иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред, респ. след констатиране на незаконосъобразност на действие или бездействие на администрацията в хода на същия съдебен процес по иска за обезщетяване – арг. чл.204, ал.4 от АПК. Отнесено към настоящия случай,  исковата молба не съдържа твърдения за незаконосъобразна административна дейност от страна на затворническата администрация, в резултат на която да са настъпили претендираните неимуществени вреди. Изложените от жалбоподателя факти за условията в Затвора – гр.Бургас са с оглед на желанието му да бъде преместен в друго място за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, а не са с оглед твърдения за незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията. След като не е налице положителната процесуалната предпоставка по смисъла на чл.204, ал.1 и ал.4 от АПК, касаеща допустимостта на иска, той следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.     

            С оглед на горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Р.Г.Д., понастоящем в Затвора – гр.Бургас, с искане да бъде преместен в Затвора в гр.София, както и искането му за присъждане на твърдяните причинени му от затворническите власти неимуществени вреди в размер на 10 000лв. за период от 1 год. и 7 месеца.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2203/2013 год. по описа на Административен съд – Бургас.

           

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                                                                   

                    СЪДИЯ: