ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 1963                              дата  27 септември 2013 год.                   Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,  ІХ-ти  състав,

в закрито заседание на 27 септември 2013 год., 

в следния състав:

 

                                                                                    Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА Секретар: …………………..

Прокурор:…………………..

                                            

разгледа адм. дело 2376 по описа за 2013  год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с жалба подадена от М.М.К. с ЕГН **********, понастоящем в следствен арест при затвора ІІ-ра зона, ОЗ-гр.Бургас.

Жалбата е с неясна обстоятелствена част и съдържа разнопосочни данни досежно  продължителен престой на К. в следствения арест, за явяването му пред Районен съд – Бургас на 16.09.2013г., както и за образувано следствено дело с № 1213 от 27.07.2011г. на РУ на МВР – гр.Сливен и постановено решение №600/19.11.2012г. на началника на Затвора. Посочва 3 бр. присъди по дела от общ характер на Районен съд – Сливен, като се позовава на влязла в сила присъда от 21.02.2012год.

 Твърди, че са нарушени човешките му права и прави искане за образуване и насрочване на дело пред Административен съд – Бургас и назначаване на служебен защитник от АК – Бургас. Иска да бъде направена проверка от страна на съда „за броя на влезли в законна сила присъди по чл.24 и чл.25 от НК, да се отмени задържането му под стража в следствения арест и да бъде преместен в затвора, където да излежи присъдата си от 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, както и да му бъде  „заплатено обезщетение за дългия престой по европейски стандарт за сумата на 50 000 евро”.

Съдът, след като взе предвид предмета на оспорване, очертан от жалбоподателя, намира подадената жалба за процесуално недопустима за разглеждане, поради следните съображения:

На първо място с оглед разпоредбата на чл.128 от АПК, където е очертана компетентността на административните съдилища чрез посочване на делата, които тези съдилища решават, искането на жалбоподателя  за образуване на дело пред настоящия съд с цел отмяна на задържането му под стража в следствения арест и замяната с по-лека мярка, е неотносимо към компетентността на настоящия съд.

На следващо място, тъй като се касае за дейност по изпълнение на наказанията, регламентирана в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, осъществявана въз основа на актове на администрацията, издадени при упражняване на правомощията им, предоставени със закона, формулираният от жалбоподателя К. петитум “да бъде преместен от следствения арест при затвора ІІ-ра зона, ОЗ, гр.Бургас в затвора” представлява искане, което следва да бъде отправено до компетентният за това орган.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗИНЗС общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществява от Министъра на правосъдието, който определя структурите и щатовете, създава и закрива структурни служби в рамките на утвърдения бюджет и числен състав в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби (чл.10, ал.2, т.8 от ЗИНЗС). Прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията”. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС  ГД ”Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София, а затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на наказанията” са териториални служби на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”. По арг. от чл.16, ал.1 от ЗИНЗС арестите са на организационно и административно подчинение на Областните служби "Изпълнение на наказанията". Следователно Министерството на правосъдието, ГДИН и нейните териториални подразделения са органите, които следят дейността по изпълнение на наложените наказания да бъде изпълнявана в съответствие с установените в нормативните актове изисквания и тяхната дейност не подлежи на съдебен контрол по реда на административното правораздаване.

На следващо място, без разглеждане следва да бъде оставено и искането на  жалбоподателя за присъждане на „обезщетение по европейски стандарт в размер на 50 000 евро за дългия престой в ареста”.

Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридически те лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или без действия на административни органи и длъжностни лица. Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на ЗОДОВ, е необходимо установяване на следните три предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; 2. наличие на вреди от незаконосъобразния акт и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния административен акт или незаконосъобразните действия или бездействия. Първата от тези предпоставки е процесуална такава и касае допустимостта на иска, в какъвто смисъл е нормата на чл.204 от АПК, съгласно който иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред, респ. след констатиране на незаконосъобразност на действие или бездействие на администрацията в хода на същия съдебен процес по иска за обезщетяване – арг. чл.204, ал.4 от АПК. Отнесено към настоящия случай, процесната жалба не съдържа твърдения за незаконосъобразна административна дейност, в резултат на която да са настъпили претендираните неимуществени вреди, като изложените от жалбоподателя факти са с оглед на желанието му да бъде преместен в друго място за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”,  не са с оглед твърдения за незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията. След като не е налице положителната процесуалната предпоставка по смисъла на чл.204, ал.1 и ал.4 от АПК, касаеща допустимостта на иска, той следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.    

            С оглед на горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на М.М.К. с ЕГН **********, понастоящем в следствен арест при затвора ІІ-ра зона, ОЗ-гр.Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2376/2013 год. по описа на Административен съд – Бургас.

           

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                                                                   

                    СЪДИЯ: